гр. София, 08.01.2019 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 2 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 184/06.12.2018 г., постановено по ЧНД № 375/2018 г. по описа на Районен съд К., е върната като недопустима жалбата на Т. А. М., в качеството му на Кмет на Община К., срещу Постановление на РП К. от 21.11.2018 г. за прекратяване на досъдебното производство по пр. пр. № 409/2017 г., като производството по ЧНД № 375/2018 г. на РС К. е прекратено.
Срещу така постановеното определение на РС Б. е постъпила частна жалба от Т. А. М., в качеството му на Кмет на Община К., в която се излагат твърдения в насока неправилни изводи на първостепенния съд.
С. окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Видно е от материалите по № ЗМ № 179/2017 г. по описа на РУ МВР К., пр. пр. № № 409/2017 г. по описа на РП К., че същото е образувано и водено срещу Б. К. Й. за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК – за това, че в периода от 27.06.2015 г. до 13.06.2017 г. при условията на продължавано престъпление чрез лични електронни пощи, на електронната поща на Община К. и чрез личния си профил във Фейсбук предава неверни данни за злополука във връзка с вагони на депо на гара К. и складова база на „Г.“ на територията на община К..
С постановление на РП от 21.11.2018 г. посоченото наказателно производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – тъй като деянието не съставлява престъпление.
Постановлението е обжалвано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК от Т. А. М., в качеството му на Кмет на Община К..
С определение от 06.12.2018 г. първоинстанционния съд е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че жалбоподателят не попада сред лицата, имащи право на жалба, посочени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Настоящият състав намира, че този извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано и водено срещу неизвестен извършител на престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
От анализа на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, която лимитира кръга от лица, които могат да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд - в случая РС К., е видно, че това са обвиняемият (респ. защитникът му), пострадалият или наследниците му, или ощетеното юридическо лице. Правото на обжалване всякога предпоставя накърнен правен интерес, а обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него.
С престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК се засягат обществените отношения, които осигуряват реда и общественото спокойствие в страната. За да е налице престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК е необходимо деецът съзнателно да е предал по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи сигнали за помощ, злополука или тревога, като квалифицираният състав на ал. 2 от същия член изисква настъпването на значителни вредни последици.
В конкретния случай се касае за досъдебно производство, образувано по сигнал н.К.н.О.К. *** за необходимостта от предприемане на спешни мерки във връзка с изнесена от Б. Й. информация; като в сигнала се твърди, че последният с искания за провеждане на референдум за използване на жп гара К. и за закриване на базата на „Г.“ АД (инвеститор с национално значение и трайно присъствие на територията на общината) предизвиква разпространение на подвеждаща информация в социалната мрежа „Фейсбук“ и увеличава общественото напрежение.
Фактът, че искането за провеждане на референдум, придружено с описание на начините за предизвикване на взривове на цистерни е адресирано от Й. до Община К., както и че част от съобщенията за опасността от престояване на коловозите на жп гарата в гр. К. на цистерни с втечнен пропан бутан, собственост на „Г.“ АД са изпратени на електронните пощи на различни представители на органите на местното самоуправление, не легитимира Община К. като пострадало лице по смисъла на НПК, тъй като отговорът на въпросите дали общината като юридическо лице е претърпяла имуществени вреди и дали те са пряка и непосредствена последица от престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК е отрицателен.
В контекста на така изложеното, недопустимо е Т. А. М., в качеството му на Кмет на Община К., да се възползва от възможността за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 4 и следв. от НПК, тъй като с постановлението на РП К. не се засягат правата и законните интереси на общината.
Предвид горното въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното определение на РС К., поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения С. ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184/06.12.2018 г., постановено по ЧНД № 375/2018 г. по описа на Районен съд К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан.Игнатова)