Р Е Ш
Е Н И Е
№ 77
гр.Кюстендил, 24.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №652023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр.София, кв.“Овча
купел“, бул.“Никола Петков“ №86, съдебен адрес *** обжалва решение
№4/11.01.2023г. на ДРС, постановено по АНД №1034/2022г. Развиват се съображения
за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез пълномощника, в
писмено становище излага съображения за правилност и законосъобразност на
въззивното решение. Претендират се разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението
на районния съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №4/11.01.2023г., постановено по АНД
№1034/2022г., с което е отменено
НП №BG20032022/5800/P8-416/02.09.2022г.
на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. А.И.Ш.
*** е
санкциониран като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1800 лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ДРС е формирал извод за незаконосъобразност
на НП, приемайки че са допуснати съществени нарушения по ЗАНН във връзка със
съдържанието на АУАН и НП по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от закона,
както и поради недоказаност авторството на административното нарушение.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, тъй като установените факти
са анализирани съобразно приложимите законови норми и формираните правни изводи
са съответни на правото.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на А.И.Ш. ***/5800/P8-416/02.09.2022г. на директора на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“. При
извършена проверка на 20.03.2022г. на ГКПП Кулата в направление излизане от
територията на РБългария е установено, че на 27.02.2022г. в 11.09ч. МПС с
рег.№Е5447МК е засечено по път А-3, км52+049, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис /доклад/ от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението D9С856ЕF321D5649E053011F160AA612 и снимков материал. За констатирано нарушение на чл.179,
ал.3а от ЗДвП – неизпълнение на законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси
е съставен е АУАН №№BG20032022/5800/416
от 20.03.2022г. от служители на ТД Митница София, а въз основа на констатациите
в него е издадено оспореното НП.
Извършвайки
контрол за законосъобразност на оспореното решение на въззивния съд въз основа
на анализ на събрания доказателствен материал, касационният съд намира съдебния
акт за правилен по отношение изводите за допуснати съществени процесуални
нарушения и за недоказаност авторството на деянието.
Задължителен
реквизит от съдържанието на АУАН и НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на
закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството
между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и
от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В
процесния случай е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
КАС не възприема изложените съображения от АНО, че нормата едновременно съдържа
правило за поведение и санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на
чл.139, ал.7 от ЗДвП, както правилно е възприел районният съд. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице
реквизита по чл.42,
ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е
съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също
така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност
от касационната инстанция.
Съгласно
посочената санкционна норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП субект на нарушението е
водача, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3
от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В настоящият случай
АНО не е ангажирал никакви доказателства за субекта на твърдяното нарушение,
нито пък е изложил мотиви в оспореното НП в този аспект. Недоказаността на
извършителя на административното нарушение води до незаконосъобразност на НП.
Като
е достигнал до идентични правни изводи районният съд е постановил правилно
решение, което ще бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски на ответника на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 500 лв. Размерът е до минимума по чл.18, ал.2
във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№4/11.01.2023г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1034/2022г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с
адрес гр.София, кв.Овча купел, ул.“Никола Петков“ №86 да заплати на А.
И Ш. *** съдебни разноски в размер на 500 лв.
/петстотин/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: