№ 1944
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20213100100168 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото е иск на Ц. Н. Д., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, кв.
Владислав Варненчик, бл.407, вх.17, ет.3, ап.307, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ №43, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор №10135.2552.1699 по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 1873кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. Изгрев, ул. „Мир", №81, при
граници по същите КК и КР имоти с №10135.2508.892, №10135.2552.1696,
№10135.2508.685, №10135.2508.684, №10135.2508.9557, №10135.2508.680 и
№10135.2552.1698, за който терен в полза на ответника е издаден АПОС
№8941/30.03.2016г., но който се твърди да е собствен на ищеца по давност в периода от
2005г. до 2015г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот ПИ с
идентификатор №10135.2552.1699 по КК и КР, одобрени през 2008г., находящ се в гр.
Варна, кв. Изгрев, ул. „Мир", №81. Твърди, че през м. април на 2005г. ищецът е установил
владение върху терена, който към този момент бил изоставен и безстопанствен, като
почистил храстите в него и го заградил с ограда (мрежа с метални колове). От същия
момент до 2015г. и след това до завеждане на делото, ищецът непрекъснато,
необезпокоявано и явно е владял земята, като полагал непрекъснато грижи за поддържането
й в нормален вид и я почиствал редовно. Така придобиването по давност станало с
изтичането на 10-годишния срок, а именно през м. април 2015г.
Твърди, че въпреки горното едва през 2019г. за първи път е инициирал процедура за
издаване на КНА по обстоятелствена проверка за собствеността си, но в хода на същата
узнал, че теренът бил актуван като публична общинска собственост през 2016г., за което
бил издаден АПОС №8941 от 30.03.2016г. от Община Варна. Ищецът поддържа обаче, че
издаденият АПОС удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по
никой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи, а позоваването от Общината на общо
нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не се отъждествява
с реално конкретно придобивно основание.
1
По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника и себе си,
ищецът моли за отричане правата на ответника и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска и спора за материално право между страните, но счита иска за
напълно неоснователен. Оспорва изобщо ищецът да е имал своително владение върху
терена. Евентуално оспорва годността на терена да бъде придобиван по давност, тъй като
бил публична общинска собственост.
Ответникът твърди, че ПИ №10135.2552.1699 е част от поземлен имот, актуван през
1973г. като държавна собственост с АДС №11910 от 29.08.1973г. и АДС №978/1991г., който
държавен имот съставлявал част от площадката на Хлебозавод-2 по КП на жк Изгрев и
служил за дейността му, а понастоящем е част от местната транспортна улична мрежа. На
осн. пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминали следните
държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според на чл.8, ал.З от
Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. И тъй като
процесният имот бил част от такъв държавен,след това общински имот, същият нямало как
да се придобие по давност от ищеца. Защото според чл.86 ЗС (в редакция до 1996г.)
съществувала правна забрана за придобиване по давност на държавна и общинска
собственост, а с мораториума, наложен с пар.1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31 декември 2022г.
Ответникът твърди още, че спорният ПИ №10135.2552.1699 съставлява част от ПИ
9554 по КП на м-ст „Сотира" от 2000г.; част и от ПИ 2626, 2625, 2624, 2620 и 2628 по
Кадастрален план от 1973г. и част и от ПИ 11829, 11830, 11839 и 11840 по Кадастрален план
от 1956г. Същият попада в обхвата на Заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областния
управител на област - Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти.Видно от
регистъра на имотите към ПНИ, процесният терен попада в имот №9554, с площ 4845 кв.м.,
който целият е част от общинската улична мрежа. Като собственик на №ПИ 9554 в
регистъра към КП от 2000г. е вписана Община Варна; вид територия – транспорт; начин на
трайно ползване - местни пътища. С Решение № 1725-6/13.04.2005г. на ОбС - Варна е
одобрен план за регулация и застрояване на с.о. Сотира, а по приетия ПРЗ, ПИ
№10135.2552.1699 попада в улична регулация и паркинг. Така няма как част от уличната
мрежа на Варна да бъде придобита по давност.
Ответникът оспорва също и твърдението, че ищецът бил владял спорния терен в
реални граници в периода 2005г.-2015г., като счита че имотът никога не е имал трайни
граници, а е бил част от горепосочените по-горелми терени.
По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от ищеца придобивно
основание, с пълния фактически състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно
владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на исковия ПИ №1699, считано от
м.04.2005г. до м.04.2015г., а и след това; твърденията относно начина и момента на
установяване на владението (с влизане в изоставен и безстопанствен имот, почистване на
храстите в него и ограждане с мрежа и метални колове); твърденията за своителен характер
на ползването на имота;годността на имота да бъде обект на придобивна давност; всички
други положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
всички положителните твърдения, на които основава възраженията си; в това число и
2
относно противопоставимите си на ищеца права на собственост върху спорния имот; в това
число и че процесният терен е бил част от сочените от ответника държавни имоти, които
после били трансформирани в общински и които в периода 2005г.-2015г. са били част от
уличната общинска мрежа и така са били обект на мораториума за придобиване по давност
на общински имоти.
По редовността: По технически причини по делото е представено и към момента е
налице удостоверение за данъчна оценка на ПИ №1669, вместо за относимия ПИ №1699. За
отстраняване на нередовността следва да се дадат на ищеца указания до о.с.з., включително
евентуално и за държавната такса.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да
бъдат допуснати до прилагане по делото.
На двете страни следва да се допуснат по двама свидетели при режим на водене, за
доказване, съответно опровергаване, на своителното владение на ищеца върху процесния
имот, в заявения времеви период.
С оглед защитната теза на ответника, отразена в отговора на исковата молба, следва
да се допусне замолената от него СТЕ, на негови разноски.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 02.09.2021г. от 10.30ч., за които
дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение.
На ищеца да се изпрати и препис от отговора.
УКАЗВА на ищеца, до деня преди първото о.с.з. по делото, да представи
удостоверение за данъчна оценка на процесния ПИ №1699, както и в случай че оценката му
е над 91578.50лв. да представи и доказателства за доплатена на ВОС държавна такса в
размер на разликата над внесените досега 915.78лв. до пълния размер на 1% от данъчната
оценка на процесния имот.
При неизпълнение на указанията в срок производството ще се прекрати.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени
доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да водят по двама свидетели в о.с.з., за
доказване и съответно за опровергаване на твърдяното своително от ищеца владение върху
процесния терен в периода 2005-2015г. и след това.
* НАЗНАЧАВА СТЕ, вещото лице по която след запознаване с всички материали по
делото, след оглед на място и след справка със съхранявана в Община Варна, АГКК и други
компетентни държавни и общински органи нужна за делото информация, да даде
заключение по поставените с отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300.00лв., вносими от
ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани
3
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Стоян Костов, която да се призове след внасяне на
депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за разглеждане
делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и изготви експертизата по
обективни причини следва да уведоми своевременно съда, по арг. от чл.198 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез
Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4