№ 1775
гр. Плевен, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430102071 по описа за 2023 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.И. К., против Д. М. Г., ЕГН
**********, от ***. В молбата се твърди, че на 09,02,2018 г., около 15,15 ч., в
***, ответникът, като водач на ***, при движение на заден ход без да се е
убедил, че пътят зад него е свободен, удря ***, собственост на ***, с което
допуска ПТП с материални щети. Посочва се, че за настъпилото ПТП е
съставен Протокол за ПТП №1693554/09,02,2018 г., като е установено, че
водачът Д. Г. е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол и спрямо същия е съставен акт. Твърди се, че към датата на ПТП
виновният водач е имал валидна застраховка ГО в ищцовото дружество,
обективирана в застр.полица №BG/22/117002819334, със срок на валидност
от 23,10,2017 г. до 23,10,2018 г. Посочва се, че след предявена претенция от
пострадалия *** към неговия застраховател – „Бул инс“ АД, последния е
заплатил стойността на ремонта в доверен сервиз на стойност 734,16 лева.
Посочва се, че „Бул инс“ АД е встъпил в правата на застрахования и е
предявил претенция срещу ищеца, като е образувана щета №0000-5102-19-5-
04896, която е изплатена. Твърди се, че съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на
1
регресен иск. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, било образувано ч.гр.д.№6695/2022 г. на ПлРС и издадена такава
заповед, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 744,10 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0000-5102-19-5-04896, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и
направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство. В
молба, депозирана на 20,10,2023 г., ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение, в случай, че са налице процесуалните предпоставки
за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не
се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
- на ответника Д. М. Г., ЕГН **********, е връчен редовно препис от
исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.49 от
делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание /разпореждане на л.73 от
делото/. Въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито е изпратил представител в проведеното
публично съдебно заседание;
- искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП №1693554 от 09,02,2018 г., уведомление за
щетаот 12,02,2018 г., застрахователна полица
№BG/22/117002819334/23,10,2017 г., доклад по щета №0000-5102-19-5-
04896/1, експертиза по щета, доклад по щета №180300405302/12,09,2019 г.,
фактура №**********/23,08,20019 г. за ремонт по щета.
Предвид това, искът по чл.422, ал.1 вр.чл.500, ал.1, т.3 от КЗ следва да бъде
2
уважен изцяло.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските от заповедното производство /за държавна такса и
юрк.възнаграждение/, така както са присъдени там, а именно разноски в общ
размер на 75,00 лева.
По изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2
от ГПК вр.чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, че Д. М. Г., ЕГН **********, от ***,
ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, сумата от 744,16 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0000-5102-19-5-04896, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
– 19,12,2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6695/2022 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. Г., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Мария ***, деловодни разноски в исковото производство в
общ размер на 125,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. Г., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Мария ***, деловодни разноски в заповедното
производство както следва - 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрк.възнаграждение.
3
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4