Р Е Ш Е Н И Е
№ 1479
гр. Пловдив, 03.08.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм.
дело № 2757 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс
/ДОПК/ във връзка с чл.145 ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото
е образувано по жалба, предявена от П.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.В., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001622000028-091-001 от 26.07.2022 г., от орган по приходите при ТД на НАП
– Пловдив, потвърден с Решение № 496
от 13.10.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени
задължения за годишен за авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на
927.28 лв. и лихви – 586.83 лв.; за 2018 г. в размер на 1 556.04 лв. и
лихви – 593.53 лв. и за 2019 г. в размер на 3 649.85 лв. и лихви – 819.03
лв.; задължения за ДДС за периода
м.07.2015 г. – м.11.2019 г. в размер на 212.32 лв. и лихви – 91.12 лв.; както и
за задължения за ДОО за 2015 г. в размер на 519.43 лв. и лихви – 344.16 лв.; за
2018 г. в размер на 2 468.09 лв. и лихви – 877.16 лв. и за 2019 г. в
размер на 4 946.48 лв. и лихви – 1 128.53 лв.; лихви вноски за ЗО за
2015 г. в размер на 126.26 лв.; за 2018 г. – 398.07 лв. и вноски за ЗО в размер
на 2 404.97 лв. и лихви – 529.32 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в
размер на 202.90 лв. и лихви – 134.44 лв.; за 2018 г. в размер на 833.81 лв. и
лихви – 296.33 лв. и за 2019 г. в размер на 1 671.11 лв. и лихви – 381.27
лв. или общо задължения в размер на 19 892.28 лв. и лихви общо в размер на
6 306.05 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за материалноправна и процесуална
незаконосъобразност на оспорения РА, както и за неправилно приложение на чл.122
от ДОПК. Твърди се също така, че от страна на приходната администрация не са
събрани доказателства, които да доведат до категоричния извод за произхода на
източниците на доходи и подлежат ли доходите на облагане с данъци и
задължителни осигурителни вноски. Излагат се доводи, че получените доходи неправилно
се определят от ревизиращия екип като доходи от стопанска дейност, съгласно
чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, и не следва да бъдат облагани повторно, при положение, че
ревизираното лице е платило туристически данък на общината, както и, че
неправилно не е приспаднат платения от РЛ патентен данък за 2018 и 2019 г. на
общ. Пловдив от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като ЕТ, съгласно чл.40 ал.1 от ЗДДФЛ. Излагат се и доводи за
неправилност на оспорения акт в частта за приходите, получени по банковите
сметки на РЛ от ФЛ и преводи от платформите „Paypal“ и „Transferwise“, като се твърди, че същите
представляват спестявания на Т. и съпругата му.
Оспорват се и изводите в насока получени приходи от Д.Д. и Я.Ч., като се
твърди, че получените приходи от наем неправилно са отнесени като доход по
чл.26 от ЗДДФЛ. Възразява се и по отношение така определените по реда на чл.122
от ДОПК задължения, включително и определената основа по реда на чл.124а от ДОПК за задълженията за ЗОВ. Твърдят се и допуснати съществени процесуални и
материални нарушения, водещи до необосновани и незаконосъобразни изводи и
констатации вследствие на което, са вменени неправомерно данъчни тежести за
данъци и осигуровки. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за
задълженията за 2014 г. на основание чл.171 ал.1 от ДОПК, както и за неспазен
срок за извършване на ревизионното производство. Иска се отмяна на акта и се претендират
разноски по делото.
Ответната
страна – Директор дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна
практика"-Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Н., е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по
доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният
акт, обект на настоящото производство, е обжалван в предвидения за това
процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който е счел същият за законосъобразен в потвърдената и изменената част.
Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в
рамките на установения в закона срок, /Решение № 496 от 13.10.2022 г. на
директора на дирекция "ОДОП" е съобщено на 17.10.2022 г. (л.81, т.1),
а жалбата е депозирана на 26.10.2022 г. (л.3, т.1)/ по повод на която е
образувано настоящото производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000028-020-001 от 08.01.2022
г. (л.1151, т.4) е възложена ревизия на жалбоподателя, обхващаща следните
видове задължения: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.; ДДС за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2019 г.; ДОО за
самосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.; Здравно
осигуряване за самосигуряващи се лица - от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.;
Универсиален пенсионен фонд за самосигуряващи се лица - от 01.01.2014 г. до
31.12.2019 г. Заповедта е връчена на лицето по електронен пътна 10.01.2022 г.
(л.1153, т.4). ЗВР от 08.01.2022 г. е изменена със Заповед № Р-16001622000028-020-002
от 11.04.2022 г. (л1147, т.4) и ЗВР № Р-16001622000028-020-003/09.06.2022 г.
(л.1142, т.4), като и двете заповеди са връчени на РЛ по електронен път.
ЗВР
са издадени от компетентен приходен орган, съгласно: Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. (л.54, т.1);
Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.59, т.1);
Заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. (л.61, т.1); Заповед №
РД-09-2515/29.11.2021 г. (л.63, т.1); Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.67,
т.1) и Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП –Пловдив. С
цитираните заповеди са определени органите по приходите да издават заповеди за
възлагане на ревизии. ЗВР са подписани с ел. подпис като по делото са приети
удостоверения за електронен подпис, както и оптичен носител на актовете,
подписани от длъжностните лица.
Със
ЗВР от 07.10.2021 г. е определен срок за завършване на ревизията до три месеца
от датата на връчване, което е сторено на 10.01.2022 г. по електронен път. Със
ЗВР от 11.04.2022 г. срокът на ревизията е продължен до 11.05.2022 г., а със
ЗВР от 09.05.2022 г. срокът на ревизионното производство е удължен до
10.06.2022 г., като и тези заповеди са връчени на ревизираното лице по
електронен път.
В
срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад №
Р-16001622000028-092-001 от 24.06.2022 г. (л.137, т.1), връчен на 28.06.2022 г.
Срещу така изготвения РД няма депозирано възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.
В
хода на производството, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №
Р-16001622000028-091-001 от 26.07.2022 г. от орган по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, с който са определени подробно описаните по-горе задължения на
ревизираното лице. РА е подписан от приходни органи с валиден ел. подпис към
датата на издаване на РА, видно от представените по административната преписка
удостоверения. Връчен е на РЛ на 02.08.2022 г. по електронен път.
Във
връзка с жалба, подадена от П.М.Т. до директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е
издадено Решение № 496/13.10.2022 г., с което горестоящия административен орган
е изменил РА в частта за определените публични задължения, е именно: - годишен
и авансов данък по ЗДДФРЛ на ЕТ за 2016 г., 2017 г., както и вноски за ДОО за
2016 и 2017 г., за ЗО за 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 и 2017 г., а е
потвърдил РА в останалата част за определени публични задължения в общ размер
на 19 892.28 лв. и лихви в общ размер на 6 306.05 лв.
С
оглед горното, съдът намира жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалване, за частично допустима. Горният извод се налага от
обстоятелство, че с жалбата се претендира погасяване по давност, на основание
чл.171 ал.1 от ДОПК на определените публични задължения за 2014 г., което е
отчетено от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който в решението си
е изложил подробни мотиви в тази насока и се е произнесъл, че давностният срок
относно тези задължения е изтекъл и същите не подлежат на принудително
събиране. Или иначе казано, налице е липса на правен интерес за жалбоподателя
да претендира повторно произнасяне по вече уважена претенция, което налага
извода, че жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а
делото – прекратено.
В
този смисъл следва да се отбележи, че правилно решаващият орган е посочил, че
по отношение на установените задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС следва да се има
предвид, че началото на срока по чл.109 ал.1 от ДОПК се обвързва с момента на
подаване на декларацията от задълженото лице или този, в който лицето е
следвало да я подаде. В този смисъл, последният е изложил подробни мотиви,
които съдът изцяло споделя, и чието повтаряне е излишно, поради което съдът
намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
П.М.Т. с ЕГН **********, е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени през периода 2014 – 2019 г. П.М.Т. е ФЛ без дейност като ЕТ и има
качество на местно лице за периода 01.01.2014 до 31.12.2019 г. по смисъла на
чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ.
В РД е посочено, че за целите на ЗДДФЛ
местно ФЛ е лице, което има постоянен адрес в България или пребивава на
територията на България повече от 183 дн през всеки 12-месечен период или чийто център на жизнените интереси се
намира в България. Т. е вписан в регистър ЕСГРАОН с постоянен адрес:***. РЛ
няма регистрация като ЕТ или дейност като свободна професия. Не е регистрирано
и като земеделски производител. За периода 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.
лицето покрива критериите на ЗДДФЛ за местно физическо лице и е данъчно
задължено за доходи, произхождащи от източници в България и в чужбина.
Т. е женен за Е.З. Д. – Т. с две
непълнолетни деца.
Настоящата ревизия е повторна.
Извършена е предходна ревизия, приключила с РА № Р-1600162000667-091-001/14.10.2021
г. РА е отменен и върнат за повторна ревизия с Решение № 668/29.12.2021 г. на
директор на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
Съгласно събраната по реда на ДОПК информация
в хода на настоящото ревизионно производство и по данни в справките за
декларирани недвижими имоти и превозни средства, е установено, че РЛ притежава
6 недвижими имота и 7 леки автомобила.
По ЗДДФЛ.
Извършената ревизия по ЗДДФЛ е повторна и обхваща
периода 2014 – 2019 г. Като местно ФЛ П.М.Т. е ДЗЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6
от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи
в обхвата на ревизията. РЛ е едноличен собственик на капитала на „Дарк Рум“
ЕООД. На съпругата Е.З.Д. се извършва ревизия.
С Протокол №
Р-16001622000028-ППД-001/15.03.2022 г. (л.203, т.1) са присъединени всички
представени и събрани документи в предходно ревизионно производство, приключило
с РА № Р-16001620006677-091-001/14.10.2021 г. (л.913, т.3).
Установено е, че за 2018 и 2019 г. от П.Т.
са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като за 2018 г. са декларирани доходи в
Приложение № 4 – доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване
на права или имущество и доходи от трудово правоотношение в Приложение № 1, а
за 2019 г. са декларирани приходи в Приложение № 1 и Приложение № 7 – за
доходите, подлежащи на облагане с патентен данък, като в РД изрично е посочено,
че данните от това приложение не участват при формиране на общата годишна
данъчна основа.
Подадени
са и декларации по чл.61н от ЗМДТ в общ. Пловдив с вх. № 1785/28.09.2018 г. с
декларирана дейност „отдаване на стаи за подслон и настаняване“; брой стаи – 1
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. с наименование на обекта: „Роман
Арена“ – Пловдив; декларация по чл.61н от ЗДМТ с вх. № 1541/02.08.2019 г. за
дейност „отдаване на стаи за подслон и настаняване“; брой стаи – 1 бр. за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. с наименование на обекта: „Роман Арена“ –
Пловдив, както и декларация по чл.61р ал.4 от ЗМДТ – туристически данък за
периода на 2019 г.
Във връзка с определяне на данъчните
задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства, имащи
отношение към определяне на данъчните задължения на ЗЛ. На основание чл.37
ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство на РЛ са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани
данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и
размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на
домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани
финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др,. за
ревизирания период, подкрепени с доказателства. Изготвено е искане до дирекция
СИДДО при ЦУ на НАП – София, относно обмен на информация по реда на чл.26 от
СИДДО до Ирландската данъчна администрация и чл.143 от ДОПК.
Анализирайки
всички получени отговори и постъпилите средства по банковите сметки на П.Т., е
установено, че са получавани преводи по сметки на РЛ от платформи за плащания и
резервации като PаyPаl,
TransferWise, AIRBNB.COM и
BOOKING.COM BV. Получавани са приходи от нощувки,
предоставени от обекти в гр. Пловдив, ул. ******. Представено е от РЛ
удостоверение № 002009-Ц за утвърдена категория
една звезда за обект – стая за гости „Роман Арена“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ******, ет.3, с капацитет една стая с 2 легла, издадено от общ.
Пловдив на 21.12.2018 г. и валидно до 21.12.2023 г. Доходите от дейността по
краткосрочно отдаване на стаи за гости, постъпили по банковите сметки на лицето
чрез услугата TransferWise и PаyPаl са: - за 2015 г. в размер на
5 287.45 лв., за 2016 г. – 9 342.21 лв., за 2017 г. – 3 821.49
лв., за 2018 г. – 17 818.31 лв. и за 2019 г. в размер на 34 715.52
лв. Предвид изложеното, органите по приходите са формирали извода, че
получените суми по сметки от П.Т. през периода 2015 – 2019 г. представляват
доходи от извършване на дейност по занятие и попадат в хипотезата на чл.1 ал.1
от ТЗ, което от, своя страна, е наложило извода, че получените приходи подлежат
на облагане като търговска сделка по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ.
Установено е също така, че за периода
2016 – 2017 г. П.Т. е отдавал под наем недвижим имот, съгласно договор за наем
на недвижим имот от 06.02.2016 г., сключен между П.М.Т., в качеството му на
наемодател, и Д.П.Д. и Я.И.Ч., наематели. Предмет на договора е апартамент,
находящ се в гр. Пловдив, ******Съгласно
договора е определен и размерът на дължимия наем 400.00 лв. месечно.
Ежемесечно, по банковата сметка на РЛ са постъпвали суми за наем, същите не са
декларирали и органите по приходите са определили размера на дохода от наем за
2016 г. в размер на 4 375.00 лв. и за 2017 г. – 4 800.00 лв. Така
получените доходи участват н определените приходи от дейност като ЕТ на
жалбоподателя.
Въз основа на това е установено, че в
резултат на получените от РЛ парични суми от нощувки и наеми са формирали
доходи, които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
В РД е посочено, че на основание чл.26,
ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е
регистрирано като ЕТ, доходите му от стопанската дейност се облагат по реда на
глава пета, раздел II
от закона, т. е. смятат се за доходи от стопанска дейност като ЕТ и следва да
се облагат с 15% данък, съгласно чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
С оглед гореизложеното, облагаемият
доход от извършваната дейност като търговец е определена, като от установените
при ревизията укрити приходи са приспаднати разходи. За целите на ревизията, за
разходи са приети платените от ревизираното лице комисионни към платформи AIRBNB.COM
и
BOOKING.COM BV и разходи за ел. енергия. Годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена, като така
установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така
определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и
прилежащите лихви.
В
хода на ревизионното производство е установено, че ЗЛ е било съдружник в „Дарк
Рум“ ЕООД с ЕИК *********. Дружеството е основано на 19.08.2014 г. П.Т. е с
размер на дялово участие 1 лв. или 50% от капитала. На 20.02.2015 г. е
извършено прехвърляне на дружествен дял от П.М.Т. на лицето В.И.Ж. за 4 000.00
лв. Ревизиращият екип е констатирал, че при продажбата на дружествените си
дялове П.Т. е формирал облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, като разлика между
продажната цена на дяловете – 4 000.00 лв. и документално доказаната им
цена на придобиване, съгласно чл.33 ал.3 и 4 от ЗДДФЛ. Така полученият доход не
е деклариран от ЗЛ в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г. За така придобитите
доходи е изчислен дължимият данък по реда на чл.46 от ЗДДФЛ в размер на 10 %
(за 2015 г.).
В резултат, ревизиращият екип е
констатирал наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК –
„до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задълженията се
определят по декларация“, „наличие на данни за укрити приходи/доходи“ и „липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство
не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“, което води
до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.
На ЗЛ е връчено уведомление (л.1122,
т.4), с което на основание чл.124 ал.1 от ДОПК, последното е уведомено, че
основата за облагане с данък върху доходите на ФЛ ще бъде определена по реда на
чл.122 ал.2 от с. к. Изискани са декларации за имуществено състояние по чл. 124
ал.3 от ДОПК, писмени обяснения, придружени със съответните доказателства.
Извършено е изследван на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 от ДОПК.
Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по л.48 от ЗДДФЛ. На
основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.175 от ДОПК ревизиращият екип е
начислил лихви за невнесените в законоустановените срокове данъци.
Относно констатациите по ЗДДС.
Извършената
ревизия по ЗДДС е за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г.
От органите по приходите е установено,
че през тези периоди РЛ е отдавало жилище за краткосрочен престой и е
получавало посреднически услуги от контрагент AIRBNB IRELAND с VAT № IE9827384L.
В хода на ревизионното производство, с
Протокол № Р-16001622000028-ППД-001/15.03.2022 г. е приобщена инициирана
процедура по СИДДО до данъчната администрация на Ирландия и отговор с вх. №
04-01-540#2/28.06.2021
г. за предоставена информация относно направени плащания от AIRBNB в полза на П.М.Т.. Получената
справка е по отношение на имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. ******, отдаван
чрез платформата AIRBNB
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г, съдържащ дата и продължителност на
резервацията, дата и размер на плащането, както и размера на удържаните
комисионни. Плащанията са извършвани чрез интернет, като е използван PayPal. Краткосрочното отдаване под наем на
имот чрез онлайн платформи задължително изисква специална регистрация по ЗДДС.
ЗЛ ползва посреднически услуги на платформи AIRBNB и BOOKING и е получател на облагаема доставка
на услуга с място на изпълнение на територията на страната, предоставена от
чуждестранно лице (онлайн платформа), което не е установено на територията на
страната.
В РД е посочено, че съгласно чл.21 ал.2
от ЗДДС мястото на изпълнение на услугите, получени от лицето е там, където е
установен получателят, т. е. на територията на страната. Посочено е също така,
че съгласно чл.82, ал.2 т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е задължено лице, в
случая AIRBNB и
BOOKING, което не е
установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на
територията на страната (нощувката е в България) и е облагаема, данъкът е
изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги – когато
получателят е ДЗЛ, т .е. от РЛ, като
получател на услугата.
Като получател на тези посреднически услуги,
за РЛ възниква задължение за регистрация по л.97а, ал1 от ЗДДС. В случая, П.Т.
е следвало да подаде заявление за регистрация, не по-късно от 7 дни преди
датата на издаване на инвойса за комисионната или полученото плащане, т. .е до
18.07.2015 г. включително, което не е направено.
При регистрация по чл.97а от ЗДДС, на
облагане с ДДС подлежат, не само получените услуги, като за тях се прилага
ставка та от 20%. С нея се облагат само комисионните, които се дължат на AIRBNB
и
BOOKING за посредническата
услуга по намиране на наемател (клиент) При нея не е налице право на приспадане
на ДК и не се облагат с ДДС приходите от отдаването на апартамента до момента,
в който не са налице обстоятелства за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС.
Във връзка с гореизложеното, от
органите по приходите е начислен данък, на основание чл.102, ал.3 т.2 от ЗДДС
във връзка с чл.86 от ЗДДС в размер на 212.32 лв., тъй като за определяне на
данъчните задължения на лицето, в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми ВОП и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало
да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за
регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация.
За
да потвърди РА в частта за определените задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2015, 2018 и 2019 г. и задължения за ДДС за периода м.07.2015 –
м.11.2019 г., решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип,
като е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови
отношения и е анализирал повторно събраните в хода на ревизията доказателства,
при което е формирал извода си, че РА в тази част е правилен и законосъобразен.
По
КСО и ЗЗО.
Възложената повторна ревизия обхваща
установяване задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за
здравно осигуряване, като самоосигуряващо се лице за периода от 01.102014 г. до
31.12.2019 г. От извършената проверка в ИС на НАП от ревизиращия екип е
констатирано, че П.Т. няма регистрация като ЕТ, като лице, упражняващо свободна
професия или като регистриран земеделски производител. Лицето е съдружник в
„Дарк Рум“ ООД от основаването на 19.08.2014 г. до 19.02.2015 г. П.Т. е подал декларации
по чл.1 ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГЗЧМЛ),
с които е декларирал: - започване на трудова дейност и начало на осигуряване за
всички осигурителни рискове, считано от 01.11.2014 г. като съдружник в „Дарк
Рум“ ООД, и прекъсване на дейността, считано от 20.02.2015 г.
За самоосигуряващото се лице е подадена
информация с декларации обр.1 за дните на осигуряване, осигурителния доход и
размерът на осигурителните вноски за периода 01.11.2014 г. – 20.02.2015 г. С
декларации обр.6 е деклариран размерът на дължимите авансови вноски за 2014 и
2015 г. При ревизията е установено, че П.М.Т., в качеството си на
самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите задължителни осигурителни
вноски върху минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2014 и 2015 г. – 420.00 лв. за
м.11.2014 г., м.12.2014 и м.01.2015 г. и пропорционално на работните дни за
м.02.2015 г., през които е упражнявана дейността – 294.00 лв.
За ревизирания период са установено
данни за подадени уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори между
осигурителите „Сиксти кей“ ЕАД за периода 20.11.2015 г. – 16.05.2017 г. и с
„Адеко България“ ЕООД за периода 20.10.2018 г. – 30.11.2018 г., 26.10.2018 г. –
03.11.2018 г. и 19.12.2018 г. – 01.01.2019 г., и РЛ. За посочените периоди П.Т.
е осигурено лице на основание чл.4 ал.1 т.1 от КСО и чл.40 ал.1 т.1 и т.5 от ЗЗО.
От РЛ са подадени декларации обр.7 по
реда на чл.3 ал.4 от Наредба № Н-8/2005 г. /отм./ с данни за възникване на
задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен
доход на основание чл.40 ал.5 т.1 от ЗЗД за периодите от 11..05.2014 г. до
31.10.2014 г., от 20.02.2015 г. до 19.11.2015 г., от 16.09.2017 г. да
23.10.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Здравноосигурителните вноски
са внесени в пълен размер.
Ревизираното лице е получавало
обезщетение за безработица и е осигурено за сметка на държавния бюджет по реда
на чл.40 ал.1 т.8 от ЗЗО за периода 16.05.2017 г. – 15.09.2017 г.
От П.Т. са подадени ГДД по ЗДДФЛ за
2018 и 2019 г. В подадената декларация за 2019 г. в Приложение № 7 е деклариран
облагаем доход в размер на 23 014.48 лв. от упражнявана дейност „Места за
настаняване с не повече от 20 стаи“, като не е извършено годишно изравняване
върху този доход.
В процесното ревизионно производство,
въз основа на събраните доказателства и
извършен анализ органите по приходите са приели, че за периода 2015 – 2019 г.
лицето извършва търговска дейност без регистрация като ЕТ.Въз основа на констатираните
обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК и на основание чл.124 ал.1 от с. к- , на
лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че осигурителният доход,
върху който се дължат ЗОВ, ще бъде определен по реда на чл.124а от ДОПК във
връзка с чл.122 – 124 от с.к.
За да потвърди РА в частта за
определените задължения за ЗОВ за 2015, 2018 и 2019 г., решаващият орган изцяло
е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е изложил подробно нормативната
уредба, регулираща този вид финансови отношения, обсъдил е отново всички
доказателства в тази насока и е формирал крайния си извод, че жалбоподателят е
извършвал трудова дейност като ФЛ без регистрация като ЕТ, на основание чл.124а
от ДОПК във връзка с чл.4 ал.3 т.2 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, същият
подлежи на задължително осигуряване, в качеството му на самоосигуряващо се
лице.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички
приложени по делото документи.
Така в експертизата вещото лице е
представило в табличен вид преводите от AIRBNB IRELAND и BOOKING.COM BV по години и по месеци; представени са
в табличен вид и доходите от трудово правоотношение по реда на чл.25 от ЗДДФЛ.
Направен е анализ и на документите , свързани с прехвърлянето на дяловото
участие на Т. от „Дарк Рум“ ООД и е
формиран извод, че при продажбата на дружествените си дялове Т. е формирал
облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, като разлика между продажната цена на
дяловете в размер на 4 000.00 лв. и документално доказаната цена им цена
на придобиване (чл.33 ал.3 и ал.4 от ЗДДФЛ). Експертът сочи, че документално
доказаната цена на придобиване на дяловете е един лев – основен капитал на
дружеството. Посочва също така, че
съгласно ЗДДФЛ (чл.33 и чл.34) ФЛ-продавач, декларира изцяло дължимия данък в
годината на продажбата на дяловете, а съгласно чл.46 ал.1 от с.з., данъчната
ставка е 10 на сто, като данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15 число
на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В заключението се
посочва също така, че годишната данъчна основа по реда на раздел V “Доход от прехвърляне на права или
имущество“, съгласно чл.34 от ЗДДФЛ за 2015 г., за доходите, получени от
продажбата на дружествените дялове на П.Т. в „Дарк Рум“ ООД в размер на
4 000.00 лв. е изключена, при определяне на общата годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 999.00 лв., представляваща
разликата между продажната цена на дяловете и цена на придобиване.
Също в табличен вид са представени и
всички транзакции в ПИБ АД и в Райфайзенбанк България АД, като вещото лице
отбелязва, че на експертизата не са представени данни от профила на П.Т. в
платформите за плащания PаyPаl и TransferWise и уточнява, че за проследяване и
определяне на източника на средствата, постъпили по банковите сметки на П.Т., включително и платформите за
плащания PаyPаl и TransferWise,
експертизата е анализирала всички банкови сметки на жалбоподателя, по които има
постъпили средства за обследвания период. В табличен вид е представен и
сравнителен анализ на установените недекларирани приходи и приходи, постъпили
по банковите сметки на Т. за периода 2015 – 2019, като е формиран извод, че плащанията,
извършени чрез платформи TransferWise LTD
и BOOKING.COM BV са
постъпили като единични суми на съответните дати по банковите сметки на
жалбоподателя. По същите сметки са постъпили и суми от ФЛ с основание – наем,
захранване на сметка и превод.
От обмена на информация с Ирландската
данъчна администрация е установено, че за имот в гр. Пловдив, ул. ******, са
извършени плащания от AIRBNB IRELAND за периода 01.01.2014 г. до
31.12.2019 г., като плащанията са осъществени по интернет чрез платформата PаyPаl и същите са представени в табличен
вид по години. Експертът е констатирал също така, че сумите не фигурират в нито
една от анализираните банкови сметки на РЛ. Вещото лице не е установило връзка
за тези плащания, както и не е изяснено обстоятелството по коя банкова сметка ***
суми, начина, по който са достигнали и кога до РЛ.
Вещото лице е определило годишните
данъчни основи, при условията, поставени от жалбоподателя, както и данъкът за
внасяне, в два варианта, както и са изчислени дължимите задължения за ЗОВ.
В
съдебно заседание на 23.02.2023 г. са разпитани като свидетели лицата С.Г.К. и М.Г.К..
От
показанията на свид. К. се установява, че познава жалбоподателя П.Т. от 2016
година. Колеги са от предишна фирма, където работил. Свидетелят твърди, че П.
му поискал пари на заем през 2018 година, които той върнал на ръка няколко
месеца по-късно. Превел ги по банкова сметка - ***. Нямали договор между тях,
защото са близки приятели. Познавали се от 7 години. Сочи също така, че за
периода от 2015-2019 г. Т. ***. Бил е там на гости, даже е спал там. Това
му бил адресът, той си живеел там,.
Твърди, че е бил на гости много пъти. Работили във фирма „60 К“ от 2016 година.
П. напуснал през 2017 година, а К. останал още една година. Занимавали се с техническа
поддържа на интернет и телефон.
Свидетелят
сочи, че П. имал няколко имота, но това му било жилището, там живеел - на ул. ***№
2. Точно адреси не може да кажа, имал на центъра имот, където не е ходил. Жилището
на ***било двустайно - кухня, хол и спалня. Твърди, че когато е спал там, е бил
в спалнята. За наема не може да каже нищо, защото не е запознат с това. Когато е
нощувал, там не е имало наематели. Сочи, че жалбоподателят има съпруга и две
деца. Тогава нямал. Свидетелят сочи, че на ул. „***“ живеят родителите му. Това
е жилището на родителите му, а на ул. „***“ мисли, че там е бил под наем, но не
си спомня годината, когато е живял там.
От
показанията на свид. К. се установява, че познава П.Т. от 2018 г. покрай брат си
- С.К.. Превеждала му пари по банкова
сметка ***, която сума й е върната в рамките на месец. Сумата била малко над
2000 лева. Нямали договор между нас. Сумата й била върната от брат й, понеже била
поискана от брат й и той я помолил да е преведе
по сметката на П.. Доколкото знае, сумата била възстановена в брой в
рамките на месец. Свидетелят твърди, че работи в „Таксибек груп“ към настоящия
момент във Варна. Към 2018 година работила на същото място. Трудовото й
възнаграждение по онова време - 2018 година било може би около 1000 лева.
Ползвала „Fibank“. Тогава била към „Fibank“. Твърди, че разполага с
разплащателна сметка в тази банка.
В хода на съдебното производство към
делото е приобщен препис на акт за сключен граждански брак между П.Т. и Е. Д.
на 27.04.2011 г. в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
За
определяне на данъчната основа в конкретния случай е използван анализ на
критериите по чл.122 ал.2 т.1., т.2., т.3. т.4., т.5., т.6., т.8 и т.16 от ДОПК.
Посочените критерии, техният подбор и анализ не се оспорват с конкретни
възражения. Използваните критерии, са в резултат на анализ на събраните
доказателства в хода на ревизията и се базират на факти, които не са спорни по
делото. С оглед на приетите по делото и кредитирани от съда доказателства, се
стига до извода, че правилно са определени относимите към жалбоподателя
критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа за облагане.
Определената по този начин данъчна основа ще се различава в определена степен
от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е в резултат на
действията, респективно бездействието на ревизираното лице. Важното е,
вследствие на конкретните обстоятелства да се определят относимите към ревизирания
субект критерии в конкретния случай, с крайна цел установяване по възможност
обективна данъчна основа за облагане с конкретния данък.
Следва
да се има предвид и действието на презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, съгласно която, в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства. Следва да се посочи също така, че определянето на данъчната
основа при ревизията при особени случаи по чл.122 от ДОПК е производство, което включва в себе
си поредица от действия в определена последователност, изразяващи се в установяване
на факти, даващи основание за приложение на посочените разпоредби, възможност
на ревизираното лице за становище и представяне на доказателства, обсъждането
им и изследване на необходимите критерии, които са относими към формирането на
данъчната основа към конкретния данъчен период по ЗДДФЛ поотделно. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на
пълно и насрещно доказване следва да установи твърдените от него факти и
обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест
на жалбоподателят е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателства.
В
случая, безспорно се доказа от събраните писмени доказателства, че
жалбоподателят е получавал редовно суми през процесните периоди чрез парични
преводи от PayPal, TransferWise, AIRBNB.COM и BOOKING.COM BV от нощувки, предоставени от обект в гр. Пловдив, ул. ******,
което се установява от предоставената от Ирландската данъчна администрация по
реда на чл.26 от СИДДО и чл.143 от ДОПК, както и от банките, в които
жалбоподателят има открити банкови сметки – ПИБ АД и Райфайзенбак АД. Отделно
от това, за 2018 и 2019 г. от П.Т. са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които
са декларирани доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване
на права и имущество. За същите две години Т. е подал декларации по чл.61н от ЗМДТ, в които е декларирал дейност „отдаване на стаи за подслон и настаняване“
– 1 бр. за всеки от периодите.
При
това положение правилно приходните органи са установили, че жалбоподателят
извършва търговска дейност по смисъла на ТЗ, тъй като доходите на жалбоподателя
за ревизирания период са основно от извършени услуги за предоставяне на стаи за
подслон и настаняване, което представлява търговска дейност по смисъла на чл.1 ал.1 т.1 от ТЗ, а именно: - отдаване под наем през
ревизирания период на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. ****** чрез
платформите AIRBNB.COM и BOOKING.COM BV и е получавал доходи от тази дейност чрез финансовите
инструменти PayPal
и TransferWise.
Съгласно
чл.286 ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от лицата, които ги
извършват. В случая се доказва, че доходите от дейността по краткосрочно
отдаване на стаи за гости, постъпили по банковите сметки на лицето чрез
посочените по-горе финансови инструменти, представляват доходи от извършвана
дейност по занятие и попадат именно в хипотезата на чл.1 ал.1 от ТЗ.
От
събраните писмени доказателства се установява, че извършените услуги по
предоставяне на стаи за гости от жалбоподателя, са извършени през процесния
период 2014 г. – 2019 г. При това положение са налага извода, че са налице
доходи отстопанска дейност като ЕТ и следва да се облагат с 15% данък, съгласно
чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
На
следващо място, относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.1, т.2 и
т.4 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното: приходните органи са
анализирали събраните при ревизията и проверката писмени доказателства и са
формирали извод, че до започване на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация (такива са подадени само за 2018 и 2019
г., но не и за 2014, 2016, 2016 и 2017 г.); налице са укрити приходи/доходи – за
лицата, които извършват туристическа дейност и получават посреднически услуги
от чуждестранни контрагенти възниква задължението да декларират доходите си,
прилагайки разпоредбата на чл.26 ал. във връзка с чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ и липсата
не представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч води до невъзможността за
установяване на основата за данъчно облагане - няма спор, че лицето не е водило
счетоводна отчетност. Именно изложените обстоятелства са наложили провеждане на
ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, поради което съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват основания за провеждане
на ревизия по особения ред на ДОПК.
В
резултат на извършения анализ на всички събрани доказателства, писмени
обяснения, извършени проверки в различни институции, органите по приходите са
установили задължения за данък върху годишната данъчна основа на П.Т. за 2015
г. в размер на 927.28 лева и лихва – от 586.83 лева, за 2018 г. – в размер на 1 566.04
лева и лихва – 593.53 лв. и за 2019 г. – в размер на 3 649.85 лв. и лихви
– 819.03 лв.
При
това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия
административноправен спор, в случая, на първо място, ще следва да се съобразят
следните нормативни текстове:
Съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
ревизионния акт. Изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното
производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената
за това форма.
Следва,
в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства
се установява, че ЗВР и заповедите за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и
ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи.
Отделно
от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на
доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага
извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за
обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата,
които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето.
В
тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно
производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още
повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат.
Впрочем,
дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила
при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не
обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй
като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и
е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в
хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки
вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни
предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Предвид на това,
дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното
производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи
материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи
конкретния размер на данъчните задължения.
На
следващо място, съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по реда
на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата
по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по
чл.124 ал.1 от ДОПК. За част от ревизирания период ЗЛ не е подало ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ и не декларирало получени доходи.
Относно
ЗДДФЛ:
На
основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по
смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от
стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел втори от
закона, т. е., смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец. В случая, се налага изводът, че доходите на жалбоподателя са от
продажба на услуга – отдаване на стаи за подслон и настаняване, като тази
продажба е основна търговска дейност за П.М.Т.. Тези доходи не са декларирани
по чл.50 от ЗДДФЛ. Получените приходи от установените
продажби подлежат на облагане като търговски сделки по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ. При това положение, правилно
приходният орган е приел, че доходите от установената стопанска дейност следва
да се облага по реда на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
Тук
е необходимо да се отбележи, че в случая се касае до извършване на хотелиерска
дейност чрез предоставяне на места за настаняване, съгласно изискванията на
Закона за туризма /ЗТ/, като дейността се извършва от самото физическо лице,
както и, че хотелиерската дейност изцяло отговаря на изискванията на чл.61з от ЗМДТ. В този случай физическите лица за доходи от патентна дейност се облагат с
патентен данък при условията и по реда
на ЗМДТ (чл.14 ал.4 от ЗДДФЛ). За
облагане с патентен данък по реда на глава втора, раздел VI „Патентен данък“ от ЗДМТ при
хотелиерската дейност е необходимо да са изпълнени следните изисквания, посочени
в чл.61з ал.1 от ЗМДТ: - извършване на патентна дейност, свързана с
предоставяне на „средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20
стаи и 2 звезди (т.1 на Приложение № 4), дефинирана в §1 т.27 от ДР на ЗМДТ; -
оборот за предходната година до 50 000 лв. и липса на регистрация по ЗДДС,
с изключение на частичните регистрации за ВОП по чл.99 и чл.100 ал.2 от с. з.
Патентният данък се определя за стая според местонахождението на обекта и е в
рамките от 25 до 250 лв. Конкретният размер на патентния данък се определя от
съответния Общински съвет в общината по местонахождението на обекта. Това е
едната възможност. Втората е, извършване на дейност в средства за подслон и
места за настаняване, съгласно ЗТ, с не повече от 20 стаи, категоризирани 1 и 2
звезди и приходи за предходната и текущата година до 50 000 лв., но при
ползване на посреднически услуги за намиране на гости на AIRBNB
и BOOKING. Именно тази е хипотезата в
настоящия казус. В случая, услугите се ползват от лицето и фактурата от AIRBNB
и BOOKING се издава на ФЛ. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:
- ползване на услуги от AIRBNB и BOOKING изисква частична регистрация по чл.97а от ЗДДС. В
този случай, доколкото е налице регистрация по ЗДДС, имайки предвид
разпоредбата на чл.61з от ЗМДТ, лицето не може за извършваните хотелиерски
услуги да се облага с патентен данък по реда на ЗМДТ. При липса на възможност за
облагане с патентен данък, съгласно чл.14 ал.4 от ЗДДФЛ, облагането следва да е
по реда на ЗДДФЛ. Вариантите са два: - първият – доколкото се извършва
хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ (не се получава пасивен доход от наем по
договор за наем за определен срок от физическо или юридическо лице) и лицето на
предоставя стаи в обитавано от него жилище, то се приема за търговец по смисъла
на чл.1ал.1 т.13 от ТЗ и на основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ се облага по реда,
приложим за ЕТ, т. е. следва да води счетоводство; да определя облагаем доход
по реда на ЗКПО; да попълва Приложение № 2 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и
съответно, формираната данъчна основа се облага с 15 на сто данък. Втори
вариант- при условие, че лицето предоставя стаи на туристи в обитавано от него
жилище, то разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето
не се счита за търговец на основание чл.2 т.3 от ТЗ, както и на основание
чл.113 ал.2 от ЗТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с
патентен данък по реда на ЗМДТ, то се облага по реда на ЗДДФЛ, по който се
облагат доходи от наем описани в т.1, т. е. прилага се разпоредбата на чл.31,
чл.32 и чл.44 от ЗДДФЛ.
Легалната
дефиниция на понятието „обитавано жилище“ липсва в ТЗ, но се съдържа в §1 т.87
от ДР на ЗТ – обитавано жилище е жилището, в което лицето, извършващо
хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в хода на съдебното производство, от страна на
жалбоподателя, не се ангажираха доказателства, които да оборят констатациите на
органите на приходната администрация.
Няма
спор, че жалбоподателят е отдавал под наем през ревизирания период недвижими
имот, находящ се в гр. Пловдив, ******, чрез платформите AIRBNB и BOOKING и, че
е получавал доходи от тази дейност чрез финансовите инструменти PayPal и
TransferWise. Междувременно, не е оборена и констатацията, че към настоящия
момент жалбоподателят, с потребителско име PetarT продължава да отдава на цитирания
по-горе адрес краткосрочно два обекта на същия този адрес – апартамент за 4
души и студио за 2 души, което безспорно потвърждава, че последният извършва
активно дейност по предоставяне на стаи за подслон и настаняване.
Предвид
изложеното и последно сочените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на
жалбоподателя следва да намери приложение вторият вариант на облагане, а именно
– при условие, че лицето предоставя стаи на туристи в обитавано от него жилище,
то разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето не се
счита за търговец на основание чл.2 т.3 от ТЗ, както и на основание чл.113 ал.2
от ЗТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с патентен данък
по реда на ЗМДТ, то се облага по реда на ЗДДФЛ, по който се облагат доходи от
наем описани в т.1, т. е. прилага се разпоредбата на чл.31, чл.32 и чл.44 от ЗДДФЛ.
И това е така, тъй като твърденията на жалбоподателя, че обектът е основно
жилище в режим на СИО, са неправилни и необосновани. Това е така, независимо,
че лицето има адресна регистрация на ул. ******, тъй като по никакъв начин не
се доказа, че П.Т. и семейството му обитават жилището на този адрес, което се
подкрепя и от дадените от свид. К. показания. Последният е категоричен, че жилището
се състои от кухня, хол и спалня. Т. е. при никакви обстоятелства не може да се
приеме, че физическото лице обитава жилището, което предоставя под наем за
настаняване. Затова съдът намира, че следва да намери приложение именно
посоченият по-горе втори вариант за облагане на доходите.
Що
се отнася до показанията на свид. К., съдът намира, че същите не отразят реално
фактите, тъй като са колебливи и в тях липсва увереност. Отделно от това,
показанията следва да кореспондират с така събраните писмени доказателства,
което в случая не е така.
Предвид
изложеното, правилно годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като едноличен търговец е определена по реда на чл.26 ал.1 във връзка с чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Правилно
установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ.
Определеният
дължим данък, с прилежащите лихви, по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за процесните години, е правилно
определен.
В
този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че получените от Т.
доходи неправилно са определени от ревизиращия екип като доходи от стопанска
дейност, съгласно чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ.
По
отношение определения размер на дължимия данък по реда на чл.46 от ЗДДФЛ, съдът
намира за необходимо да посочи следното: - съгласно чл.37 ал.1 т.12 от ЗДДФЛ, с
окончателен данък се облагат доходи от продажба, замяна и друго възмездно
прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и
други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл.38 ал.5. Размерът
на окончателния данък е 10% съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗДДФЛ (действаща разпоредба,
ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), а съгласно чл.65 ал.1 от същия
закон данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се
лице, платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на
начисляването на дохода. Това означава, че, когато платецът на доходите по чл.37
ал.1 т.12 от ЗДДФЛ е предприятие или самоосигуряващо се лице - негово е
задължението за удържане и внасяне на окончателния данък.
Предвид
изложеното правилно ревизиращите органи са приели, че на облагане подлежи
разликата между продажната цена на дяловете – 4 000 лв. и документално доказаната
им цена на придобиване – 3 999 лв., съгласно чл.33 ал.3 и ал.4 от ЗДДФЛ,
който е определен по реда на чл.46 от ЗДДФЛ в размер на 15%.
При
наличието на горните съображения, съдът намира, че обжалваният РА в частта за
определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015,
12018 и 2019 г. е правилен и законосъобразен.
Относно
ЗДДС:
В
настоящия казус безспорно се установи, че жалбоподателят попада в хипотезата на
извършване на дейност в средства за подслон и места за настаняване, съгласно
ЗТ, с не повече от 20 стаи, категоризирани с 1 и 2 звезди и приходи от
предходната и текущата година до 50 000 лв., при ползване на посреднически
услуги за намиране на гости на AIRBNB и BOOKING, както и, че услугите пряко се
ползват от лицето и фактурата от AIRBNB и BOOKING се издава на физическото
лице. При това положение, когато ФЛ не е регистрирано по ЗДДС и във връзка с
настаняването ползва посреднически услуги от чуждестранни доставчици (AIRBNB и
BOOKING), за това лице възниква задължение за регистрация по ЗДДС за целите на
услугите – чл.97а от ЗДДС. Регистрацията е предварителна – преди получаването
на посредническата услуга или преди плащането на същата-. Заявление за
регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).
Данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък и приложимата
ставка е 20%. Регистрацията по чл.97а от ЗДДС изисква ежемесечно подаване на СД
и отчетни регистри. Особеното при тази регистрация е, че не е налице право на
приспадане на данъчен кредит (включително за получената посредническа услуга).
Не се облагат с ДДС приходите от настаняването. От друга страна е необходимо
лицето да следи облагаемия си оборот (приходите от настаняването), тъй като
подлежи на задължителна регистрация при оборот над 50 000 лв. по чл.96
ал.1 от ЗДДС. Възможно е обаче, да се направи регистрация по общия ред
пожелание – чл.100 ал.1 от ЗДДС. При такава хипотеза (регистрация по чл.96 ал.1
и по чл.100 ал.1) лицето начислява данък за получени услуги от чуждестранни
контрагенти (AIRBNB и BOOKING) приложима е ставката от 20%, ползва право на
приспадане на данъчен кредит, както за тези услуги, така и за стоки и услуги,
свързани с настаняването. В този случай, на облагане ще подлежи и настаняването
със: - а/ ставка от 9%, ако има удостоверение за категоризация на туристическия
обект; - б/ ставка от 20% при липса на категоризация. За целите на облагането с
ДДС няма разлика в третирането, ако лицето обитава предоставяното на туристите
жилище.
Следва
да се отбележи още и, че съгласно чл.102 ал.3 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за
подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от
органа по приходи. За осъществените облагаеми доставки не е начислен ДДС в
съответствие с разпоредбите на чл.86 от ЗДДС.
Предвид
гореизложеното, на основание чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС във връзка с чл.86 от с.
з., правилно и законосъобразно органите извършили ревизията са приели, че като
получател на посреднически услуги, за ревизираното лице възниква задължение за
регистрация по чл.97а ал.1 от ЗДДС, в случая лицето не е подало заявление за
регистрация в срок, поради което дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки и облагаеми ВОП и за получените облагаеми доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подали заявление за
регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация.
Горните
изводи се подкрепят и от събраните по делото доказателства, приложени към
отговора на Ирландската данъчна администрация, от които се установява, че
удържаните комисионни, посочени в таблицата към отговора се съдържат фактури и
те съвпадат по стойности с посочените размери в колона host fee, и именно тези суми, преобразувани в
лева, са обложени с 20% ставка ДДС за съответния период.
Определеният
с ревизионния акт ДДС за внасяне е в размер на 212.32 лв. Същият е дължим
заедно с начислените лихви за закъснение по периоди съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
в размер на 91.12 лв. Т. е. правилно с РА правомерно е начислен ДДС в сочения
размер и са определени прилежащите лихви.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователно и възражението, че доходът следва да
се определи като доход от стопанска дейност, съгласно чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, и,
че лицето е било задължено да се регистрира по чл.97а от ЗДДС за получените
посреднически услуги от AIRBNB и BOOKING.
Предвид събраните документи и изложеното
в РА, е установено, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не
еднократно и инцидентно, свързана с предлагане на места за подслон и
настаняване. В този смисъл ревизиращия орган е счел, че облагаемият доход
следва да се формира по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ.
В резултат на
извършения анализ на предоставената от Ирландската
данъчна
администрация информация, от трети лица и институции и събраните в хода на
ревизията доказателства е установено, че през ревизирания период П.М.Т. е
извършвал търговска дейност по предоставяне на услуги и е получавал срещу това
плащане – парични преводи от AIRBNB и BOOKING, чрез финансовите инструменти
PayPal и TransferWise. Получените от тези продажби доходи са декларирани в
Приложение № 4 в подадените от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ само за 2018 и 2019
г. Установено е, че за продадените стоки услуги е получило по банковите си
сметки, през 2015 г. 5 287.45лв.,
за 2016 г. – 9 342.21 лв., за 2017 г. – 3 821.49 лв., за 2018 г. –
17 818.31 лв. и за 2019 г. – 34 71.52 лв. От жалбоподателя се твърди,
че след като е плащал патентен данък, не следва да бъде облаган с данъци по
реда на ЗДДФЛ. Въз основа на така установеното съдът намира, че в резултат на
получените от РЛ парични суми от нощувки и наем, са формирани доходи, които не
са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което и приложение следва да
намери чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Или иначе казано установиха се доходи от стопанска
дейност като ЕТ и същите следва да бъдат обложени с 15% данък, съгласно чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ.
Тук е мястото да се посочи, че съдът
кредитира заключението на вещото лице дотолкова, колкото са правилни
математическите изчисления и доколкото същата е категорична, че лицето следва
да бъде обложено с данък по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Отделно от това следва да се
отбележи също така, че с експертизата са изготвени различни варианти при
изчисляване на данъчната основа и дължимия т лицето данък, но, от една страна,
нито един от случаите не е приложим в настоящиья казус, а то друга, всеки вариант
сочи наличие на укрити доходи.
Относно
КСО и ЗЗО:
Нормите
на чл.122-124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване
на задължения за задължителни осигурителни вноски.
Приходният
орган е установил укрити доходи от извършване на икономическа дейност, затова
приема, че е извършвана трудова дейност от жалбоподателя, за която се дължат
задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху установения
доход по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Осигурителният доход е определен по
реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните
осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Правилно, след анализ на
всички събрани доказателства, е определен облагаемият доход на задълженото лице
по години. Тези доходи по години са определени по реда на чл.122 от ДОПК. На основание чл.124а от ДОПК са установени и задълженията за
задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. На основание чл.113 ал.1 от КСО, ревизиращият орган е начислил
дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за
ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са
начислени на основание чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175 ал.1 от ДОПК за 2015,
2018 и 2019 г. По отношение на така определените задължения за ЗОВ за
посочените три години, не се излагат конкретни възражения относно правилността
на РА.
С
оглед на изложеното се налага изводът,
че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен приходен орган, в
необходимата писмена форма и е законосъобразен.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените
с жалбата оплаквания са неоснователни и недоказани. Аргументът на този състав
на съда са както следва:
Неоснователно
е възражението, за неспазен срок за извършване на ревизионното производство. Това
е така, тъй като възложената ревизия се явява повторна. Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.155 ал.4 от ДОПК указва, че ревизионният акт се отменя
изцяло или oтчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за
възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен
акт в случаите на: - непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не
може да ги събере в хода на производството по обжалването, или допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се
отстранят в производството по обжалването.
Издаването
на ЗВР след отменително решение по чл.155 ал.4 от ДОПК на решаващия орган по
чл.152 ал.2 от с. з. /съответният директор на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната
агенция за приходите/, не е действие по започване на ново производство, а
такова за продължаване на същото ревизионно производство, приключило с
отменения на основание чл.155 ал.4 от ДОПК, РА съобразно указанията, изложени в
мотивите на решението. Издаването на заповед за възлагане на ревизия в този
случай е задължително, предвид разпоредбите на чл.112 и чл.113 от ДОПК, като по
отношение на сроковете за извършване на ревизията е приложим общият ред.
В
трайната си практика ВАС е приел, че с решението по чл.155 ал.4 от ДОПК не се
поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността
на образувано вече производство по издаване на ревизионен акт. В този смисъл са
Решение № 10623/13.10.2013 г. по адм. д. № 12623/2014 г., Решение №
10654/23.07.2012 г. по адм. д. № 16069/2011 г., Решение № 1158/03.02.2016 г. по
а. д. № 833/2015 г. Предвид характера на повторната ревизия, като продължение
на едно висящо ревизионно производство в случаите, когато е възложена по
решение на директора на дирекция ОДОП в хипотезата на чл.155 ал.4 от ДОПК, са и
указанията, дадени от изпълнителния директор на НАП с Писмо изх. №
24-32-99/23.03.2009 г. Ревизионното производство започва от първата издадена
заповед за възлагане на ревизия, като производството е висящо до издаването на
нов ревизионен акт.
Предвид
горното, доколкото при извършването на повторното ревизионно производство е
възможно установяване на резултати за всеки от ревизираните данъчни периоди,
различни от тези, определени в отменения РА от 14.10.2021 г., то наличието на
средства в патримониума на жалбоподателя преди 2014 г., неправилно получените суми са посочени като
доходи само на жалбоподателя по отношение доходите от дейността, извършвана от
ФЛ – съпрузи, свързана с предоставянето за ползване на недвижим имот /СИО/ от
туристи, както и факта, че при ревизията не е извършен анализ, какви разходи
(ток, вода, консумативи) е извършило лицето във връзка с търговската си дейност,
включително неизяснената фактическа обстановка и непълнота на доказателствата в
частта по ЗДДС, ще зависи от установените с новия РА резултати през съответните
периоди, а решение на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ
на НАП следва да се сведе до знание на
всички заинтересовани по казуса страни, в т. ч. и до ревизиращия екип, извършващ
повторната ревизия по ЗДДФЛ и ЗДДС на П.М.Т. за периода от 2014 г. - 2019 г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че с Решение № 668/29.12.2021
г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, жалбата на Т. е уважена и Ревизионен акт № Р-16001620006677-091-
001/14.10.2021 г. е отменен изцяло.
Изводът
на РО в решението, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и
непълнота на доказателствата, за което е възложена повторна ревизия със ЗВР №
Р-16001622000028-020-001/05.01.2022 г., която не е приключила се доказа.
Това
е така, защото РА е отменен след преглед на събраните в хода на ревизията
доказателства и РО е счел, че съобразно принципите за обективност и служебно
начало, заложени в чл.3 и чл.5 от ДОПК, изискващи органите по приходите да
установяват безпристрастно всички факти и обстоятелства, относими към предмета
на спора, следва да отмени и върне административната преписка със задължителни
указания за извършване на нова ревизия, поради непълнота на доказателствата,
които не могат да бъдат събрани в хода на административното обжалване.
АО
счита, че посоченото от ревизиращите, че съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС
данъчната основа на извършените продажби на тръби, определена по ал. 2, трябва
да се увеличи със съпътстващите разходи, които ревизираното лице е следвало да
начисли на своите клиенти, в конкретния случай с разходите за трансбордиране и
формалностите по митническото оформяне, пряко свързани с доставката, не
кореспондира с доказателствата по преписката.
Разпорежда
при повторното производство, след анализ на събраните доказателства,
ревизиращият орган правилно и мотивирано да определи ДДФЛ и задълженията за осигурителни вноски.
При
новата ревизия доказателствата следва да се съберат по реда и със средствата,
предвидени в ДОПК. Към доказателствения материал по новата ревизионна преписка,
следва да бъдат приобщени, приложени и анализирани събраните в хода на
настоящото производство и всички събрани в новото производство доказателства.
В
ревизионния доклад, издаден в следствие връщането по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, следва изчерпателно да се опише указаното в настоящото решение, като се
посочи как е изпълнено, респективно да се посочат причините за неговото
неизпълнение. Да се имат предвид, че очертаните в мотивите на решението
действия, които следва да бъдат предприети в хода на новото ревизионно
производство не са изчерпателни и не ограничават ревизиращите органи по
приходите, които съобразно предоставените им от ДОПК правомощия, могат да
извършат и други действия, които водят до изясняване на относимите към случая
обстоятелства. Изводите следва да бъдат формирани след обстоен анализ на
събраните в производство по ДОПК релевантни доказателства при съобразяване с
действащата нормативна уредба и на основание чл.151 ал.1 във връзка с чл.155
ал.4 от ДОПК е отменил Ревизионен акт № Р-16001620006677-091-001 от 14.10.2021
г., издаден от орган по приходите в оспорената част на установени задължения по
ЗДДФЛ и ЗДДС за данъчни периоди от 2014 г. до 2019 г., ведно със съответните лихви
и е върнал административната преписка на органа издал заповедта за възлагане на
ревизията за издаване на нова заповед за извършване на ревизия за
горепосочените видове задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по
чл.114 ал.1-3 от ДОПК и провеждане на ревизионно производство, съобразно
указанията, изложени в мотивите на решението. Налице са отменителните основания
на чл.155 ал.4 от ДОПК, при които ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти
и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със
задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: - непълнота
на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на
производството по обжалването или допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в
производството по обжалването.
В
случаите, когато директорът на дирекция "ОДОП" с решение по чл.155
ал.4 от ДОПК отмени ревизионния акт, не се поставя начало на ново ревизионно
производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на
отменения с решението ревизионен акт. Доколкото на основание чл. 155, ал. 6 от ДОПК производството по издаване на новия ревизионен акт се възобновява от
незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на
предходния акт, то следва да се приеме, че ревизионното производство започва от
първата издадена заповед за възлагане на ревизия, като производството е висящо
до влизане в сила на издадения ревизионен акт. Втората заповед за възлагане на
ревизия по чл.155 ал.6 не променя факта, че производството е висящо.
Касае
се за задължения, които вече са възникнали по силата на закона за конкретното
лице, за конкретния вид данък и за конкретния данъчен период, но все още не са
установени с влязъл в сила акт, то следва да се приеме, че се отнася за
конкретното ревизионно производство спрямо ревизираното лице и ревизирания
период, което, както бе изяснено по-горе, в случаите на чл.155 ал.6 във връзка с
ал.4 т.1 и т.2 от ДОПК е едно и то продължава да е висящо. Предвид горното и
тъй като новата ревизия е продължение на първоначалната – възобновява се
висящността на ревизионното производство.
Неоснователно
е възражението и в насока, че спестяванията на Т., които той е държал в PayPal,
са формирани от трудови възнаграждения, получени във Великобритания, и тези
TransferWise с оглед ползване на виртуална банкова сметка, ***. Това е така,
тъй като доказателства в тази насока не се представят. Фактът на представяне на
1 данъчна декларация от Великобритания от 2014 г. за доходите, получавани от Т.
в тази страна, не може да докаже по безспорен и категоричен начин твърденията
на лицето, още повече, че дейността по отдаване на стаи за подслон и
настаняване, продължава и към момента на ревизията, вкл. и броят на
осъществените в обекти на лицето нощувки е десетки пъти повече и приходите от тази
дейност са също десетки пъти, като в същото време не са декларирани в ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ. Горното се подкрепя от представената от Ирландската данъчна
администрация информация, която в случая, жалбоподателят не успя да обори по
надлежния ред.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатираха в размер на 2 745.87 (две хиляди седемстотин четиридесет и пет и
0.87) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, Х
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на П.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.В., против Ревизионен акт
/РА/ № Р-16001622000028-091-001 от 26.07.2022 г., от орган по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение № 496 от 13.10.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ
на НАП, в частта за допълнително
установени задължения осигурителни вноски за 2014 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000028-091-001 от 26.07.2022
г., от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 496 от
13.10.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта
за допълнително установени задължения за годишен за авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2015 г. в размер на 927.28 лв. и лихви – 586.83 лв.; за 2018 г. в размер
на 1 556.04 лв. и лихви – 593.53 лв. и за 2019 г. в размер на 3 649.85 лв. и
лихви – 819.03 лв.; задължения за ДДС за
периода м.07.2015 г. – м.11.2019 г. в размер на 212.32 лв. и лихви – 91.12 лв.;
както и за задължения за ДОО за 2015 г. в размер на 519.43 лв. и лихви – 344.16
лв.; за 2018 г. в размер на 2 468.09 лв. и лихви – 877.16 лв. и за 2019 г. в
размер на 4 946.48 лв. и лихви – 1 128.53 лв.; лихви вноски за ЗО за 2015 г. в
размер на 126.26 лв.; за 2018 г. – 398.07 лв. и вноски за ЗО в размер на 2
404.97 лв. и лихви – 529.32 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на
202.90 лв. и лихви – 134.44 лв.; за 2018 г. в размер на 833.81 лв. и лихви –
296.33 лв. и за 2019 г. в размер на 1 671.11 лв. и лихви – 381.27 лв. или общо
задължения в размер на 19 892.28 лв. и лихви общо в размер на 6 306.05 лв.
ОСЪЖДА
П.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Национална агенция за
приходите – София, сумата от 2 745.87 (две хиляди седемстотин четиридесет и пет
и 0.87) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението /с характер на
определение/, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните, а в останалата му част, подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: