Р Е Ш Е Н И Е №
14.09.2021г., град Средец
В ИМ.НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на шестнадесети август през две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 448 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно и
субективно кумулативно съединени искове, предявени от Г.В.К., ЕГН ********** –
лично и като майка и законен представител на малолетните деца М.Ю.С., ЕГН **********,
С.Ю.С., ЕГН ********** и Я.Ю.С., ЕГН **********, чрез адв.Е.В. против Ю.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, както и с искове, предявени от Ю.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** – лично и като родител
и законен представител на децата М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С.,
против Г.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***– чрез адв.Е.В..
Ищцата твърди, че с ответника били зажиВ.на
съпружески начала през лятото на 2011г. в село Дебелт, ***, който имот бил
собственост на брата на С.. Когато зажиВ.заедно, била на петнадесет години,
като се събрали след кратко познанство без да се познавали добре. Сочи, че на
27.06.2012г. се родил първият им син М.Ю.С., ЕГН **********, на 09.09.2014г. се
родил вторият им син С.Ю.С., ЕГН ********** и на 20.05.2016г. се родил третият
им син Я.Ю.С., ЕГН **********. К. излага, че до 01.09.2019г. с ответника
живеели заедно, като за периода от 2011г. до 2019г. отношенията им били на
приливи и отливи, като тя била бита от него и се карали. Сочи, че С. не желаел да работи нормална работа, като
работел почасово за 20-30 лева, с които си купувал алкохол или наркотик. Ищцата
гледала децата с помощта на нейните родители и с това, че ходела да слага
тапети и да боядисва къщите на хората. На 01.09.2019г. майката се опитала да си
вземе децата и да отиде при нейните родители, но била набита и си тръгнала без
децата. След като отишла при нейните родители, С. всеки ден отивал при нея да я
моли да се върне, но тя отказвала, тъй като не можела да издържи на поредния
побой. Тогава ответникът дошъл с неговите близки и пребили родителите на ищцата
в техния дом. К. заминала за Германия, изпращала пари на С., за да гледа
децата, но вместо да ги гледа, той ги дал на майка си, а доколкото знаела сега
той бил в Обединеното кралство. Ищцата твърди, че имала условия къде да гледа
децата, имала постоянна работа и искала децата ѝ да растат в спокойна
среда, а бащата употребявал наркотици и алкохол, бил неграмотен, нямал
възпитателски качества и децата живеели в една несигурна семейна среда. Отправя
искане да ѝ бъдат присъдени родителските права над децата: М.Ю.С., С.Ю.С.
и Я.Ю.С., като се определи следния режим на лични отношения с бащата: всяка
първа и трета събота от 09.00 часа до 17.30 часа, както и двадесет дни през
лятото, когато майката била в платен годишен отпуск, а местоживеенето на децата
да бъде определено при майката. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Ю.В.С., чрез адв.Й.Ж. е ангажирал отговор на исковата молба.
В него се сочи, че исковата молба е допустима, тъй като ищцата била майка на
децата, но неоснователна, тъй като изложеното в исковата молба не отговаряло на
истината. Излага, че Г. сама напуснала жилището и го оставила сам да се грижи
за трите им деца. Ищцата не му помогнала да припознае двете им по-малки момчета
– С.и Я., тъй като била в чужбина и така процедурата се била удължила.
Релевира, че в жилището в село Дебелт винаги живеели самостоятелно, като то
било закупено от родителите на ответника, но било написано на иМ.на брат му,
тъй като при покупката му той бил непълнолетен. Твърди, че никога не бил стоял
без работа, работел в завода Промет в село Дебелт, а когато не бил там, работел
почасово, защото не искал семейството им да е без пари, както и че не
харчел пари за алкохол и наркотици. Сочи, че за децата получавал помощ от
неговата майка, докато родителите на ищцата избягвали тази отговорност.
Заявява, че много обичал Г., не позволявал и косъм да падне от нейната глава,
не се били карали сериозно, нито я е бил, не бил организирал негови близки да
пребиват нейните родители. Излага, че след като ищцата заминала за Германия, му
било много трудно, грижел се за децата с помощта на неговата майка, но Г.
никога не му била изпращала пари. Не знаел какво работела Г., като относно
твърденията ѝ за постоянна работа не били представени доказателства, не
знаел и къде е домът ѝ, като не бил посочен неин адрес в исковата молба.
Заявява, че Г. била много млада като се събрали, нямала майчинско чувство, нито
възпитателски умения. Счита, че майката искала да отведе децата зад граница в
Германия и да получава помощи като многодетна майка, тъй като я мързяло да
работи, а той не бил съгласен да се откаже от синовете си и да не ги видел
никога повече. Твърди, че е съвестен родител, обичал децата си и дори да бил в
Англия, пращал постоянно пари, за да ги гледа и издържа, а през два месеца се
прибирал в България, за да ги види. Оспорва твърденията на ищцата, заявява, че
няма да си даде децата, не бил съгласен да плаща издръжка и искал да си гледа
децата.
Ищецът Ю.В.С. /предявил исковата молба
след завеждането на исковете, подадени от майката Г.В. К./ твърди, че с Г.В.К.
нямали сключен граждански брак, но живеели заедно на семейни начала от 2011г.
През това време се родили синовете им – М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С.. Двете по – малки деца не били
припознати, въпреки желанието на бащата, като майката на децата не желаела да
им съдейства. Въпреки това С. ги припознал през септември 2019г. и от тогава
носели неговите имена. По същото време К. напуснала С. и децата и заминала при
роднините си в Германия. С. твърди, че майка му Н.П.живеела в съседство и всеки
ден се грижела за децата, дори им готвела, за да помага на Г.. Въпреки това тя
решила да ги остави и да отиде в чужбина. От там тя пращала няколко пъти по сто
лева на майката на С., но това се случвало ако някое от децата имало рожден ден
или например по Коледа. Тези сто лева били за трите деца и въобще не били
издръжка, тъй като ако не бил бащата, за да праща пари на майка му от Англия,
където работел, тези деца щели били да са гладни и нямало да оцелеят. Твърди
се, че Г. била безотговорна и не знаела какво е да бъде родител. С. сочи, че
въпреки обстоятелството, че работел в Лондон, той си говорел по Скайп с децата
му всяка вечер и се интересувал как са, как е минал денят им, имат ли нужда от
нещо. Не искал да остава децата на Г., тъй като знаел как тя няма да ги гледа,
а искала да ги вземе за няколко месеца в Германия, тъй като вече живеела там.
Излага се, че майката била казала на децата, че се била омъжила, имала нов мъж,
който щял да бъде новия им татко. Твърди се, че М.бил ученик, а С.и Я.ходели на
детска градина. Бащата с помощта на неговата майка се грижели за всички
потребности на децата доколкото можел, но ако Г. осигурявала поне минимална
издръжка на всяко дете, би му помогнала много, защото момчетата растели и имали
нужда от дрехи, храна, отопление и други ежедневни разходи. С. отправя искане
родителските права върху децата му М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С. да му бъдат предоставени на
него, местоживеенето на децата да бъде определено при бащата на адрес: село
Дебелт, община Средец, ***, да бъде определен режим на лични отношения с
майката така както тя предлага през месеца или годишно, с оглед това, че тя не
е в България и обикновения режим не би бил удачен в случая. Иска се да бъде
осъдена Г.В.К. да плаща месечна издръжка в размер минималната за страната –
162,50 лева на всяко от трите си деца - М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното
изменение или прекратяване, ведно с лихвата върху всяка забавена вноска, както
и издръжка за минало време в размер на 150 лева месечно една година преди
завеждането на делото или от 15.01.2020г. на всяко от трите деца М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., чрез техния
баща Ю.В.С..
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът по последващо предявената искова молба Г.В.К., чрез адв.Е.В.
е ангажирала отговор на исковата молба. В него се сочи, че действително
страните нямали граждански брак и живеели на съпружески начала, както и че
имали три деца и за двете през 2019г. не знаела как станало припознаването и
майката не била дала съгласие за това. Сочи, се че Г. била много малка, когато
заживяла с бащата на децата си. Тъй като не знаела много неща за домакинството,
неговата майка вместо да я учела, я тормозела с упреци относно начина ѝ
на гледане на децата, чистене, готвене, като тогава тя самата била дете.
Съпругът ѝ също слушал майка си и той спрямо Г. налагал психически и
физически тормоз, свързан с техните отношения. Тъй като страните били в тежко
материално положение, на майката се наложило да отиде при своите родители и да
започне работа в Република Германия и от там да изпраща пари за децата. От своя
страна и бащата на децата заминал за Обединеното Кралство също да работи.
Излага се, че и двамата родители на децата били извън страната от години. За
децата се грижела майката на С., но не било вярно твърдението, че Г. изпращала
по 100 лева, както и че тя не била добра майка, а напротив - след като тя
заминала за Република Германия, се върнала, за да си вземе децата, но бащата
отказвал категорично да ѝ даде разрешение да пътува с децата в чужбина.
Ответницата твърди, че не искала и не целяла да си остави децата, но към онзи
момент била принудена с оглед психическият и физическият тормоз над нея. До
сега била правила многократни опити да си види децата, но те били осуетявани
чрез скандали, заплахи и събиране на родата
за сплашване, когато ходела в село Дебелт. Отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции, предявени от бащата. Претендира разноски.
Съдът, след анализ на
доказателствата и доводите на страните по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените Удостоверения за раждане на М.Ю.С., С.Ю.С.,
и Я.Ю.С., първото дете е родено на ***г., второто дете е родено на ***г., а
трето дете е родено на ***г., в гр.Бургас, а техни родители са Г.В.К. и Ю.В.С..
От депозираните в материалите по делото удостоверения за постоянен и настоящ
адрес за децата е видно, че същият е в село Дебелт, община Средец, област
Бургас, ***.
От приобщения в доказателствата по
делото Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас се
установява, че Г. и Ю. съжителствали на семейни начала от 2011г., по време на
което били родени трите им деца. Фактическата раздяла между родителите
настъпила на 01.09.2019г., когато майката напуснала дома и заминала при своите
родители, а в последствие за Германия, където била и понастоящем. След
раздялата между Г. и Ю., последният предприел действия за припознаването на
децата С.и Я.. Грижите за децата поел С. с подкрепата на своите родители Н.и В.П.,
които се грижели към момента за децата по време на отсъствието на бащата. При посещение
на адреса в село Дебелт на служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Бургас, изготвили Социалния доклад, констатирали, че децата се отглеждали от
бабата и дядото по бащина линия, които полагали необходимите грижи и
задоволявали потребностите им по адекватен начин. За децата имало избран личен
лекар, който следял за здравословното им състоЯ.е и общо развитие. Били им
поставени нужните задължителни имунизации. Не били заявени минали, настоящи и
хронични заболявания на децата. Жилищните условия в дома на бащата, както и в
този на бабата и дядото, в които се отглеждали децата, били подходящи за тях,
поддържали се добри хигиенно – битови условия. Детето М.бил ученик ОУ „Антон
Страшимиров“ в село Дебелт, а С.и Я.били записани в детска градина „Дъга“ в
село Дебелт. Между бабата Н.П.и децата М., С.и Я.била налице силна емоционална
връзка. Значими възрастни за децата били бабата и дядото по бащина линия, с
които поддържали ежедневни контакти и полагали грижи за тях, баща им, за който
споделяли с повече желание и твърдели, че поддържат по – чести контакти и майка
им, с която поддържали периодични контакти чрез социалните мрежи.
В хода на проведеното съдебно дирене в
настоящото производство са приобщени свидетелските показания на свидетелката Н.С.П.
– майка на Ю.В.С.. От същите се установява, че Н.се грижела за децата М., С.и Я.,
а всяка седмица и месец синът й Ю. й пращал пари. Мъжът на Н.също бил трудово
ангажиран. Ю. работел в сферата на строителството във Великобритания. Г.
работела в Германия. С бащата децата контактували всяка вечер чрез Скайп.
Майката се била обадила няколко пъти, но от нова година повече не се била
обаждала. Тя била омъжена, като показала по Скайп новия си мъж на големия си
син и той се настроил против нея. Свидетелката твърди, че Г. няколко пъти била
пратила пари за децата по 50 евро и веднъж 100 евро. Излага, че родителите на
децата били разделени от две години, тъй като се били скарали. През това време
майката не била идвала в България и не се опитвала да се свърже с децата. Децата
посещавали детска градина и училище редовно. В грижите за тях свидетелката Н.била
подпомагана от мъжа й и от внучка й, която била на седемнадесет години. В село
Дебелт децата си имали приятелчета и други роднини, с които общували. Те искали
повече да бъдат при своята баба. Бащата работел в Англия по три месеца, след
което се връщал за месец или две седмици в България. Докато родителите на
децата били заедно, майката Г. ги гледала и се грижела за тях и те били
привързани към нея. Тогава Н.също помагала за отглеждането на децата, както и
нейната дъщеря М..
Съдът кредитира
свидетелските показания, тъй като са последователни, логични и кореспондират с
останалия по делото доказателствен материал.
Представени са по делото два броя
трудови договори, сключени между Г.К. и М.ГмбХ § Ко.КД и съответно Щ.Г. ГмбХ §
Ко.КД, от които се установява, че ищцата е трудово ангажирана в Германия. Приобщени
са към делото три документа за извършени парични преводи чрез Уетърн Юниън на
дата 17.02.2020г. за сумата от 100 евро, на дата 20.05.2020г. за сумата от 40
евро и на дата 26.06.2020г. за сумата от 70 евро, като въпросните средства са
изпратени от Г. на М.С. в България. От представената декларация за семейно и
материално положение на бащата става ясно, че получава трудово възнаграждение в
размер на 1500 паунда. Представени са следните разписки - разписка № 0700011939659462/12.11.2020г.,
разписка № 0700011957801939/16.11.2020 г., разписка №
0700012005850704/24.11.2020г., разписка № 0700012070151368/05.12.2020г.,
разписка№ 0700012129975833/15.12.2020г.,разписка № 0700012207483254/28.12.2020г.,
разписка№ 0700012225252467/30.12.2020г., разписка №
0700012277456123/08.01.2021г. и разписка № 0700012383149950/25.01.2021г.,
видно от които за периода от 03.08.2020г. до 25.01.2021г. Ю. е изпращал на
своята майка парични средства в общ размер на 6 121,77 лева. Изискани са
справки от РУ Средец, видно от които за периода от 01.08.2019г. до
29.02.2020г. Г. има регистрирано едно
излизане от Република България на дата 18.09.2019г., а Ю. за същия период има
едно излизане от страната на дата 13.12.2019г., едно влизане на дата
08.04.2020г. и едно излизане на дата 26.06.2020г. В настоящото производство е
приобщена и докладна записка от РУ Средец, в която е посочено, че след
извършена проверка през 2019г. в РУ Средец било постъпило постановление № 500
от 13.09.2019г. по описа на Районна прокуратура – Средец във връзка с подадена
жалба от Ю.В.С. срещу Г.В.К. за това, че не полагала грижи за децата им С.и Я..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.127 от СК за определяне местожителството на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и родителят, спрямо когото не е предоставено
упражняването на родителските права, както и издръжка за бъдеще и минало време.
Основателността на исковете за
предоставяне упражняването на родителските права е обусловен от установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна родителите, че разполагат с
родителски капацитет да отглежда и да полагат грижи по отношение на малолетните
М., С.и Я., а по иска за издръжка следва да установят, че децата не са навършилш
пълнолетие, че Г. и Ю. са техни родители, материалните възможности на майката,
съответно бащата, да дават издръжка в искания размер и материалните възможности
на родителя, при когото децата ще живеят преимуществено и който полага
непосредствените грижи за малолетните деца. По отношение на иска за
издръжка на децата за минало време следва да се установи, че майката не е
давала издръжка в периода, за който се претендира. В тежест на всеки
един ответник по иска за предоставяне упражняването на родителски права е да
установи обстоятелства, че майката, съответно бащата, не е в състоЯ.е да
отглежда и да полага грижи по отношение
на малолетните деца. Относно исковете за издръжка в тежест на всеки един от
родителите е да докаже обстоятелства, наличието на които го препятстват да
заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.
Съобразно
даденото тълкуване в т.2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай,
че не се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в това смисъл е родителите да бъдат мотивирани
да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се
поставя в зависимост от отношенията помежду им. Законът дава приоритет на
постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и
възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права,
като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за
правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето
в тяхната основна грижа. По изключение, когато родителите не живеят съвместно,
се обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на
интересите на ненавършилите пълнолетие деца. С оглед защита интересите на
децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на когото да възложи
упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна
отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
В Постановление
№ 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС е обобщена практиката на съдилищата по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите, като дава указания упражняването на
родителските права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са
не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания
случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата
на задълбочена съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства.
Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са
изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях
факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по
решаваща значимост: възпитателски качества, моралния облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите
нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано
и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само
като финансови и материални възможности, но и начина на живот.
Не е спорно, че Г. и Ю. са родители
на децата М., С.и Я., както и че са живеели на семейни начала, но през 2019г.
са се разделили, като тези обстоятелства се установяват и от приобщените
доказателства в производството. В настоящия случай, към момента непосредствени
грижи за децата се полагат от тяхната баба по бащина линия Н.С.П., като в
ежедневието си е подпомагана от своя съпруг – дядото на децата – В.П., както и
по – голямата й внучка, която е на седемнадесет години. Установи се, че както
майката Г., така и бащата Ю. са извън България, тъй като са трудово ангажирани
съответно в Германия и Англия. Въпреки това бащата поддържа ежедневни контакти
с децата си по Скайп, а също така се връща в страна при децата в село Дебелт в
интервали през три месеца, като остава за месец или две седмици. В същото време
контактите на децата с майката чрез социалните мрежи не са толкова чести, като
не се установи да се е прибирала в страната след като е заминала за чужбина.
Действително от приобщените свидетелски показания на Н.П.стана ясно, че докато Ю.
и Г. са били заедно, последната се е грижела за своите деца и е било налице
привързаност по между им. След раздялата на родителите обаче отговорността по
отглеждането на децата е поета изцяло от бащата, който поддържа ежедневни
контакти с тях, прибира се периодично при тях и изпраща парични средства за
тяхното отглеждане. За непосредствените грижи за децата бащата е подпомаган от
своите родители, като между тях и децата е налице емоционална връзка.
По делото се установи, че за децата е
осигурена възможността да посещават детска градина и училище, осигурена е и
необходимостта им от здравеопазване, имат социална среда в село Дебелт,
битовите им потребности също са задоволени адекватно. Безспорно е налице и безусловната
готовност и желание на бащата да полага грижи за децата си. Същият е трудово
ангажиран, като при отглеждането на децата може да бъде подпомаган от своите
близки и роднини. Предвид това именно бащата разполага с по-добър родителски
капацитет за отглеждането на малолетните деца.
Същевременно, в производството по
предоставяне упражняването на родителските права, преценката е обусловена в
изключителна степен от интересите на децата. В § 1, т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето, при определяне на понятието „най добър интерес на детето“ е
вложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на:
желанията и чувствата на децата; физическите, психическите и емоционалните
потребности на децата; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
децата; опасността или вредата, която е причинена на децата или има вероятност
да им бъде причинена; способността на родителите да се грижат за децата;
последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата, както
и други обстоятелства, имащи отношения към децата. В случая децата са малки – М.е на девет години, С.е на седем години, а Я.е
на пет години, като за тези възрасти се характеризира това, че индивида се
формира като личност и изключително много се влияе от заобикалящата го
среда. Въпросните възрасти обуславят
нуждата от засилена грижа, любов, топлина, семейна среда и подкрепа спрямо
децата, която в случая може да бъде осигурена по – добре от бащата. Следва да
се отчете обстоятелството, че след раздялата на родителите, бащата е полагал
адекватни грижи за децата си и е в интерес на децата за напред да се грижи за тях
именно техния баща. Ето защо родителските права ще се предоставят на бащата, а
на майката ще бъде определен режим на лични отношения, с оглед това тя и децата
да поддържат връзка. Доколкото режимът на лични отношения на родителя, на който
не са предоставени родителските права, трябва да позволява възстановяване,
поддържане и засилена емоционална връзка на родителя с децата, както и
възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на децата,
режимът на лични отношения ще се определи както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с
преспиване и един месец през лятната ваканция, като този месец не съвпада с
платения отпуск на бащата.
С оглед предоставяне упражняването на
родителските права на бащата, местоживеенето на децата следва да бъде
определено на следния адрес: село Дебелт,
община Средец, област Бургас, ***.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на
следните предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е
негов родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности на
родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и
който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това
задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя с оглед
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и материалното състоЯ.е
на родителите.
В случая не е спорно, че Ю. и Г. са родители на М., С.и
Я., както и че те са малолетни. Двамата родители са в млада и трудоспособна
възраст. Същите са трудово ангажирани. От доказателствата по делото става ясно,
че децата са на възраст, в която разходите за тях непрекъснато нарастват,
необходимо е да им бъде закупувана храна, учебни пособия, дрехи, обувки, играчки,
да посещават детска градина и училище, извънкласни занимания и културни
мероприятия, необходими са им и средства за здравеопазване. Отделно от това
трайно възприето е от съдебната практика становището, че при непълнолетните
нуждата от издръжка не се доказва – обичайните потребности се предполагат,
предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя
социално значими занимания на подрастващото дете. В настоящото производство се
установи, че и двамата родители са трудово ангажирани, като не се ангажираха
доказателства за трудовото възнаграждение на майката, а по отношения на бащата
– същият декларира месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 паунда.
Ето защо за всяко едно от децата месечно са необходими
300.00 лева, която сума съответства на тяхната нужда от издръжка и
възможностите на родителите да я дават, от които 162.50 лева следва да се
поставят в тежест на майката, а 137.50 лева следва да се поставят в тежест на бащата,
ведно с непосредствените грижи по отглеждането им. Предвид основателността на иска за
издръжка, следва да се осъди ответникът, който дължи издръжка, да заплаща и
законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.
Претендира се от Ю.С. – в качеството на
баща и законен представител на децата М., С.и Я.и издръжка за една година назад
от подаване на исковата молба – т.е. от 15.01.2020г. до 15.01.2021г. Отхвърлянето на исковата претенция
за издръжка за минало време се обуславя от това ответникът при условията
на насрещно и пълно доказване да установи, че е давана издръжката, претендирана за година назад от
предявяване на исковата молба. От събраните по делото доказателства не се
установи, че през този период е плащана ежемесечна издръжка на децата от
майката, която съответства на техните потребности. Действително по настоящото
дело от свидетелските показания на Н.П.се установи, че майката е пращала за
децата няколко пъти по 50 евро и веднъж 100 евро, което се подкрепя и от
представените разписки за платежни преводи чрез Уестърн Юнион. Въпросните
средства обаче освен, че са незначителни за покриване на нуждите на три малки
деца, не са предоставЯ.регулярно. В тази връзка същите не следва да бъдат взети
предвид при преценката дали е плащана издръжка за минало време. Ето защо са
налице нормативните предпоставки да бъде присъдена въпросната издръжка в размер
на 150.00 лева за всяко едно от трите деца - М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., платима чрез техния баща и
законен представител Ю.В.С.. Относно размера на издръжката са релевантни правните
изводи в настоящото решение относно иска с правно основание чл.143 от СК.
При този изход на делото Г.К. следва да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец държавна такса върху издръжките за бъдеще време в размер на 702 лева, както и държавна такса върху издръжките за минало време в размер на 648 лева или общо 1350 лева.
Предявените основни искове от майката Г.В.К. за
предоставяне на родителските права над малолетните деца М., С.и Я., определяне
на тяхното местожителство, определянето на режим на лични контакти между децата
и майката, както и исковете за издръжка за бъдеще време в размер на 180 лева месечно
за всяко едно от децата, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото, бащата Ю.С. има право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, но тъй като не претендира такива, не следва да му бъдат присъждани.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да
се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца М.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., С.Ю.С., ЕГН **********, роден на ***г. и Я.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., на бащата Ю.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето
на малолетните деца М.Ю.С., ЕГН **********, роден на ***г., С.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г. и Я.Ю.С., ЕГН **********, роден на ***г., при техния баща Ю.В.С.,
ЕГН ********** на следния адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майката Г.В.К., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** с децата М.Ю.С.,
ЕГН **********, роден на ***г., С.Ю.С., ЕГН **********, роден на ***г. и Я.Ю.С.,
ЕГН **********, роден на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с
преспиване и един месец през лятната ваканция, като този месец не съвпада с
платения отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** да заплаща на сина си М.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 162.50
лева /сто и шейсет и два лева и петдесет стотинки/ до 20 – то число на
месеца, считано от подаване на исковата молба на дата 15.01.2021г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** да заплаща на сина си С.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 162.50
лева /сто и шейсет и два лева и петдесет стотинки/ до 20 – то число на
месеца, считано от подаване на исковата молба на дата 15.01.2021г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** да заплаща на сина си Я.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 162.50
лева /сто и шейсет и два лева и петдесет стотинки/ до 20 – то число на
месеца, считано от подаване на исковата молба на дата 15.01.2021г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** да заплаща на сина си М.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 150.00
лева /сто и петдесет лева/ за изминал период от време – за периода от 15.01.2020г. до 15.01.2021г.
ОСЪЖДА
Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** да заплаща на сина си С.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 150.00
лева /сто и петдесет лева/ за изминал период от време – за периода от 15.01.2020г. до 15.01.2021г.
ОСЪЖДА
Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** да заплаща на сина си Я.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 150.00
лева /сто и петдесет лева/ за изминал период от време – за периода от 15.01.2020г. до 15.01.2021г.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Добрич, *** да заплати в полза на
Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 1350.00 лева /хиляда триста и петдесет
лева/, представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка за минало
и бъдеще време.
ОТХВЪРЛЯ
исковете
на Г.В.К., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, *** – действаща лично и като
майка и законен представител на малолетните деца М.Ю.С., ЕГН **********, С.Ю.С.,
ЕГН ********** и Я.Ю.С., ЕГН ********** против Ю.В.С., ЕГН **********, с адрес:
***, с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с ал.1 от СК, чл.59 от СК и
чл.143, ал.1 от СК относно местоживеенето на децата М.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., С.Ю.С., ЕГН **********, роден на ***г. и Я.Ю.С., ЕГН **********,
роден на ***г., упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката им за бъдеще време в размер на 180,00 лева.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:_______________