РЕШЕНИЕ
№ 21.05.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 15.05 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 408 по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за
кореспонденция: *** против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***. Ищецът твърди, че притежава имот - жилище ***. Ответникът „Е.Б.Е.“
ЕАД имал за предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на
потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическата
енергия, т. е. търговия с ел. енергия. Ответникът се явявал краен снабдител,
който продава на потребителите при публично известни условия ел. енергия.
Отношенията с ответника са уредени от съответните нормативни актове, от Общите
му условия /ОУ/ и Правилата за измерване на количествата на ел. енергия
/ПИКЕЕ/. Сочи, че измерването на потребената ел. енергия ставало чрез
електромер, притежаван от ответника и монтиран от него на границата на имота в
метален шкаф, до който достъп имал ответника чрез служителите си. Съгласно чл.
17, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия на „Е.Б.Е.“
АД, ответното дружество фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Твърди, че с писмо
изх. № 7208784/08.02.2019 год. ответникът го уведомил, че дължи сума в размер
на 522,46 лева (петстотин двадесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) за
периода 15.08.2017 год. до 27.10.2017 г. - 73 дни, които поради едностранно
констатирана неизправност в електромера били начислени по неясен и неопределен
начин. Допълнително били начислени кВтч, които ищецът не бил потребил. Не
ставало ясно начина на установяване на допълнително потребената електроенергия
и как бил определен периода, за който била начислена. Извършената едностранна
корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел. енергия. Счита,
че било недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда
обективна отговорност на потребителя. Според чл. 54, ал. 2, т. 2 от ОУ на ЕВН
ЕР, а самата методика на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ПИКЕЕ, в случаите на
констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху
средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислявало количеството
електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от
ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване
до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен
ако можел да бъде установен точния период на грешното измерване или
неизмерване, но за не повече от 90 (деветдесет) дни. Сочи, че това количество
ел. енергия било написано едностранно и произволно от ответника. Видно от
издаден констативен протокол № 531 от 04.07.2018 г. от БИМ РО гр. Бургас, и
установяващ, че процесният електромер не съответствал на метрологичните и
технически изисквания. Счита, че съставеният констативен протокол № *** г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване за електромер
№ ***, демонтиран от обект - жилище, находящо се *** и предаден за експертизна
проверка в Български институт по метрология, не отговарял на изискванията на
чл. 47 от Правилата за измерване на количествата на ел. енергия. Не бил посочен
представител на РПУ К., който да присъствал на проверката. Посочени били двама
свидетели, който се индивидуализирали само с двете си имена. Ищецът не бил
уведомен за проверката. Количеството отчетена ел. енергия не било надлежно
удостоверено по начините и реда, посочени в нормативните актове и ПИКЕЕ. Твърди,
че правният интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск бил
продиктуван от нормата на чл. 31, ал. 1 ОУ ЕВН ЕС и чл. 59, ал. 1 ОУ ЕВН ЕР, а
именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респективно
електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел. енергия
в случай, че клиента забави плащане на дължимите суми.Предвид изложеното моли
да бъде образувано съдебно производство и след като съдът се убеди във
верността на твърденията, да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД, че ищецът не му дължи сумата от 522,46
лв., представляваща допълнителна сума по фактура № *** от 2019 г. за периода
15.08.2017 год. до 27.10.2017 г., представляваща цена на допълнителна ел.
енергия, отчетена чрез електромер с № ***, както и да бъдат заплатени
направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор.
Твърди, че искът бил допустим, но неоснователен и поради това моли съда да го
отхвърли изцяло. Твърди, че в случая приложение намирали предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия в размер от 2836 kWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определените цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране била в
размер на 522,46лв. с ДДС. Периодът, за който била извършена корекцията бил 73
дни, като първата дата – 15.082017г. – началото на корекционния период била
датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкия
и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била
датата на извършената техническа проверка 27.10.2017 г.. ЕР Юг предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № ***/08.02.2019
г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 7208784/08.02.2019 г.
изпратило на адреса на клиента кореспонденция (уведомление) за извършеното
допълнително начисление. КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия, които регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Стойността
на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил
извършил това въздействие и че то не можело и не следвало да се вмени във вина
на него. Въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен за делото. В
чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният
снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за
валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил
неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС
бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Страните,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, в писмени становище от процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора. Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски номер ***на адрес: ***.
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 27.10.2017 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на
двама свидетели са извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр.
№ ***. Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с
цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. Протоколът е
подписан от лицата извършили проверката и от двамата свидетели.
В
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 531/04.07.2018 г. от БИМ – Дирекция
“Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения“ е отразено, че
при направен вътрешен оглед са
установени изменения в техническите и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него
електрическа енергия се измервала
с отклонение, извън границите на
допустимото.
На 04.12.2018г. е издадена Справка за
коригиране на сметката за електроенергия
на ищеца с подробно посочени: период; енергия за доначисляване в кВтч и цена с
ДДС.
Видно от фактура № ***/08.02.2019 г. на
ищеца са начислени 2836 кВтч електроенергия
на стойност 522,46 лв. с ДДС за отчетен период 15.08.2017 год. до 27.10.2017г.,
които трябвало да се заплатят до
18.02.2019 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 522, 46
лв., представляваща начислената допълнителна сума по фактура № ***/08.02.2019
г., електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, за периода от
15.08.2017 г. до 27.10.2017 година. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно
доказване основанието на вземането си, а ищецът следва да установи
основателността на възраженията си, че вземането не съществува.
Ищецът е потребител
на електрическа енергия в имот ***.
На изследване подлежи твърдението на ищеца, че не дължи сумата от 522,46 лв., поради изначална липса
на основание за заплащането ѝ.
Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.
83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид, че едностранна корекция на оператора е допустима, но
при наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел. енергия; спазването на правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции
на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество
не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6
ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила
за измерване на количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените съображения съдът намира, че ответното
дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на ищеца и
предявеният иск за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва -
50 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ответника направи възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ с оглед цената на иска, която е 522,46 лева, адвокатското възнаграждение в
минимален размер се изчислява на 300 лева, какъвто е и размерът на договореното
и заплатено възнаграждение за адвокат, поради което възражението е
неоснователно.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и
адрес за кореспонденция: ***, че не дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д.,
Р.Д.и Ж.П.С.- заедно от всеки двама членове на УС сумата от 522, 46 лв.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за електромер с фабричен
№*** по фактура № ***/08.02.2019г., за
отчетен период 15.08.2017г. до
27.10.2017г., с място на потребление: гр. К., ***, за партида с клиентски номер №
**********, ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
*********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д.и Ж.П.С.- заедно от всеки двама
членове на УС,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** и адрес за кореспонденция: ***, направените по делото разноски в размер на 350 лв.,
от които 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
с ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: