Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 30.01.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 175 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Молителката В.В.В. е подала молба против Р.Х.Ш. *** която
се твърди, че ответницата е майка на бившия
съпруг на молителката. Твърди се, че поради
неплащане на издръжка от страна
на бащата на родените през
време на брака деца С. и Р., молителката е подала жалба в РП П. и по нея е образувано досъдебно производство. Твърди се, че
от образуването на преписката до
момента, молителката е обект на множество заплахи
от страна на бившия си
съпруг и на неговата майка. Твърди, че на
12.01.2017г. – датата на подаване на молбата,
Р.Х.Ш. я чакала в детската градина на дъщеря
ѝ, заканвала ѝ се,
че ще вземе
детето от градината, карала я да излъже прокурора
за издръжката, и когато молителката отказала - я нападнала и физически, опитала се да я събори
на земята, да я удари, извила
ѝ ръцете, счупила
ѝ един от ноктите. За да
се прекрати физическата агресия помогнал родител на дете от
градината. Впоследствие бившия ѝ съпруг и неговата майка се опитали да
вземат детето от градината, но след като
била извикана полиция, те си тръгнали. Твърди, че е изплашена
за живота и здравето си и счита,
че е възможно отношенията да ескалират. Счита, че е налице акт
на физическо и психическо насилие спрямо нея от
страна на ответницата и моли съда да издаде
заповед за защита като наложи
мерки по чл.5 от ЗЗДН за срок
от 12 месеца.
Ответницата излага фактически твърдения относно случилото се на 12.01.2017г. в
проведеното по делото съдебно заседание, като твърди, че предния ден е пожелала
да разговаря с бившата си снаха, но тя не е искала и затова е отишла в детската
градина. Твърди, че са разговаряли, но не е имало бутане и блъскане и са се разделили
като нормални хора с нея. Сочи, че е имало един човек, който е заставал между
тях, за да не се карат, но те всъщност говорили само с по-висок тон и си
вдигнали ръцете, но не за да се бият. Отрича да е заплашвала молителката, тъй като била 1,50
висока и на 56 години и няма с какво да я заплаши. Твърди, че не знае за счупен
нокът, и че същия ден действително е отишла със сина си в градината, за да
вземе детето, но това било защото нейната майка в Никопол била болна и искала
да види детето, защото си отивала. Твърди, че са си тръгнали от градината,
когато учителката на детето казала, че майката е забранила, и сина ѝ си
тръгнал доброволно.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, намира за установено
следното: Не се спори между страните, а и видно от
приложеното удостоверение по гр.д.№ 1661 от 2013 г. на ПлРС, молителката е
бивша съпруга на Б.С.Б., а ответницата по молбата Р.Х.Ш., е негова майка,
съгласно удостоверение № 13-5/13.01.2017 г. на Община П.. Молителката е представила по делото Декларация
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е декларирала, че на 12.01.2017г.,
Р.Х.Ш. е извършила спрямо нея домашно насилие под формата на физическо и
психическо такова, а именно: физическо насилие, изразяващо се в силно хващане
за ръцете и раменете, блъскане и бутане, в резултат на което счупила нокътя на ѝ
лявата ръка и системно психическо насилие, изразяващо се в отправяне на
заплахи, да се откаже от образуването на наказателно дело, защото в противен
случай ще започне война с нея, ще я изсели от града, ще почерни живота ѝ
и ще ѝ вземе детето. От представеното копие от жалба с вх.№ В-138 от
09.01.2017 г. на РП – П. се установява, че още преди 12.01.2017г. молителката е
сигнализирала прокуратурата за поведението на бившия и съпруг Б.С.Б., бившата
ѝ свекърва Р.Х.Ш. ***, и е посочила, че бившият ѝ съпруг не е
заплащал дължими издръжки за децата им С. и Р., за което е подала жалба и е
образувано досъдебно производство на РП – П.. Посочила е, че след това
започнали действия от страна на Б. да я принуди да подпише споразумение с
невярно съдържание, че е получила дължимите суми, започнали заплахи от него и
майка му за живота и здравето ѝ, както и че е била повикана в град Л. от
неизвестно за нея лице – представило се като Н., която започнала да заплашва
живота и във връзка с образуваното досъдебно производство срещу бившия ѝ
съпруг. В жалбата до прокуратурата молителката твърди, че имало постоянни атаки
от страна на бившия си съпруг и неговата майка, които са с цел да прекрати
делото, и че е заплашвана, че ако не го направи, ще ѝ се случат
неприятности. Във връзка с твърдяното насилие на 12.01.2017г. по делото бяха
разпитани и двама свидетели, водени от молителката. Свидетеля Б.Г., който е
съсед на молителката и има дете, което посещава детската градина, в която
молителката води детето Р., посочи, че не познава ответницата и за пръв път я е
видял, когато е станала случката в детската градина. Посочи, че на 12.01. тази
година завел детето си на детска градина, и още като влязъл в градината бегло
забелязал ответницата, защото му направило впечатление, че покрай нея нямало
дете. Завел детето си, чиято група била на втория етаж и тръгнал да излиза от
сградата, когато видял, ответницата и молителката, които се спречкали. Видял
как ответницата посегнала към молителката, но молителката се запазила с ръка,
като уточнява, че ответницата посегнала с ръка в горната част на тялото на
молителката, но тя се защитила и спряла удара. Свидетеля излязъл веднага от
сградата и застанал между двете като избутал молителката към изхода на двора,
тъй като всичко ставало пред прозорците на групите и децата гледали през тях.
Заяви, че е чул, че ответницата викала, че имало крясъци и обиди от нейна
страна към молителката. Свидетеля заяви, че знае, че молителката е разведена и
има проблеми с мъжа си и това, което чул от ответницата е, че тя викала, че
молителката взема парите на нейното дете, за да ги даде на друг. Чул нецензурни
думи от рода на: „Курво, ти се продаде за пари“, и че ответницата викала
молителката да отиде да си изтегли иска и да каже пред съда, че всичко и е било
платено. Свидетеля посочи, че ответницата се е опитвала да посегне през него и
да удари молителката. След това той качил молителката в колата, т.к. тя била
притеснена, била се разтреперила. В. казала, че това, което е пуснала в съда
няма да го изтегли, и в колата му показала и той видял, че нокътя ѝ е
счупен. Той и предложил да я заведе в полицията, но тя искала да се прибере,
била притеснена и треперела. Свидетелката И.В. сестра на молителката заяви, че
от един месец ответницата Р. заплашва сестра ѝ, и че системно я търси по
телефона и ѝ пуска есемеси, с които я заплашва. Посочи пред съда, че
сестра и споделила за станалото на 12.01.2017 г. - че бившата ѝ свекърва и
я чакала в градината и ѝ казала преди да остави детето да ѝ даде
телефона си, за да няма възможност да се обади на други хора за помощ. Молителката
ѝ разказала, че след като е оставила детето и излязла навън, бившата и
свекърва я нападнала, след което сестра ѝ ѝ се е обадила и свидетелката
отишла при нея. Посочи, че е видяла, че сестра ѝ е уплашена и е поискала
да я закара до адвокатката, за да подаде жалба в полицията и прокуратурата, тъй
като има насилие срещу нея. Свидетелката посочи също, че племенницата ѝ
/детето на молителката С., което е на 11 години/ ѝ е казвала, че когато е
ходила при баба си постоянно е имало заплахи и обиди към майка ѝ, и че
чрез него бившата ѝ свекърва се опитвала да манипулира майка ѝ да
си оттегли жалбата. Свидетелката посочи, че системно през 2-3 дни от началото
на годината молителката получавала есемеси, които са от Р. и са със съдържание
да спре със жалбите, за да няма разправии и саморазправа. Посочи, че сестра
ѝ била заплашвана, че ще бъде вкарана в психиатрия, че ще я доведат до
лудост и няма да я оставят на мира и други. Посочи, че първо е имало обаждания,
на които сестра и не е отговаряла, тъй като не искала да разговаря с бившата си
свекърва, но когато не вдигала телефона, тя получавала есемеси. Посочи, че
бившия съпруг на сестра и я е молил лично да говори със сестра си да оттегли жалбите.
Свидетелката посочи, че в деня след подаването на настоящата молба и издаването
на ограничителна заповед от съда, отново е имало спречкване между молителката и
ответницата, и че тогава ответницата твърдяла, че молителката я била прегазила,
но тя разполагала с видеоклип, от който се виждало, че ответницата е излъгала
полицията и е подала лъжлив сигнал. Тази свидетелка също посочи, че преди датата
на домашното насилие сестра ѝ е получила заплахи от непозната жена с
автомобил в град Л. от името на Р. и бившия ѝ съпруг. Посочи, че голямата
ѝ племенница е разказвала, че е видяла как баща ѝ разговаря с
жената, заплашила майка и, и че детето е споделило, че го е страх да не се
случи нещо с майка му по време на работа, защото тя пътува. Свидетелката посочи
също, че на датата, на която Р. е нападнала сестра ѝ – 12.01., и след
като тя е отишла при нея, молителката получила обаждане от детската градина, че
бившите ѝ съпруг и свекърва са отишли там и искат да отведат детето, след
което молителката подала сигнал на телефон 112. Посочва, че учителката е казала
на сестра ѝ, че е предупредила дошлите хора, че идва полиция и те са си
тръгнали преди полицаите да пристигнат. Свидетелката заяви, че и тя лично е
притеснена за сестра си, и че споровете не се решават по този начин с агресия.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 12.01.2017г., е не само в едномесечния срок от твърдяния акт на
домашно насилие, а и на същия ден - на 12.01.2017 г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Страните са били в родство по сватовство от
първа степен, което е основание за активната легитимация
на молителката, съгл. чл. 3 т. 7 от ЗЗДН. Представената декларация от молителката, сочеща упражнено физическо насилие, както и
психическо и емоционално насилие спрямо нея, представлява самостоятелно доказателство за такова насилие, съгласно чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН, освен ако не
се обори от представени от ответницата доказателства. В случая доказателства за случилото се на 12.01. по делото от ответницата не бяха
представени, а изложените в съдено заседание нейни твърдения съвпадат донякъде
с твърденията на молителката, но според ответницата насилие не е упражнявано, а
поведението и намеренията ѝ са били съвсем добронамерени. Изложеното в
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за наличие на насилие се потвърждава обаче изцяло
от събраните гласни доказателства. Свидетеля Генков е бил очевидец на упражненото
насилие в детската градина от страна на ответницата спрямо молителката, и съдът
кредитира изцяло неговите показания, като такива на незаинтересован от изхода
на делото свидетел. Независимо, че той посочи, че е в добри отношения с
молителката и е неин съсед, то показанията му не са пристрастни, кореспондират
както на посоченото в молбата, така и на показанията на другата свидетелка
относно състоянието на молителката след инцидента в двора на детската градина.
Съгласно тези показания, ответницата е осъществила както психическо насилие
чрез обиди и заплахи, така и физическо такова спрямо молителката чрез нападение
с ръце, удар, счупване на нокътя на молителката и продължаващи опити за
нанасяне на други удари, които обаче са били предотвратени от физическото
присъствие на този свидетел между двете жени. Съдът намира, че дори самото
поведение на свидетеля - да застане между двете жени, за да ги отдалечи една от
друга, е достатъчно доказателство за това, че е видял агресия от страна на
ответницата, и че с поведението си се е опитал да защити молителката без
насилие. Показанията на свидетелката И.В. също следва да бъдат кредитирани от
съда. Действително тази свидетелка е сестра на молителката, и може да се счете
за заинтересована от изхода на делото. Тя обаче свидетелства за такива
обстоятелства, които само най-близък човек до молителката би могъл да наблюдава
и да знае – какво е съдържанието на есемесите, колко често са получавани, как
са въздействали на нейната сестра, какво е било нейното състояние след
случилото се сутринта на 12.01. в детската градина и как сестра ѝ е
реагирала и възприела поведението на нейната свекърва – още на същия ден
няколко часа след случилото се да отиде в градината и да поиска да вземе оттам
малкото ѝ дете. От тези показания съдът приема за доказано, че
поведението на ответницата не е било еднократно, а е било системно, и с цел
психически тормоз за постигане на желан резултат – оттегляне на жалба в
прокуратурата срещу сина на ответницата. Потвърждение на показанията на тази
свидетелка е и съдържанието на жалбата, която молителката е отправила още на
09.01.2017 г. до РП – П., и която също е в рамките на едномесечния срок преди
подаване на молбата в съда. От всички обсъдени по-горе доказателства съдът
намира, че безспорно по делото се доказа наличието на психически тормоз в
периода от един месец до 12.01.2017 г. от страна на ответницата спрямо
молителката, както и на физическо насилие на самата дата 12.01.2017 г.
Молбата се явява основателна и доказана, и на ответницата следва да бъдат
наложени предвидените в закона мерки за
защита по чл. 5 ал. 1 т. 1, 3. и 5 от ЗЗДН – да се задължи ответницата да се
въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката, забрана на извършителката да приближава пострадалата молителка в определен периметър, жилището ѝ и детската градина на малкото
ѝ дете за срок от 12 месеца. Периметърът, в който следва да бъде
определена забраната следва да бъде определен на 50 метра – разстояние,
достатъчно за да се възприеме и познае човек при случайна среща и да се избегне
по-близък контакт с него. Следва продължителността на мярката, касаеща забрана
за приближаване на молителката, жилището и детската градина, да бъде за дванадесет
месеца от датата на постановяване на решението - 30.01.2017г., като съдът взема
предвид, че до момента от 12.01.2017 г. е действала заповед за незабавна защита
със същите мерки. Въпреки, че 12 месечния срок, не е максимално предвидения от
закона срок за налагане на мерки, който е 18 месеца, съдът намира, че следва да
бъде определен сравнително дълъг, но не максимален срок, тъй като между
молителката и ответницата понастоящем вече няма родствени връзки по сватовство,
а и такива са прекъснати още през 2013г., с развода, т.е. няма необходимост и
причина двете да комуникират помежду си и този срок не би затруднил
осъществяването никакви права на ответницата спрямо молителката. Същевременно
обаче един такъв срок би дал възможност на молителката да се възстанови от
психическото състояние, в което същата е била доведена от поведението на
ответницата, още повече, че поведението на бившата ѝ свекърва е било
изключително интензивно за кратък период от време и е продължило в същата
насока дори и след образуването на делото и издаването на заповедта за
незабавна защита, както сочат показанията на свидетелката В.. Съдът намира, че
именно този срок е достатъчен и разумен страните да успокоят отношенията си и ответницата да промени
поведението си за което също така ще спомогне и налагането на друго от
предвидените в ЗЗДН мерки, а именно мярката по чл.5, ал.1, т.5 – задължаване на
извършителя да посещава специализирани програми за извършители на насилие.
Същевременно и молителката следва да бъде насочена към посещения на програми за
възстановяване, съгласно чл.5, ал.1 т.6 от ЗЗДН.
На ответницата, съгл. чл.
5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде
наложена глоба в минималния предвиден размер от 200.00 лв., с оглед възрастта ѝ. Следва да бъде издадена заповед за защита по
така посочените мерки, като в нея
да се укаже
на ответницата, че при
неизпълнението ѝ,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да я задържат и да уведомят прокуратурата
за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати
и държавна такса в размер на 25.00 лв. по
сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на издаване на
изпълнителен лист. Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати и направените по делото разноски от молителката в размер на 300 лв.
– адвокатски хонорар.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
Постановява мерки за закрила
на основание чл. 5 от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Р.Х.Ш., ЕГН **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.В.В. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Р.Х.Ш., ЕГН **********,***
да приближава на по-малко от 50 метра В.В.В. с ЕГН **********, както и да
приближава жилището ѝ на адрес: ****, и **** гр. П. за срок от 12 месеца,
считано от днес - 30.01.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1,
т.5 от ЗЗДН, Р.Х.Ш., ЕГН **********,***, да посещава специализирани програми за
извършители на домашно насилие в Център за социална рехабилитация и интеграция
за жени и деца, преживели насилие, ****
НАСОЧВА, на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН, В.В.В. с ЕГН **********, към
програми за възстановяване в Център за социална рехабилитация и интеграция за
жени и деца, преживели насилие, ****
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила
на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание
чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи и изпълнява
от полицейските органи по местоживеене
на молителката - ІІ РУП – П..
В случай на неизпълнение на заповедта Р.Х.Ш., ЕГН **********,***, да бъде задържана незабавно на основание
чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, Р.Х.Ш., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на ПлРС глоба в размер на 200 лв. и ДТ за производството в
размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Х.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на В.В.В. с ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер
на 300.00 лв.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от него
да се изпрати
на Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и
деца, преживели насилие, ****
РАЙОНЕН СЪДИЯ: