РЕШЕНИЕ
№ 18108
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110115335 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС.
Производството по делото е образувано е по постъпила искова молба от
„Премиум Тауърс“ ЕООД срещу етажните собственици при Етажна собственост с
адрес: гр. София, бул. „ представлявана от Я за отмяна на решенията на Общото
събрание на етажните собственици, приети на 11.02.2024 г.
Ищецът „Премиум Тауърс“ ЕООД твърди, че е собственик на самостоятелни
обекти на право на собственост, находящи се в процесната сграда, за която сочи, че е в
режим на етажна собственост. Сочи, че на 11.02.2024 г. е проведено Общо събрание на
етажните собственици, за което е съставен протокол от тази дата. Твърди, че общото
събрание е проведено незаконосъобразно, тъй като при сключен договор при
условията на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, вписан в нотариалния акт на всеки купувач, общото
събрание следвало да бъде свикано по реда на чл. 18 ЗУЕС. Намира освен това, че
решенията по т. 2 и т. 4 от дневния ред били взети в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 8
ЗУЕС за разпределение за разходите за управление и разходите за поддръжка на
общите части на ЕС. Счита, че тези решения следва да са взети с мнозинство от не по-
малко от 51 на сто идеални части от общите части, като в настоящия случай са взети с
мнозинство 45.9838 ид. части от общите части на Сграда Б. За изготвения протокол
било залепено уведомление на 18.02.2024 г., като към него не било представено
Приложение № 1, удостоверяващо собствеността на участниците в общото събрание
или легитимността на техните представители. Поради изложените съображения моли
оспорените решения да бъдат отменени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК етажните собственици при процесната Етажна
собственост са подали отговор, с който изцяло оспорват исковата молба. Твърди се, че
процесната сграда няма характера на етажна собственост, тъй като ищецът, като
юридическо лице, закупило поземления имот, ведно с построените в него четири
сгради от друго юридическо лице. Ответниците не отричат факта, че впоследствие
1
ищцовото дружество продало самостоятелни обекти от сградите на други лица.
Отричат отношенията между етажните собственици да се уреждат с предварително
представени им вътрешни правила. Считат, че дори подобна разпоредба да е включена
в нотариалните актове, то същата е нищожна поради противоречие с материалния
закон – чл. 2 ЗУЕС. Освен това оспорва факта, че по отношение на всички етажни
собственици е включена подобна клауза, като ищецът не доказвал това свое твърдение,
нито твърдението, че е налице вписване по отношение на всеки собственик. Счита за
недоказано и обстоятелството, че процесната сграда е част от комплекс от затворен
тип, като възразява срещу това твърдение. Сочи, че процесното общо събрание е
свикано и проведено законосъобразно. Счита, че не е било налице задължение общото
събрание да се свика по реда на чл. 18 ЗУЕС, както твърди ищецът, тъй като в дневния
ред са били включени въпроси, касаещи единствено процесната жилищна сграда.
Намира, че правилата на чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС имат диспозитивен характер, като
решението по т. 2 от процесното ОС е законосъобразно както в частта на гласуваните
разходи за управление и поддръжка на общите части, така и в частта на приетите
разходи за фонд „Ремонт и обновяване“. В условията на евентуалност моли съда да
отмени решението единствено в частта, касаеща предвидените разходи за управление
и поддръжка, като отхвърли иска по отношение на гласуваните разходи за ФРО.
Относно решението по т. 4 също счита, че съответства на материалния закон, като
същото, доколкото касае избор на доставчик и поставяне на система за
видеонаблюдение в и около блока, то представлява разход, който не е нито за
управление, нито за поддръжка, респективно не попада в обхвата на чл. 17, ал. 2, т. 8
ЗУЕС и може да бъде взето съгласно чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. По отношение на Приложение
№ 1 към протокола сочат, че не е имало задължение същото да се прилага заедно със
съобщението. Сочи, че същото е изготвено в оригинал и представено в районната
общинска администрация. Поради тези и останалите изложени съображения молят
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е
да докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна
собственост, че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения на
проведеното Общо събрание, както и че решенията, чиято отмяна се иска, са били
взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже
положителните факти, на които основава твърденията си за допуснати нарушения на
материалноправни или процесуалноправни норми, респ. твърденията си за
законосъобразността на взетите решения на общото събрание. С оглед конкретно
наведените от страните доводи и възражения, ответниците следва да установят
спазването на всички императивни процедурни изисквания за свикване и провеждане
на общото събрание, както и материална законосъобразност на взетите решения, които
са от компетентността на ОС, както и че съдържанието на протокола отговаря на
императивните законови изисквания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 27.05.2024 г. и
допълнен и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на
11.07.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени фактите, че на 11.02.2024 г. се е
състояло общо събрание на етажните собственици при Етажна собственост с адрес: гр.
София, бул. „ за което е съставен протокол от същата дата, както и че ищецът е
собственик на индивидуален обект в процесната сграда; че самостоятелни обекти в
процесната сграда се притежават от различни собственици, както и че към момента на
2
провеждане на общото събрание на етажната собственост и понастоящем процесната
сграда е в режим на етажна собственост. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Между страните е безспорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда
етажна собственост, поради което ищецът доказва своята активна материалноправна
легитимация да предявява искове по чл. 40 ЗУЕС.
Между страните е безспорно, че общото събрание, на което са приети
оспорените решения, се е провело на 11.02.2024 г. Видно от представено като
доказателство към исковата молба съобщение за изготвен протокол от общо събрание,
протоколът е обявен на 18.07.2024 г., в указания срок по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Следователно преклузивния 30-дневен срок за подаване на иск по чл. 40 ЗУЕС, който
тече от получаване на копие от протокола от общото събрание, е спазен от ищеца, тъй
като исковата молба е подадена на 18.03.2024 г., поради което предявеният иск се явява
допустим.
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие
да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват
основанието на предявения иск. В настоящия случай ищцовото дружество основава
доводите си за незаконосъобразност на решението поради нарушение на процедурните
разпоредби за свикване на общото събрание – неспазване на реда по чл. 18 ЗУЕС за
свикване на съвместно общо събрание и неспазване на изискуемото мнозинство за
приемане на решенията по т.2 и т.4.
На първо място, ищецът твърди, че процесната сграда - етажна собственост се
намира в жилищен комплекс от затворен тип и че ищецът като инвеститор е придобил
собствеността върху урегулиран поземлен имот, заедно с 4 сгради, построени върху
същия имот, като след това е продал на различни лица отделни самостоятелни обекти
в сградите – апартаменти и стаи, в резултат на което посочените сгради са придобили
режим на етажна собственост. Твърдението на ищеца, че при осъществяване на
продажбите на отделните обекти в сградите, с изрична уговорка във всеки нотариален
акт е посочил, че ще се прилагат правилата, определящи реда, управлението и
поддръжката на комплекса, както и че е уговорена месечна такса за обслужване и
поддържане на сградата и комплекса, се доказват от приложените от страна на ищеца в
откритото съдебно заседание, проведено на 11.07.2024 г., 66 броя нотариални акта, във
всеки от които се съдържа уговорка, според която продаваният обект на собственост се
намира в Комплекс, като купувачът се съгласява, че по отношение на същите ще се
прилагат вътрешни правила, определящи реда, управлението и поддръжката на
Комплекса, които ще са задължителни за всички собственици и обитатели, като в
същите е определена и ежемесечна такса, дължима от купувача за обслужване и
поддръжка на сградата и на комплекса, с която ще се покриват разноски за озеленени
прилежащи части, за почистване на общи части в сградите, за подмяна на консумативи
в общите части и други, определени от продавача.
Разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС въвежда особен режим на управление на общите
части на сграда в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от
затворен тип, който се разграничава от общия режим на управление на сгради - етажна
собственост. Посочено е, че това става с писмен договор с нотариална заверка на
подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Съгласно чл.
2, ал. 2 договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата
на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи
3
приобретатели. Според легалната дефиниция, дадена в §1, т.3 от ДР на ЗУЕС под
„жилищен комплекс от затворен тип“ следва да се разбира комплекс, обособен като
отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване
на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
Правилата на ЗУЕС се прилагат за сгради в режим на етажна собственост (чл. 1
от закона), съществуваща при наличие на поне четири самостоятелни обекта,
принадлежащи на повече от един собственик (чл. 3 от закона). Особен случай е уреден
в чл. 2 ЗУЕС за т.нар. „жилищен комплекс от затворен тип” – поне четири
самостоятелни обекта в режим на етажна съсобственост и други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите, всички изградени върху комплекс, обособен в
урегулиран поземлен имот, при спазване на изисквания на контролиран достъп за
външни лица. Само при наличието на тези условия, изборът на собствениците да
управляват общите части чрез Общо събрание на етажните собственици по правилата
на ЗУЕС, е от значение за режима на управление и то, ако този избор е обективиран в
договор, сключен с инвеститора, при спазване на формата за действителност –
писмена с нотариална заверка на подписите. В този смисъл е трайната практика на
съдилищата – така напр. Определение № 165/05.03.2014 г. по ч.гр.д. 47/2014 г. по описа
на ВКС, IV г.о. Аналогично, в Определение № 1046/10.07.2014 г. по гр.д. 3723/2014 г.
на ВКС, III г.о., се приема, че жилищен комплекс от затворен тип има единствено, ако
са налице четирите конститутивни елемента: наличие на поне 4 самостоятелни обекта
в режим на етажна собственост, наличие на други обекти, обслужващи собствениците
и обитателите, всички изградени върху комплекс, обособен върху урегулиран поземлен
имот и при спазване на изискванията за контролиран достъп на външни лица, като
само при наличието на тези четири елемента изборът на етажните собственици да
управляват общите части чрез общо събрание на етажните собственици по правилата
на ЗУЕС е от значение за режима на управлението и то ако този избор е обективиран в
договор, сключен с инвеститора в изискуемата от закона писмена форма с нотариална
заверка на подписите.
При липса на някой от посочените конститутивни елементи, няма да е налице
жилищен комплекс от затворен тип и дори да е съставен договор между инвеститора и
собствениците, правилата на чл. 2 ЗУЕС няма да са приложими, тъй като не е налице
годен обект на управление, а обикновена хоризонтална етажна собственост по
отношение на поземлените имоти, върху които са построени сградите и в този случай
за управление, разпореждане и поддържане на този общ имот ще се прилагат общите
правила по ЗС за управление на съсобствеността.
В процесния случай, макар в отговора на исковата молба ответната страна да
оспорва наличието на жилищен комплекс от затворен тип, ищецът не е представил
доказателства по делото, че по отношение на сградите и урегулирания поземлен имот,
в които са построени, е налице контролиран достъп за външни лица, което е
конститутивен елемент, за да е налице жилищен комплекс от затворен тип. Няма данни
за изградени огради, бариери или други естествени или изкуствени съоръжения за
ограничаване на достъпа на външни лица, както и за рецепция или постоянна охрана
на обекта, както и за наличие на пропускателен режим, ограничаващ достъпа на
външни лица до обекта.
На следващо място, от представените нотариални актове се установява, че
ищецът е продал на различни лица отделни самостоятелни обекти на правото на
собственост – стаи, гарсониери и общежития в сградата, заедно с прилежащи части –
идеални части от общите части на сградата, но не са продадени идеални части от
дворното място, върху което са построени сградите. За да е налице „жилищен
4
комплекс от затворен тип“ следва освен общите части на сградата, също така и общите
части върху дворното място или поземления имот, върху които са построени
отделните сгради в комплекса и построените в него съоръжения за общо ползване
също да са съсобствени, а не да са в индивидуална собственост на инвеститора. В
противен случай, няма да са приложими правилата на ЗУЕС, уреждащ управлението
именно на общите части на ЕС. Уреждането на отношенията тогава би било на
плоскостта на индивидуалното договаряне по ЗЗД, като напр. чрез заплащане на
месечна такса за ползването на басейн, зала за фитнес и т.н., но в такъв смисъл това
ще е граждански договор за възмездно ползване на чужда вещ, а не договор за
учредяване и управление на жилищен комплекс от затворен тип по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС.
Доколкото в процесния случай ищецът твърди, че е придобил собствеността върху
поземлен имот и построените върху него 4 броя сгради и след това е прехвърлил
собствеността върху отделни самостоятелни обекти в сградите на различни лица, без
да са налице данни да са прехвърлени и части от поземления имот, то следва, че
ищецът е останал изключителен собственик на дворното място. С оглед
горепосоченото следва да се счете, че не е налице и вторият конститутивен елемент на
жилищен комплекс от затворен тип – общ поземлен имот, върху който е построена
сградата. На следващо място, няма данни и за изградени върху общия имот
съоръжения, които да обслужват отделните собственици.
Поради това, съдът намира, че в процесния случай не е доказано наличието на
жилищен комплекс от затворен тип. Ето защо, независимо, че между ищеца като
продавач и всеки от собствениците на самостоятелни обекти, като купувачи, е налице
уговорка в нотариалния акт за покупко-продажба на всеки самостоятелен обект за
наличие на особени правила за управление и поддържане на комплекса (които не са
посочени в нотариалните актове) и за задължения на всеки собственик в определен
размер за заплащане на такси за поддържане на общите части, доколкото не се
установи наличие на комплекс от затворен тип, посоченият договор не следва да се
счита като договор по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да беше доказано
наличието на жилищен комплекс от затворен тип (което в случая не се установява),
посочените уговорки във всеки нотариален акт имат единствено престационен
характер – уреждат задължение за всеки собственик на самостоятелен обект да
заплаща такса за поддръжка и управление на общи части на етажната собственост в
определен размер. В посочените клаузи от нотариалния акт няма уговорки с
организационен характер, уреждащи особени права на продавача по управлението на
етажната собственост, правила за свикване на общи събрания и за приемане на
решения, в отклонение от общите правила по ЗУЕС. Препращането към вътрешни
правила, утвърдени от общо събрание на етажната собственост, които не са
инкорпорирани в посочените клаузи на нотариалния акт и не са представени по
делото, не може да се приеме, че обвързва етажните собственици, доколкото
посочените правила не са в изискуемата по закон форма – писмена с нотариална
заверка на подписа. Заедно с това, целта на уредбата на жилищния комплекс от
затворен тип, е предоставяне на възможност за създаване на особени правила, в
отклонение от правилата за управление по ЗУЕС и съобразени със специфичните
отношения по повод комплекса, докато в процесните уговорки се препраща към
вътрешни правила, одобрени от общото събрание на етажната собственост, което е
общият законоустановен ред за управление, при който се създават вътрешни правила
на общи части в етажна собственост.
На следващо място, неоснователно е твърдението на ищеца, че в процесния
случай е следвало да бъде свикано съвместно общо събрание. Решенията, приети на
5
общото събрание на 11.02.2024 г. се отнасят до въпроси, свързани единствено с
процесната етажна собственост, а не и с общи части на няколко сгради - етажна
собственост. Както се посочи, от представените от ищеца нотариални актове се
установява, че собствениците на самостоятелни обекти в процесната етажна
собственост притежават като прилежащи части единствено идеални части от сградата,
в която се намират техните самостоятелни обекти. Поради това и такова съвместно
общо събрание по чл. 18 ЗУЕС би било недопустимо, тъй като етажните собственици
не притежават идеални части от дворното място, върху което се намират процесната
сграда и останалите сгради. С други думи, не е налице съсобственост на етажните
собственици върху имот, който е общ за няколко етажни собствености. Поради това и
такова общо събрание няма предмет, по който да се произнесе с решения, а при
провеждане на такова събрание приетите решения не биха произвели валидно
действие.
На следващо място, ищецът оспорва решенията по т.2 (Обсъждане и определяне
на режийни месечни разноски. Обсъждане и определяне на размер на месечните
вноски за фонд ремонт) и т.4 (Избор на доставчик за поставяне на система за
видеонаблюдение в и около блока) от протокол от общо събрание на етажна
собственост, проведено на 11.02.2024 г. поради неспазване на изискуемото мнозинство
по чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС (нова – ДВ, бр. 82 от 2023
г., в сила от 29.09.2023 г.) решенията на общото събрание на етажната собственост за
разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части
на етажната собственост по чл. 51, ал. 9 ЗУЕС, се приемат с мнозинство не по-малко
от 51 % идеални части от общите части.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС е приета и
обн. С ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., като трябва да се тълкува
систематично и с новата разпоредба на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС (обн. ДВ, бр. 82 от 2023 г., в
сила от 29.09.2023 г.), към която препраща, съгласно която разноските за поддържане и
управление на етажната собственост може да се разпределят по един от трите
посочени в закона начина – поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите; съобразно притежавания процент идеални части или поравно на
самостоятелен обект. Новите правила на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС допускат отклонение от
диспозитивните правила на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за начина на разпределяне между
отделните етажни собственици на разноските за поддържане и управление на общите
части. До приемането на разпоредбата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС съдебната практика
приемаше, че правилата за разпределяне разноските са императивни и е недопустимо
уговаряне на друг начин на разпределение, дори с договор по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС (в този
смисъл Решение № 80/04.11.2021 г. по гр.д. 1213/2020 г., ВКС, IV г.о., Решение по гр. д.
№ 4291/2018 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 60274 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2021 г.
на ВКС, IV г. о.). С новите правила на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС се предоставя възможността
на етажните собственици да дерогират правилата за разпределение на разпределение
между отделните етажни собственици на разноски за поддържане и управление на ЕС,
посочени в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, но това може да стане единствено с решение, прието с
квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал.2, т. 8 ЗУЕС.
В процесния случай, с решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание на
11.02.2024 г. е определена такса за режийни разноски, за фонд „ремонт и обновяване“
и за възнаграждение за управителен съвет в размер на по 20 лв. за собствениците на
всички едностайни апартаменти в ЕС, а собствениците на помещенията в сутерена са
освободени от заплащане на такса, а всички останали апартаменти дължат такси по 30
лв. на месец. С решението по т.4 от дневния ред на общото събрание на 11.02.2024 г. е
прието решение за събиране на такса в размер на 20 лв. на апартамент за монтаж и
6
инсталация на система за видеонаблюдение и принципно съгласие за монтажа й, при
определен срок за съхранение на записа от 60 дни. Решението по т.2 е прието с
мнозинство от 45,0838% ид.ч. от общите части, а решението по т.4 – с мнозинство от
48,5799% ид.ч. от общите части на сградата.
И с двете решения на общото събрание на етажната собственост се определят
размери на разноски за поддържане и управление на общите части, както и определяне
на разноски за попълване на фонд „ремонт и обновяване“, за които се изисква
обикновено мнозинство от присъстващите представители на общите части при
спазване на изискванията за кворум за провеждане на общо събрание (чл. 17, ал. 3
ЗУЕС), което мнозинство в случая е спазено. Заедно с това обаче с посочените
решения е направено и разпределение на разноските по начин, който се отклонява от
диспозитивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, поради което за приемане на
посочените решения се изисква мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС, което в случая
не е налице при нито едно от решенията. С първото решение (по т. 2) определени
етажни собственици се освобождават от заплащане на разноски за поддържане и
управление и за фонд „ремонт и обновяване“, а на други етажни собственици се
определят разноски съобразно вида на притежавания самостоятелен обект, като
разноските се разпределят за всеки собственик на определен вид обект, а не поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, съобразно диспозитивното правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Следва да се
посочи, че докато посоченото разпределение е принципно допустимо, но при наличие
на изискуемото мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС (което в случая не е налице) по
отношение на разноските за управление и поддържане на етажната собственост, такъв
начин на разпределение е въобще недопустим по отношение на разноските за фонд
„ремонт и обновяване“, доколкото не е предвидена възможност за отклоняване от
правилата за разпределение за тези разноски, предвидени в чл. 50, ал. 2 ЗУЕС.
С второто атакувано решение (по т. 4) се определят разноски за монтаж и
инсталация на система за видеонаблюдение в размер по 20 лева на апартамент, като не
се установи целта и поради каква необходимост се предвижда поставянето на
видеонаблюдение. В зависимост от това обаче тези разноски могат по същността си да
представляват разноски за поддържане на общите части по смисъла на § 1, т. 11а от ДР
на ЗУЕС или полезни разноски по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС. И в двата
случая обаче решението относно начина на разпределение на сумите между етажните
собственици не е взето с необходимото мнозинство. В случай че се касае до разноски
за поддръжка на общите части, то разпределението съгласно взетото решение се
отклонява от правилата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, доколкото разноските се разпределят не
за всеки обитател, ползвател и собственик на самостоятелен обект поравно, а поравно
на самостоятелен обект в ЕС, като за приемане на решение по чл. 51, ал. 9 ЗУЕС не е
налице изискуемото мнозинство. В случай че се касае за полезни разноски, то
необходимото мнозинство е не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части,
което в случая не е налице /чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС/.
Поради това, решението на общото събрание от 11.02.2024 г. в частта по
посочените т. 2 и т. 4 следва да бъде отменено. Следва да бъде уточнено, че доколкото
по т. 4 е взето решение за поставяне на система за видеонаблюдение, за разпределяне
на разноските за монтажа и инсталацията й и за управлението на системата (срок на
съхранение на записите, достъп до тях и т.н.), решението следва да се отмени
единствено в частта, с която се определят разноски по посочения начин на
разпределение (в частта относно думите „на до 20 лева/апартамент“), тъй като в
останалите части решението е законосъобразно прието (арг. чл. 17, ал. 3 ЗУЕС).
Неоснователен е искът за отмяна на всички останали решения на общото
7
събрание, взети на 11.02.2024 г., тъй като по отношение на тях не се установява да е
налице несъответствие с материалния закон. В исковата молба освен това не са
посочени пороци на останалите приети решения, като по единственото възражение,
касаещо изцяло провеждането на ОС, а именно наличието на договор по чл. 2, ал. 1
ЗЕУС, съдът достигна до извод, че такъв не е налице.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът – съобразно уважената
част от иска и ответникът – съобразно отхвърлената част от иска. Доколкото в
процесния случай ищецът е обжалвал решение на общо събрание на етажната
собственост от 11.02.2024 г. с 5 точки, но съдът е намерил иска за основателен по
отношение само на т. 2 изцяло и на част от т. 4 от дневния ред, уважената част от иска
се явява 30 %, а отхвърлената част – 70 %.
Ищецът е представил доказателство за сторени разноски в размер на сумата от
1330 лева, от които 80 лева държавна такса и 1250 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответниците са направили възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което е неоснователно. Делото се отличава с
фактическа сложност, проведени са две открити съдебни заседания, по които
процесуалният представител на ищеца е взел участие, поради което претендираното
възнграждение не е прекомерно. С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 399 лева, от които: 24 лева държавна
такса и 375 лева адв. възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 504 лева адв. възнаграждение с вкл. ДДС, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от „Премиум
Тауърс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу етажните собственици при Етажна собственост
с адрес: гр. София, бул. „, решенията на общото събрание на етажните собственици,
взети на 11.02.2024 г. по т. 2 изцяло и по т. 4 в частта по отношение на думите „на до
20 лева/апартамент“, които решение са обективирани в протокол от същата дата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на взетите решения в останалата му част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК етажните собственици при Етажна
собственост с адрес: гр. София, бул. да заплатят на „Премиум Тауърс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 399,00 лева разноски по делото, пропорционално на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Премиум Тауърс“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на етажните собственици при Етажна собственост с адрес: гр. София, бул.
„сумата от 504,00 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
8
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9