Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.
09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9- ти състав, в публично
съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9285/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищцата твърди в ИМ, че претърпяла
неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу нея обвинение за
престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1. т. 3 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК по НОХД № 226/ 2005 г. по описа на СГС, НО, 12 състав. Обвинението е
подробно описано в обстоятелствената част на ИМ. Твърди, че й е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и наложена „забрана за напускане
пределите на страната“, отменена на 12.12.2006 г. Сочи, че наказателното производство
е приключило с оправдателна присъда от 09.12.2010 г. потвърдена с Решение №30/13.02.2014
г. по ВНОХД №1279/2014 г. на САС, влязла в сила на 13.02.2014 г. Заявява, че в
резултат на воденото срещу нея наказателно производство е претърпяла описаните неимуществени вреди. Претендира
заплащане обезщетение за неимуществените
вреди в размер на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2014
г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и
размер. Счита иска за неоснователен и недоказан по съображенията, изложени в
ОИМ. Сочи, че прокуратурата не е разпространявала данни за разследването и не
следва да отговаря за вреди от медийното му отразяване. Счита, че
производството е протекло в разумния срок. Твърди прекомерност на претенцията,
както и че не са ангажирани
доказателства относно претърпените вреди от ищцата. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
С Постановление
от 04.07.1997 г. по сл.д. №220/1997 г. по описа на НСС ищцата е била привлечена
като обвиняема, в качеството й на длъжностно лице и обвинена в извършването на тежки умишлени
престъпления - присвояване на 270 045 щатски долара и 5 000 000 лева, поверени
й да ги пази и управлява и взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С
постановление от 04.08.1997 г. мярката за неотклонение е изменена от „задържане
под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 3 000 000 лева. Спрямо ищцата е
била наложена и принудителна мярка „забрана за напускане пределите на
страната“.
С
Присъда по НОХД № 226/2005 г. на СГС, НК, 35 с/в, постановена на 09.12.2010
г.,ищцата е призната за невиновна по повдигнатите от ПРБ обвинения. С Решение
№30/13.02.2014г.по ВНОХД №1279/2011г. на САС, НК,8 в.с/в,( влязло в сила на
13.02.2014 г.) оправдателната присъда спрямо
ищцата е потвърдена.
Показанията
на свидетелите Х., П. и Л. установяват последиците за ищцата от воденото срещу
нея наказателно преследване. След освобождаването ѝ от ареста не е
комуникирала с хора,професионално била срината и не могла да продължи работата
си във финансовата сфера(преди обвинението е била член на НС на Банка и шеф на финансова къща). Водения срещу нея
процес довел до отдръпване на приятелите, колегите и роднините й, с оглед
дагмосването й като голям престъпник. Поради обвинението и висящото наказателно
дело ищцата изпаднала в депресия, не
можела да спи дни преди насрочените съдебни заседания, в съда блокирала, спряла
професионалното си развитие и не работела никъде в продължение на 17 години. Сочат
че делото за „източването на Бизнес Банк“ е било медийно отразявано в
новините
Предвид
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото се установи по безспорен начин,
че в следствие на воденото срещу ищцата наказателно производство, тя е
претърпяла неимуществени вреди, които по естеството си засягат физическото,
психическото и емоционалното ѝ равновесие, промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот.
Установената съдебна
практика категорично приема, че всяко лице, участник в съдебно производство,
особено наказателно такова, обичайно търпи вреди – неудобства, страх,
притеснение от изхода на делото и пр., за чието установяване няма ограничения в
процеса на доказване. Безспорно се доказа по делото, че ищцата в следствие на
образуваното наказателно производство и наложената ѝ мярка за
неотклонение е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания,като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното
си бъдеще. Повдигнатото обвинение е рефлектирало върху честа и достойнството й
както и е повлияло в отрицателен план на отношенията ѝ с роднини,
приятели и колеги, довели до изживяването й на негативните емоции, стрес и
притеснения от воденото срещу нея наказателно производство. Ето защо съдът
намира иска за основателен
Според чл. 52 ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, но
това понятие няма абстрактен характер,
тъй като се съобразяват редица
обстоятелства и факти при определянето му. Съдът взе предвид възрастта и интензитета
на страданието на ищцата, периода на воденото наказателно (досъдебно и съдебно)
производство - 16 години, 7 месеца и 9 дни, наложената най- тежка мярка на
неотклонение„задържане под стража“ за 31 дни, променена в парична гаранция в
размер на 3 000 000 лв., наложената мярка за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на страната“, тежестта на обвинението. На следващо място
при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката
на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не
се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Съдът взе предвид и
обстоятелството, че по делото не е представена медицинска документация или
други доказателства, имащи отношение към характера на претърпените
неимуществени вреди, както и не се установи Прокуратурата да е разпространявала данни за разследването, от
което ищцата лично да е претърпяла вреди от медийното му отразяване В тази
насока са единствено показанията на свидетелите, които съдът прецени по реда на
чл. 172 ГПК. В случаите, когато се търсят и съответно установяват увреждания
над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно
доказване на вредите и причинната връзка. В случая не се събраха доказателства
установяващи претърпени неимуществени вреди в пълния им претендиран размер.
Порази изложеното съдът
приема,че искът следва да бъде уважен за сумата от 25 000 лева. В разликата над 25 000 до пълния предявен размер
от 100 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Законната лихва
върху главницата следва да се присъди,считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 13.02.2014 г.
По силата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът
следва да заплати на ищеца - 10 лева
разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.НА
Р.Б., гр.София, бул. „********да заплати
на М.П.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ
сумата от 25 000 лева - обезщетение за имуществени вреди
в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 211, ал.1 ,т.3 вр. чл.209,ал.2 НК, за
което е призната за невиновна и оправдана с влязла в сила присъда на 13.02.2014
г. по НОХД № 226/2005 г. на СГС, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 13.02.2014 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ сумата 10 лева –разноски по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 25 000 лева до пълния размер от 100 000 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: