№ 1331
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503575 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 3725 от 22.05.2019г., постановено по гр.дело
№ 2681/2018г. по описа на СГС, ГО, 6-и с-в е признато по иск с правно
осн. чл.108 от ЗС, по отношение на С. П. В., че „ЛЮЛИН СТРОЙ 2008“
ЕООД е собственик на недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 12, с
административен адрес, гр.***, ж.к. “***“, бул.“***“, ет.*, бл.****, със
застроена площ от 80,88 кв.м. ведно с припадащите се мазе № 10 и 1,461%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
и е осъдил С. П. В. да предаде на „ЛЮЛИН СТРОЙ 2008“ ЕООД
владението на имота.
Постъпила е въззивна жалба от С. П. В., с която се обжалва изцяло
решение № 3725 от 22.05.2019г., постановено по гр.дело № 2681/2018г. по
описа на СГС, ГО, 6-и с-в.
Наведени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт,
като се твърди, че същият е постановен в нарушение на материалния закон и
е необоснован. Въззивникът излага, че от 2017г. е заплащала дължимите суми
1
с касови ордери, но тъй като същите били без печат и без дата е изпитала
съмнение и е преустановила плащането. Твърди, че е било указано да
превежда дължимите вноски по личната сметка на бащата на управителя на
ищеца – Г. Й.. Въпреки предприетите от въззивника действия,
енергоподаването за жилището било преустановявано няколкократно, а
впоследствие имотът бил продаден на трето, неучастващо в производството
лице, което било в нарушение на разпоредбите на договора между страните.
Моли, да бъде постановено решение, с което обжалваното решение да
бъде отменено, а предявения иск, да бъде отхвърлен като неоснователен.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок писмен
отговор на подадената от С. П. В. въззивна жалба, с който оспорва същата
като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.
Възизвната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба на С. П. В. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
От фактическа страна: Видно от представения нотариален акт № 196,
том V, рег. № 10565 по дело № 916/2009 г. на нотариус С. Т., В. Й., А. Й., Ц.
2
Й., Б. Й. и Л. Й. са продали на „Люлин Строй 2008“ ЕООД съсобствения им
недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, Столична община,
Район „Люлин“, подробно индивидуализирано в акта.
Въз основа на разрешение за строеж № 40/04.03.2009 г. въззиваемото
дружество е построило в собствения си имот жилищна сграда с подземни
гаражи, търговски обекти и ателиета, чието ползване е разрешено с
разрешение за ползване № СТ-05-1323 от 05.10.2012 г. В построената сграда
се намира процесният апартамент № 12.
Видно от представеното разрешение за ползване № СТ-05-1323 от
05.10.2012г. сградата е построена и въведена в експлоатация за ползване като
жилищна сграда.
С подписването на представения и неоспорен от ответника
Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, „Люлин
Строй 2008“ ЕООД поема задължение да продадена на С. В. намиращия се в
новопостроената сграда апартамент № 12 за сумата от 52 572 евро, която сума
ще бъде изплатена при месечно плащане в срок от 10 г. при определена от
страните месечна вноска от 701 евро. В чл. 4 страните са уговорили
собствеността да бъде прехвърлена по надлежния ред в срок до 2024 г. при
изплащане на последната вноска. В чл. 5 е уговорено владението на имота да
се извърши в дена на подписване на Предварителния договор. В чл. 12, ал. 1
страните са предвидили право на Продавача да развали договора и да
задържи всички заплатени до момента вноски и подобрения в случай, че
Купувачът не заплати уговорената продажна цена в посочения срок.
С неоспорен от ответника Анекс към Договора от 25.10.2017 г. страните
са констатирали, че Купувачът е заплатил сумата от общо 9500 лв., както и че
същият владее имота. Постигнато е съгласие остатъкът от дължимата сума в
размер от 105 758 лв. да бъде разсрочен.
Поради неизпълнение на заложените в Договора и Анекса от 25.10.2017
г. задължения на Купувача, с едностранно волеизявление на
ищеца обективирано в нотариална покана с рег.№ 15879, том 10, № 120 от
21.12.2017 г. на Нотариус Т., предварителният договор е прекратен, считано
от 15.02.2018 г.
Представени са от страните и други писмени доказателства, вкл. и пред
възизвната инстанция. Съдът кредитира всички, представени писмени
3
доказателства, но намира, че други относими към спора писмени
доказателства, освен горепосочените, пред първата и пред въззивната
инстанция не са представени.
От правна страна: предявен е иск с правно осн. чл.108 от ЗС.
Съгласно посочената разпоредба, собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно
основание несобственик. За уважаването му в тежест на ищеца е да установи,
че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че
ответникът владее вещта без основание.
В конкретния случай, ищецът се легитимира като собственик
на процесния апартамент, както в качеството си на собственик на земята,
върху която е построена жилищната сграда, така и предвид надлежно
издадените строителни книжа, в т.ч. разрешение за строеж № 40/04.03.2009г.
и разрешение за ползване № СТ-05-1323 от 05.10.2012г., (издаден Акт
образец 16) на жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент.
Безспорно, първоначално жалбоподателката С. В. е владяла
апартамента на основание сключения между страните Предварителен
договор, последният, както бе посочено по -горе, е развален с волеизявление
на Продавача поради неизпълнение на основното задължение за заплащане на
продажната цена от страна на Купувача, което твърдение остава неоспорено
от ответницата в производството пред СГС. Видно е от представената
нотариална покана, че същата е получена редовно от ответницата на
15.02.2018г. и че със същата Предварителния договор е развален.
Доколкото жалбоподателката не е изложила твърдения за други
фактически основания, на които да владее имота, споделен следва да бъде
решаващия извод на СГС относно основателността за заявената претенция.
За неотносими настоящият състав намира приложените към
разгледаната въззивна жалба писмени доказателства досежно спирането на
такоподаването в процесния имот.
Съдът намира, че представените за първи път пред въззивната
инстанция 3 бр. платежни нареждания не следва да бъдат вземани предвид,
4
тъй като по отношение на същите е настъпила преклузията по чл. 266, ал. 1 от
ГПК, а страната не твърди същите да съставляват новонастъпили
обстоятелства или новооткрити доказателства, а събирането им не се дължи
на процесуално нарушение, допуснато при първоинстанционното
разглеждане на делото. Но, дори да се приеме обратното, представените
платежни нареждания са ирелевантни досежно правото на Продавача, който
твърди, че е изправна страна да развали Договора между страните доколкото
се отнасят за последващ период, както и не опровергават твърдяната от
ищцовото дружество неизправност на ответницата като страна по процесния
предварителен договор.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено,у като правилно и
законосъобразно. Наведените във въззивната жалба възражения са
неоснователни и недоказани.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната
страна сторените от последната съдебни разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1000 лв., предвид представения списък на разноските,
неоспорен от насрещната страна и предвид представеното адвокатско
пълномощно.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 3725 от 22.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 2681/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-во ГО, 6-ти
състав, поправено със съдебно решение № 3371 от 05.06.2020г., постановено
по същото дело и със съдебно решение № 4607 от 29.07.2020г., постановено
по същото дело.
ОСЪЖДА С. П. В. с ЕГН ********** с адрес гр.***, ул.“***“ № **,
да заплати на „ЛЮЛИН СТРОЙ 2008“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
5
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин - 6“, бл. 633, офис 12, сумата
от 1000 лв. (хиляда лева) сторени съдебни разноски за въззивното
производство, на осн. чл.81 и чл.273 от ГПК във връзка с чл.78, ал.3 и ал. 8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6