Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА и като разгледа докладваното от съдията
търг. дело № 2392 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като първоначално
са предявени като частични, а впоследствие е заявено и допуснато увеличението
им по молба от 13.10.2020г. до размер на посочените суми.
Ищецът „Р.д.“ ЕООД твърди, че с различни пълномощни,
издадени в периода 2011г. - 2014г. ответникът „Т.б.а.Б.“ ЕАД е упълномощил Б.Я.А.,
тогава адвокат от САК, да го представлява с описаните права. Описаните три
пълномощни са с нотариална заверка на подписите съответно
рег.№16197/03.11.2011г. на нотариус Т.В., рег.№327/09.01.2012г. и
рег.№0200/0402/11.05.2012г. също на нотариус В.. Твърди, че в изпълнение на
възложеното му по гореописаните пълномощни адв. Б.А. е участвал в
производството по т.д.№4747/2011г. на СГС, VІ-7състав, по т.д.№1500/2013г. на
СГС,VІ-9 състав и по т.д.№ 376/2014г. на САС, ТО, 11 състав, както и по
т.д.№6678/2014г. на СГС, І-10 състав, като извършил описаните процесуални
действия. Твърди, че ответникът отказал да плати адвокатски възнаграждения, а през
2015г. адв. А. бил отписан от САК и вписан в АК-Перник. Сочи, че тъй като не
бил сключван договор за определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
адв. А. поискал от АК да се определи такъв на основание чл. 36, ал.3 от Закона
за адвокатурата и с решение по т.7 от Протокол №12/29.10.2015г. Адвокатския
съвет при АК-Перник определил възнагражденията за пет производства, както
следва: по т.д.№1500/2013г. в размер на 553 190,97 лв., по т.д.№376/2014г.
на САС в размер на 414 893,23 лв., по т.д.№4747/2011г. в размер на
553 190,97 лв., по гр.д.№ 6678/2014г. в размер на 23084,99 лв., като в
същия размер и за втори иск по същото гражданско дело. Твърди, че с договор за
цесия от 02.10.2017г. адвокат Б.А. му прехвърлил вземанията си общо в размер на
1 567 445,15 лв., като изрично го упълномощил и да съобщи за цесията.
Сочи, че банката била уведомена за горното с писмо с вх.№*********/09.08.2019г.
Предявил е частични искове за заплащане на процесните възнаграждения, като
първите три търсени суми са частични в размер на 25 001 лв., а последната
сума в размер на 23 084,99 лв., представлява възнаграждението по
гр.д.№6678/2014г., като се търси и сумата от 1 992,77 лв. – законна лихва
върху последната главница за периода от 09.09.2019г. до 10.11.2019г., а също
така претендира и законната лихва върху общо търсената сума от 98 087,99
лв. С допълнителната искова молба, подадена на 30.12.2019г. ищецът оспорва
възраженията на ответника. Счита, че съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа
като пълномощник на стария кредитор, е валидно и поражда правно действие и няма
пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника, който извод се
налага от нормата на чл. 36 от ЗЗД и от целта на чл.99, ал.4 от ЗЗД,
позовавайки се и на описаната съдебна практика. Възразява срещу твърдението, че
цедираните вземания са лични, напротив, счита, че е прехвърлимо парично вземане
и по никакъв не попада под забраната на чл. 17, ал. 1 от Етичния кодекс на
адвоката за „поделяне“, което се отнася към установените от Закона за
адвокатурата забрани адвокатът да привлича клиенти чрез посредници (чл. 41 ЗА),
да рекламира своята дейност (чл. 42 ЗАдв/. Оспорва възраженията за нищожност,
както и за симулативност на договора за цесия. Заявява, че не оспорва
сключването на договора от ответната банка с „Б.К.“ ЕООД от 01.11.2011г., като
твърди, че именно въз основа на договора с писмо за възлагане от 11.11.2011г.
възложил описаните съдебни производства срещу кредитополучатели на банката,
включително и „А.БГ“ЕООД, като уточнява, че именно във връзка с горното било
издадено пълномощно с рег.№327/09.01.2012г., което съставлява верния номер на
погрешно цитирано в исковата молба пълномощно за адв. А.. Не оспорва, че с
тристранно споразумение от 15.02.2012г. банката е упълномощила двама адвокати –
адв. А. и адв. В.Й.за представителство, но на 27.01.2012 год. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД
оттеглила пълномощията си от адв. В.Й.за представителство по т.д. № 4747/2011
г. на СГС, като на адв. А. пълномощното не било оттеглено, дори и след
споразумението от 20.06.2012г. и тъй като липсва оттегляне на нотариално
завереното пълномощно по надлежния ред, поради което адв. А. продължил да
осъществява процесуално представителство на ответника по т.д.№4747/2011г.
Твърди, че за отделни действия по това дело са му били издавани и изрични
пълномощни, като напр. пълномощно с рег. № 4960/26.11.2012 г. с удостоверяване
на подписа от нотариус В.Ч., с рег. № 210 и с район на действие – СРС, за
участие в Събрание на кредиторите на 25.06.2013 г.; пълномощно с рег.№ 2610/07.06.2013
г. с удостоверяване на подписа от нотариус В.Ч., за участие в проведена от
синдика на „А.Г.- БГ” ЕООД (н.) продажба по реда на чл. 717в от ТЗ, пълномощно
с рег. № 4560/30.09.2014г. Изтъква, че са несъстоятелни твърденията на
ответника, че адв. А. не би спазвал инструкциите му. Изтъква, че участвал в
т.д.№1500/2013г., което е различно от т.д.№4747/2011г. и не е предмет на
възлагане от ответника на дружеството, което важи и за другите описани дела.
Поддържа, че са неоснователни и възраженията за липса на предпоставките по чл.
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като има такава делегирана функция на
АС с горепосочената норма. Счита, че са неоснователни и възраженията за
погасяване по давност, тъй като конкретното адвокатско възнаграждение не било
определено по размер и поради това ставало изискуемо с определянето му, което е
осъществено на 29.10.2015г. и от тази дата тече давност. В хода на съдебното
производство по молба от 13.10.2020г. е допуснато увеличение на предявените
искове, както следва общо със сумата от 1 446 272,17 лв., като искът
за възнаграждение за производството по т.д.№1500/2013г. да се счита предявен за
сумата от 553 190,97 лв., искът за възнаграждение по т.д.376/2014г. на
САС,ТО-11 състав за сумата от 414 893,23 лв., а иска за възнаграждение по
т.д.№4747/2011г. на СГС, VІ-11 състав за сумата от 528 189,97 лв., като се
претендира и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. В хода на съдебното производство поддържа претенцията
си чрез процесуалния си представител адв. Ал. Г. като претендира уважаването й
и присъждането на разноски по списък. Постъпили са и писмени бележки.
Ответникът „Т.б.а.Б.“ ЕАД оспорва исковата претенция по
съображения, подробно изложени в писмения отговор от 06.12.2019г. и
допълнителния отговор от 29.01.2020г. и чрез процесуалния си представител адв. К..
Оспорва активната легитимация на ищеца като твърди, че цесията не е съобщена
надлежно съгласно изискванията на закона по подробно изложените доводи.
Поддържа, че вземането за заплащане на адвокатско възнаграждение не можело да
се поделя с лице, което не е адвокат и затова ищецът не бил легитимиран.
Твърди, че вземането имало сходен характер с трудовото и че прехвърлянето му не
може да породи действие. Твърди, че договора за цесия е симулативен и се целяла
персонална симулация, за да не можело да се противопоставят възражения на
цедента Б.А. за недобросъвестно и неетично поведение на адвокат. Като аргументи
за горното сочи, че липсвало счетоводно отразяване на цесията, че била
безвъзмездна. Твърди, че договорът за цесия е нищожен, тъй като се прехвърля
несъществуващо вземане по нищожно правоотношение. Оспорва фактическите
твърдения и сочи, че с договор от 01.11.2011г. били възложени юридически услуги
на посоченото дружество, чийто представител е адв. А. и че съвместяването на
двете качества на адвокат и управител на дружеството създавало заблудата, че
дружеството „Б.К.“ ЕООД е адвокатско дружество. Изтъква, че по договора са
уговорени три вида възнаграждения и същите следва да се съобразят като авансово
плащане на адв. А.. Сочи, че по проформа фактура от 14.11.2011г. била заплатена
на адв. А. на 22.11.2011г. сумата от 181 134 лв. Излага подробности
относно сключения анекс и споразумение за прихващане. Твърди, че възлагането по
този договор касае всички дела, включително и това по иска по чл. 694 от ТЗ,
което счита за произтичащо от производството по несъстоятелност на длъжника „А.-БГ“
ЕООД. Твърди, че липсва основание за определяне на възнаграждение по реда на
чл. 36 от ЗА, като се позовава на подробно описаната практика на САК. Изтъква,
че производството пред АК-Перник протекло едностранно, без да бъде уведомена
банката. Изтъква, че е налице свързаност на лицата по договора за цесия по
подробно изложените доводи, макар Б.А. и Р.Д. да са напуснали „Б.к.“ ЕООД към
датата на сключване на договора за цесия, защото били свързани лица, когато бил
действал договора за юридически услуги. Изтъкват, че са налице нарушение на
инструкциите на банката, подробно описани в отговора. Твърди, че договорното
правоотношение с „Б.к.“ ЕООД е прекратено на 19.01.2017г. и то с посочване, че
освен уговореното плащане на сумата от 60 000 лв., няма други неуредени
финансови отношения. Заявява възражение, че адвокатско възнаграждение не се
дължи поради нарушение на чл. 14, ал.3 от Етичния кодекс на адвокатите, което
водело до нищожност на мандатното правоотношение. Заявява и възражение за
погасяване по давност на вземанията, както и по отношение на размера на
определените възнаграждения с оглед приложимата редакция на Наредба №1/2004г.,
а също и по обема и качеството на извършената работа. Подробно се заявяват
възражения за всяко едно от делата, които се покриват с общите посочени. Твърди
се нарушение на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс от адв. Б.А.. Заявяват
искове за конституиране на посочените три лица като помагачи, а именно адв. Б.Я.А.,
Р.Р.Д. и „Б.К.“ ЕООД, като изтъква, че „посочените лица са го увредели
съвместно с деликтното си поведение за което носели солидарна отговорност“,
поради което би могла да предяви регресни права срещу тях при евентуално уважаване
на исковете, както и за други вреди и пропуснати ползи.
Третите лица помагачи - Б.Я.А., Р.Р.Д. и „Б.К.“ ЕООД чрез
процесуалния си представител адв. Б. считат, че исковете са основателни и доказани
и следва да бъдат уважени.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представено
удостоверение от САК с изх.№1430/16.09.2014г., съгласно което Б.Я.А. е вписан в
регистъра на адвокатите, воден от САК на 06.06.2001г. и без прекъсване
упражнява адвокатска професия. По представената извадка от протокол №11 на АС
при АК – гр. Перник от 23.09.2015г., адв. А. е приет за член на АК-Перник, като
по квитанция 1048 е внесъл вноска за членски внос от 60 лв. Представена е и
справка за актуално състояние за членството от АС – Перник.
На стр. 35 от делото е
представено пълномощно от „НЛБ Банка София“ АД за адвокат Б.А. с описаните
права, включително по т.3 - да представлява банката в производствата по
несъстоятелност срещу лица, на които тя е кредитор, като същото е с нотариална
заверка на подписите на лицата, представляващи упълномощителя от 03.11.2011г.
Представено е аналогично пълномощно от 09.01.2012г. от „Т.б.а.б.“ ЕАД за адв. А.,
както и пълномощно с нотариална заверка от 11.05.2012г. Представено е и пълномощно
с право за представителство пред НАП при депозиране на уведомления по чл. 78 от ДОПК за адв. А. с нотариална заверка от 08.12.2011г.
Не се спори и се установява, че
по молба с вх.№104208/17.11.2011г., подадена от името на банката чрез адв. А.,
срещу „А.–БГ“ ЕООД, и с участието на същия като процесуален представител по
т.д.№4747/2011г., молбата е уважена и е открито производство по несъстоятелност
с решение от 15.10.2012г., като по същото дело адв. А. е участвал и в
производство по разглеждане на възражения по чл. 690 от ТЗ видно от протокола
от съдебно заседание на 19.02.2013г., представен на стр. 53 и следващите от том
І на делото. Нито със съдебното решение, нито с определението е отразено за
банката да са искани или присъждани разноски за производството. По това дело е представено пълномощно за адв. А.
и за участие в събрание на кредиторите на дружеството, което е с нотариална
заверка от 26.11.2012г., като е участвал в проведеното ПСК на 27.11.2012г.,
видно от представения протокол. Представено е изрично пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 07.06.2013г. за представителство в СК за 25.06.2013г.,
като видно от протокола на стр.64 от делото, адв. А. е участвал в същото като
представител на банката-кредитор. Представени са изходящи от адв. А. от името
на банката отговори на въззивни жалби по процесното горепосочено дело, молби, с
които са представяни пред съда данни за предплащане на разноски. С изрично
пълномощно с нот. заверка от 30.09.2014г. адв. А. е бил упълномощен от банката
да я представлява в процедура по продажба по чл. 717 от ТЗ на посочения имот,
като е подал представеното на стр. 76 и следващите от делото наддавателно
предложение. Представен е протокол от проведената продажба, видно от която адв.
А. е участвал.
Не се спори и се установява от
представената искова молба, отговор на същата, протокол от съдебно заседание от
05.02.2014г. по т.д.№1500/2013г., че адв. А. е участвал в същото като
процесуален представител на банката, като делото по иска по чл. 694 от ТЗ е
приключило с представеното решение на СГС,VІ-9 състав от 28.10.2014г., без
данни в същото да са искани и присъждани разноски в полза на банката. Адв. А. е
подал и отговор на въззивната жалба по същото дело от 14.01.2015г., като
образуваното по въззивната жалба т.д.376/2015г. на САС, 11състав е прекратено с
представеното определение от 17.03.2015г. след обезсилване на решението поради
отказ от иска.
От представените на стр. 116-144
от том І на делото писмени доказателства, а именно искова молба, отговор,
обратен иск, молби, определения и протокол, е видно, че адв. А. е участвал като
представител на банката и по гр.д.№ 6678/2014г. на СГС, І-10 състав, по което е
бил предявен иск по чл.108 от ЗС с цена на иска 187 958,25 лв. и иск по
чл.26 от ЗЗД с предмет същия имот, като ищци са „С.П.“ ООД и П.П.И..
На стр. 145 от делото е
представена молба от адв. Б.А. до АС – Перник с искане да му се определи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 36,ал.3 от ЗА по дела, за които не е
сключен договор по чл. 36, ал.2 от ЗА, а именно т.д.№1500/2013г. на VІ-8,
в.т.д.№376/2014г. на САС, т.д.№4747/2011г. на СГС и гр.д.№6678/2014г. на СГС по
чл.108 от ЗС и отделно посочено като иск по чл. 26 от ЗЗД, като съгласно
представения протокол – извадка от 29.10.2015г. на АС при АК гр. Перник е
определено такова както следва: по т.д.№1500/2013г. на VІ-8 на СГС за иск по
чл. 694 от ТЗ с цена в размер на 18 422 032,19 лв. е определено
възнаграждение в размер на 553 190,97 лв., по в.т.д.№376/2014г. на САС –в
размер на 414 893,23 лв., по т.д.№4747/2011г. на СГС за производството по
чл. 690 от ТЗ също в размер на 553 190,97 лв. и по гр.д.№6678/2014г. на
СГС за двата иска по делото отделно в размер на 23084,99 лв. за иска по чл. 108
от ЗС и същата сума за иска по чл. 26 от ЗЗД. На стр. 703 и следващите от том
ІІ на делото процесния протокол е представен в цялост, като видно от същия по
него са разгледани и уважени и други искания на адв. Б.А. за определяне на
възнаграждения.
Съгласно представения на стр.
153-154 от делото договор за цесия от 02.10.2017г., сключен между Б.Я.А., като цедент
от една страна и „Р.Д.“ЕООД, като цесионер от друга страна, е уговорено, че цедентът
прехвърля безвъзмездно на цесионера парични вземания към „Т.Б.А.Б.“ЕАД, подробно
описани в чл.1, ал.2, а именно горепосочените по решението на АС гр. Перник, представляващи изискуеми и незаплатени
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие.
Цедираните парични вземания за адвокатски възнаграждения са в общ размер на
1 567 445,15 лв. и са определени по реда на чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата от Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – гр.Перник, както е
посочено в чл.1, ал.3. В чл. 2 от договора е посочено, че цедентът упълномощава
цесионера да изпрати уведомление до банката за цесията.
На стр. 155 от делото с исковата
молба е представено уведомление от цесионера и ищец, което е с вх.№0100/4888 от
09.08.2019г. при банката.
С отговора на исковата молба е
представен на стр. 186 и следващите договор за предоставяне на юридически
услуги от 01.11.2011г., сключен от страна на посочената банка и „Б.К.“ ЕООД,
представлявано от Б.Я.А. като управител, съгласно който банката е възложила, а
изпълнителят е приел да предостаяве и осигурява на банката юридически услуги,
които са описани в ал. 2 на чл. 1 и включват изготвяне на искови молби,
заявления, жалби, отговори, свързани с воденето, образуване на искови и други
производства и осигуряване на процесуално представителство по такива, наред с
консултации във връзка с договори за банков кредит и други, по които има
съществено забавяне на плащанията. В чл. 3 от договора е уговорено, че се
заплаща възнаграждение за услугите по чл. 1, ал.2, т.1 – а именно консултациите
по договори, в размер на 2000лв. месечно, а за услугите по чл. 1, ал.2 т.2 е
уговорено заплащането на авансово възнаграждение в размер на 1,5% от
претендираните суми, като е посочено, че възнаграждението обхваща всички
производства, свързани с това, включително и производството по несъстоятелност
срещу длъжника, а по чл. 3, ал.1, т.2.2 от договора е уговорено и
възнаграждение за успех в размер на 2%, което се заплаща при ефективно събиране
на сумата – от събраната сума, при предоговаряне на парично вземане – от
размера на предоговореното, при покупка на имот от банката при публична продан
– от оценката на имота и при прихващане на насрещни вземания – от размера на
прихванатото вземане. В чл. 3, ал.2 е уговорено, че авансовото възнаграждение
се заплаща от 01 до 7мо число всеки месец, а другите в срок до 30 дни от
извършването на конкретната поръчка за процесуално представителство, респ. от
настъпване на другите събития. Уговорено е, че по всички поръчки до
31.12.2011г. възнагражденията трябва да се заплатят до 20.01.2012г. по
посочената банкова сметка. ***ъз основа на решението на УС на банката по
представения протокол №0301/0032 от 19.10.2011г. Представена е и офертата на
дружеството, изходяща от адв. Б.А.. Към договора са сключени допълнително
споразумение №2 от 21.07.2014г., с което са определени нови възнаграждения за
успех по описаните възлагания, сред които не са процесните, като е изменен реда
за изплащане на месечното възнаграждение и е променена т.2.2.3 от договора относно
възнаграждението при покупка на имот от банката по описания начин. С
допълнително споразумение №3 от 18.11.2014г. страните за уговорили нов начин на
броене на срока за заплащане на възнаграждението, а именно от влизане в сила на
постановление на съдебния изпълнител, респ. постановление на съда по чл. 717з
от ТЗ или от продажбата на имота по чл. 718 от ТЗ, като има уговорка за
възнаграждение срещу „В.Т.А.“ АД.
Представено е на стр. 192 от
делото писмо до Б.А. като управител на „Б.К.“ ЕООД, че на база сключения
договор, ще му се възложи изпълнението на описаните съдебни производства,
включително и това по несъстоятелност срещу „А.– БГ“ ЕООД, като е представена
разменена електронна кореспонденция и проформа –фактура №1/14.11.2011г. за
сумата от 150 945 лв. – възнаграждение по чл. 3, ал.1, т.2.1 по договора,
а с ДДС за сумата от 181 134,00 лв., като за същата сума е представено
нареждане за кредитен превод от 22.11.2011г. на стр. 194 от делото.
Представено е възлагателно писмо
от 16.07.2014г. от банката до „Б.К.“ ЕООД за съдебни действия във връзка с
депозираната искова молба от „С.П.“ ООД, като за същото е представен протокол
от 10.07.2014г. на УС на банката, по т.5 от който е взето решението да се
възложат правните действия на дружеството. Възлагателното писмо е оспорено от
банката по молба от 19.02.2020г., като във връзка с
На стр. 213 е представено
споразумение за прихващане между банката и Б.К.“ ЕООД от 20.06.2012г., като в
т.1 на същото е посочено, че е възложено съдебното производство срещу „А.БГ“
ЕООД при материален интерес от 7 646 000,00 лв., като авансовото
възнаграждение в размер на 115 110,00 лв. е изплатено на дружеството.
Посочено е, че реалният материален интерес по делото е променен на
1 300 000 лв., с оглед на което се дължи сума от 1,5 % от новия
материален интерес или сумата от 19 500 лв., като разликата от
95 610лв. подлежи на връщане на банкаа и на прихващане. В т.3 са описани
задълженията на банката към дружеството, като същите са за успех съответно в
размер на 1528 лв., 40 094,52 лв., 26 000 лв. по чл. 26 от ЗА поради
оттегляне на пълномощията, авансово възнаграждение в размер на 53 851,57
лв., като в резултат на горното е извършено прихващане на насрещните вземания и
е посочено, че банката дължи разликата от 25 864,08 лв. Представени са две
нареждания за кредитен превод на сума от 97 776,00 лв. от 14.12.2011г. по
проформа фактура №2/28.11.2011г., която е представена на стр. 218. Представено
е и преводно нареждане от 28.08.2013г. за сумата от 50851,70 лв. с основание –
издаване на заповед за изпълнение.
На стр. 319 и следващите са
представени протоколи от работни срещи между посочените лица, включително Б.А.,
в които са направени констатиции във връзка с посочените процеси, молби за
несъстоятелност и др., като нито един от тях не касае процесните дела като
имена на страни. Единствено протокола от работна среща от 04.07.2014г. касае
исковата молба на „С.П.“ ООД и по него е взето решение да се възложат съдебните
действия на „Б.К.“ЕООД.
На стр.226-288 от делото са
представени нареждания за кредитен превод за заплащане на възнаграждение за
правни услуги в размер на 2400 лв. за период от м.11.2011г. до м. януари
2017г., а на стр. 289 и следващите – нареждания за превод на суми в различен
размер за юридически услуги, респ. правни услуги или само услуги и по някои от
тях – възнаграждение за успех, като сумите са систематизирани по таблиците в
заключението на вещото лице.
С допълнително споразумение №4 от
19.01.2017г. страните са уговорили, че прекратяват действието на договора по
взаимно съгласие, считано от 20.01.2017г., като в параграф 2 е уговорено
заплащане на възнаграждение на изпълнителя от 60000 лв. без ДДС в срок до пет
работни дни, а изпълнителят се е задължил в същия срок да изготви подробна
справка за извършените действия. В параграф 4, ал.2 е посочено, че в случай, че
сумата е изплатена в договорения срок, страните декларират, че нямат никакви
правни, финансови и други претенции една към друга. Представен е и приемо-предавателен протокол от
19.01.2017г.
Представени са на стр. 342 от
делото справки-таблици за действия, справки от портала на СГС за движението по
посочените дела, пълномощните, протоколите и решенията, част от които са
приложени и към исковата молба. Видно от протоколите по т.д.№4747/2011г. в
някои заседания се е явявала за банката –молител адв. Йотова, заедно с адв.А.,
а на някои заседания – само адв. Й.като на 08.05.2012г. и 25.09.2012г.
Вземането на банката в производството по несъстоятелност е предявено с
представената молба от 19.11.2012г., изходяща от адв. В.Й.. Пълномощията от
адв. Й.са оттеглени съгласно представеното писмо и декларация от 27.11.2012г. /
стр. 627, том ІІ от делото и следващите/.
На стр. 420 от делото е
представено постановление на СГС от 27.10.2014г. по т.д.№4747/2011г., с което е
възложен на банката описания имот след проведен търг от синдика, за цена в
размер на 1 225 327,50 лв., като не е отразено постановлението да е
влязло в сила и на коя дата върху
същото.
Представени са на стр. 436 и
следващите молби и документи, установяващи, че след упълномощаването му по
пълномощно от 06.02.2017г., юрисконсулт Г.е представлявал банката в
производството по т.д.№4747/2011г., както и други юрисконсулти като С., П.и др.
Представени са документи и от другите дела, като видно от тези на стр.531 и
следващите, а именно молба от 18.08.2016г. по гр.д.№6678/2014г. банката е
представлявана от юрисконсулт. Производството по това дело е приключило с
представеното решение №6020/15.07.2016г., с което са уважени исковете на „С.П.“
ООД и П.И., като решението е влязло в сила на 04.11.2016г.
Не се спори и се установява от
представените справки от ТР, че управител на „Б.К.“ ЕООД до 25.02.2015г. е Б.Я.А..
От представения протокол
№29/06.10.2015г.- на извънредно заседание на САС е видно, че с решение е отписан адв. Б.Я.А.
от САК, считано от 28.09.2015г. Представени са протоколи с решения на САК, по
които са отхвърляни искания за определяне на възнаграждения по чл. 36 от ЗА на
адв. Б.. Съгласно писмо на САК до СГС с вх.№34356/19.03.2020г. се установява,
че адв. Б.А. е бил подал молба с искане по чл. 36, ал.3 от ЗА на 15.07.2015г.,
която впоследствие е оттеглил.
На стр. 546 и следващите са
представени счетоводни справки, ГФО и други документи на дружеството ищец – „Р.Д.“
ЕООД. На стр.722 и следващите в писмо на НАП във връзка с постъпило съдебно
удостоверение е посочено какво е подадено като справки от „Б.К.“ ЕООД за процесния период за доходи на
физически лица, както и за лицето Б.А., като е посочено, че няма такива.
Приложени са подадените от дружеството ГДД. На стр.784 и следващите от том ІІ
на делото са представени данните по справки –декларациии за „Б.“ ООД.
От представеното удостоверение с
изх№1062/11.06.2020г., издадено от САК, е видно, че на 06.04.2012г. Р.Р.Д. е
вписан като адвокатски сътрудник на адв. Б.Я.А., като е подадено заявление за отписването
му с вх. 5997, придружено със справка от НАП от 30.09.2015г., че Д. е с
прекратен трудов договор.
С молба от 18.06.2020г. е
представено допълнително споразумение №1 към договора за цесия от 02.10.2017г.,
сключено между Б.Я.А., като цедент от
една страна и „Р.Д.“ЕООД, като цесионер от друга страна, представлявано от Р.Д.,
с което страните се договарят, че паричните вземания, които цедентът има към „Т.Б.А.Б.“ЕАД,
се прехвърлят възмездно, като цесионерът се съгласява да придобие описаните в
чл.1 от Договора за цесия парични вземания на цедента срещу цена в размер на 500 000,00
лв. Уговорено е, че ако цесионерът събере доброволно и/или чрез съдебно
изпълнение повече от 1 500 000,00 лв. от цедираните вземания, същият
ще дължи на цедента допълнителна цена в размер на 30 % от събраната горница. Съгласно
параграф 1, ал.2 от допълнителното споразумение цесионерът се задължава да
заплати на цедента определената цена в срок до 30 дни от деня, в който цесионерът
е събрал доброволно и/или чрез съдебно изпълнение част от цялото или част от
цедираните вземания в размер на по-малко от 1 000 000,00 лв., като върху
тези суми не се начислява ДДС.
По делото е представена разменена
между страните електронна кореспонденция, като във връзка с оспорване на същата
е изслушано заключение по съдебно компютърно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице П.К.П., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно и което не е оспорено от страните. Вещото лице
след обстоен преглед на представената за изследване електронна пощенска кутия b.***@gmail.com
потвърждава
разменената електронна кореспонденция с посочените адреси, така както са
описани, свързани с имената Г., Т.и А.. Посочил е, че приложените разпечатки са
сравнени с изследваните електронно и е установена пълна идентичност. В раздел
„Анализ на проблемите“ са приложени описания и екранни снимки на писмата, които
са обективирани и в приложение към експертизата. Според експерта от справките е
видно, че изследвания IP адрес, установен в хедърите на
процесните електронни писма е свързан с домейна „tbibank.bg“, който към момента на провеждане на електронна
кореспонденция е бил регистриран и ползван от банката.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г.М., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От
заключението се установява, че въз основа на прегледаните и описани документи
експертът е установил, че на основание на договореното между страните и
издадените фактури от „Б.К.“ЕООД на „Т.Б.А.Б.“ЕАД, „Т.Б.А.Б.“ЕАД превежда по
банков път на „Б.К.“ЕООД суми в общ размер на 897 146,72 лв. с включен ДДС,
като същите по размер, дата и основание са посочени в таблицата на стр. 3 и 4
от заключението. Също така видно от таблицата на стр.4-6 от заключението са
заплатени и суми в общ размер на 151 200,00 лв. с включен ДДС, като
месечно фиксирано възнаграждение от 2400 лв. за периода от 07.11.2011г. до
05.01.2017г. Според експертизата общо изплатените суми от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД на „Б.К.“ ЕООД за периода от 07.11.2011г. до
19.01.2017г. са в размер на 1 048 346,72 лв. Вещото лице сочи, че от
извършената проверка на подадените ГДД от Б.Я.А., подадените ГДД от Р.Р.Д. и
получената Справка декларация по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011г., 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2018г. на „Б.“ООД, е установил, че Р.Р.Д. е получил
през 2013г. от „Б. КОНСУЛТ“ ООД сума в размер на 190 000,00 лв. като
възнаграждения по извънтрудови правоотношения по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.
Вещото лице дава описание на договорите за цесия и сочи, че към датата на
проверката, не е установил осчетоводено вземане на „Р.Д.“ ЕООД от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД.
Експертът сочи също така, че размерът на мораторната лихва върху сумата от
23 084,99 лв. за периода от 08.11.2016г. до 07.11.2019г. е 7 021,68 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото се установи, че ищцовото дружество
е цесионер като претендира от ответната банка вземания, прехвърлени му по
договор за цесия от 02.10.2017г. Ответникът е заявил възражения за нищожност на
договора за цесия и за липса на надлежното му уведомяване. Твърденията са, че
договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Съдът не споделя доводите
на ответника, че вземането, което е прехвърлено със същия, е непрехвърлимо по
силата на закона и поради естеството си. Вземането за адвокатско възнаграждение
според съда не съставлява лично неимуществено право, нито имуществено право,
което да е пряко свързано с личността на страната и да е непрехвърлимо по
своето естество. Вземането за адвокатско възнаграждение е парично вземане и
макар самият договор за правна помощ да се сключва с оглед личността, това не
прави вземането за адвокатско възнаграждение непрехвърлимо. Съдът не споделя и
доводите на ответника, че вземането за адвокатско възнаграждение не може да се
цедира на лице, което не е адвокат. Позоваването от ответника на чл. 17, ал.1
от Етичния кодекс на адвоката, който предвижда, че заплатеното на адвоката възнаграждение
не може да се поделя с лице, което не е адвокат, не води до извода, че
вземането не може да бъде цедирано. Горната клауза има предвид, че самото
вземане е за предоставяне на услуги от адвокат и поради спецификата на
професията и дейността, то не може да бъде прието, че се дължи такова
възнаграждение на лице, което не е адвокат и затова не може при осъществяване
на услугата да бъде поделяно с такова лице. Забраната за поделяне, обаче, не е
забрана за цедиране на вземането, което както се посочи по-горе съдът не приема
да е непрехвърлимо. Следователно
доводите на ответника, че договорът за цесия е с невъзможен предмет не може да
бъдат споделени. Доводите на ответника за противоречие със закона, етичните
правила и добрите норми, както той сам е посочил, е свързал с твърденията си,
че вземането за адвокатско възнаграждение е лично и непрехвърлимо, което съдът
не споделя по изложените мотиви, поради което и с оглед липса на друга
конкретизация, не се дължи отделно произнасяне по тях и се явяват неоснователни
и недоказани.
По възражението на ответника, че договорът за
цесия е нищожен като симулативен и не е породил действие, тъй като цели
персонална симулация, съдът намира следното:
Безспорно се установи, че адвокат Б.А. и Р.Р.Д.,
който е регистрирал ищцовото дружество и е негов едноличен собственик, са
свързани лица, поради описаните факти, а именно Р.Д. е бил вписан като
адвокатски съдружник на адв. Б.А.. Горното, обаче, не обуславя нищожност на
договора за цесия, тъй като липсва законова забрана лица, които имат някаква
свързаност да сключват такъв договор. Самата връзка между цедента – адв. А. и
едноличния собственик на капитала на дружеството –цесионер не е въведена от
законодателя като пречка за прехвърляне на вземане, нито като условие да липсва
такава, за да е налице валиден договор за цесия. Връзката на този факт с
твърдяната симулация също не се установява от ответника, чиято е
доказателствената тежест. Той не установи и не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на твърдението си за симулативност на сделката, като съдът намира, че
от ангажираните по делото доказателства няма такива индиции. Същото важи и за доводите, свързани
с допълнителното споразумение към договора за цесия, с което се определя цената
на цедираното вземане. Нито безвъзмездното прехвърляне на вземания, нито
отложеното плащане на цената на цедираното вземане или уговарянето на тази цена
под условие е забранено от закона и горното не установява твърдението на
ответника, че договорът е симулативен и страните не желаели настъпване на
правните му последици. Същото важи и за осчетоводяването на вземането по
договора за цесия от дружеството –ищец. На първо място, както посочи и
експертът по ССЕ, въпрос на счетоводна политика на дружеството е дали се следва
осчетоводяване на това вземане преди получаването му, като няма пречка да се
избере същото да бъде осчетоводено при плащане, каквото безспорно няма към
момента. Доводите на ответника във връзка с осчетоводяването на цесията като
сложна и деликатна операция не могат да бъдат споделени, тъй като нито
законодателят в ЗСч и поднормативните актове, нито в НСС е предвиден определен
и точен механизъм за счетоводното отчитане на цесията, за да се приеме, че
неспазването му е инцидия за симулативност. Горното важи и за факта, че
дружеството –цесионер е регистрирано няколко дни преди прехвърлянето на
вземанията.
Спорен за процеса е въпросът относно уведомяването на
длъжника за извършената цесия. Следва да се има предвид, обаче, че уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия,
поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените
правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до
това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и
плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на
уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Предвид горното възраженията на ответника,
че липсва уведомление до банката от стария кредитор – цедента, а такова е
направено от цесионера, за което има упълномощаване по договора, е изцяло
ирелевантно, а би имало значение, само ако поради ненадлежното уведомяване се
твърдеше плащане на стария кредитор след договора за цесия. Такива твърдения и
доводи няма, поради което спорът може ли уведомлението да изхожда от цесионера,
който да е упълномощен да стори това от името на цедента е ирелевантен за
изхода на спора в случая.
Независимо от горното, за да породи валидно действие
договорът за цесия, на който кредиторът основа претенцията си, трябва
прехвърленото вземане да съществува, както и да е доказано по основание и
установено по своя размер. Според чл. 36, ал. 1 и, ал. 2 ЗА адвокатът има право
на възнаграждение за своя труд, което се определя в договор с неговия клиент.
Уреждането на специални хипотези, когато може да бъде предоставена безплатна
правна помощ (чл. 38, ал. 1 ЗА), показва, че във всички други случаи поначало
на адвоката винаги се дължи възнаграждение. Както се посочи обаче, това
възнаграждение може да се уговори само в договора между адвоката и клиента. По своята
същност договорът между клиента и адвоката може да се определи като договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като с него клиентът възлага на
адвоката да извърши определени правни действия във връзка със защитата на
правата на клиента, а адвокатът се съгласява да стори това срещу
възнаграждение. В този смисъл посочената уредба на ЗА въвежда отклонение от
правилото на чл. 286 ЗЗД, че възнаграждение по договора за поръчка се дължи,
само ако уговорено - в отношенията между клиента и адвоката възнаграждение се
дължи винаги (с изключение на случаите по чл. 38, ал. 1 ЗА). Нормалното
развитие на отношенията между клиента и адвоката изисква клиентът да възложи на
адвоката определена работа за защита на интересите му и адвокатът да се съгласи
да я извърши. С постигане на това съгласие са сключва и договорът за поръчка
между клиента и адвоката, тъй като договорът за поръчка е консенсуален и
законът не изисква форма за действителността му. Такава форма не изисква и ЗА,
който предвижда единствено писмена форма за упълномощаването на адвоката (чл.
25, ал. 1 ЗА), тъй като това е необходимо с оглед на формалната легитимация,
която създава пълномощното за адвоката като представител на клиента си, при
това и от това правило са възможни изключения (чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗА).
Липсва изискване за форма за договора между адвоката и клиента. Именно в
горния смисъл следва да се разбира и хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, според
която при липса на договор между адвоката и клиента,
възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет. 3аконът некоректно
е използвал израза липса на договор, тъй като ако договор изобщо липсва, т.е.
ако не е постигнато съгласие между клиента и адвоката последният да извърши
възложената му работа за защита правата на клиента, няма основание адвокатът да
извърши тази работа, нито клиентът да му я заплати. Тъй като договорът може да
се сключи и устно, при което при възникнал спор установяването на уговореното
между страните по него възнаграждение за адвоката може да се окаже
затруднително, чл. 36, ал. 3 ЗА предвижда възможност това затруднение да бъде
преодоляно с решение на адвокатския съвет. Следователно нормата на чл. 36, ал.
3 ЗА има предвид не липса на договор изобщо, а липса на писмен договор, при
което не може да се установи размерът на уговореното възнаграждение или
евентуално липса на уговорка конкретно по отношение на възнаграждението. Договор
между адвоката и клиента обаче винаги е необходимо да бъде сключен, за да бъде
натоварен адвокатът да извърши съответната работа в защита на интересите на
клиента си и съответно за да може да се дължи и възнаграждение на адвоката,
дори и то да е определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА (в тази насока са и
съображенията в решение № 208/2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на II т. о. на
ВКС). По делото се
установи, че с описаните три пълномощни, ответната банка е упълномощила адв. Б.Я.А.
да я представлява с описаните права, като във връзка с тях е осъществено
процесуално представителство и различни процесуални действия по процесните
дела, а именно т.д.№4747/2011г. на СГС, VІ-7 състав – производство по
несъстоятелност, т.д.№1500/2013г. на СГС, VІ-9 състав – иск по чл. 694 от ТЗ и
въззивното т.д.№376/2014г. на САС и по гр.д.№6678/2014г. на СГС, І-10 състав. По
делото се представи и прие договор за предоставяне на юридически услуги,
сключен между банката и „Б.К.“ ЕООД, в което дружество към датата на сключване
на договора – 01.11.2011г. адв. Б.А. е бил управител и представител, както и
мажоритарен съдружник, с който договор са възложени процесуални услуги спрямо
длъжници на банката, сред които и „А. БГ“ ЕООД и „Софстрой Продукт 98“ АД. В
този договор е предвидено изрично писмено упълномощаване на конкретен адвокат
по всяко възлагане или дело и именно въз основа на същия за адв. А. са били
издадени процесните пълномощни. Аргумент за горното е и че при прекратяването
му, същите са върнати на банката. Безспорно е, че по този договор е заплащана ежемесечна
сума като възнаграждение, както и с оглед установеното от неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза, са изплащани уговорените авансови суми в размер
на 1,5% от претенциите и други суми за възнаграждение. Горното следва от
сключеното допълнително споразумение №4 от 19.01.2017г., като се установява и
от сключеното споразумение за прихващане. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общо
изплатените суми по договора с “Б.К.” ЕООД от страна на “Т.Б.А.Б.” ЕАД за
периода от 07.11.2011г. до 19.01.2017г. са в размер на 1 048 346,72 лв., като
част от тази сума в размер на 151 200 лв. представлява фиксирано месечно
възнаграждение, а останалата част от сумата - 897 146, 72 лв. - заплащания по
различните съдебни производства, включително и плащане по съдебен процес срещу „А.
БГ“, плащане по споразумението за прихващане от 20.06.2012г., възнаграждение за
събрана сума по случая на Софстройпродукт и стартиране на съдебен процес срещу
същото дружество, плащането по Анекс №4
от 19.01.2017г., извършено от банката при прекратяване на договора. Предвид горното, макар между лицето Б.А. в качеството му на адвокат и
ответната банка да не е бил сключен договор, то очевидно е, че осъществяването
на процесуалните действия е възложено на представлявано от адв. Б.А. търговско
дружество - „Б.К.“ ЕООД, с което банката е имала договорно правоотношение и на което са
изплащани посочените и уговорени суми, а адвокат Б.А. е действал като
подизпълнител по този договор с банката. В споразумението от 20.01.2017г.,
изрично подписано и от него, е посочено, че с изплащането на последната
уговорена сума, нямат неуредени финансови отношения. С оглед горното съдът не
споделя доводите на ищеца, че адвокат Б.А. е извършвал действия по процесуално
представителство, възложени му от банката, за които не било уговорено и
изплатено адвокатско възнаграждение, поради което изначално не е налице
хипотезата на чл.36 от ЗА. Съгласно чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата при
при липса на договор, по искане на адвоката, адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд и при липса на
договор между адвоката и клиента на основание чл. 36, ал. 3 ЗА възнаграждението
на последния за изпълнената работа се определя от адвокатския съвет по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Законово делегираното правомощие на адвокатския съвет е предназначено да
замести лисващата воля на страните за възнаграждението и ограничено единствено
до определяне неговия размер. При упражняването му той не действа като административен
орган и взетото решение няма характеристиките на индивидуален административен
акт по АПК, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК за
инцидентно произнасяне от съда по валидността на административни актове.
Необходима предпоставка за произнасянето от адвокатския съвет е липсата на
постигнато съгласие между клиента и адвоката за дължимото за възложената и
изпълнена работа възнаграждение. В случая съдът счита, обаче, че правните
действия и представителството по процесните съдебни производства, за които бил
сезиран АС –Перник по чл. 36, ал. 3 ЗА, са обхванати от сключения договор от 01.11.2011г. и за тях се
дължи възнаграждение в рамките на уговореното с него, каквото е изплатено. Поради това
решенията на АС - Перник не могат да бъдат зачетени и не обвързват съда поради
несъществуването на предвиденото в закона отрицателно условие. По отношение на
определеното възнаграждение за производството по т.д.№4747/2011г. само за
пълното следва да бъде посочено, че съдът споделя и доводите на ответника, че
същото е неправилно определено по размер. На първо място по делото се установи,
че адв. Б.А. не е предявил вземанията, това е осъществено от друг адвокат. При определяне
на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във
фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство, респективно -
обявяване на дружеството в несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.
7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското
възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела
за несъстоятелност е приложимо само в хипотеза на осъществена правна защита в
етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и фазата на разглеждане на
молбата за откриване на производството, съответно - обявяване на длъжника в
несъстоятелност. Ето защо, горното решение на АС – Перник не може да бъде зачетено и
поради явно противоречие с нормативно установените правила за определяне на
размера на адвокатското възнаграждение. Същото важи и по отношение
несъобразяване на АС – Перник с актуалната редакция на Наредба 1/2004г. по
отношение на възнаграждението по т.д№376, а по отношение на определянето на
такова по иска по чл. 108 от ЗС по т.д.№6678/2014г. следва да се има предвид,
че същият не е предявен срещу банката и като не е ответник по такъв иск, дори и
да е била представлявана от адв. А., за същия не се дължи възнаграждение.
Съдът намира за основателно и възражението на ответника, че е налице
нарушение на добрите нрави и морал, изразяващо се в нарушение на чл. 14, ал.3
от Етичния кодекс на адвоката със сезирането на АС-Перник, тъй като не се
установи и не се твърди преди това, адв. А. да е уведомил банката, че
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, но горното е извън предмета
на спора.
За пълнота следва да бъде обсъдено и възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност. Както се приема в решение № 495 от
25.06.10 г. по гр. дело № 1669/09 г. на ВКС, ІІІ г.о., и мн.др., основните
характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения
между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка, а общата
давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, е петгодишна съгласно чл. 110 ЗЗД. В
чл. 111 ЗЗД са установени три случая на по-кратка, тригодишна давност - за
вземанията за възнаграждения за труд, за вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор и за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд, а
произтичат от договор за поръчка, поради което за тях е приложима общата
петгодишна, а не кратката тригодишна погасителна давност. По делата, по
които не е определено адвокатско възнаграждение, погасителната давност започва
да тече от деня на упълномощаването по всяко от тях. Действително съгласно чл.
69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок кредиторът може веднага да иска
изпълнение, след като изчака обикновено необходимото време с оглед изискванията
на добросъвестността. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от ЗА),
но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от ЗА).
Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат
и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен
по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. Дори и при липса на
договор или когато страните по договора не са определи размера му, и когато
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския
съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните
адвокатски възнаграждения, изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение
на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. В
случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено
действие по делото. Задължението за възнаграждение по договор за поръчка няма
определен в закона срок за изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва
от покана до длъжника. В този случай, поканата прави задължението изискуемо и
поставя длъжника в забава, влечаща съответните санкционни последици (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), но не поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността тече от възникване на задължението. Ето, защо съдът не
споделя доводите на ищеца, че погасителната давност в случая тече от момента на
определяне по размер на тези възнаграждения от АС-Перник, защото независимо от
горното, самата изискуемост на вземането възниква от изпълнение на задължението
и не може да се приеме, че субективната преценка на адвоката кога да сезира АС
с това си искане, води до привилигированото му положение по отношение на
давността. Той може да изчака последния ден от петгодишната давност и тогава да
поиска от АС да определи адвокатско възнаграждение, което обаче не би следвало
да му предоставя привилегията на допълнителен давностен срок, тъй като размерът
на вземането не е произволно определен, а определяем съгласно императивните
разпоредби на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и не решението
на АС е правопораждащия факт за вземането, а извършването на процесуалните
действия. Към момента на извършване на процесуалното действие, за което
адвокатът счита, че не му е било определено възнаграждение, същото е
определяемо съобразно разпоредбите на Наредбата, т.е. то може да бъде
индивидуализирано и по размер, като решението на АС няма конститутивно действие
по отношение на това вземане. Предвид горното съдът счита, че в случая давност
за вземанията е текла и преди решенията на АС –Перник от 29.10.2015г. за
процесните вземания. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2,
ал.3 от Наредба №1/2004г., съгласно която възнаграждението по наредбата е
авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ.
Следователно по т.д.№4747/2011г., по която последното възлагане е извършено на
29.09.2014г., а последното извършено от адв. А. действие е на 04.11.2014г. –
получаване на постановлението за възлагане, след която дата няма данни действия
да са извършвани от адв. А., то петгодишната погасителна давност тече от
горепосочения момент и е изтекла преди 12.11.2019г., на която дата е входирана
исковата молба по настоящото дело. За спора по т.д.№1500/2013г., който е с
предмет чл. 694 от ТЗ, от ответника е представен документ, че по делото не се
съдържа и не е представено пълномощно от адв. А.. Действително налице е
представен писмен отговор от 09.05.2013г., в който е посочено, че е подаден от
адв. А., като от протоколите е видно, че отразено, че се е явявал адв. А. с
пълномощно по делото, като такива са представени от 05.02.2014г. и
16.04.2014г., а делото е приключило пред тази инстанция с постановяването на
решение от 28.10.2014г. Следователно, дори и да се приеме, че самото
пълномощно, за което изрично е отразено, че има в протокола от съдебното
заседание, който е официален удостоверителен документ, по и спрямо това дело е
изтекъл петгодишния давностен срок преди депозирането на настоящата искова
молба, а именно същият е изтекъл с приключването му – 28.10.2019г., а иска е
предявен на 12.11.2019г.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че предявяните искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а и в една част като погасени
по давност.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски. От ответника е
заявено искане за присъждане на такива и е представен списък по чл. 80 от ГПК –
стр.983, по който освен депозита за ССЕ в размер на 500 лв. и 15 лв. за съдебни
удостоверения, е включена и сумата от 4273,93 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по представената фактура от 18.12.2019г. и извлечение от сметка.
Включена е и сумата от 31 191,26 лв. като дописано на ръка допълнително
адвокатско възнаграждение с оглед увеличаване на размера на предявените искове,
за изплащането на което е представено преводно нареждане от 16.10.2020г. / с
допълнителна молба от 20.10.2020г., която е след даване на ход по същество на
делото. Съдът намира, че се следват разноски в размер на сумата от
4 788,93 лв., а именно всички разноски, които са удостоверени като
извършени до даване ход на делото по същество, тъй като макар и да е във връзка
с увеличения размер на исковите претенции, адвокатско възнаграждение за
увеличения такъв е изплатено след приключване на устните състезания и не може
да бъде включено в следващите се разноски. Съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК на
третото лице не се присъждат разноски. Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** 1517, р-н „Подуяне“, ж.к. „***, и със съдебен
адрес ***, адв. Ал. Г., срещу „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 1421, р-н „Лозенец“, ул. „***,
и със съдебен адрес *** – адв. Ж.К., искове за заплащане на сумата от 1 546 352,93
лв. / един милион петстотин четиридесет и шест хиляди триста петдесет и два
лева и деветдесет и три стотинки/, съставляваща възнаграждения на адв. Б.Я.А.
по чл. 36, ад. 3 от Закона за адвокатурата, определени с решение по т. 7 от
Протокол № 12/29.10.2015 год. на Адвокатския съвет при АК - Перник, прехвърлени
с договор за цесия от 02.10.2017 год., включващи: сумата 553,190.97 лв.,
съставляваща възнаграждение на адв. Б.Я.А. за производството по т.д. №
1500/2013 г. на СГС, VІ-9; сумата 414,893.23 лв., съставляваща възнаграждение
на адв. Б.Я.А. за производството по т.д. № 376/2014 г. на САС, ТО-11 с-в; сумата
553,190.97 лв., съставляваща възнаграждение на адв. Б.Я.А. за производството по
т.д. № 4747/2011 г. на СГС, VI-11 с-в; сумата 23,084.99 лв., съставляваща възнаграждение
на адв. Б.Я.А. за производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, І-10 състав;
сумата 1,992.77 лв., съставляваща законна лихва за забава върху сумата
23,084.99 лв. (възнаграждението за производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС,
1-10 с-в за периода от 09.09.2019 год. до 10.11.2019 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Р.Д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 1517, р-н
„Подуяне“, ж.к. „***, и със съдебен адрес ***, адв. Ал. Г., да заплати
на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 1421, р-н
„Лозенец“, ул. „***, и със съдебен адрес *** – адв. Ж.К., сумата от 4 788,93
лв. / четири хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети
лица – помагачи, а именно: - Б.Я.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и „Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: