РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Пловдив, 09.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ
отделение, ХХІХ състав, в открито
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Б.К. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив Светослава
Пенчева, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 972
по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на М.А.В., ЕГН **********, към момента на
депозирането ѝ изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора град
Пловдив, подадена чрез пълномощника на ищеца адв. Л.Н., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - град София.
С исковата молба са предявени две искови претенции,
всяка от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив – ЗО „Хеброс“, които се твърди да са настъпили като резултат
от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на
администрацията на затвора.
Първата искова претенция, която е
заявена с исковата молба е за
обезщетение от 5000 лева и е за периода от 11.11.2020 г. до 11.04.2023
г. С Определение № 1120/03.05.2023 г., което не е било обжалвано и е влязло в
сила, производството по отношение на тази искова претенция е било частично
прекратено като недопустимо касателно частта от заявения исков период от
11.11.2020 г. до 31.05.2021 г., като е останала за разглеждане за периода от
01.06.2021 г. до 11.04.2023 г. Претендираните неимуществени вреди по този първи
иск са се изразили според ищеца в изживени негативни психически изживявания на страх,
стрес, безсъние, отчаяние, нервност, депресия, тревожност, агресия. Същите се
твърди да са последица на незаконосъобразно бездействие, изразило се в неосигуряване на благоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в ЗО „Хеброс“, а именно: липса на достатъчно
жизнена площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е настанен
ищецът, невъзможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и
проветрение на помещението; липса на осигурен постоянен достъп до течаща вода и
санитарен възел за времето от 20:00 ч. до 06:00 ч.; неосигуряване на тоалетни
принадлежности, както и на условия за поддържане на лична хигиена, а така също
и на хигиена в спалното помещение; невъзможност за ефективно почистване и
дезинфекция на баните, тоалетните и столовата; наличие в спалните помещения и в
санитарния възел на плъхове, дървеници, хлебарки и бълхи.
Вторият
от исковете е за обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди, съставляващи
болки и емоционални страдания, както и унижение поради нечовешко отношение
спрямо ищеца, изпитване на страх за здравето и живота му, както и на отчаяние,
стрес, депресия, тревожност, безсъние и агресия. Вредите се претендират да са
причинени в периода на престоя на ищеца
в ЗО „Хеброс“ при Затвора Пловдив за времето от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г.
и да са настъпили като резултат от
ненавременно медицинско обслужване и лечение на заболяванията, от които
страда ищецът – псориазис и вирусен хепатит тип В.
И двете обезщетения се претендират
ведно със законна лихва от датата на предявяване на всеки от исковете до
окончателното изплащане. Прави се искане
за присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован и вече освободен от пенитенциарното заведение, не се е явил. Не се е
явила и упълномощената от него адв. Н..
Ответникът ГДИН – София,
представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба
становище за неоснователност на исковите претенции и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се заявява неоснователност и
недоказаност на исковите претенции и се поддържа представения отговор.
Задължително участващият по реда на
чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Пенчева счита исковата молба за недоказана по
основание и размер, поради което моли същата да се остави без уважение.
Алтернативно се моли, при уважаване на исковете, да се определи обезщетение в
по-малък от претендирания размер, поради недоказаност на исковата претенция.
Пловдивският административен съд, на
първо място, намира, че исковете са
допустими. С оглед на съдържанието на всяка от двете отделни искови
претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на
задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът В. претендира вреди от посочени нарушения за
период на задържането му в Затвора Пловдив и по-конкретно ЗО „Хеброс“.
Исковете са предявени от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за
лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е общежитието от открит тип при
Затвора Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото
лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална,
така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е изцяло неоснователна.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа страна,
че ищецът М.А.В. *** на 11.11.2020 г. за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода и е освободен на 11.05.2023 г. За останалия за разглеждане по първи иск
и съвпадащ такъв по втория иск период от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г. ищецът
е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“, където бил преведен още на 27.11.2020 г. През
целия исков период ищецът пребивавал в спално помещение № 15, което било с
размери 47.00 кв.м. и разполагало с два отваряеми
прозореца, от които можело да се осъществява проветрение. В това помещение
ищецът В. пребивавал заедно с най- много още деветима лишени от свобода и
най-малко още един лишен от свобода. В края на всяка от бараките на общежитието
имало санитарен възел с тоалетни и умивалници с постоянно течаща студена вода,
които можели да се ползват през цялото денонощие свободно. Топла вода лишените
от свобода можели да ползват в банята по график три пъти седмично, като тя
разполагала с 6 душа, а към мокрото помещение имало преддверие за преобличане.
На всеки лишен от свобода се предоставял месечно сапун и количество прах за
пране за поддържане на лична хигиена. Хигиената в помещенията, ползвани от
лишените от свобода, включително и банята, се поддържала от самите тях по
график, за което им били предоставяни препарати и пособия. През периода на
изтърпяване на наказанието на В.,***, респ. общежитието към него, били
извършвани текущи ремонти, а през 2017 г. било извършено боядисване на общи
помещения за лишените от свобода, като дограмата била заменена с нова ПВЦ –
дограма, поставил се гранитогрес в общите умивални. През този период
отоплението се осъществявало чрез централно парно. Спалните помещения били добре
осветени, включително и с изкуствено осветление, което се спирало вечер за
осигуряване на условия за сън. По време на престоя си ищецът разполагал с
тоалетни принадлежности, като при нужда от такива принципно следвало да се подаде
молба от страна на лишения от свобода за снабдяване с такива със съдействието
на администрацията. За тези лишени от свобода, които нямат материална и финансова подкрепа се подсигурявали
тоалетни принадлежности от администрацията на пенитенциарното заведение.
За времето на претендирания престой
на ищеца в ЗООТ „Хеброс“ при Затвора
Пловдив периодично били извършвани по договор с външна фирма дейности по
дезинсекция и дератизация, за което се съставяли протоколи.
В рамките на исковия период на
администрацията на Затвора Пловдив било известно, че ищецът страда от
заболявания, за които се нуждае от медицински грижи, в която връзка периодично
били изготвяни докладни от съответния фелдшер, или лекар при медицинската служба,
респективно от работещия с ищеца ИСДВР. В исковия период ищецът бил
диагностициран с кожно заболяване Псориазис вулгарис, както и псориатичен
артрит и с хроничен вирусен хепатит тип В. В тази връзка на ищеца били
извършвани множество прегледи и консултации, включително при нужда и прегледи
от екип на СМП, лабораторни изследвания, както и хоспитализации. Така в рамките
на исковия период от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г. ищецът бил многократно
хоспитализиран в специализирани отделения и клиники по ревматология, по
гастроентерология, дерматология и венерология, както и кожна клиника на университетската
болница в гр.Пловдив УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. В рамките на исковия период
ищецът бил на стационарно лечение за заболяването си псориазис от 31.05.2021 г.
до 10.06.2021 г., след това отново от 10.06.2021 г. до 21.06.2021 г., след това
отново през юли 2021 г., през август и септември 2021 г., през януари и
февруари 2022 г., април 2022 г., юни 2022 г., през юли 2022 г. /по отношение на
заболяването Вирусен хепатит В/, през септември 2022 г., през януари 2023 г.,
през февруари 2023 г. /двукратно/, през март 2023 г. . / отново по отношение на
заболяването Вирусен хепатит В/, през април 2023 г./ двукратно/. По време на
хоспитализациите му били извършвани
множество медицински дейности, включително и консултации с различни
специалисти като очен лекар и лекар УНГ, психиатър и други, които били описвани
в издаваните за пролежаването на ищеца в
болнично заведение епикризи. Извеждането от затворническото общежитие и
конвоирането на ищеца за прегледи и за хоспитализации се осъществявало с
надлежни заповеди на Началника на Затвора Пловдив по предложение на лекаря, или
по докладна на ИСДВР, който докладвал за установената нужда от прегледи,
лечение, консултации. На ищеца били предписвани конкретни медикаменти, за което
се изпълнявали рецепти, като по предложение на инспекторите от затвора били
отпускани средства за закупуване на конкретни лекарства, поради липсата на средства
за това у лишения от свобода В.. Същият в условията на задържането си спазвал
назначената му медикаментозна терапия. По време на престоя на ищеца в място за
лишаване от свобода в процесния период същият бил консултиран от инспектор СДВР
във връзка с възникнало психическо напрежение и неспокойствие, които ищецът
имал по повод на влошеното му здравословно състояние и особено това, свързано с
кожното заболяване, създаващо му дискомфорт. В резултат от беседите с ИСДВР
напрежението спадало. Освен това, при осъществяваното многократно болнично
лечение, ищецът бил консултиран и отделно с психиатър по оплакването му от
безсъние и безпокойство, свързани със заболяването на кожата, като му била
предписана и съответна медикаментозна терапия по тези оплаквания. Молбите на
ищеца, свързани със здравословното му състояние, били своевременно придвижвани
до Началника на Затвора Пловдив, който издавал разпореждания по тях в деня на
подаване на молбата, или до три дни. Оплакванията, които ищецът отправил до ВКП
и до Омбудсмана за несвоевременно и неадекватно лечение били разгледани и било
установено, че няма забавяне или неадекватност във връзка с осъществяването на
медицинската помощ в условията на задържане, като ищецът получил и своевременен
отговор.
Посоченото от фактическа страна се
установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от разпита на
свидетелите С., Н. и Д., чиито показания съдът кредитира, тъй като същите са
съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства, а освен това
са и еднопосочни касателно основните факти от значение за делото.
На базата на установените факти и
анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, по отношение на
всяка от двете искови претенции се установи категорично от приетите писмени
доказателства, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив и по конкретно в ЗО
„Хеброс“ при Затвора от началото на периода 01.06.2021 г. и до заявения му край 11.04.2023
г.
Следва,
с оглед на изложеното, да се разгледат по същество оплакванията на ищеца за
времето, за което се установява действително и реално същият да е пребивавал в
Затвора Пловдив – ЗО „Хеброс“, а именно от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г.,
включени в първата искова претенция и с оглед установеното по отношение
наличието или липсата на всяко от тях, съдът да осъществи и преценката си за
евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил
лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността престоя му в място за
лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Отделно съдът ще извърши преценка и по твърденията на ищеца по втория иск за
неадекватна и ненавременна медицинска помощ.
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от
07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия,
бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от
свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното
законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени
конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на
лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи,
свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене
отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна
уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че
изцяло неоснователна и недоказана се явява първата искова претенция. В тази
връзка, и по-надолу в мотивите на съдебното решение, ще се разгледат поотделно
всяко от оплакванията на ищеца, формулирани за процесния исков период.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по
настаняването на ищеца В. при престоя му в ЗО „Хеброс“, то следва да се има
предвид общо, че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В
насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като
напр. делото „А. срещу България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това,
че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно
установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако
задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе
сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна,
че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак
може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други
аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение
при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена
светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна
хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на
задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ,
следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията
по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези
елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на
задържане са в нарушение на този член.
На първо място, по делото, от страна
на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия
на задържане и тя му е била надлежно указана, са представени конкретни
доказателства за броя настанени лишени от свобода в стая № 15 на ЗООТ „Хеброс“,
където ищецът е пребивавал през целия процесен период и площта на помещението.
