Решение по дело №77/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Росенка Кирилова Денова
Дело: 20201300600077
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №54

гр. Видин 16.10. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:Л.Л.

ЧЛЕНОВЕ: ВЛ.С.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора В.Н., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №77 по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С Присъда №73, постановена на 18.02.2020година по н.ох.д.№677 по описа на Районен съд - Видин, подсъдимият А.Г.Ц., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 15.05.2018г., около 12.00часа, в град Видин, на паркинга пред строителен магазин „*****", чрез нанасяне на удар с ключ за автомобилни гуми причинил на Е.Ф.Т., фрактура на лявата лакетна кост от закрит тип, довела до трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл.36 и 54 от НК, съдът го е осъдил като му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Същевременно съдът е осъдил подсъдимия Ц. да заплати на гражданския ищец Е.Т. сумата от 8000/осем/хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2018г. до окончателното издължаване, представляваща обезщетение за причинените на Т. неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпно деяние, като съдът е отхвърлил предявения до пълния му размер иск от 15000лека като необоснован и недоказан.

Съдът е осъдил подсъдимият Ц. и да заплати сумата от 320/триста и двадесет/лева в полза на бюджета по сметка на PC - Видин, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата от 5.00лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимият Ц. е осъден също да заплати и направените по делото разноски както следва - на гражданския ищец и частен обвинител съответно сумата от ЮООлева за повереник, както и 5.00лева за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист; на ОД на МВР Видин сумата от 216.74лева за изготвяне на техническа и лицево- идентификационна експертиза, сумата 234.60 за съдебно-медицинска експертиза, сумата от 403.20лева за изготвяне на комплексна психолого- психиатрична експертиза, сумата от 300лева, за изплатени от съда възнаграждения на вещи лица и сумата от 110.15лева за видео-техническа експертиза, както и 5.00млева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А.Г.Ц., ЕГН **********, чрез неговия защитник - адвокат Б.В. ***, в която се поддържат оплаквания срещу атакуваната присъда, изразяващи се в това, че същата необоснована и незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че събраните доказателства опровергават авторството на деянието от една страна, а от друга пострадалият си служел с ръката и е правил движения, които не биха могли да се извършат със счупена лакътна кост. Твърди се също, че показанията на самият пострадал и неговата дъщеря са противоречиви, което е отново в полза на подсъдимия.

Иска се да бъде отменена обжалваната присъда, както в наказателната, така и в гражданската й част и бъде постановена друга, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

По делото е постъпила и жалба от гражданския ищец и частен обвинител по делото - Е.Ф.Т., чрез неговия повереник адвокат Л.И. ***, с която относно наказателната част на присъдата се твърди, че атакуваната присъда е неправилна поради това, че определеното наказание е явно несправедливо, тъй като подсъдимият се опитвал да възпрепятства правосъдието и притискал свидетелите, както и му бил нанесъл телесна повреда с цел да избегне правосъдие и се „изсмее" в лицето на съдебната система.

Присъдата се обжалва и в гражданската й част, като се твърди, че присъденото обезщетение е твърде ниско с оглед трайните последици и продължителното обездвижване, поради което се иска да бъде увеличен както размера на обезщетението за неимуществените вреди, така и да бъде увеличено и така определеното наказание.

В съдебно заседание се поддържа, че в наказателната си част присъдата е неправилна дотолкова доколкото е наложено наказание „лишаване от свобода само за шест месеца, поради което както това
наказание, така и уважената част на гражданския иск следва да бъдат увеличени.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Видин поддържа атакуваната присъда да бъда потвърдена като правилна и законосъобразна, а подсъдимият чрез защитника си - адвокат Г. Гергов -АК Видин поддържа да бъде отменена атакуваната присъда и бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан поради това, че е действал в условията на неизбежна отбрана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във двете въззивни жалби и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Видин е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Видин, с който същата обвинява подсъдимият А.Г.Ц. в това, че на 15.05.2018г., около 12.00часа, в град Видин, на паркинга пред строителен магазин „Север", чрез нанасяне на удар с ключ за автомобилни гуми причинил на Е.Ф.Т., фрактура на лявата лакетна кост от закрит тип, довела до трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник. От разпитаните по делото свидетели се установява, че между подсъдимия и гражданския ищец Т. първоначлно възникнал вербален скандал, без точно да е установено по повод на какво точно е започнал, последвало удар с глава от подсъдимия в лицето на Т., вследствие на което той се придвижил към своя автомобил и от багажника извадил ключ за гуми, с който замахнал към подсъдимия, но тъй като последният се дръпнал и удара попаднал върху бедрото на подсъдимия. Подсъдимият издърпал ключа от ръцете му и замахнал на свой ред към Т., който за да се предпази вдигнал лявата си ръка и удара попаднал върху нея в следствие на което почувствал остра и нетърпима болка.

Въззивният състав, след като се запозна с всички материали по първоинстанционното дело и досъдебното производство, с разпореждане от 06.08.2020година внесе в открито заседание делото за изясняване на фактическата обстановка по делото за разпит на посочени свидетели очевидци на случая. В съдебно заседание бяха разпитани трима от посочените четирима свидетели, като от техния преразпит се установи, че в скандала са взели участие в самото нанасяне на удари и подсъдимия Ц. и пострадалия - гражданския ищец Т..

Настоящият състав внесе делото в открито съдебно заседание именно защото при запознаване с всички събрани по делото материали констатира от приложения досъдебното производство Протокол №ВАЛИ-
36/л.38 до67 ДП/ и от снимките, приложени към протокола се установява, че в началото на скандала преди да настъпи стълкновението, подсъдимият и пострадалият се приближават един към друг, разговарят/л.53 ДП/, впоследствие първо гражданският ищец посяга съм яката на подсъдимия /л.59-Ф.К.1.33/, после двамата се хващат един друг/л.55ДП/, пак разговарят и то до момента когато пострадалият отваря багажника на колата си и едва след като пострадалият е с ключа в ръката си, двамата започват да се бият след като пострадалият започва да нанася удари с ключ на подсъдимия /л.59 ДП/. На лист 60 ДП Ф.К.1.66 е видно, как пострадалия е замахнал силно с юмрук към подсъдимия и то след като ключа се намира вече в ръката на подсъдимия.

В съдебно заседание пред ВОС по време на съдебното следствие гражданският ищец Т. посочва, че „за инцидента вината беше моя, защото аз почнах пръв, аз съм виновния за този случай"/л.46 от делото/. Освен това същият обяснява как още в магазина са се сблъскали, навън пред магазина също установява, че „Моята кола беше паркирана до неговата и не можеше да си влезе в колата, вече до колата си разменихме някакви реплики... Преди да взема ключа имаше мъжки реплики, стълкновения, може да сме се бутали като мъже, не сме си посягали". В тази насока са и показанията н свидетелката Т. - „...чух, че се отваря багажника. След това господина дойде и чух, че говорят на висок тон отзад, обърнах се и видях спречкване. От колата не можех да чуя точно какво си казват, видях баща ми да размахва един ключ, уцелиха се, баща ми уцели него, той уцели баща ми."

От така посочените по-горе доказателства, съдът намира, че показанията на гражданския ищец Т. и свидетелката Т. в съдебното заседание пред въззивния съд кореспондират с приложените снимки по посочения Протокол №ВАЛИ-36/л.38 до 67 ДП/и по-конкретно относно факта, че Т. е започнал пръв както бе посочено по-горе по снимковия материал, което се установява от л.56 ДП и едва след това подсъдимият е ударил с глава Т./л.57, Ф.К.1.49/, както и че впоследствие двамата са се удряли кой както може. Безспорен е обаче факта, че именно в този бой гражданския ищец е получил счупването на ръката, и това се установява и от снимковия материал на л.64 и л.65 от Протокола, от който е видно, как слизайки от колата си пред следващия магазин, гражданския ищец оглежда лакета на лявата си ръка.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от страни имащи правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.


 

С подадените пред настоящата инстанция жалби от подсъдимия и от гражданския ищец се атакува изцяло първоинстанционната присъда. Освен по изложените в жалбите, конкретни основания, по силата на чл.314 НПК, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт като не се ограничава само до наведените в жалбата основания.

С оглед установените по съдебното следствие на въззивния съд данни, съдът прави следните изводи: на първо място съдът намира, че авторството на деянието е безспорно установено, тъй като нанесената на гражданския ищец телесна повреда е получена точно в стълкновението между подсъдимия Ц. и гражданския ищец Т., вследствие на нанесения от Ц. удар с гаечен ключ на Т., който, за да се предпази от удара е подложил лявата си ръка и удара е попаднал върху лакетната му става.

На второ място, в съдебно заседание пред въззивния съд се установи, че всъщност спречкването е било предизвикано от гражданския ищец Т., както той сам признава от една страна, а от друга това се потвърждава и от посочения по-горе снимков материал, посочен конкретно и намиращ се в досъдебното производство, което следва да се взезе предвид както при определяне на вида на наказанието, така и относно гражданската част на атакуваната присъда.

С оглед на тези изводи, съдът намира, че следва да бъде изменена атакуваната присъда в наказателната й част относно вида на наказанието, както и в гражданската част относно частично уважения граждански иск и определената държавна такса върху уважената част от него с оглед изявлението на гражданския ищец.

По отношение на наказанието: видно от атакуваната присъда наложеното на подсъдимия Ц. наказание е „лишаване от свобода" за срок от шест месеца с ефективно изтърпяване. С оглед така установената и описана по-горе фактическа обстановка от въззивния съд, същия намира, че така наложеното наказание е необосновано отчитайки поведението на пострадалия, който фактически е предизвикал инцидента и поради това съдът намира, че следва да бъде наложено друго по вид наказание, а именно: „пробация" включваща следните пробационни мерки, както следва:

1.    Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

          Относно гражданската част на присъдата, съдът намира, че с оглед установеното относно участието на гражданския ищец в инцидента, предизвикан от самият него и с оглед на това, то предявеният граждански

иска следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, с оглед изявленията на частния обвинител в съдебно заседание.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

 

РЕШИ

            ИЗМЕНЯ присъда №73 г., постановена на 18.02.2020 година по НОХД № 677 по описа за 2020 година на Видински районен съд в наказателната й част, като заменя наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца с определен „общ" режим на изтърпяване, със наказание „пробация" включваща следните пробационни мерки, както следва:

1.    Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

2.     Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

Отменя присъдата в гражданската й част, с която е уважен частично гражданския иск и е определена държавна такса върху уважения размер на иска, вместо което постановява: отхвърля изцяло предявения граждански иск от гражданския ищец Е.Ф.Т. като неоснвателен.

В останалата потвърждава присъдата.

РЕШЕНИЕТО    е    окончателно   и   не   подлежи   на   обжалване    или

протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                             2.