Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВАНД № 285
по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение от 04.12.2017 г., постановено от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 134-ти състав, по НАХД № 16904/2017 г. по описа на
същия съд, обвиняемата Л.Д.Н. – ЕГН - **********, е призната за невиновна в това, че на 03.02.2016 г.,
в гр. Нови Искър, ул. „******, като родител е оставила лице – Р.В.С., родена на
*** г., намираща се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа, и с
това е създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие –
оставила детето Р.В.С. сама до около 20,00 часа на 03.02.2016 г., и с това е
поставила в опасност физическото му оцеляване до установяването на детето от
органите на МВР в къщата им само, без родителски надзор и при лоши битови
условия – престъпление по чл.182, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, обв. Н. е оправдана.
С
решението и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото са оставени за сметка на държавата.
Решението
е протестирано от прокурор при СРП. С
така депозирания протест се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е
неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяването на ново такова, с
което обв. Н. да бъде призната за виновна в извършването на престъплението, за
което е предадена на съд. Посочва се, че обвинението се подкрепя от
свидетелските показания, от съдебно-психиатричната експертиза и от останалите,
приложени към досъдебното производство писмени доказателства.
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста и моли същият да
бъде уважен. Пледира, че събраните по делото доказателства кореспондират с
установената от съда фактическа обстановка и подкрепят обвинението, повдигнато
и поддържано от СРП. Посочва, че обвиняемата е знаела, че поради ниската си
възраст, детето й се нуждае от постоянен надзор и грижи от страна на възрастен
човек и оставяйки го само умишлено, не е изпълнила родителските си задължения,
като благодарение на грижите на други възрастни не са настъпили вредни
последици.
Обвиняемата
Л.Н., в своя защита посочва, че е оставила детето за 15 минути, за да отиде до
магазина да вземе хляб. Сочи, че това е единственият път, откакто се е родило
детето, в който я е оставила сама. Твърди, че в момента детето е на 10 години,
ходи на училище и се прибира само, но училището й е на две спирки от дома. В
последната си дума моли делото да се прекрати, като посочва, че същото
продължава вече две години.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства,
обясненията на обв. Н., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие;
показанията, снети пред съда, на свидетелите С.В.и П.Я., показанията на
свидетелите Г.Б.Г.(л. 30 от досъд. п-во), Ц.К.М.(л. 33 от досъд. п-во), В.Г.С.(л.
34 от досъд. п-во), Т.Т.И.(л. 35 от досъд. п-во), Д.Н.П.(л. 50 от досъд. п-во),
Р.М.Г.(л. 51 от досъд. п-во), К.Т.Я.(л. 52 от досъд. п-во), В.К.Н.(л. 56 от
досъд. п-во), писмо от Агенцията за социално подпомагане изх. № ЗД
63-15/07.04.2016 г. (л. 22 от досъд. п-во), социален доклад за оценка на
постъпил доклад № 30-36291/27.09.2016 г. (л. 27 – 28 от досъд. п-во),
удостоверение за раждане на Р.В.С. (л. 38 от досъд. п-во), свидетелство за
съдимост на обвиняемата, както и заключенията на назначените и приети като
доказателства по делото комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза по отношение на Р.В.С. и комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза по отношение на обв. Н. – последните приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
При формиране на вътрешносъдийското си
убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
делото, СРС е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, като
е преценил, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. При
формиране на изводите си по фактите, СРС не е кредитирал единствено показанията
на св. Т.И.и В.С., като е преценил, че същите нямат преки възприятия за случая.
Събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът е кредитирал
изцяло, както и заключенията на назначените и изготвени КСППЕ, като е преценил
последните за пълни, точни, всестранни и обективни и компетентно изготвени.
Въз основа на така
събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа
страна, че обв. Л.Н. и св. В.С.съжителствали на семейни начала. От връзката им
на 04.07.2008 г. се родило детето Р.В.С.. Семейството обитавало жилище,
находящо се в гр. Нови Искър, ул. „****** През 2010 г. двамата се разделили,
като малолетното дете Р.С.останала под грижите на своята майка. Свидетелят С.не
се интересувал от детето, не полагал грижи за него и не плащал издръжка. До
2014 г. с грижите за детето помагали родителите на обв. Н., като след тяхната
смърт същата останала без помощ в тази насока. Обвиняемата Н. и малолетното
дете Р.С.останали да живеят в семейното жилище, което представлявало етаж от
къща. За да осигури прехраната на семейството, обв. Н. работела почасово на
различни места.
СРС
е приел за установено, че на 03.02.2016 г., около 16,00 часа, св. К.Т.Я.(братовчед
на св. В.С.), забелязал Р.С.да си играе навън с домашния си любимец. Я.поканил
детето в дома си, където заедно със св. Ц.М.(негова баба), го нахранили.
По-късно св. Я.изпратил Р.С.до дома й, където установил, че няма ток и вода, а
битовите условия са много лоши. Майката на детето – обв. Л.Н., не била в дома
си, поради което Я.подал сигнал на телефон 112 за дете, оставено без надзор.
Около
20,00 часа на същата дата на адреса бил изпратен патрул на 02 РУ – СДВР в
състав св. Р.Г.и И. Ц.. При посещението на адреса св. Р.Г.заварил Р.С.спяща в
жилището. В същото нямало ток и вода, и било мръсно и разхвърляно. След като
снел сведения от намерените на място Ц.М., К.Я.и Д.П., направил опит да се
свърже с обв. Л.Н. по телефона. Същата се отзовала на адреса около 21,00 часа.
След
получен сигнал в АСП били извършени проверки по случая, които дали заключение,
че не са налице основания за откриване на работа по случая, доколкото за Р.С.се
полагали адекватни грижи от страна на нейната майка и съжителстващия й С.В..
Обитаваното от семейството жилище било с добри битови условия.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена КСППЕ, съдът е приел, че Р.С.е
психично здрава и годна да дава свидетелски показания, като същите следва да се
ценят след съпоставяне с останалите доказателства по делото. В хода на
проведеното изследване било установено, че Р.С.е с нормално развитие за
възрастта си, няма изоставане, не са налице патологични отклонения от душевния
живот, интелигентността й е в рамките на нормата, няма емоционални и
поведенчески девиации. При същата, с оглед възрастта, не са добре формирани
преценките за разстояние и време.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието, обв. Н.
формално е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК, но деянието е явно малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и я е оправдал по така повдигнатото
й обвинение.
Настоящата
инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС,
изложени в мотивната част на постановеното първоинстанционно решение, като
намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.
Правилни
и обосновани са изводите на първоинстанционния съдебен състав относно личността
на обв. Н., липсата на предходна съдимост и трудовата й заетост към датата на
извършване на инкриминираното деяние – 03.02.2016 г. Изводите на съда в този
смисъл са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на обясненията
на обв. Н. и приложеното по делото свидетелство за съдимост на същата. Така
събраната доказателствена съвкупност е единна и безпротиворечива, поради което
и не се нуждае от подробен анализ.
По
делото са събрани напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви
доказателства досежно факта на раждането на детето Р.В.С. от връзката на обв. Н.
със св. В.С., раздялата между родителите на малолетното дете, местоживеенето на
обвиняемата и малолетното дете към инкриминираната дата и обстоятелството, че Н.
сама полагала грижи за отглеждането на детето си, като работела почасово. В
тази насока по делото са събрани както обясненията на обв. Н., така и
показанията на св. В.С., Т.И., Д.П. и К.Я., и удостоверение за раждане на
детето Р. С., които в тази си част са напълно единни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви. Настоящата инстанция намира, че няма пречка да кредитира
показанията на св. С.и И., като прецени, че макар същите да не са свидетели –
очевидци на фактите и обстоятелствата, свързани с оставянето на малолетната С.сама
пред дома й, допринасят за изясняване на други обстоятелства, включени в
предмета на доказване, а именно – местоживеенето и динамичния стереотип на
обвиняемата и малолетното й дете, както и условията им на живот, явили се
обстоятелства от значение за извършване на инкриминираното деяние.
Не
се нуждаят от ревизия и изводите на СРС по отношение на факта на оставяне на
малолетното дете Р.С.пред дома му в неустановен интервал от време до към 20,00
часа, където то било установено около 16,00 ч. от св. К.Я.и отведено в дома му,
където се намирала и св. Ц.М.– негова баба. По отношение на тези факти и
обстоятелства, по делото са събрани показанията на св. Я.и М., които са напълно
единни и безпротиворечиви, и намират косвена доказателствена опора в
показанията на св. Д.П., Т.И.и Р.Г., снети в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, поради
което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно.
Фактът,
че малолетната С.е била оставена сама пред дома си не се отрича и от обв. Н. в
обясненията си, макар същата да сочи, че е оставила детето си само за минути,
за да отиде да пазарува. Като принципно намира, че пред съда Н. депозира
правдиви обяснения, които намират опора в доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция дължи да посочи, че не кредитира същите единствено в
частта им, в която обвиняемата твърди да е оставила детето само за няколко
минути, тъй като видно от останалите, събрани по делото гласни доказателствени
средства – показанията на св. Я.и М., малолетната С.е била сама най-малко в
интервала 16,00 – 20,00 часа, което не кореспондира с твърденията на
обвиняемата. Последните съдът преценява като предназначени да формират
защитната й теза по обвинението, поради което и не ги кредитира с доверие.
Безспорно
са установени – от обясненията на обв. Н. и от показанията на св. П.Я., С.В., Г.Б.и
отразеното в изготвения социален доклад, фактите и обстоятелствата, свързани с
актуалното местоживеене на обвиняемата и малолетното й дете, полаганите от
страна на обвиняемата грижи за детето и условията им на живот. По отношение на
тези факти и обстоятелства, по делото са събрани достатъчен по своя обем и
категоричност гласни и писмени доказателствени средства, които в своята
съвкупност позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите. Така
събраните гласни доказателствени средства, са напълно еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което за съда не възникна съмнение, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена КСППЕ по отношение на
малолетната Рая С., която настоящият съдебен състав изцяло кредитира като
прецени, че е ясно, точно, пълно, обективно и компетентно изготвено, и относимо
към предмета на доказване, се установява безспорно, че Р.С.е психично здрава и
годна да дава свидетелски показания, като същите следва да се ценят след
съпоставяне с останалите доказателства по делото. В хода на проведеното
изследване било установено, че Р.С.е с нормално развитие за възрастта си, няма
изоставане, не са налице патологични отклонения от душевния живот,
интелигентността й е в рамките на нормата, няма емоционални и поведенчески
девиации. При същата, с оглед възрастта, не са добре формирани преценките за
разстояние и време.
Въз
основа на заключението на назначената и и изготвена КСППЕ по отношение на обв. Н.,
която настоящият съдебен състав също кредитира, се установява, че Н. е психично
здрава; към датата на извършване на инкриминираното деяние същата е могла да
разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.
В
заключение следва да се посочи, че в хода на проведеното съдебно следствие са
събрани необходимите и възможни доказателствени източници, в т.ч. и писмени
доказателствени средства, които да позволят на съда, постановил атакувания съдебен
акт, да формира еднозначни изводи по фактите. Същите почиват на изключително
прецизен и задълбочен анализ, поради което и изцяло се споделят от настоящата
инстанция.
При
това и обосновани и законосъобразни се явяват и изводите на първоинстанционният
съдебен състав, че с деянието си, обв. Н. формално е осъществила признаците от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК.
За
обективната съставомерност на деянието по цитирания престъпен състав се изисква
деецът – родител или настойник, да остави лице, намиращо се под родителски
грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа, с което да създаде
опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие.
От
субективна страна, престъплението по този законов текст е уредено като
умишлено, като то може да се осъществи с форма на вината пряк или евентуален
умисъл: деецът предвижда, че вследствие на неговото поведение лице, намиращо се
под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа, ще бъде
оставено без надзор и достатъчно грижи, както и че в резултат на това може да
се създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие и да
цели или допуска това.
В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че обв. Н. има качеството
на родител на детето Р.В.С., а последната, поради ниската си възраст към
инкриминираната дата – на 8 години, е лице, нуждаещо се от постоянен надзор и
достатъчна грижа, с оглед да се осигури правилното й физическо, душевно и
морално развитие.
Несъмнено
доказано се явява и обстоятелството, че на инкриминираната по делото дата – на
03.02.2016 г., обв. Н. оставила малолетното си дете – Р.В.С., родена на *** г.,
без надзор и достатъчна грижа, като я оставила продължително време – най-малко
за времето от 16,00 ч. до 20,00 ч., сама в дома им, находящ се в гр. Нови
Искър, ул. „******, при много лоши битови условия.
С
това безспорно обвиняемата е създала опасност за физическото, душевно и морално
развитие на малолетната Р. С.. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е
допускала настъпването им.
Същевременно,
правилни и обосновани се явяват изводите на решаващия първоинстанционен съд, че
макар обв. Н. формално да е осъществила от обективна и субективна страна всички
признаци на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК, деянието й е явно
малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която не обуславя
въздействието спрямо дееца посредством най-тежката форма на държавна принуда,
каквато е наказанието. За да формира изводите си в горния смисъл, СГС съобрази
следното.
За
да е налице явно малозначително деяние, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е необходимо
същото, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, да не е общественоопасно или степента му на обществена опасност
да е явно незначителна.
В
конкретния по делото случай деянието, осъществено от обв. Н. разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната
такава, визирана от законодателя в състава на престъплението по чл. 182, ал. 1
от НК.
Така,
на първо място, обв. Н. не разкрива висока степен на обществена опасност –
същата е на млада възраст, с чисто съдебно минало, трудово заета, полага
необходимите грижи да осигури препитание и добри условия за живот и отглеждане
на малолетното й дете (в този смисъл и показанията на св. Я., В. и Б.); лошите
битови условия, констатирани в дома й към момента на извършване на деянието и
оставянето на детето без надзор, в значителна степен са били обусловени от
тежкото й социално положение, от липсата на лице, което да й помага в
домакинството и в отглеждането на детето и от необходимостта обвиняемата да
работи почасово, за да изхранва себе си и детето си – резултат и от пълната
дезинтересираност на бащата – св. В.С., по отношение на отглеждането на детето
им.
На
второ място, деянието осъществено от обв. Н., също не разкрива висока степен на
обществена опасност. Видно от събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, същото е случаен факт за обвиняемата, инцидентна
проява, а не трайно изградено отношение на неглижиране на грижите към малолетното
дете; последното е било оставено в дома си, в близост до който живеели роднини
на детето; за малолетното дете не са настъпили каквито и да било неблагоприятни
последици, в резултат на деянието. Налице е, следователно, хипотеза на „явна
малозначителност”, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето
защо и като е оправдал обвиняемата по обвинението да е осъществила състав на
престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, СРС, НО, 134-ти състав е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съображенията на представителя на държавното обвинение в противния смисъл се
преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.
Предвид
изхода на делото, правилно и законосъобразно е решението на първоинстанционния
съд направените по делото разноски да бъдат оставени за сметка на държавата, на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или
изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.12.2017 г., постановено
от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав, по НАХД № 16904/2017
г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/