При съпоставяне на броя на лицата, които са били настанени общо в това
помещение с общата площ на същото се установява, че за нито един ден от
процесния период ищецът не е бил поставен в условията на пренаселеност,
доколкото за нито един ден не е налице несъобразяване с установения стандарт за
4 кв.м разполагаема площ на един лишен от свобода. Нещо повече, установява се
от доказателствата по делото и че в значителна част от времето на задържането
му, почти ежемесечно в рамките на посочения период ищецът е бил извеждан извън
помещенията за лишаване от свобода, като е бил настаняван за лечение в
специализирани клиники на болнично заведение.
Недоказани според съда са изцяло
оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация, вкл. свеж въздух в мястото за лишаване от свобода.
Действително, не са налице доказателства в ЗО „Хеброс“ при Затвора Пловдив да е
била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично
обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци
и то поне по два, от които е била налице възможност за проникване на дневна
светлина и свеж въздух, за което по делото са налични показания на свидетелите.
Установено е също, включително и от гласните доказателства, че в помещението по
настаняване на ищеца е било осигурено и необходимото допълнително изкуствено
осветление. Поради това и тези оплаквания за установения период на престой в
пенитенциарното заведение, съдът намира за недоказани, като и тук взема предвид
факта, че дори и те да бяха установени, то предвид изключително честите
хоспитализации на ищеца, фактически той не би бил принуден непрекъснато да
търпи описаните от него неблагоприятни условия, които, както се каза, не е
установено да са били налични.
Както от писмените доказателства, така и гласните
такива, се установява категорично, че в края на всяка от бараките при ЗО „Хеброс“ са били изградени и са съществували санитарни възли с умивалници с осигурена течаща студена вода, като
лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена
топла вода. Предвид
това, не е налице нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и не е установена трайна невъзможност за ползване на банята за хигиенни
нужди. Както се каза, на всеки лишен от
свобода са раздавани и миещи средства за поддържане на лична хигиена. Установено е според
съда и пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата
на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Доколкото се касае
до настаняване в общежитие от открит тип не е налице законово изискване
санитарното помещение да е в спалното такова. Недоказано е твърдението, че
тоалетните и умивалните не могат да се ползват във времето от 20,00 часа до
06,00 часа. В тази насока и тримата свидетели сочат категорично, че има обща
тоалетна в края на коридора, с течаща вода в тоалетните и умивалниците, които
могат да се ползват през цялото денонощие, което пък произтича и от вида на
общежитието, което, както е известно, е от открит тип и спалните
помещения не се държат заключени.
Що се касае до оплакването за лоша хигиена, както и за наличие на плъхове, дървеници, хлебарки и
бълхи в помещенията, в които е пребивавал ищецът, то от доказателствата по
делото се установява, че за периода на престой на ищеца в мястото за лишаване
от свобода са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в спалните
и останалите ползвани от лишените от свобода помещения, като отговорността за
това обаче, е била на самите лишени от свобода, на които са се предоставяли и препарати и пособия за
почистване, конкретно и на назначените лишени от свобода, отговарящи за
хигиената по график, за което свидетелстват и тримата свидетели. В тази насока
свидетелят Д. изрично е посочил, че в стаите се е поддържало чисто. Нито един
от тримата свидетели не е потвърдил твърдението на ищеца В. за наличие на плъхове, като налице са показания
само за наличие на дървеници, хлебарки и
бълхи. Свидетелите обаче са категорични, че администрацията взема мерки за
справяне с инсектите. Установява се от представените и приети писмени
доказателства, че в рамките на периода 01.06.2021
г. 11.04.2023 г., всяка от годините по няколко пъти са били извършвани дейности
по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включващи и
тези на ЗООТ „Хеброс“, което е доказано от приложените протоколи, в част от
които включително с отразяване и че след извършване на обработката не е
установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока
усилия, паразитни насекоми – дървеници, хлебарки и бълхи, за които е
свидетелствал С., не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно
бездействие на специализираната администрация, доколкото е видно, че са били
предприемани необходимите и своевременни действия и то няколко пъти годишно и
ежегодно за отстраняване на вредните насекоми. Затова и въпреки че принципно
наличието на инсекти в спалните или другите помещения е от естество да води до
неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника за посочения период, доколкото се
установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този
проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.
Недоказано е оплакването на ищеца В.
за липса на предоставени тоалетни
принадлежности. От показанията на свидетелите на първо място се установява,
че същият е разполагал с такива. От писмените доказателства става ясно, че при
нужда лишеният от свобода може да се обърне с молба към администрацията на
Затвора за снабдяване с необходими тоалетни принадлежности, като свидетелят Н.
изрично е посочил, че охраната оказва съдействие при нужда от снабдяване с
такива принадлежности. В чл.151,
ал.1 от ЗИНЗС е предвидено задължение за осигуряване
на условия на лишените от свобода за поддържане на косата и бръснене, както
и хигиена на ръцете и краката, но не и за осигуряване на пособия за това.
Тоест, касае се до условия, свързани с наличието на вода и умивалници, както и
посочените тоалетни миещи средства /сапун/. В тази насока съдът взема предвид и
разпоредбата на чл.282 от ППЗИНЗС, според която задържаните под стража могат да
получават /отвън/ дрехи, обувки, тоалетни
принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети
независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки. Следва да
се има предвид, че задължение на администрацията на ГДИН е въведено единствено
по отношение на предоставяне безплатно на спални принадлежности, а по отношение
на тези лишени от свобода, които не разполагат със свои -
и на безплатни дрехи и обувки според сезона. Според публикуваната и явна
Заповед на Министъра на правосъдието /по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС/ за разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите, в сила от 01.01.2022 г., както
и в предходно действалата такава, е утвърден списък на такива вещи, които всеки
от лишените от свобода може да получи отвън, респективно част от посочените от
тях да закупи от лавката при съответния затвор. Към тези вещи спадат и тези по
т.4 от утвърдения списък „Тоалетни принадлежности“, сред които ръчна и
електрическа самобръсначка, сапун, крем или пяна за бръснене, паста за зъби,
четка за зъби и електрическа четка за зъби, сух дезодорант, парфюм, одеколон,
нокторезачка, /без нож и ножица/, гребен, тоалетно огледалце, шампоан, козметичен
крем, клечки за уши и пр. Сиреч, както става ясно, нито законът, нито
правилникът за неговото приложение, предвиждат задължение за безплатно
осигуряване от страна на специализираната администрация на тоалетни
принадлежности за лишените от свобода. Както се каза, освен всичко, не се
потвърдиха изобщо твърденията на В. относно това същият да не е разполагал с
тоалетни принадлежности или при нужда да му е било отказвано съдействие за
снабдяване с такива принадлежности.
Предвид всичко
изложено и като не намира за установено нито едно от оплакванията, включени в
състава на първата искова претенция, съдът счете, че следва да я отхвърли като
неоснователна и недоказана, включително с акцесорната такава за присъждане на
законна лихва.
Що се отнася до
втория от исковете, заявен от ищеца В. за същия исков период 01.06.2021 г. до
11.04.2023 г., с оплакване от неоказана своевременна и адекватна медицинска помощ за заболяванията
му, то и той се явява изцяло неоснователен и недоказан. В тази насока и
твърденията на ищеца по исковата молба са оборени напълно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Видно е, че по време на престоя на В. в
затвора, същият е имал оплаквания от различен характер, свързани със
здравословното му състояние и конкретно установените му заболявания, а именно
заболяване на кожата – псориазис, а също и хроничен вирусен хепатит В и
произтичащото от първото заболяване такова псориатичен артрит. В тази връзка в
рамките на исковия период на ищеца са правени редица прегледи от екипи на
спешна помощ, извършвани са му амбулаторни прегледи и консултации при съответни
специалисти, приеман е многократно на стационарно лечение и то в специализирани
клиники на една от най-големите болници в региона, разполагаща с
висококвалифицирани лекари и други медицински специалисти, както и
специализирана медицинска техника поради университетския си профил. Ищецът е
пролежавал в отделения по ревматология, гастроентерология, клиника по
дерматология и венерология, кожна клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където
са му били извършвани и необходимите лабораторни и други изследвания и
проведено съответно медикаментозно лечение за установените диагнози. Както се
каза, същият е бил консултиран и по повод на негови възникнали оплаквания от
друг характер с офталмолог, специалист УНГ, както и психиатър. Установява се,
противно на посоченото по исковата молба, че на исканията и молбите на ищеца до
Началника на Затвора, свързани с нуждите му от лечение, същият е получавал
почти незабавни отговори, видно от датите на поставените резолюции и то в
положителна насока, като са били издавани заповеди за конвоирането му и
извеждането му всякога при нужда от преглед, консултация, или настаняване на
лечение в болнично заведение, или е било разрешавано отпускането на средства за
закупуване на лекарства за В.. Установява се, че целият административен състав
на затвора е бил запознат с влошеното здравословно състояние на ищеца, като в
тази връзка периодично са били представяни докладни записки до Началника на
Затвора за съобразяване здравословното състояние на ищеца, включително за
осигуряване на средства за закупуване на медикаменти за неговото лечение,
предвид липсата на средства у лишения от свобода. При това положение и съдът не
намира за установено твърдението за ненавременна или неадекватна медицинска
помощ, доколкото, както се каза, администрацията е била почти ежемесечно
ангажирана с дейности, свързани с лечението на ищеца, като болничното такова,
предвид неговата специализация, е било изцяло
съобразено със стандартите и правилата за добра медицинска дейност. Напротив,
активните усилия на администрацията по оказването на помощ на ищеца във връзка
с установените му заболявания, чрез осигуряване прегледи от екипи на СМП и
извеждане за прегледи от специалисти, издаване на направления от лекаря при
затвора, извършването на лабораторни изследвания, настаняването в
специализирани клиники именно съобразно с вида на оплакванията му, както и
снабдяването с медикаменти, сочи на изключително активно и изцяло адекватно
поведение на затворническата администрация, свързано с оказване медицинска
помощ на В.. Не само това, видно е, че са били предприети действия за оказване
и на психологическа подкрепа спрямо ищеца от съответния ИСДВР, както и чрез
консултиране на ищеца с психиатър по повод на описаните от негова страна
тревожности и страхове за здравето и живота му и влошено емоционално състояние,
произтичащи от характера и проявите на заболяванията му. Ето защо и съдът не
намира да е установено незаконосъобразно действие или бездействие, което да е
основание за ангажиране отговорността на администрацията на затвора по повод на
втория от исковете и поради това намери, че следва да го отхвърли ведно с
акцесорната претенция за законна лихва.
Отговорността на държавата чл.284 от ЗИНЗС за причинени вреди е обективна. Този характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно, при всички
положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо на първо
място да бъде установена и доказана незаконосъобразна административна дейност,
а едва след това и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази
дейност. В случая първата предпоставка не е налице и затова и съставът на
отговорността не е изпълнен.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ищеца за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не му се следват. Не е основателно
и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
независимо от отхвърлянето на исковите претенции. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска. Ето защо, въпреки пълната неоснователност на исковите претенции,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.А.В. с ЕГН ********** иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - град София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени по време на престоя му в Затворническо общежитие „Хеброс“ при
Затвора Пловдив в периода от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г. в резултат от неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧОС, ведно със законна лихва върху
претендираната сума от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.А.В. с ЕГН **********, иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - град София за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лева, причинени по време на престоя му в Затворническо общежитие „Хеброс“ при
Затвора Пловдив в периода от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г., като резултат от
неадекватна и ненавременно оказана медицинска помощ, ведно със законна лихва върху
претендираната сума от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: