Р Е Ш Е Н И Е
02.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 3021 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ю.Б.”
АД – длъжник в изпълнителното производство срещу постановление от 24.01.2019г. на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, постановено по изпълнително дело /ИД/ № 20197850400021, по описа на същия ЧСИ, с което е отказано
да се прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че е направил волеизявление за прихващане до
взискателя с насрещно свое вземане, като двете насрещни вземания са съдебно
признати с едно и също влязло в сила съдебно решение от 24.10.2017г. по гр.д. №
28710/2017г. на СРС, 140 с-в. Сочи се, че изявлението за прихващане е получено
от взискателя на 26.10.2018г. с товарителница № **********, поради което са
налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл. 435,
ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа, че изпълнителното производство е незаконосъобразно
образувано през м. януари 2019г., след като взискателят е получил изявлението
за прихващане и е настъпил материалноправния ефект на прихващането още преди издаване на изпълнителния лист на
02.11.2018г.
Отделно се обжалва и обективирано
в съобщение № 206/24.01.2019 г. постановление на ЧСИ М., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и определените такси, тъй като е налице
нарушение на нормата на чл. 73а ГПК – за вземане в размер на сумата 20 лв. са
начислени общо разноски в размер на 496. 40 лв. Жалбопадателят счита, че в
случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минимален размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата
на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени
изпълнителни действия от страна на взискателя. Моли съда да отмени обжалвания
акт на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до
размера на сумата 200 лв. Евентуално моли съдът да приложи разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредба №1/2004г. и да го намали до законоустановения минимум,
таксата по 26 ТТРЗЧСИ да бъде определена
в размер на 10 лв., като общо бъдат намалени разноските по изпълнителното дело
до размера на сумата 64 лв.
Взискателят
„У.Т.Т.“ ЕООД оспорва жалбата в писмено възражение. Счита, че изпълнителното
дело не следва да се прекратява, тъй като не е налице валидно волеизявление за
прихващане. Излага доводи, че правото на длъжника да обжалва разноските по
изпълнението е преклудирано, тъй като е жалбата е подадена извън законоустановения
срок. По отношение на искането да бъде намалено адвокатското възнаграждение поддържа,
че е неоснователно. Счита, че следва му бъдат присъдени разноски по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба №1/2004г., тъй като са извършвани процесуални действия. Моли съда да
остави жалбата без уважение. Претендира разноски в настоящото производство.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Л.М., с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
21/2019 г. по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 по описа на КЧСИ, е образувано по
молба от 07.01.2019г. на „У.-Т.-Т.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 02.11.2018г. по гр.д. 12208/2017г. по описа на
СРС, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя парична сума
в размер на 20 лв., получена при начална липса на основание „Ю.Б.“ АД. Молбата за
образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. Н.И., като към
нея е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. В молбата за образуване на
изпълнителното производство е поискано да се наложи запор върху движимите вещи
и дружествените дялове на длъжника и да
се възбранят недвижимите имоти.
С последваща молба
от 09.01.2019 г. е оттеглена молбата за образуване в частта, в която иска да се
предприемат горепосочените изпълнителни действия, като определя способ за
принудително изпълнение единствено запор върху банковите сметки на длъжника.
Съдебният изпълнител
е изпратил покана за доброволно изпълнение до „Ю.Б.“ АД, получена от длъжника
на 11.01.2019 г. В нея е посочил, че задължението по образуваното изпълнително
дело е в размер на 516,40 лв., от които 20 лв., за които е осъден по изпълнителен
лист, адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. по изпълнителното
производство и 146,40 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
На 16.01.2019г.
длъжникът „Ю.Б.“ АД е депозирал възражение до ЧСИ Л.М., с което е поискано да
се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложил
е твърдения, че преди издаване на изпълнителния лист е извършено извънсъдебно
прихващане с вземане на банката в размер на 393,50 лв., изявлението за
прихващане е съобщено на 26.10.2018г., като по този начин е погасено вземането
в размер на 20 лв., предмет на образуваното изпълнително производство. Отделно
банката – длъжник е поискала да се намали адвокатското възнаграждение до
законоустановения минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ да бъде намалена до размера на сумата 10 лв.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство „Ю.Б.“ АД е депозирана в
срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащи на
обжалване действия на съдебния изпълнител – отказ да прекрати принудително изпълнение и постановление за разноски /чл.
435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК/,
поради което се явява процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на
длъжника за недопустимост на частната жалбата в частта й досежно обжалването на
разноските по изпълнението като просрочена. Съобщението, че възражението
относно разноските е оставено без уважение, е връчено на длъжника на
29.01.2019г., а частната жалба е подадена на 05.02.2019г. в преклузивния срок.
Възражението досежно разноските е подадено на 16.01.2019г. също в срок, считано
от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение на 11.01.2019г. В
него са обективирани възражения както срещу адвокатското възнаграждение, така и
срещу таксите. Ето защо в частта относно таксите същото има характер на частна
жалба по съдържание и е следвало да се администрира като такава от съдебния
изпълнител. Ето защо частната жалба
срещу двата обжалвани акта е в срок.
По същество жалбата е
основателна.
Разпоредбата на чл. 433 ГПК предвижда две хипотези, в които
изпълнителното производство се прекратява поради погасяване на изпълняемото
вземане. Останалите хипотези на прекратяване не са свързани с погасяването на
изпълняемото вземане, а с настъпването на други, изрично посочени обстоятелства.
Съгласно чл. 433,
ал.1, т. 1 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от
пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена.
Основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК е и констатацията на съдебния
изпълнител за наличие на компенсационни изявления на страните до размера на
по-малкото, като съдебният изпълнител има право да направи посочената
констатация – така Определение № 606/20.07.2015г. по т.д. № 1725/2014г. на ВКС,
І ТО. Ето защо са неоснователни доводите на взискателя, че не може да бъде направено
прихващане. Съгласно съдебната
практика актът на ЧСИ няма конститутивно, а констативно действие при наличие на
предпоставките на чл. 103 и 104 ЗЗД. В случая същите са налице – наличието на две
ликвидни и изискуеми насрещни съдебно установени взимания, двете удостоверени с влязло в сила
съдебно решение №
2457511 от 24.10.2017г., постановено по гр.д. № 28710/2017 г. по описа на СРС, 140
с-в, с което е признато за установено, че банката – длъжник дължи на взискателя
„У.Т.Т.“ ЕООД сумата 20 лв., а „У.Т.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на
жалбоподателя - длъжник сумата 293,50 лв., представляваща разноски. Съгласно изявление
за прихващане изх. № 5300/2245 от 24.10.2018г., изпратено от банката до „У.-Т.-Т.”
ЕООД и товарителница ********* на куриерска фирма „МиБМ Е.” ООД, доказваща
получаването му на 26.10.2018г., е настъпил материалноправния ефект на
прихващането. Длъжникът е уведомил съдебния изпълнител за извършеното
прихващане с възражението от 16.01.2019г., като го е приложил по делото.
Предвид изложеното, са налице
предпоставките на материалния и процесуалния закон за констатиране от съдебния
изпълнител на настъпилото прихващане до удостоверената сума.
С оглед гореизложеното, към момента на образуване на
изпълнителното производство, вземането на „У.Т.Т.“ ЕООД е било погасено чрез направеното
прихващане, респ. към момента на постановяване на обжалвания отказ за прекратяване на
изпълнителното производство са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК.
При прекратяване на
делото на основание чл. 433 ГПК, разноските
по изпълнителното дело са в тежест на взискателя - чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е безпредметно обсъждането на разноски, дължими от длъжника и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложеното,
обжалваните постановления следва да бъдат отменени и делото върнато на съдебния
изпълнител за произнасяне с постановление по реда на чл. 433, ал.1 ГПК, при
съответно произнасяне досежно разноските.
Така мотивиран,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ю.Б.” АД, постановление от 24.01.2019г. на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ по изпълнително дело № 20197850400021, с което е отказано да се прекрати изпълнителното
производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и ВРЪЩА делото на ЧСИ за съответно произнасяне по реда
на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ по жалба на „Ю.Б.” АД обективирано
в съобщение № 206/24.01.2019г. постановление на ЧСИ Л.М., с което е оставено
без уважение възражение вх. № 158/16.01.2019г. на „Ю.Б.“ АД досежно разноските,
обективирани в покана за доброволно изпълнение изх. № 64/09.01.2019г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.