№ 1807
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330204973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4253445, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на В. Р. Р. е наложена глоба в размер на 100.00 лева,
за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата излагат доводи за незаконосъобразността и неправилността
на издадения електронен фиш. Сочи, че жалбоподателят не бил извършил
вмененото му нарушение, тъй като на датата на нарушението на мястото на
нарушението не бил монтирал пътен знак В 26. В този участък не било налице
забрана или ограничени на движението с пътни знаци. Сочи, че не била
спазена разпоредбата на чл.14 ал.1 вр.ал.2 т.3 ал.3 т.1 от Наредбата. Излага
съображения, че техническото средство, с което било заснето нарушението не
било използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания. Излага подробни съображения в подкрепа на основателността
на жалбата. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
1
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. С.Г. от АК- Пловдив, която поддържа подадената жалба. Излага
съображения в нейната подкрепа. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 14.11.2020г. в 09.14 часа в
Републикански път ΙΙ- 64 км.50 + 400 в посока от с.Труд към гр.Пловдив при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 (60 км/ч), заснето със
система за автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил Мазда 626 с рег.№ **, се
движел с установена наказуема скорост от 87 км/ч, а именно с превишаване
на скоростта с 27 км/ч. Собственик на регистрираното моторно превозно
средство е В. Р. Р..
Настоящият съдебен състав намира, че изложената в електронния фиш
фактическа обстановка се опровергава и разколебава от събраните по делото
2
доказателства. Издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и са налице
основания за неговата отмяна.
От приложените по делото писмо от Областно пътно управление-
Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ с рег.№ 44685/ 2021г.(лист 13
то делото) се установява, че е наличен пътен знак В 26 (60 км/ч), в комплект с
табела Т2 за 1000м, при километър 50+650, с посока на движение от
гр.Пловдив към с.Труд, по който участък не се е движел автомобилът.
Нарастването на киломентража на пътя е в посока с.Труд- град Пловдив. Тук
е мястото, на което следва да бъде посочено, че приложения снимков
материал на стр.15 от делото, е с посока на движение от град Пловдив към
с.Труд и е различна от тази на жалбоподателя.
От приложеното по делото от процесуалния представител на
жалбоподателя, писмо от Областно пътно управление- Пловдив към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (лист 17 от делото) се установява, че в посоката от
с.Труд към град Пловдив, по който участък се е движел автомобилът, няма
налични пътни знаци В 26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ и Т2 за определяне обхват на действието му. В този участък от
републиканския път не са въведени никакви забрани или ограничения в пътни
знаци.
От служебно изисканото и приложено по делото писмо от Областно
пътно управление- Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“, с рег.№
55676/ 30.09.2021г., ведно със снимков материал от Google Earth и схема се
установява, че сигнализация с пътен знак въвеждащ ограничение на скоростта
В 26 има на км.49 + 860 в посока от с.Труд към гр.Пловдив, по който участък
се е движел автомобилът. Същият знак въвежда ограничение на скоростта във
връзка с организациата и безопасността на движение в района на крайпътен
обект „АМЕК ТОЙС“ и предшестващата го новоизградена пътна връзка. Знак
В 26 (60 км/) не е придружаван от табела Т2, указваща зоната на действието
му и следователно ограничението е валидно до кръстовището при входа на
„АМЕК ТОЙС“, съгласно чл.61 ал.3 от Наредба № 18 за сигнализация на
пътни знаци.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния
пътен участък Републикански път ΙΙ- 64 км.50 + 400 в посока от с.Труд към
3
гр.Пловдив, липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно
поставен пътен знак В 26 (60 км/ч), поради което се явяват оборени
фактическите констатации в електронния фиш, че е допуснато превишение на
режима на скоростта. Това е така, тъй като знакът В 26 въвеждащ
ограничение на скоростта 60 км/ч е поставен на км.49 + 860, преди
кръстовището при входа на „АМЕК ТОЙС“. Съгласно чл. 50 ППЗДвП
забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. Знакът В26 не е придружаван от табела Т2,
която да указва зоната на действието му. Следователно, зоната на действие на
поставения знак В 26 на км.49 + 860, е до кръстовището при входа на „АМЕК
ТОЙС“, което е преди мястото на заснемане на автомобила и, което се
установява както от приложените по делото писма от ОПУ- Пловдив, така и
от приложения към тях снимков материал, по аргумент на чл.61 ал.3 от
Наредба № 18 за сигнализация на пътни знаци. При липса на надлежно
поставен знак В26 няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП,
изискваща превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.
Отделно от това, предвид констатираната скорост на движение от 87 км/ч и
при липса на надлежно поставен знак В26 се оказва, че поведението на
жалбоподателя е изцяло ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.
В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че именно Областно
пътно управление- Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е
единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна
информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има
законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на
действие. Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г.
за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че проектът за организация на движението се одобрява, както
следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II
4
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за
местни пътища - от кмета на съответната община. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от
Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация
на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е
предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен
режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори
и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с
извършвани строителни или ремонтни дейности. Видно от наименованието
му, процесният път е втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него (независимо дали при постоянна или
временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ,
респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
За пълнота на изложението и в отговор на възражението на
жалбоподателя, че липсва видимост на конретния знак от минимално
изискуемото разстояние съгласно чл.14 ал.1 вр.ал.2 т.3 вр.ал.3 т.1 от
Наредбата поради това, че знакът бил скрит в клоните на дървета и храсти и
поради слизащите от магистралата високи камиони, настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като от приложения
снимков материал се установява, че знакът В 26 е достатъчно и ясно видим, а
наличието на дърво в дясно от него, не променя този извод. Всъщност, това
няма значение, тъй като забраната предвид въведеното ограничение, на
мястото на което е заснет автомобила не е действала.
В отговор на възражението на жалбоподателя, че техническото средство
не е разположено и използвано съгласно изискванията посочени в
инструкцията за експлоатация-стр.6, а именно при максимално отклонение от
оста на лъча до 8 градуса, а в случая е много по-голям от 8 градуса,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че визираната
от жалбоподателя точка от инструкцията касае принципите на действие на
техническото средство, а не работата с него в глава шеста от инструкцията и
5
указанията за експлоатация посочени в глава седма от инструкцията. Следва
да бъде посочено и, че в глава седма т.2 , стр. 12 от инструкцията, изрично е
посочено начинът на насочване на радара. Предвид това, и съгласно
представеното по делото удостоверение от одобрен тип и протокол № 2-32-20
от 12.06.2020г. за проверка на мобилната система, протокол по чл.10 от
Наредбата и писмо от БИМ се установява, че техническото средство е
разположено и използвано съобразно изискванията на производителя и
съобразно изискванията посочени в Наредбата за използване на АТСС.
Всъщност, съдът не разполага със специални знания, с които да определи
дали разположението на радара е било извършено съобразно изискванията на
производителя. Точно за това, съдът предава доказателствена тежест на
надлежно съставения и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност. В този смисъл
/Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив./
Изложените последни две съображения в последните два абзаца, не
променят крайният извод на съда относно незаконосъобразността на
издадения електронен фиш.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, издаден в противоречие и нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде отменен.
При този изход на спора на основание на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400.00 лева, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 28.06.2021г. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и
обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения, имущественият
интерес от водене на делото – глоба в размер от 100.00 лева, като на
6
жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права, и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалба
и процесуално представителство в открито съдебно заседание, и справка в
АПИ(видно от списъка за разноски, без посочен размер на възнаграждението
в него, а посочен такъв само в договора за правна помощ). Предвид това,
следва направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение да бъде уважено като основателно и да се
присъди минималния размер, предвиден в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, при материален интерес до 1000.00 лева, а
именно 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4253445, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на В. Р. Р., ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева, за извършено нарушение по
чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъбразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********,
представлявано от Й.Д.Р., да заплати на В. Р. Р., ЕГН: **********, адрес: **,
сумата в размер на 300.00 лева, представляваща разноски в настоящото
производство, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7