Решение по дело №3287/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                               Година  2019                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На   шестнадесети септември       Година  две  хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 

 АНД                                 № 3287                по описа за 2019 г.

 

 за да се произнесе взе предвид следното

 

 

             Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Й.К. против  Електронен фиш серия К № 2446348/19.12.2018 г. на ОД на МВР -Варна с който за  нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от същия закон на Н.К. е наложено наказание глоба в размер на 100лв.

 

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Твърди се, че при определяне на квалификацията и наказанието, не била отчетена допустимата грешка на отчитане на техническото средство.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В придружително писмо изразява становище, че са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

 

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

        На 19.12.2018г. около 10.27 часа, автомобил „Тойота Ланд Круйзер” с рег. № У 5825 АТ, собственост на „Пропъртис“ООД, представлявано от Н.Й.К., бил  управляван в посока от гр.Варна към „Златни пясъци“, със скорост 81 км.ч. при разрешена скорост 60 км.ч., въведена с пътен знак В-26.

 

        За това бил издаден процесният електронен фиш. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство, регистрирано в БИМ и преминало съответния метрологичен контрол. Видно от протокол от 19.12.18г. техническото средство било в стационарен режим на измерване и в посока за задействане от приближаващи автомобили.  

 

                Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, вкл. протокол за метрологичен контрол и други.

 

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша”  и липсата на дата на съставяне не е съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. 

                От доказателствата по АНП се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от Наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.

        Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес.       

        От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

        Правилно ЕФ е бил издаден на Н.К., тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а според ал.- 2, когато собственикът е юридическо лице, отговорността се носи от неговия законен представител. Чл. 189 от ЗДвП подробно описва процедурата по издаване и анулиране на  ЕФ в случаите, когато субектите по чл. 188 ал.1 и 2 посочат лицето, което е управлявало автомобила. Въззивницата К. не е посочила такова лице.  ЕФ е бил връчен по предвидения от закона ред и тя имала възможността да се възползва от правото си по чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторила.

        Правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП. Според чл. 16 ал.5 от (5) от  Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., “при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.). Според чл. 755 (1) Максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат:

1. ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – в лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал;

2. ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове;

3. три km/h до 100 km/h или 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h и не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h или минус 10 % от измерената стойност над 100 km/h – за скоростомери, измерващи средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово разстояние между две контролни точки на участък от път.“

        Измерената скорост на движение на автомобила е 74 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км. В ЕФ е отразена наказуема скорост от 81 км/ч. и е посочено, че тя е превишавала разрешената с 21 км.ч. Въззивницата обосновано е наказана на  основание чл.182  ал.2 т.3  от ЗДвП с глоба в размер на размер на 100 лева и възраженията в жалбата са неоснователни.

       

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2446348/19.12.2018 г.  на ОД на МВР -Варна с който за  нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от същия закон на Н.К. е наложено наказание глоба в размер на 100лв.

 

            Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                          СЪДИЯ :