Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1629 от 23.11.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, втори състав, на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при секретаря Вяра Стоянова и с участието на
прокурор Дарин Хирстов като разгледа докладваното
от съдия Христов административно дело номер 1030 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба от Г.В.Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес
ЗОЗТ „Дебелт“ при Затвора Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГД „ИН“), гр. София. В молбата е заявена претенция за присъждане
на обезщетение в общ размер на 6 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в периода от 21.06.2018 год. до 20.12.2018 год. причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от състава на ГД
„ИН“ гр. София отговарящи за следствения арест в гр. Ямбол. Излагат се подробни разсъждения
относно претърпeните от ищеца вреди поради изключително
лошите битови условия, при които е пребивавал в ареста, както и поради
нарушение на изискванияята, въведени в Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за неговото прилагане (ППЗИНЗС). Иска се от съда да образува дело и да постанови
решение, с което да осъди ГДИН при МП-София да заплати на Г. обезщетение за претърпените
вреди. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначен
защитник - адв. Тодор Ш. *** поддържа исковата молба на основания, изложени в
нея. По отношение на разноските прави изявление, че такива не се дължат при
условие, че бъде уважен частично или изцяло иска.
Ответникът по иска – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща
представител. На основание чл. 131 от ГПК представя писмен отговор по исковата
молба вх. № 1678/ 03.08.2020 г., в който се сочи, че исковата молба е
допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не
са налице предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността
на ответника. Счита, че по никакъв начин не е
уточнено от кои точно действия или бездействия са последвали неблагоприятните
условия през време на пребиваването на ищеца в ареста в гр. Ямбол, както и че липсва
причинно следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и поведението на
администрацията. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като посочва съдебна практика на
ВАС в тази насока.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Бургас изразява становище за неоснователност
на предявения иск, поради което иска неговото отхвърляне.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Бургас намира за установено от фактическа страна следното:
Г. претендира обезщетение в размер на 6 000 лева за неимуществени вреди за
периода от 21.06.2018 г. до 20.12.2018г., в който е пребивавал в Следствен
арест - Ямбол.
В предявената искова молба Г. сочи, че за времето на задържане е бил
подложен на унизително и нечовешко пребиваване спрямо условията на живот.
Твърди, че в този период е настаняван в различни килии, но всичките са били с
еднакви условия на живот - с размери, не по-големи от 1,6 м/3,0 м , които са
предназначени за обитаване от двама човека. В килите е имало двойно (на
височина) легло, желязна маса и желязно столче, застопорени за земята и не са могли
да бъдат местени. Посочва, че в ареста е имало общо 14 помещения, които са се
обслужвали от една тоалетна с клекало, една чешма и един душ за къпане, като
изключително често е трябвало да се изчаква много дълго време, за да се ползват
същите. Твърди, че е липсвал санитарен възел в килиите, поради което за
физиологични нужди са се използвали пластмасови шишета, освен ако е необходимо
ходене по голяма нужда. Според твърденията на Гроздев използването на тоалетна
е било разрешено три пъти дневно по 10 минути, а къпането веднъж седмично.
Електрическата лампа в килията светела денонощно и въздухът в помещението е бил
застоял. Прави оплакване, че е бил постоянно заключен в килията, тъй като не е имало
изградено пространство за извеждане на затворниците на открито. Посочва още, че
след като ГДИН отговаря за местата за лишаване от свобода и задържане под
стража, то е налице причинно - следствена връзка между бездействието на ГДИН и
нейни длъжностни лица и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в сериозно
засягане на човешкото му достойнство - пораждане на чувство за малоценност и
незащитеност след поставянето му в неблагоприятна среда за живот. Счита, че именно
ГДИН трябва да носи отговорност за нанесените му неимуществени вреди относно
емоционалното и моралното страдание, стрес и безпокойство, липса на
електричество и елементарен битов стандарт, свързани с това, че следва да облекчава
физиологичните си нужди в пластмасови шишета пред друг човек.
С писмо изх. № 1338/15.07.2020 г., Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ (РСИН) гр. Ямбол е предоставила на Областна служба „Изпълнение на
наказанията" - Бургас две справки, както следва:
1.Справка относно условията в Арест - Ямбол по времето на задържането на Г.
- в справката се сочи, че Г.В.Г. е задържан на 22.06.2018 г., с Постановление
на Районна прокуратура - Ямбол № 1497/18/22.06.2018 г. по ДП № 365/18 по описа
на РУ-Ямбол, обвиняем по чл. 196 от НК. С Определение на PC - Ямбол от
25.06.2018 г. на Г. е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. На
20.12.2018 г. е преведен в Затвора - Бургас с Постановление на РП-Ямбол №
1497/18/11.12.2018 г. При проверка в регистрите на Арест-Ямбол е установено
несъответствие в посочения от задържания период 21.06.2018 г. до 20.12.2018 г.,
като действителния престой е с начална дата 22.06.2018 г. и крайна дата 20.12.2018 г. В справката е посочено, че тези дати са отразени в Дневник за постъпилите
и освободени лица в Арест- Ямбол. Посочено е, че за процесния период Арест
-Ямбол е бил разположен на четвъртия, последен етаж в масивна монолитна сграда
на ОД МВР - Ямбол, като през април 2008 г. е изградена и пусната в експлоатация
система за видеоконтрол. В справката е посочено, че има изградена вентилационна
система за достъп на свеж въздух, а отоплението/охлаждането се извършва
посредством шест климатика, два от които са само за студена вентилация,
разположени в коридора пред килиите, и парно, което е вградено в стените на
арестните помещения, работи сезонно - само в работни дни. По време на престоя си в Арест-Ямбол Г. е бил
настанен в помещения за настаняване на лишени от свобода, които са еднотипни -
с размер 6.38 кв. м., оборудвани с две легла, разположени едно над друго, маса
и стол, монтирани неподвижно, както следва:
- 22.06.-22.07.2018 год. в килия № 10 – самостоятелно;
- 02-08.07.2018 год. в килия № 8 – самостоятелно;
- 09-16.07.2018 год. в килия № 8 с още 1 задържано лице;
- 16.07.-20.07.2018 год. в килия № 5 – самостоятелно;
- 20-26.07.2018 год. в килия № 5 с още едно задържано лице;
- 26.07.-02.08.2018 год. в килия № 5 – самостоятелно;
- 02-15.08.2018 год. в килия № 5 с още едно задържано лице;
- 15-17.08.2018 год. в килия № 4 – самостоятелно;
- 17-20.2018 год. в килия № 5 – самостоятелно;
- 20-24.08.2018 год. в килия № 5 с още едно задържано лице;
- 24.08.-30.08.2018 год. в ареста в гр. Бургас;
- 30.08.-29.11.2018 год. в килия № 5 – самостоятелно;
- 29.11.-14.12.2018 год. в килия № 6 – самостоятелно;
- 14.-17.12.2018 год. в килия № 6 с още едно задържано лице;
- 17-20.12.2018 год. в килия № 6 – самостоятелно.
В справката е описан начина на поддържане на хигиената в Арест - Ямбол - в
килиите от обитаващите ги задържани, а в общите помещения - от лишен от свобода, след изрично негово
съгласие, като почистващи и дезинфекционни материали са осигурявани или от
бюджета на РСИН- Ямбол, или от задържаните лица (чрез самостоятелно закупуване
или получаване отвън при условията на Заповед на министъра на правосъдието №
ЛС-04-1366 от 16.08.2017 г., с приложен Списък на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места).
Представени са и доказателства - протоколи за извършване на дезинфекция и
дератизация на помещенията по сключен договор между ГДИН и "Д.Д.Д.-1"
ООД, гр. София („Килърите“), като провеждането на процедури са в периода
09.01.2018 г. - 20.11.2018 г. Изрично е посочено, че килиите нямат
самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Според справката, достъп до общата
баня и тоалетна се осигурява по график 4 пъти дневно - в периода на закуска,
обяд, след обяд и вечер, според натовареността на ареста. За всичките 14 килии
има един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане.
Къпането се извършва два пъти в седмицата. Ежедневно, при поискване от страна
на задържаното лице се осигурява незабавен достъп до санитарния възел, до
течаща, топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди. Посочено е
още, че достъпът на дневна светлина в килията е опосредстван - от коридора на
ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с размери 120
см. - 60 см., а също и чрез прорез в самата врата с размери 50 см. - 40 см. и
двете отваряеми. Заявено е, че във всяка килия, допълнителното изкуственото
осветление предоставя достатъчно количество светлина за четене, но
професионално замерване за степента на осветеност в килиите не е извършвано. В
процесния период не са изградени място за престой на открито и самостоятелни
санитарни възли, поради техническите характеристики на сградата, в която е
разположен Арест-Ямбол - на същият етаж се помещават и други служби, а също и
част от Районна прокуратура-Ямбол. Относно храната се прави изявление, че на
задържаните се осигурява топла, котлова храна от външен доставчик, която се
предоставя три пъти дневно, преди времето за хранене. Относно постелъчното
бельо се сочи, че чаршафите са сменяни ежеседмично, като прането и
дезинфекцията им се извършва в Арест-Елхово. Задържаните лица през разглеждания
период са имали право да получават по време на свижданията и личен постелен
инвентар. Килиите, са оборудвани със спални принадлежности. Г.В.Г. е получил
такива при постъпването си в ареста - Разписка за получени при настаняването
одеяло, чаршафи, дюшек, възглавница и др. от задържаното лице. Справката
завършва с твърдението, че през периода на задържане на Г.В.Г. са извършени 12
проверки от РП-Ямбол, като нарушения не са констатирани, като инфорамция за
същите се съдаржа в Книга за извършените проверки в ареста от съответната
прокуратура.
2. Справка относно здравословния статус на Г.В.Г. по време на задържането
му в Арест - Ямбол за периода 22.06.2018 г. - 20.12.2018 г. - посочени са данни
относно здравословното състояние на Г. при постъпването му в ареста, по време
на задържането му и към момента на преместването му в друго заведение за
лишаване от свобода, като е представен медицинския картон на лицето.
След анализ на събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
съда намира, че разгледана по същество,
исковата претенция е частично
основателна и доказана, като за да
достигне до този извод съобрази следното:
Съдът намира, че така подаденият иск е процесуално допустим.
Спазването на
изискванията, при които следва да бъде изпълнявана мярката
задържане под стража се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия
от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът, са свързани изцяло с
неадекватните условия, при които е бил поставен ищеца в заявеният от него период в Арест
- Ямбол, в който Г.Г. е бил с наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Последният твърди, че неимуществени вреди са в резултат на
незаконосъобразните бездействия на административни органи и длъжностни лица в Арест -
Ямбол при
осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на мярката
задържане под стража - да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на тази
мярка.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. От своя страна, нормата на чл. 3 от ЗИНЗС
въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Безспорно Г. има интерес от водене на исковия
процес, предвид факта, че за посоченя период същият е бил лице, задържано под
стража в Ареста - Ямбол.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал. 2
искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 от АПК
предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), която е юридическо лице
към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН, включително и арести. Твърдяните като незаконосъобразни бездействия на служителите от Арест-Ямбол
съставляват административна дейност, доколкото същите осъществяват не само
дейност по изпълнение на наложените мерки задържане под стража, но и осигуряват
на задържаните лица упражняването на правата им и изпълнението на техните
задължения. Следователно, ГДИН
притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по
предявените искове.
По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в
производство по реда на чл. 285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с
гл. 11 от АПК
и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал.
2 от ЗИНЗС по настоящия адрес
на ищеца - ЗОЗТ - Дебелт, с. Дебелт, обл. Бургас.
С исковата молба се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията Арест-Ямбол, служба в състава
на ГДИН. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е
необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие
от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да
съществува нормативно установено задължение за изпълнението на това действие. В
част Четвърта на ЗИНЗС е регламентиран реда на изпълнение на мярката
за неотклонение задържане под стража. Според чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС приложими
спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода, доколкото изрично не е предвидено друго. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
минималната жилищна площ на един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м. Следва да се посочи, че изискването за осигуряване на минимална жилищна
площ, в редакцията на нормата от 2012 г. е отложено от законодателя
за изпълнение след 01.01.2019 г. (§13 от ПЗР на ЗИНЗС), поради което тя не е
бил част от действащото българското законодателство за исковия период.
Независимо от наличието на отлагателен срок за влизане в сила на
изискването за осигуряване на минимална жилищна площ в размер най-малко на 4
кв.м. на един задържан, следва да се приеме, че за този период по силата на
общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС администрацията на Арест-Ямбол е била длъжна да осигури нормални
условия за задържаните лица в това число и на ищеца. ЕКПЧОС е ратифицирана от
Република България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко
действие и съставлява част от националното право, т.е. спазването на принципите
на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закона.
При това положение настоящия състав приема, че изискването
за осигуряване на минимална жилищна площ на задържаното лице се
отнася за целия период на задържането на Г. в арестанското помещение към
Арест - Ямбол.
Съгласно
представената справка от ответника, помещенията, в които е бил настаняван Г. са
с площ 6,38 кв.м., а според твърдението в исковата молба някои от тях са с площ
4,80 кв.м. Периодът на задържане (22.06.2018 г. - 20.12.2018 г.) обхваща общо
182 календарни дни, от които (по представените в справката данни) 142 дни Г. е
бил настанен самостоятелно в килия; 34 дни е бил настанен с още едно задържано
лице и 6 дни е пребивавал в Арест-Бургас. На практика се установява, че
управата на Арест-Ямбол в почти 80 % от периода на пребиваване на Г. е
осигурила необходимата минимална жилищна площ от 4 кв.м. (дори в случаите за
които Г. твърди, че килите са с по-малък размер), поради което е спазено
изискването на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС). Според Комисията за предотвратяване на изтезанията
ако затворниците/арестантите имат на разположение по-малко от три кв.м.,
пренаселеността се счита като толкова тежка, че сама по себе си следва да се
определи като водеща до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В конкретния случай,
в останалата част от времето (34 дни или почти 20 %) при стандартен размер на
килиите от 6,38 кв.м. Г. е разполагал с изискуемите от посочената комисия площ
от три кв.м. Следователно, оплакването на Г. за неосигуряване на достатъчно
жилищна площ (изразено и от порцесуалния му представител в съдебно заседание)
по време на процесния период е неоснователно и недоказано и не следва да
подлежи на обезщетение.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпа до санитарни възли и течаща вода, както и минимума на обзавеждане на
спалните помещения се определя с правилника за приложение на закона (ППЗИНЗС).
Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. При съобразяване на ангажираната от
ответника справка, съдът прави извод, че през целия период на задържането на Г.
в помещенията на следствения арест на гр. Ямбол на същия не е осигурявана
възможност през цялото денонощие да има свободен достъп до тоалетна и течаща
вода. Видно от справката предоставена от ответника, в килиите на ареста няма
изградени санитарни възли и няма течаща вода, а достъпа до такива се осигурява
въз основа на вътрешен акт на ГДИН, три пъти в денонощието и за баня - два пъти
в седмицата, а извън това - при нужда и по възможност. Многократно в своята
практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че достъпът до
правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение
за запазване на чувството за собствено достойнство на задържаните лица. Липсата
на санитарен възел с течаща вода в самото помещение
създава дискомфорт и неудобство на задържаните под стража. В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. против България се сочи, че „хуманната
среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения“. Само
по себе си това се възприема като унижаващо и причиняващо неудобство,
надхвърлящо в значителна степен това, което нормално произтича от естеството на
ограничителния режим на задържането под стража, поради което следва априори, че
на ищеца са нанесени неимуществени вреди.
Настоящата
инстанция счита за необходимо да посочи, че действително приложението на
разпоредбата на чл. 20 от ППЗИНЗС, следователно и тези на ал. 2 и ал.
3 по силата на § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС е отложено във времето - три
години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС. Независимо от това
администрацията на ареста е била длъжна както се посочи по-горе по силата на
чл. 3 от ЕКЗПЧОС, която е част от вътрешното право на страна, да осигури
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическо или
психично здраве и унизяване на човешкото достойнство на задържаните лица.
Съдът
приема за основателно и доказано искането за обезщетение поради неосигуряване
на задържаното лице на престой и разходка на открито. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един
час на ден. Следователно такова право имат и задържаните лица по постановени
мярка задържане под стража. От представената от ответника справка се
установява, че поради липса на техническа възможност такъв престой и разходка
на задържаните лица не е осигуряван.
Въпреки че част от исканията на Г.Г.
са недоказани в хода на съдебното дирене, съдът счита, че останалите посочени
по-горе аспекти на условията, при които ищецът е изтърпявал наложената му мярка
задържане под стража в Арест - Ямбол удостоверяват липсата на основни
елементарни хигиенни и битови условия, които взети заедно могат да бъдат
квалифицирани като унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от
ЕКЗПЧОС и чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС. Кумулативният ефект от
липсата на условия за живот, съобразени с хигиенни изисквания, необходими за
опазване здравето и човешкото достойнство независимо от това дали тази липса
произтича от приложимата регулаторна рамка или от начина на нейното прилагане
на практика, несъмнено са причинили на Г. неудобства, които надхвърлят
обичайните свързани с изпълнение на мярката и които са довели до понесени от
него трудности и негативни емоционални преживявания. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 от закона съдът взема пред вид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпяла наложената мярка
задържане под стража, продължителността и другите обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора.
Действително
по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на
длъжностни лица, довели целенасочено до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство и до емоционални и физически страдания, но отговорността
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна. За ангажиране отговорността на
държавата по тази правна норма са ирелевантни обстоятелствата, че
съществуват обективни пречки -техническа невъзможност за привеждане на
арестанските помещения в съответствие с изискванията на
европейските стандарти и законодателството. Държавата, в лицето на ГДИН (в
случая Арест - Ямбол) е длъжна да гарантира, че едно лице е задържано при
условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство.
С оглед
изложеното, съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт на Г.В.Г. са надвишаващи неизбежното ниво на
изтърпяваната мярка, доколкото са довели до унижаване на човешкото му
достойнство. Налице са неимуществени вреди, причинени от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка
ценност защитена от чл. 3 на ЕКЗПЧОС. Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата. В тази насока съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че ищецът не е ангажирал доказателства за реално претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от условията, при които е
бил поставен при изтърпяване на мярката задържане под стража, изразени в
представения по делото писмен отговор. Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до
доказване на противното.
Конкретния
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен при спазване на разпоредбите на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Спазване на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. В случая като се отчетат обстоятелствата
представляващи проявление на незаконосъобразна административна дейност и
периода на исковата претенция (шест календарни месеца) от една страна, а от
друга се вземат пред вид характера и интензитета на причинените страдания и
негативни изживявания, съдът счита че справедливото обезщетение възлиза на 300
лева, в какъвто размер иска е основателен и доказан. В разликата над тази сума
до 6 000 лева иска следва да се отхвърли.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Нормата на
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС предвижда, че когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Предвид
изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ищеца се следват сумите
за заплатена държавна такса и за възнаграждение за един адвокат съразмерно с
уважената част от иска. В настоящия
случай ищецът е освободен от държавна такса и по делото е представляван от
служебно назначен процесуален представител, поради което реално разноски в
полза на Г. не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд -
Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието - София,
да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, понастоящем с
адрес ЗОЗТ - Дебелт, с. Дебелт, обл. Бургас, обезщетение в размер на 300
(триста) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето на Г. в
неблагоприятни битови условия в Арест - Ямбол за периода от 22.06.2018 г. до
20.12.2018 г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН,
което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.
3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 300 (триста) лева до пълния предявен размер от 6 000 (шест хиляди)
лева.
Решението може да се обжалва пред
тричленен състав на Административен съд гр. Бургас в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: