О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І-1306 20.05.2020 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение- първи граждански състав, на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2. мл.с.Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1721
по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. №
2617/07.02.2020 г., подадена от процесуалния представител на М.Н.С., ЕГН**********-
адв. С.К.- БАК, със съдебен адрес:***, с която се иска допълване на постановеното по делото Решение № І- 173 от
13.01.2020г. в частта за разноските.
В молбата се
посочва, че с горецитираното решение въззивният съд е потвърдил решение на
Районен съд- Бургас, постановено по гр.д.№5217/2019г., като въззивната жалба,
подадена от ОДМВР- Бургас, е отхвърлена като неоснователна.
Моли за допълване на решението в частта за разноските, като върху присъдените в полза на въззиваемия разноски в
размер на 300 лева, бъде начислена и сумата от 60 лева, представляваща ДДС .
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за
допълване на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение е
подадена в едномесечния срок по чл.248,ал.1 от ГПК от постановяване на
необжалваемото въззивно решение и изхожда от активно легитимирано
лице- адв.С.К.- БАК.
В срока по чл.248 ,ал.2 от ГПК не е постъпил
отговор на молбата от насрещната страна.
Процесуалният
ред за допълване на съдебен акт в частта за
разноските е регламентиран в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, съгласно
която разпоредба в срока
за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени
постановеният акт в частта му за разноските.
Отговорността за разноските по
делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с
нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при
постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се
посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл.
236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в
случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на
искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на
съдебния акт.
Разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването
на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда.
Не такъв е настоящият случай- съдът е
формирал воля относно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си.
Втората хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично
произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането
не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По реда на изменението съдът може да промени
и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки
първоначалния си отказ да стори това( определение № 234/14.09.2016 г. на по ч. гр.
д. № 2904/2016 г. на ВКС, I г. о.).
Настоящият състав намира, че
молбата, макар да съдържа искане за допълване на решението в частта за
разноските, по своята същност е такава за изменението
му. В конкретния случай по въпроса за отговорността за разноските по
делото съдът се е произнесъл,като е
изложил съображения в мотивите на решението. Съдът е намерил за основателно
възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано в размер на 420 лева, поради което и на основание чл.78,ал.5 от ГПК вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на въззиваемия е присъдил възнаграждение
от 300 лева. По
тази причина в настоящия случай не е налице основание за допълване на
съдебно решение по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, тъй като
има произнасяне в диспозитива на същото и са присъдени разноски.
Съгласно нормата на чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, следва да представи списък на разноските.Правната последица от
неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма-
страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.Следователно, чл.80,изр.2 ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно- представяне на списък за
разноските.Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението, поради което това искане е недопустимо/ вж.т.9 от
Тълкувателно решение №6/2012 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на
ВКС/.По тези съображения молбата
по чл.248,ал.1 от ГПК следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, а съдебното производство,
образувано по нея, се прекрати.
Мотивиран
от горното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 2617/07.02.2020 г.,
подадена от адв. С.К.- БАК със съдебен адрес:*** в качеството му на процесуален представител на въззиваемия М.Н.С.,
ЕГН**********,с която се иска изменение на
постановеното по делото Решение № І- 173 от 13.01.2020г. в частта за
разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по чл.248 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в 1-седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.