Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 6 8
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.04.2020г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шестнадесети януари
две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3442 по
описа за 2019 година
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № 16-002394/09.05.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /Д"ИТ"/ гр. Пловдив, с
което на „ВИК 04” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.
„Родопи” № 18, представлявано от управителя И.В.К., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 , вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ВИК 04” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Родопи” № 18,
представлявано от управителя И.В.К. да заплати сумата
в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ №
16-002394/09.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
/Д"ИТ"/ гр. Пловдив, с което на „ВИК 04” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Родопи” № 18,
представлявано от управителя И.В.К., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 , вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „ВИК
04” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
Административнонаказващият
орган ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ПЛОВДИВ се представлява от *** „АИПО” Н. К.,
която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно
Пловдивският районен съд –
VII н.с., като прецени събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното.
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.03.2019г. на управителя
на „ВИК 04” ЕООД е връчена призовка по чл.45,ал. 1 от АПК с изх. № 1908600, с
която са изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписания, дадени
в протокол с изх. № 1842530/31.01.2019г. От представените документи в Дирекция
„Инспекция по труда” –Пловдив на 22.03.2019г., във връзка с връчената призовка
и от дадените писмени обяснения от управителя на дружеството на 19.04.2019г. е
установено, че от страна на дружеството-жалбоподател „ВИК 04” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Родопи” № 18 в срок до 01.03.2019г.,
както и до момента на съставяне на АУАН на 19.04.2019г., не е изпълнено
даденото задължително за изпълнение предписание под т.7 от протокол за
извършена проверка с изх. № 1842530/31.01.2019г., а именно:”Работодателят да
изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на
чиста сума за получаване, на работниците, както следва: Ж.М.У. -473.49; А.М.И.
– 447.66 лв.; В.С.В. – 454.70 лв.; Х.К.Х. – 117.40 лв., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 224,ал.1 от КТ, вр. чл. 228,ал.3 от КТ.”
На 19.04.2019г. управителят
на „ВИК 04” ЕООД К. в снетите му обяснения изрично посочва,че предписанието по
процесната т.7 от протокол за извършена проверка с изх. № 1842530/31.01.2019г.,
не е изпълнено.
С оглед направените
констатации е счетено,че „ВИК 04” ЕООД е извършило нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, за което е съставен АУАН № 16-002394/19.04.2019г. от В.П.Б., на длъжност – ***** при Дирекция
„Инспекция по труда” –Пловдив. Актът е съставен в присъствието на представляващ
дружеството, който се запознал със съдържанието и го подписал без възражения.
Получен е и препис от акта.
Въз основа на съставения
АУАН, е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитана в съдебно заседание, актосъставителят В.П.Б.,
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства
по делото.
С оглед установената по делото фактическа
обстановка и събрания доказателствен материал, настоящият съд счита за
категорично и безспорно доказано нарушение на чл.415, ал.1 от КТ от страна на „ВИК
04” ЕООД, което в качеството си на работодател не е изпълнило задължително
предписание на контролен орган под т.7 от протокол изх.№
1842530/31.01.2019г., за който срокът за изпълнение бил до 01.03.2019г. Категорично
се установява и от показанията на актосъставителя, и от наличните писмени
доказателства, че към тази дата работодателят не е изплатил парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на чиста сума за
получаване, на работниците, както следва: Ж.М.У. -473.49; А.М.И. – 447.66 лв.; В.С.В.
– 454.70 лв.; Х.К.Х. – 117.40 лв., в изпълнение на разпоредбата на чл. 224,ал.1
от КТ, вр. чл. 228,ал.3 от КТ. Задължителното
предписание не е било изпълнено от жалбоподателя и към датата на съставяне на
акта за установяване на административното нарушение. Всъщност самият
представляващ дружеството-жалбподател на 19.04.2019г. в снетите му обяснения
изрично посочва,че предписанието по процесната т.7 от протокол за извършена
проверка с изх. № 1842530/31.01.2019г., не е изпълнено.
Следва да се отбележи,че и впоследствие, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства
за опровергане на направените от контролните органи констатации. В случая
вмененото на дружеството нарушение е за неизпълнение на задължително
предписание на контролните органи за спазване на трудовото законодателство,
като даденото предписание представлява една принудителна административна мярка.
Предвид на горното и с оглед разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ,
съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното, съдът счита, че в настоящото
производство не бяха оборени констатациите на актосъставителя, възприети и от
наказващия орган за извършено от дружеството-жалбоподателя нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ.
Правилно при това положение в случая е била ангажирана именно
отговорността на „ВИК 04” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, който като юридическо лице носи безвиновна /обективна/
отговорност.
Правилно за така установеното нарушение е наложено наказание
–имуществена санкция в размер на 1500 лв по реда на чл.415, ал.1 от КТ, чийто
размер е минимално предвидения в закона и не подлежи на корекция от страна на
съда.
Настоящият съдебен състав
намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй
като сочената норма касае нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс и в резултат, а което не са настъпили вредни последици за
работници и служители. Фактологията на събитията обаче категорично сочи, че
нито нарушението е било отстранено веднага след установяването му, нито към
датата на съставяне на акта. Гореизложените изводи, според съда препятстват
възможността настоящият случай да бъде определен като маловажен.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Актът и
постановлението са издадени от компетентни органи и в законоустановените за
това срокове.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,
както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.