Р
Е Ш Е Н И Е № 31/15.3.2021 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при
Секретаря Стела Гюмлиева и с участието на прокурора Димитринка
Георгиева, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 16 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „ТОП КЪМПАНИ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. *, с управител Д.А.П.,
против Решение № 260077 от 03.12.2020 г. по АНД № 1248/2019
г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № Е-НП-17 от 11.10.2019
г. на Министъра на енергетиката. Със санкционния акт, на
основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), на
търговското дружество е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 50 000 лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.
В жалбата се
сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, а така също и необосновано. По същество се оспорват
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на първоинстанционния съд, като се застъпва становище, че
извършваната от дружеството дейност е не добив, а преработка на установения на
място минен отпадък, за което не е имало надлежно разрешително, и в тази връзка
се сочи, че за това нарушение е предвиден друг ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност - съобразно
правилата на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, а не на основание чл. 93, ал. 2, т. 1, вр. чл. 4, ал. 2 от ЗПБ. Оспорва се и приетото от ЯРС, че
извършеното административно нарушение се отличава с висока степен на обществена
опасност, като се сочи, че липсват мотиви в тази насока; твърде се, че
неправилно съдът е дал вяра на изготвената по делото КТОЕ, която на фазата на
досъдебното производство е била отхвърлена като некомпетентно изготвена. По
изложените съображения се иска отмяната на оспореното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление с присъждане на разноски по
делото.
В съдебно
заседание за касатора „ТОП КЪМПАНИ ИНВЕСТ“ ЕООД гр. *,
редовно призован, се явява адвокат Ж.А. от АК-Ямбол, редовно упълномощена,
която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като освен оплакванията
за незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд, излага
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения; счита, че при
издаването на наказателното постановление административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши
допълнителна проверка, поради което това се е наложило да стори съдът в хода на
съдебното производство. Счита също, че тъй като нарушението е извършено на 11 –
12.10.2017 г., е изтекъл визираният в закона едногодишен срок за налагане на
административно наказание. В представени в срок по делото писмени бележки
излага подробни съображения досежно
незаконосъобразността на оспореното решение и на потвърденото с него НП.
Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
касацията - Министерство на енергетиката, редовно призован, не изпраща
представител. В депозирани по делото писмени бележки от редовно упълномощен
процесуален представител – експерт в МЕ с юридическо образование и придобита
юридическа правоспособност Н.Т., се застъпва тезата за неоснователност на
касационната жалба по подробно изложени съображения, въз основа на което се
иска потвърждаване на атакуваното решение; не се претендират разноски, но се
прави възражение за прекомерност по смисъла на 78, ал. 5 от ГПК.
Представителят
на ЯОП изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС
и иска оставянето му в сила. Счита, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване правото на защита, а от
друга страна правилно е приложен и материалният закон.
ЯАС, първи
касационен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна с право и
интерес да обжалва съдебния акт и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното
решение - предмет на касационна проверка, ЯРС е потвърдил НП № Е-НП-17 от 11.10.2019
г. на Министъра на енергетиката, с което на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от
ЗПБ на „ТОП КЪМПАНИ ИНВЕСТ“ ЕООД гр. * е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 50 000 лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.
Решението на
Районен съд-Ямбол е правилно.
За да
постанови своя съдебен акт, ЯРС е събрал всички необходими доказателства при
строго спазване на процесуалните правила; обсъдени са всички гласни, писмени и
веществени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от
доказателствата съдът е кредитирал като безспорни и потвърждаващи
законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Приетата за
установена фактическа обстановка е правилна, напълно се подкрепя от така
събраните доказателства, поради което и се споделя от касационната инстанция.
При правилно
приета фактическа обстановка първоинстанционният съд
е направил и обосновани правни изводи, приемайки от процесуална страна, че в
хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Действително, както правилно е
приел в произнесеното решение ЯРС, точно и ясно е посочено кога, къде и как е
извършено административното нарушение, какви подземни богатства са добивани и с
какви машини; фактическото формулиране на административното нарушение изцяло
кореспондира с неговата юридическа квалификация, като не се констатира наличие
на нарушения на процесуалните правила.
ЯАС в
настоящия си състав намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на касатора за изтекъл едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН с оглед момента на
извършване на нарушението - 11 – 12.10.2017 г., предвид следното: обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 28.02.2019 г., постановено по
досъдебно производство № 256/2017 г. по
описа на Районно управление „Тунджа“ (преписка вх. № 2424/2017 г. по описа на Районна прокуратура-Ямбол), с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано и водено
срещу Д.Т. в качеството му на пълномощник на „ТОП КЪМПАНИ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Ямбол
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл.
1 и предл. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 18 от НК. Следва да се разгледа
въпросът дали проведената прокурорска проверка спира или прекъсва давността по
чл. 34 от ЗАНН. Според Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. №
96/82 г., ОСНК на ВС, запазило своето значение и понастоящем, възбуждането на
наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е
престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН;
докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние,
давността по чл. 34 от ЗАНН се спира; в подкрепа на това тълкуване е и
разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административнонаказващите
органи да образуват административнонаказателно
производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване; това
означава, че започването или продължаването на административнонаказателното
производство зависи от завършването на предварителното или съдебното
производство (в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 1/2014 година). В тези случаи
едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
за съставянето на акт за установяване на административно нарушение е без
значение, тъй като АУАН не се съставя по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. С
други думи, съдържащият се в тази норма давностен
срок за образуване на административнонаказателно
производство, а именно - не по-късно от една година от извършване на
нарушението, се отнася за случаите, в които административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, какъвто не е настоящият случай, тъй като процесното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което изрично е посочено от административнонаказващия
орган.
На
следващо място,
заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че касаторът е извършил вмененото му
във вина нарушение (добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия) и че
извършеното деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващият
орган, се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. В тази
връзка ЯАС намира, че първоинстанционният съд е
събрал и коментирал относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за
правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти
от значение за спорното право и въз основа на тях е извел правилни изводи, съображенията
за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с
оглед разписаната в чл. 221, ал. 2 от АПК възможност.
Верен и
съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че правилно и
законосъобразно описаното в НП нарушение е подведено под нормата на чл. 93, ал.
2, т. 1 от ЗПБ, като е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в предвидения в разпоредбата минимум от 50 000 лева, след като е отчетена
тежестта на нарушението и това, че е извършено за първи път. Съгласно цитираният
текст, който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена
концесия, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция в размер от 50 000 до 100 000 лева при първо нарушение. В случая видът
и размерът на наказанието са определени в съответствие с разписаното в
посочената санкционна норма, като е правилна и преценката на административнонаказавщия орган досежно
липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН; в случая първоинстанционният съд, изхождайки от спецификата на
конкретния казус, характера и тежестта на нарушението, която е голяма, изцяло е
възприел изложените в тази насока съображения в санкционния акт, които се
споделят и от настоящата инстанция.
По изложените
съображения ЯАС, първи касационен състав, намира, че съдебното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци - същото е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила и в този смисъл не са налице
касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на спора претенцията на касатора за присъждане на
разноски се явява неоснователна, а поради липса на своевременно направено
искане от страна на ответника по касацията в негова полза разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260077 от 03.12.2020 г. по АНД № 1248/2029 г. на ЯРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № Е-НП-17 от 11.10.2019 г. на Министъра на
енергетиката.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ не се чете
2./п/
не се чете