№ 285 / 13.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично
заседание на 10 юли.........…………..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година................….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Ц.
при секретаря Пепа Илиева........................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Ц.………………………..…....…...........АН дело 825 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № АН-.04-.5/ 11.06.2020г. на Директора на РЗИ -. Монтана на П.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.Ц. xxx, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-.законосъобразно. Представя й писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя бил съставен АУАН, за това, че при извършена проверка на 27.05.2020г. на ЕР от ТЕЛК -. общи заболявания при МБАЛ ..Д-.р Ст. Илиев” град Монтана, относно издадени болнични листове за временна неработоспособност от „А. -. О. –. А. О. град Монтана, с управител д-.р П.Ц.Ц. по спазване на НМЕ и Правилника, е констатирано следното: Занижен контрол от страна на управителя на „А. -. О. –. А. О., д-.р П.Ц. върху дейността на специализираната ЛКК. За периода 01.03.2020г. до 01.05.2020г. ТЕЛК Монтана отменя /анулира два броя болнични листове за временна неработоспособност с ЕР№:1113/043/ 11.03.2020г. е анулиран БЛ № Е20198525025/ 18.11.2019г. на лицето Д. Ц. Р., на 62 години от град Монтана, Lg:cчупване на долния край на лъчевата кост. Сер№ 1114/043/11.03.2020г. е отменен болничен лист № Е 20198525126/ 23.12.2019 на лицето Б. Г. И. от град Чипровци, с Lg: счупване на пръст на ръката.
Проверяващите счели, че с действието жалбоподателя е нарушил чл.62 ал 4 от ПУОРКМЕРКМЕ.
В срокът по чл.44 от ЗАНН административнонаказаният е подал писмени възражения, като е навел конкретни доводи. Актосъставителката е взела писмено становище по възраженията, а административно-.наказващият орган е издал атакуваното НП, като приел, че виновното поведение за жалбоподателя е било безспорно доказано.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, който ограничават правото на защита на наказания и водят до неговата незаконосъобразност.
На първо място, съдът установи нарушение на разпоредбите на чл.42 ал. 4 и чл.57 ал.5 от ЗАНН.
В акта за извършено административно нарушение не е описано точно, ясно и разбираемо нарушението, което е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Преписана е само бланкетната норма на чл.62 ал.4 от Правилника, като е посочено, че жалбоподателя П.Ц., като управител на „А. О. А.” О. гр.Монтана, не е осъществил контрол върху организацията и качеството на работата на ЛКК в лечебното заведение , чийто управител е. Не е ясно кое свое задължение е нарушил наказаният, какво точно е трябвало да извърши или направи, а не го е направил или извършил.
Този порок на АУАН е пренесен и при издаденото атакуваното наказателно постановление, с като е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.5 от ЗАНН.
На следващо място, се установява в хода на производството, че на 27.05.2020г. е извършена проверка от инспектори при РЗИ. След извършване на проверката проверяващите съставят акт на жалбоподателя П.Ц. за допуснато нарушение на чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето и нарушение на чл. 62, ал. 4 от Правилника, който е съуправител в Дружество, което има двама управители. Вторият е д-.р Г. Н. Г. видно от представеното актуално състояние на дружеството вписано в Търговският регистър.
Остава напълно неизяснено в процеса, на базата на какъв критерий и принцип, акта за административно нарушение е съставен само на единия от двамата управители и защо именно на него.
Жалбоподателят Ц. е член на ЛКК при „А. О. А.”. Председател на ЛКК обаче е вторият управител на дружеството д-.р Г. Н.. В тази връзка следва да се прецени доколко жалбоподателя като член на ЛКК може да контролира работата на председателя на комисията -. д-.р Н.. Не се събраха в процеса доказателства, че жалбоподателят е имал такова задължение като член на ЛКК, нито се събраха такива, че има такова задължение, като управител на О..
От показанията на свидетелката Т.С., актосъставител дадени в хода на съдебното производство се установява, че неосъществяването на контрол от страна на жалбоподателя Ц. се изразява в непредставяне на медицинската документация по издадените и обжалвани болнични листа пред ТЕЛК, след като ТЕЛК са изискали с писма медицинската документация по издаването им от ЛКК. По делото обаче няма представени доказателства, че ТЕЛК са изисквали документи от посоченото медицинско заведение. Няма доказателства /обратни разписки/, от които да е видно кой ги е подписал и на кого са връчени.
Не е налице предпоставката на чл. 6, пр. 3 от ЗАНН, а именно няма как на д-.р. П.Ц. да му се вмени във вина това ,че не е извършил нещо, което не е знаел , че следва да направи.
На следващо място, не е изпълнена процедурата от АНО по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Още в срокът по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е подал писмени възражения, като е посочил ясно и конкретно, че не той е субекта на твърдяното нарушение, тъй като Дружеството, като ЮЛ има двама управители –. той и доктор Г. Н., като вторият е и председател на ЛКК. На постъпилото възражение е взето писмено становище от актосъставителя и резолирано от Директор РЗИ „Одобрявам”. На практика липсва становище от наказващият орган. Последният не е взел становище защо след като Дружеството се представлява от две лица „заедно и поотделно” съгласно Решение л.19 от делото, изборно и без мотиви е избран да носи административнонаказателна отговорност втория управител /жалбоподателя/, а не първия, който е и председател на ЛКК-.д-.р Н.. Мотиви за този избор на АНО липсват по делото.
Ако бе изпълнена процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН от административнонаказващият орган и бяха обсъдени възраженията на наказания, то вероятно би достигнал и до друг извод.
Мотивиран от горното съдът намира, че НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № АН-.04-.5/ 11.06.2020г. на Директора на РЗИ –. Монтана, с което на П.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-.Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: