Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 152
14.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на втори
декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1641 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от адв. Цветелина
Димитрова Петкова – САК, пълномощник на Д.В.А., с
която се обжалва Решение №69 от 23.07.2019г. постановено по гр.д. №480/2018г. по описа на Районен съд Царево.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по отношение на Е.С.Й., ЕГН **********, Т.Д.Й., ЕГН ********** и Д.В.А.,
ЕГН **********, че Т.Д.Й., ЕГН **********
НЕ Е СОБСТВЕНИК, на следния недвижим имот: ½ идеална част от
513/1033 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 48619.505.686 по КККР
на гр. Царево, община Царево, одобрени със Заповед РД 18-56 от 24.08-2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-651 от
16.05.2008 г. на Началник на СГКК - Бургас, който имот е с адрес : гр. Царево 8260, кв. „Василико“ с
площ на имота от 1 033 кв.м. трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен
план 1077, квартал 87, парцел ІХ и VІІІ, със съседи поземлени имоти с идентификатори:
48619.505.424, 48619.505.217, 48619.505.241, 48619.505.215,48619.505.212,
48619.505.204, 48619.505.213.
Осъдени са Т.Д.Й., ЕГН ********** и Д.В.А.,
ЕГН **********, да заплатят на Е.С.Й., ЕГН **********, сумата от 318,00 лева за
направените по делото съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно. По-конкретно се твърди, че исковият
процес е симулативен, като единствената му цел е да не бъде осъществено
принудително изпълнение върху процесния имот, както и да бъде осуетено
удовлетворяването на въззивницата. Оспорва се изводът на районния съд, че
произходът на средствата за закупуване на процесния имот е доказан по несъмнен
и категоричен начин. Изложени са съображения за неприложимост на т.4 от ТР
№5/2013г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. На следващо място се посочва, че
искът по чл. 21, ал.4 от СК е конститутивен и правата по него не могат да бъдат
защитени по реда на чл. 440 от ГПК, като това би могло да стане само ако са
предявени като обективно кумулативно съединени искове, а в настоящия случай
това не е направено. Твърди се, че съдът не е изследвал съвместният принос на
съпрузите.
Изложени са подробни съображения за
неоснователност на предявения иск. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
за производството пред двете съдебни инстанции. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Атанас Тасков, пълномощник на Е.С.Й.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията
за наличие на симулативен процес, въведени с въззивната жалба, като се излагат
подробни аргументи за липсата на такава симулация и злоупотреба с право. На
следващо място се оспорват като неоснователни оплакванията във въззивната жалба
относно това, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по
делото доказателства. Оспорени са всички, въведени във въззивната жалба оплаквания,
като са изложени обстойни доводи за тяхната неоснователност. Твърди се, че
посочените в исковата молба факти, напълно кореспондират с доказателствата по
делото.
Иска се от съда да потвърди обжалваното
решение. Претендират се направените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В срока за отговор на въззивната жалба е
депозирано становище от адв. Димитрина Ройдева, пълномощник на Т.Й., с което се
оспорват твърденията за наличие на симулативен процес и злоупотреба с право.
Към становището е приложена призовка за насрочена публична продан на имоти в
режим на СИО.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът Д.В. А. не
се явява, представлява се от адв. Милушев, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемите Т.Д.Й. и
Е.С.Й., не се явяват. За Т.Й. се явява адв. Ройдева, която оспорва въззивната
жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв
с правно основание чл. 440 от ГПК.
Производството пред първата инстанция е
образувано по искова молба, подадена от Е.С.Й., срещу Т.Д.Й. и
Д.В.А., с която се претендира постановяване на решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че описаният в исковата молба недвижим
имот: ½ идеална част от 513/1033 кв.м. ид. части от поземлен имот с
идентификатор 48619.505.686 по КККР на гр. Царево, община Царево, одобрени със
Заповед №РД18-56/24.08-2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със Заповед КД-14-02-651/16.05.2008 г. на Началник на СГКК - Бургас,
с адрес: гр. Царево 8260, кв. „Василико“ с площ на имота от 1033 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване, номер по предходен план 1077, квартал 87, парцел ІХ и VІІІ, със
съседи поземлени имоти с идентификатори:
48619.505.424, 48619.505.217, 48619.505.241, 48619.505.215, 48619.505.212,
48619.505.204, 48619.505.213, не е собственост на ответника Т.Д.Й.. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и
първата ответница – Т.Й. са съпрузи, като са сключили граждански брак на
30.01.1999г. По време на брака между страните, на 28.11.2003г. ответницата Т.Й.
е сключила договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 94, том
VII, рег. № 4773, дело № 1195 от 28.11.2003 г. на нотариус Мария В.,***
действие PC-Царево, по силата на който е придобила недвижим имот, описан в нотариалния
акт, представляващ: незастроен урегулиран поземлен имот, VIII-1077, кв.87 по
плана на гр. Царево, Бургаска област, местността „Василико“, целият с площ 513
кв.м. при съседи: север - зелена площ; югоизток - улица; югозапад - УПИ
IX-1077; запад - УПИ VII-1077, за сумата от 2 432 лева. Сочи се, че в резултат
на изменение на ПУП - ПРЗ на гр. Царево, така придобитият имот е бил обединен в
един общ урегулиран поземлен имот, ведно със съседния такъв, като обединяването
на двата съседни имота е удостоверено в констативен нотариален акт №67, том
III, peг. № 1681, нот. д. №445 от 16.04.2008 г. на нотариус Мария Василева, рег.
№370 с район на действие PC - Царево. В резултат на извършеното обединяване на
двата урегулирани поземлени имота, в обединения имот е възникнала
съсобственост, като едноличната собственост върху 513 кв.м. на бившия УПИ VIII - 1077
се е трансформирала в 513/1033 кв.м. идеални части от имот с идентификатор по
КККР на гр. Царево. Твърди се, че поради обстоятелството, че гореописаната
покупко-продажба е извършена по време на брака между ищеца и ответницата Й. и
тъй като придобивната сделка е възмездна, то формално се презюмира възникването
на СИО върху придобития имот, а след обединението на двата съседни имота -
върху 513/1033 кв.м. ид. части от новообразувания имот. На следващо място се
твърди, че, ответницата Т.Й. е длъжник на ответницата Д.А. по изп.д. №20188000400818
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, като в рамките на изпълнителното
производство, изпълнението е насочено именно върху този имот и ЧСИ, позовавайки
се на презюмирано възникналата СИО върху имота е възбранил и насочил
изпълнението върху формално притежаваната от ответницата Й. 1/2 идеална част от
513/1033 кв.м. от новообразувания имот. Посочва се, че ищецът е трето лице по
отношение на страните в изпълнителното производство. Твърди се, че ответницата Й.
не е съсобственик в процесния имот, а ищецът е едноличен собственик на описания
имот и че този имот, макар и придобит по време на брака, не е СИО, тъй като е
придобит с изцяло със средства на ищеца, които също не представляват СИО, а ответникът
Т.Й., няма какъвто и да било принос в придобиването на имота. Твърди се, че средствата,
с които е бил закупен процесният имот, са изцяло лични средства на ищеца, който
още преди брака с Й. e работел в
Република Нигерия като специалист по корабна поддръжка, като и до настоящия
момент работи в Нигерия. Твърди се, че част от приходите си ищецът инвестирал в
дялове от инвестиционен фонд „Pioneer Investments“, а също така придобил дялове
и в Нигерийско дружество „Rral“ - Rib Rental Africa Limited, които в
последствие продал. Сочи се, че към момента на извършената покупко-продажба
съпругата му не е работила, а семейството се издържало само и единствено с
получаваните от ищеца средства. Твърди се, че нотариалният акт бил подписан от
съпругата на ищеца, поради това, че към момента на сключване на сделката,
същият не бил в България.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от Т.Д.Й.. Признават се обстоятелствата, че с ищеца
са съпрузи от 30.01.1999 г., както и това,
че към датата на сключването на гражданския брак ищецът е работил в Република
Нигерия, като получавал повече от добри доходи. Признава се още, че ищецът е осигурявал
всичко за семейството. Признава се също, че още към момента на сключване на брака
между страните, ищецът е разполагал с достатъчно спестявания и средства, а
месечните му доходи продължавали да растат. Твърди се, че след като се родило
първото им дете през 1999г., ответницата спряла да работи. Сочи се, че ответницата
се е противопоставяла на покупката на процесния имот, но отишла на сделката,
поради отсъствието на ищеца от страната в този момент. Счита се, че процесният
имот е СИО, тъй като е придобит по време на брака, независимо от
обстоятелството, че имотът е придобит с лични средства на ищеца, тъй като към
момента на придобиването ответницата се е грижела за семейството, дома и
детето. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от Д.В.А., с който предявеният иск се оспорва като
недопустим, неоснователен и недоказан.
На първо място се въвеждат твърдения за
недопустимост на предявения иск, поради обстоятелството, че върху имота е
вписана възбрана, преди депозиране на иска, както и поради обстоятелството, че искът
е предявен единствено е с цел кредитора Д.А. да не успее да се удовлетвори от
имуществото на длъжника си. Твърди се, че в нотариалния акт за придобиване на
имота е вписано, че същият е закупен за сумата от 2432 лева, а тази сума не
представлява значително вложение и не би затруднило никого инвестирането ѝ
в недвижим имот. На следващо място се твърди, че дори ищецът да е изкарвал парите
за издръжка на семейството, то ответницата Й. е полагала грижи за домакинството
и децата, което също е допринесло за придобиването на имота. В тази връзка се
позовава на чл.21 от СК относно съвместния принос. Цитира практика на ВКС в
този смисъл. Сочи се, че ответницата Т.Й. има изключителен дял в съвместният
принос за имуществото придобито от семейството. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни са между страните по делото
следните обстоятелства: ищецът и първата ответница Т.Й. са съпрузи, като са
сключили граждански брак на 30.01.1999г.; съпрузите са придобили правото на
собственост върху следния недвижим имот: незастроен урегулиран поземлен имот
п-л VIII - 1077, кв.87 по плана на гр. Царево, Бургаска област, местност
„Василико“, целият с площ 513 кв.м. при съседи: север -зелена площ; югоизток -
улица; югозапад- УПИ IX-1077; запад- УПИ VII-1077. Имотът е придобит за сумата
от 2 432,00 лева и е придобит на името на ответницата Т.Й.; в резултат на
изменение на ПУП-ПРЗ на гр. Царево, придобитият от страните недвижим имот, е
бил обединен в един общ урегулиран поземлен имот, ведно със съседния такъв; в
обединения имот е възникнала съсобственост, като едноличната собственост върху
513 кв.м. на бившия УПИ VIII-1077 се е трансформирала в 513/1033 кв.м. идеални
части от имот с идентификатор 48619.505.686 по КККР на гр. Царево; ответницата Т.Й.
е длъжник на ответницата Д.А. по изп.д. №20188000400818 по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова с № 800 от регистъра на КЧСИ, по това изпълнително дело ЧСИ Ивелина
Божилова е насочила изпълнението върху ½ идеална част от гореописания
имот.
Горепосочените безспорни между страните
обстоятелства се установяват и от следните, представени по делото писмени доказателства:
Удостоверение
за граждански брак №140854/30.01.1999г.; нотариален
акт № 94, томVII, рег. №4773, дело №1195 от 28.11.2003 г. на нотариус Мария В.,***
действие PC – Царево; констативен нотариален акт №67, том III, peг. №1681,
нот.д. №445 от 16.04.2008г. на нотариус Мария В.,*** действие PC-Царево; Призовка
за принудително изпълнение от 25.09.2018г.
В производството пред първата инстанция са
разпитани свидетелите Петко Тодоров Лепков и Дарина Николаева Костадинова.
От показанията на свидетеля Лепков се
установява, че с ищеца са много близки приятели и през 2003г. Й. го помолил да
му намери имот в Царево, където да си направи вила. Ищецът възложил търсенето
на свидетеля Лепков, тъй като много рядко се прибирал в България. Според
свидетеля, Й. имал собствена фирма в Нигерия, от която изкарвал много пари.
Заявява, че ответницата Й. не участвала в търсенето на имота, тъй като нямала
желание да закупува имот в Царево. Свидетелят е категоричен, че Й. е осигурил
парите за имота, които занесъл на свидетеля, а тези пари били от участието му в
компания, от която получавал дивиденти. Свидетелят заявява, че парите са от
дивидент, който ищецът изчаквал да получи, за да не взима от другите семейни
пари, за въпросната сделка. Ответницата Й. не работела, а гледала детето.
Свидетелят твърди, че ищецът му дал парите за сделката в чуждестранна валута,
той ги превалутирал и ги дал на ответницата Й., която в момента на предаване на
парите не е имала други пари в себе си. Сумата била 5000 долара, които
свидетелят превалутирал и предоставил на Й.. След сключване на сделката, от
тази сума останали пари, но свидетелят не може да посочи колко точно.
От показанията на свидетелката Костадинова
/които следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК и да се вземе предвид
възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от факта, че
същата е дъщеря на ответницата Д.А./, се установява, че откакто познава
семейство Йонови, ищецът работи в Нигерия, като се връща за по няколко месеца в
България, а единствено ответницата Й. се е занимавала с отглеждането на децата.
Според свидетелката Костадинова Й. е печелел добре, щом е работил в чужбина.
Докато съпругът е отсъствал от страната и Й. е имала нужда от пари, е взимала
назаем от майката на свидетелката – Д.А.. Свидетелката заявява, че тя също е
давала пари назаем на Й. със запис на заповед. Й. имала магазин за детски
дрехи, който зареждала от Италия и според свидетелката, парите са ѝ били
необходими за заплащане на доставената стока, но не може да посочи коя година е
станало това. Твърди, че не знае какъв е произхода на парите за закупуването на
имота. Твърди още, че тя лично е давала пари назаем на Й. през 2003г. – 12000
евро и 8000 лева, като тези суми ѝ били върнати от Т.Й.. Сумата, която Й.
е взела от Д. е в размер на 84 000 лв., като не е взета наведнъж, а в
периода 2012г. - 2016г., но свидетелката не може да посочи точно. Заявява, че
не знае точно са какво са изразходвани взетите назаем пари, предполага, че са
за магазина и за отворена впоследствие от Й. школа за танци. Твърди, че Й. не е
върнала никаква част от сумата и към настоящия момент дължи на А. 84 000
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна.
Съгласно чл.440 ГПК, всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не
принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден
като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при
индивидуално принудително изпълнение на парични притезания вследствие нарушение
на принципа, че принудителното иизпълнение на паричното притезание трябва да
бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл.442 ГПК). Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори,
които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитание (чл.133 ЗЗД). Абсолютните процесуални предпоставки,
които обуславящи допустимостта на иска по чл.440 ГПК, са: 1) висящо
изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично
притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4)
осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на
трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава
интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл.440 ГПК, но е извън
предмета на делото.
При тези особености на иска по чл.440 ГПК
следва да се приеме, че с този иск разполага и съпругът-недлъжник, когато
изпълнението на парично притезания се провежда по реда на глава 44-та ГПК, а
вещта е лична или отчасти лична собственост. В този случай съдебният изпълнител
има задължението да установи дали вещта на длъжника е съпружеска имуществена
общност (чл.503, ал.1 ГПК). При липса на отбелязване за избран режим на
имуществени отношения, съдебният изпълнител възприема законовия режим на
съпружеска имуществена общност. Това е така, защото когато установи, че имотът
е придобит по време на брака на възмездно основание, съответно движимата вещ се
намира във владение на длъжника, той е длъжен да приложи презумпцията на чл.21,
ал.3 СК от 2009г. /чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм./. Същевременно съдебният
изпълнител не разполага с компетентност да установява произхода на средствата,
с които вещта е придобита по време на брака и е длъжен да приеме, че правата на
съпрузите в съпружеската имуществена общност са равни. С нормите на чл.506 ГПК
и чл.27, ал.4 СК се въвежда едно относително правно състояние за нуждите на
принудителното изпълнение върху имущество, притежавано изцяло или отчасти в
режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите –
в отношенията между съпрузите вещното право се притежава в съвместна бездялова
собственост, а в отношенията с личните кредитори на съпруга-длъжник – в
обикновена съсобственост при равни дялове
Следователно на съпруга-недлъжник, който
заявява лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на
съпружеска имуществена общност или заявява права в режим на съпружеска
имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично имущество /изцяло или
отчасти/ по смисъла на чл.22 СК /чл.20 СК от 1985 г.-отм./ на съпруга-длъжник,
следва да се признае правото на иск по чл.440 ГПК. В този смисъл е Решение
№69/16.08.2017г., постановено по гр.д. №3903 по описа за 2016г. на ВКС, второ
г.о.
В настоящия случай са налице
предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК.
Налице е висящо изпълнително производство за парично вземане и принудителното
изпълнение е насочено срещу недвижим имот, на който длъжникът се легитимира
като собственик с нотариален акт. Ищецът – съпруг-недлъжник, цели да установи
спрямо съпруга-длъжник и кредитора, че имотът е изцяло негова лична собственост.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е процесуално допустим. Отрицателният
установителен иск по чл. 440 ГПК цели да изключи със сила на присъдено нещо
титулярството на длъжника като собственик на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение и да осъществи основание за прекратяване на
изпълнителния способ (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Титулярството на длъжника като
действителен собственик към датата на вписване на възбраната рефлектира върху
изпълнителното производство.
В тази връзка следва да се отбележи, че са
неоснователни твърденията на въззивницата А. за недопустимост на настоящото
исково производство, поради вписаната по-рано възбрана върху процесния имот. Възбраната
е вписана с цел да се защити взискателя от евентуални разпореждания на длъжника
с имуществото, върху което е насочено изпълнението. В чл.453 от ГПК, на който се
позовава въззивницата А., е уредена непротивопоставимост на взискателя на невписани
актове. Цитираната норма обаче е неприложима в настоящия случай, тъй като не
става въпрос за разпореждане от страна на длъжника с процесния имот, след
вписване на възбраната, а е налице оспорване на правото на собственост на
длъжника върху процесния имот, върху който е насочено изпълнението, от трето за
спора лице и недлъжник в изпълнителното производство. В случай, на уважаване на
така предявения иск /в случай, че се приеме, че длъжникът не е собственик/,
възбраната изобщо няма да породи действие, с оглед принципа, че само имуществото
на длъжника служи за удовлеторяване на кредиторите му. Следва да се отбележи,
че предявеният отрицателен установителен иск от трето за спора лице и недлъжник
в изпълнителния процес, не представлява разпоредителна сделка от страна на длъжника,
след вписаната възбрана, която да е противопоставима на кредитора. Целта на
този иск е да се установи, че към датата на вписване на възбраната, длъжникът
по изпълнителното дело не е бил собственик на имота, върху който е насочено
изпълнението.
По гореизложените съображения, предявеният
иск се преценява като процесуално допустим от настоящия състав, а разгледан по
същество – и като основателен. Съдът намира, че по делото се установи
произходът на средствата, с които е закупен процесния имот, а именно получен от
ищеца дивидент от участието му в търговско дружество в Нигерия. От
представеното писмено доказателство - писмо за изплатен дивидент, се
установява, че на Й. е изплатен дивидент от дружеството, в което е участвал, а
размерът на дивидента е 5000 щатски долара. Датата, посочена в писмото е
01.08.2003г., като предхожда и е близо по време до датата на придобиване на
процесния имот – 28.11.2003г. В този смисъл са показанията на свидетеля Лепков,
който заявява, че ищецът му е дал сумата от 5000 долара, която свидетелят
превалутирал в лева и предоставил на ответницата Й. за закупуване на процесния
имот. Няма спор, че дивидентите от дялово участие в дружество са лични средства
на съпруга и не попадат в предметния обхват на СИО. Вещите, правата върху вещи
и вземанията, придобити през време на брака в резултат на осъществяваната
търговска дейност не са СИО, когато са включени в търговското предприятие. В
този смисъл са и задължителните постановки на ТР №2 от 27.12.2001 г. на ВКС на
РБ по гр. д. № 2/01 г., съгласно което придобитото в резултат на търговска
дейност, изключва по своето естество приноса на другия съпруг - нетърговец. Поради
изложеното, като е закупен изцяло с лични средства на ищеца, процесният имот е
негова лична собственост – налице е пълна трансформация на лично имущество и не
следва да се обсъжда въпроса за приноса на другия съпруг.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да се
уважи.
Като е достигнал до същия извод,
първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
При този изход на делото, на въззивницата
не се следват направените от нея съдебно-деловодни разноски. Въззиваемите
страни имат право на присъждане на разноски, но доколкото въззиваемата страна Т.Й.
не е претендирала такива, то не следва да ѝ се присъждат. Въззиваемата
страна Е.Й. е претендирал направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивния съд. Не са ангажирани обаче никакви доказателства
за извършени разноски за производството пред въззивната инстанция, поради което
такива не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №69 от 23.07.2019г., постановено по гр. дело №480/2018г. по описа на
Районен съд – Царево.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: