РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Перник, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500260 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби подадени
ОТ: от СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П. ЕИК *********, със седалище и адрес: ***,
представлявано от Е. Б. В. – директор със съдебен адрес: ***
ЧРЕЗ Еднолично адвокатско дружество „Р.Б.“, със седалище и адрес: ***,
Булстат: *********, представлявано от адв. Р.С. Б., тел.***,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 255/ 15.03.2022 г., постановено по гр. дело № 5836/ 2021
г. по описа на РС Перник
Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, тъй като
било постановено при наличие на отменителни основания - нарушение на материалния
закон и необоснованост, поради което моли да се отмени изцяло първоинстанционното
решение, като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с
което да се признаят оспорените заповеди за правилни и законосъобразни.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и
необосновано.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на
съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените
правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на
материалния закон.
1
Неправилен и несъобразен с доказателствата по делото бил изводът на ПРС, че
Заповед № *** г. на директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ - П., издадена на *** г., е връчена на
З.Г. на *** г. - в деня, в който тя е трябвало да замества.
Неправилен е изводът на ПРС, че „заместването е в разрез със задълженията на
ищцата по длъжностна характеристика“, като не е посочено конкретно с кои задължения е в
разрез.
Районният съд не бил обсъдил разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов
ред на училището, приет като доказателство по делото, съгласно чл. 12, ал.1, т. 2, в който е
предвидено, че служителите извън задълженията по длъжностна характеристика изпълняват
и допълнително възложени от работодателя трудови задължения, в рамките на
професионалната им компетентност, а в т. 19 - да изпълняват възложени часове при
отсъствие на титуляр като лекторски.
Районният съд не бил взел предвид и обсъдил специалните правни норми,
действащи в системата на предучилищното и училищното образование, съгласно които е
дадена възможност в условията на извънредна епидемична обстановка директорът да
възлага допълнителни часове на педагогическите специалисти за провеждането на
обучението от разстояние в електронна среда - чл. 40в, т. 6 от Наредба № 10 от 1 септември
2016 г. за организация на дейностите в училищното образование.
Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че със Заповед № *** г. на
основание чл. 120 КТ се възлагало на г-жа Г. заместване на отсъстващ служител, като не е
посочено кой точно служител се замества. От приложените по делото доказателства е видно,
че на г-жа Г. не са възлагани функции по заместване на г-жа В. С..
При правилно установена фактическа обстановка, неправилно районният съд бил
направил изводът, че Заповед № *** г. на основание чл. 120 КТ на директора на СУРИЧЕ
„Д-р П. Б." - П. е неправилна и незаконосъобразна. Не били отчетени обстоятелствата, че
процесната заповед била издадена в условията на извънредна епидемична обстановка, при
едновременното отсъствие по болест на 9 /девет/ учители и че в тази ситуация нормативната
уредба в системата на училищното образование позволява възлагане на лекторски часове на
други учители /чл. 40в, т. 6 от Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на
дейностите в училищното образование/.
Неправилен бил изводът на районния съд, че Заповед № *** г. на директора на
СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на г-
жа З.Г. е неправилна и незаконосъобразна. Директорът на училището бил спазил
процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и бил наложил дисциплинарно
наказание, съобразено с материалния закон и тежестта на извършеното нарушение, дори е
наложил по-леко наказание, тъй като ВКС приема неизпълнението на възложената работа
като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина.
Такава преценка била извършена като са отчетени всички фактори, имащи значение
към нарушението, а именно: Обучението на учениците се е осъществявало в условията на
извънредна епидемична обстановка.; Неблагоприятните последици за учениците и
организацията на работа в училище. Допълнително възложените 3-и учебни часа за две
работни седмици, били в рамките на установеното за служителя работно време.
Работодателят не бил целял допълнително натоварване на лицето, възлагане на
несвойствени задачи, а обезпечаване на образователния процес в училището. Възложените
часове изисквали минимална ангажираност /30 или 40 минути/ от страна на г-жа Г. и са били
са в рамките на 8-часовия работен ден. Не бил обсъден отказът на ищцата, че не желае да
изпълни часовете „по лични причини“ /свързани с отглеждане на внука й/.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба, като оспорва изцяло жалбата, като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение било правилно,
законосъобразно, допустимо и постановено при спазване на процесуалните правила и като
такова, следва да бъде оставено в сила. Подадената Въззивна жалба била неоснователна и не
2
сочеща никакви доказателства, оборващи постановеното решение, а само собствени
интерпретации на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства.
Неоснователни били твърденията на ответника, настоящ въззивник, посочени, както във
въззивната жалба, така и в съдебното заседание, тъй като въобще не кореспондирали с
реалната обстановка и събраните по делото доказателства.
Ответникът не доказал по никакъв начин основанието за налагане на
дисциплинарното наказание и неговата законност. Така и не станало ясно защо е издадена
Заповед № ***г., която е издадена на осн. чл. 120, ал. 1 от КТ. З.Г. била отказала да
изпълниш тази заповед напълно правомерно, защото заповедта е незаконосъобразна -
Заповед по чл. 120, ал. 1 от КТ се издава когато работникът, трябва да извършва временно
друга работа поради „производствена необходимост“, като това означава, че не трябва да
изпълнява едновременно настоящата си работа и нововъзложената. Когато на работника му
се възлага да изпълнява работа по заместване, ведно с неговата настояща работа имало
предвиден друг ред в КТ, а именно чл. 259 от КТ и тогава следва да се поиска и получи
съгласието на работника. Като работникът може да не се съгласи и било без значение защо
не се съгласява. От приложените документи с дисциплинарно- наказателната преписка, се
установявало, че З.Г. била назначена на пълен норматив учебни часове, което означавало, че
съгласно ЗПУО, Правилника за вътрешния ред на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“, е натоварена на
пълен работен ден/8 ч./, като съгласно нормативната база, на нея и е дадено точно
определено време за подготовката на всеки час и било странно твърдението от страна на
ответника, настоящ въззивник, че има възможност да поеме допълнителни часове, след като
самият закон предвиждал друго. При пълен норматив от часове, всеки допълнително
поет/възложен/ час от учителя бил над допустимата норма и се явява извънреден. В
поведението на ищцата Г. липсвало противоправност и вина защото отказът й да изпълни
заповед от ***г. позоваваща се на чл. 120, ал. 1 от КТ, бил правомерен, тъй като тази
заповед била незаконосъобразна, защото не били налице предпоставките за издаването й по
чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В случая било налице нареждане на работодателя, чрез законния
му представител, за времето от ***г. до ***г., Г. „да замества“ отсъстващ учител, но това
нареждане било обективирано чрез издадена заповед по чл. 120, ал.1 от КТ, и нямало данни
да е искано съгласие на ответната страна/.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
настоящият съдебен състав е намерил, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК - същата съдържа противоречие между
обстоятелствената част и петитума на предявената искова молба относно претендираната от
ищцата З. И. Г. незаконосъобразност на Заповед № ***г. и Заповед ***г. и е дал
едноседмичен срок от връчване на препис от определението да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба.
С молба вх.№*** г. ищцата е пояснила какво точно оспорва в законността на
Заповед № ***г., както и на какво основание твърди, че е отказала да изпълнява Заповед №
***г., а именно заповедта й е била връчена на *** г., като е следвало да бъде изпълнена
незабавно и трябвало още същия ден на ***г. да влезе в 6-ти час „по заместване“ да
преподава в X “а“ клас по предмет който не преподава и не е подготвена, а именно „история
и цивилизация“; като за това е трябвало да се изиска съгласието й, а то не боло сторено. Още
същия ден на *** г. депозирала писмено обяснение в което ясно посочила, че когато се касае
за заместване се искало първо съгласието на служителя и не можело да и бъде възложено
заместване без нейно съгласие, а така изписана заповедта предполагала възлагане на
извънреден труд отново без нейно съгласие, и че тя нямала физическата възможност да
изпълни тази заповед, по заместване на отсъстващ служител, тъй като не се касае за
„производствена необходимост“ и на нея не и се възлагало да извършва временно друга
работа – допълнителна такава.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява не изпраща
представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание процесуалния
му представител при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде
3
уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено първоинстанционното решение по
изложените в жалбата съображения.
Моли за присъждане на сторените разноски и пред двете съдебни инстанция,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован, не се явява не изпраща
представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание процесуалния
й представител при подробно изложени съображения по съществото на спора, моли да бъде
оставена без уважение въззивната жалба, и бъде потвърдено първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане направените разноски в настоящото производство, представя
списък съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 255 / 15.03.2022г. по гр.д. № 5836/2019г. по описа на Районен съд
Перник, първоинстанционния съд признал като незаконосъобразна Заповед № ***г.
издадена на основание чл.120 ал.1 КТ на Директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П. и отменил
същата, както и издадената въз основа на нея Заповед № ***г. Директора на СУРИЧЕ „Д-р
П. Б.“ гр. П. с наложено дисциплинарно наказание “забележка” на основание чл.188 т.1 вр.
чл.187 ал.1 т.3 т.7 и т.10 КТ - като незаконосъобразна
Районният съд е уважил предявените искове, като приел, че работодателят СУРИЧЕ
„Д-р П. Б.“ в качеството си на наказващият орган смесил две хипотези – чл.120 ал.1 и ал.2
КТ, защото не се касаело за възлагане работа без съгласие на работника за извършване
временно друга работа, поради производствена необходимост, а за заместване на отсъстващ
*** – както е посочено в писмо изх.№ ***г. на Директора на СУРИЧЕ П .Б. П., с което са
изискани писмените обяснения.
Не били взети под внимание квалификацията и специалността на *** – като се
искало да замества *** по коренно различна дисциплина – история и цивилизация.
Ищцата била възразила срещу Заповедта по чл.120 КТ и отказала да я изпълни, като
продължила да преподава в часовете по своя норматив, т.е. тя не се била отклонила от
възложените й трудови функции по длъжностна. характеристика.
Приел, че в случая се касае за „ заместване“ на отсъстващ ***, поради което
следвало да е налице съгласие на ответната страна. Тъй като работодателят не бил
съобразил всички критерии при определяне на вида на дисциплинарното наказание –
тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на
служителя, макар да е наложил най-лекото предвидено в закона дисциплинарно наказание –
“забележка”, първоинстанционният съд намерил, че атакуваната заповед била издадена от
компетентен орган, притежаващ дисциплинарна власт по отношение на ищеца, но същата е
незаконосъобразна, поради което предявеният иск бил основателен.
От фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че със Заповед № ***г. на основание чл. 259 ал.1 от ЗПУО във
вр. чл.195, ал.1 от КТ, във връзка с чл.188, т.1 чл. 187, т.3, 7 и 10 и чл. 189, чл. 193, ал.1 и чл.
194 от КТ на лицето З. И. Г. заемащо длъжността - *** е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за това, че не е изпълнила възложената й със Заповед № ***г.
лекторски часове за учебния предмет „история на цивилизациите“, както следва:
На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час
На ***г. в „X”“а“ клас - 3-ти час
На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час
С което нарушила чл. 187, ал.1, т.3 от КТ – неизпълнение на възложената работа
4
със Заповед № ***г.; чл. 187, ал.1, т.7 от КТ – неизпълнение на законно нареждане на
работодател; и чл. 187, ал.1, т.10 от КТ от КТ неизпълнение на други трудови задължения,
възложени й от директора съгласно т. 27 раздел „Основни функции“ на връчената й на ***г.
длъжностна характеристика.
С писмо изх. № ***г.работодателя на ищцата директора на СУРИЧЕ „Д-р П Б“ гр.
П на осн. чл. 193 от КТ в срок до ***г. е поискал обяснения за допуснато нарушение на
трудовата дисциплина: отказ и неизпълнение на Заповед № ***г. за заместване на отсъстващ
*** В. С. – 3 / три/ учебни часа с по предмет „история на цивилизациите“, за периода от
***г. до ***г. както следва:
– На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час
– На ***г. в „X”“а“ клас - 3-ти час
– На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час
От обясненията дадени от ищцата З. И. Г. – *** в СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ във вр. със
Заповед № ***г. относно временна неработоспособност и предвид необходимостта от
изпълнение на учебния план за съответния клас дава като обяснение, сочи че отказва да
изпълнява заповедта, тъй като никой не бил поискал съгласието й и не я бил питал за
нейните възможност да замества отсъстващ ***. Изпълнението на заповедта било свързано с
полагането на допълнителен труд, извън седмичния норматив часове, което щяло да доведе
до нарушение на личното й време и да натовари допълнително както психически така и
физически и щяло да бъде причина за преумора и здравословен дискомфорт. По време на
онлайн обучението имала допълнителни лични ангажименти към нейния внук, който бил в 3
– ти клас и в момента живеел при нея и също бил в онлайн обучение,
Със Заповед ***г. на осн. чл. 120, ал.1 от КТ във връзка с разрешен платен отпуск
поради временна неработоспособност на *** и предвид необходимостта от изпълнение на
учебния план за съответния клас е възложено на З.Г. – *** за периода ***г. до ***г. да
изпълнява възложената й преподавателска работа по учебни предмети „история на
цивилизациите“, на както следва: на ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час; на ***г. в „X”“а“ клас -
3-ти час; на ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час., възложените часове да се изплатят, като
лекторско възнаграждение в размер на 8.50 лв., в края на месеца при реалното им
провеждане. След запознаване със заповедта З.Г. посочила, че „отказва да изпълнява
заповедта по лични причини“.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Районен съд – Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като предявените
пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл.357,
ал.1 КТ.
5
Няма спор между страните, това се установява и от приобщените, като
доказателствен материал по делото от писмените доказателства, че ищцата З. И. Г. е била в
трудовоправни отношения със въззивника и е заемала длъжността „***“ в СУРИЧЕ „Д-р П.
Б.“ от ***г.; както и че е отказала и не е изпълнила Заповед ***г.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема, че
спорно по делото е останало обстоятелството - дали работникът е следвало да изпълни
издадената Заповед ***г. или е можел да откаже нейното изпълнение.
По настоящото дело компетентността на органа, издал обжалваната заповед, е
безспорна, с оглед представените писмени доказателства за страните по трудовото
правоотношение.
Няма разногласие и по въпроса за спазване на предвидения в чл. 194 КТ
преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание.
С оглед очертания предмет по делото, съдът освен изложените във въззивната жалба
възражения, следва служебно да следи за наличието и спазването на задължителните
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. С оглед на която особено
съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране на
извършеното нарушение, с всичките обективни и субективни признаци, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на
работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя.
Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя
по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание лежи върху работодателя. Същият следва да установи при
условията на главно и пълно доказване релевантните за повдигнатия спор факти – спазване
на установената в чл. 193 КТ процедура и извършените от работника/служителя нарушения
на трудовата дисциплина, за които е наказан дисциплинарно наказание.
Касателно настоящия случай, процесната заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание уволнение съдържа реквизитите по чл.195, ал.1 КТ – описано е
нарушението не е изпълнила възложената й със Заповед № ***г. лекторски часове за
учебния предмет „история на цивилизациите“, както следва: На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти
час; На ***г. в „X”“а“ клас - 3-ти час; – На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час, наказанието –
дисциплинарно наказание и законният текст, въз основа на който е наложено - чл. 259 ал.1
от ЗПУО във вр. чл.195, ал.1 от КТ, във връзка с чл. 188,т.1 чл. 187, т.3, 7 и 10 и чл. 189, чл.
193, ал.1 и чл. 194 от КТ. Посочено е, че г–жа Г. нарушила чл. 187, ал.1, т.3 от КТ –
неизпълнение на възложената работа със Заповед № ***г.; чл. 187, ал.1, т.7 от КТ –
неизпълнение на законно нареждане на работодател; и чл. 187, ал.1, т.10 от КТ от КТ
неизпълнение на други трудови задължения, възложени й от директора съгласно т. 27 раздел
„Основни функции“ на връчената й на ***г. длъжностна характеристика. Съгласно Р-1069-
2010-ВКС-IV ГО задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се
защити ефективно. Ето защо, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Както вече Върховният
касационен съд се е произнесъл в решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. ІV
г.о. ВКС и решение № 416 от 19.12.2012 г. по гр.д. № 150/2012 г. ІІ г.о., когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период; спецификата
на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а
контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ
6
са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо
се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за
определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1
КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на
нарушението и момента на откриването му съвпадат.
В разглеждания случай описанието на нарушението в посочената заповед е напълно
достатъчно да индивидуализира от обективна и субективна страна деянието. За ищцата
очевидно не е имало съмнение в какво се изразява нарушението, след като в исковата молба
не е въведен довод за немотивираност на заповедта, а оплакванията срещу нея се свеждат до
твърдението, че отказала да изпълни Заповед от ***г. позоваваща се на чл. 120, ал.1 от КТ е
правомерен, тъй като същата е незаконосъобразна, тъй като не били налице предпоставките
за издаването й, защото не се касаело за възлагане „без негово съгласие да извършва
временно друга работа“ поради „производствена необходимост, а „за заместване на
отсъстващ ***.“
Визираното в дисциплинарната Заповед № ***г. нарушение на трудовата
дисциплина представляващо неизпълнение на законно нареждане на работодателя „не е
изпълнила възложената й със Заповед № ***г. лекторски часове за учебния предмет
„история на цивилизациите“, както следва: На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час; На ***г. в
„X”“а“ клас - 3-ти час; На ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час“ чрез бездействие, работодателят е
счел, че обективират нарушение на трудовата дисциплина „ неизпълнение на възложена
работа:, „неизпълнение на законно нареждане на работодателя“ и :“ неизпълнение на друго
задължения възложени от директора съгласно т.27 раздел „основни функции на връчената й
на ***г. длъжностна характеристика“ с оглед тежестта им представляват основание за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 188 т.3, 7 и 10 от КТ, вр. чл. 188 т.
1 от КТ.
Съгласно характера на трудовите правоотношения работодателят всякога може да
изиска изпълнението на това, което е уговорено с индивидуалното трудово правоотношение
и длъжностната характеристика за длъжността, а неизпълнението му съставлява нарушение
на трудовата дисциплина. Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ.
Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално
трудово правоотношение – това са задълженията, които работникът се е задължил да
извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. "Неизпълнението на
възложената работа" и "неизпълнението на законни разпореждания на работодателя" са две
от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, които законодателят е регламентирал
в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Същите представляват тежки нарушения на
трудовата дисциплина, доколкото засягат същността на трудовото правоотношение, а
именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото
правоотношение. И двете нарушения са осъществени при условията на пряк умисъл;
служителят демонстративно отказва да изпълни това, което работодателят му възлага, не
признава вината си, нито е готов да се поправи.
С оглед на което съдът следва да провери дали възлагането поради производствена
необходимост е законосъобразно и дали отказа на служителя да изпълни трудовите си
задължения е правомерен. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд
оспорването на заповедта по чл.120 КТ може да се извърши с нарочен иск за нейната отмяна,
но и преюдициално, при атакуване на последваща заповед, основана на тази по чл. 120 КТ.
Законосъобразността на последната се преценява с оглед правомерността или не на отказа
на работника или служителя да я изпълни.
Всички данни по делото преценени в съвкупност, сочат на наличие на
производствена необходимост, обусловила заповедта по чл. 120 ГПК по отношение на З.Г..
По делото не се спори а и от представения доказателствен материал се установява, че в
резултат на високата заболеваемост на населението от община Перник в края па месец
октомври и началото на месец ноември 2021 г.. в периода от 27.10. 2021 г. - 03.11.2021г.
7
девет *** на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ са отсъствали от работа, поради разрешен отпуск за
временна нетрудоспособност. С оглед на което поради законово вменените му задължения –
директорът на училището е бил длъжен да създаде необходимата организация за
обезпечаване на образователния процес на учениците. Поради което според настоящия
състав е боло в действителност налице „производствена необходимост", с оглед гарантиране
„правото на образование на децата“ да се осигурят *** специалисти, които да поемат
часовете на отсъстващите ***, за да може учениците „да не губят часове, да не се нарушава
ритъма на обучение и да се обезпечи изпълнението на училищния учебен план по
отношение изпълнение на задължителните учебни часове. С оглед на което директорът на
училището правилно и законосъобразно е възложил със Заповед № *** г. по реда на чл. 120.
ал.1 от КГ част от работа на отсъстващите *** на други, които притежават необходимата
квалификация да я изпълняват. Часовете на отсъстващия *** В. К. С. /която *** Английски
език и История и цивилизация/ са били разпределени и на други ***, които притежавали
нужната квалификация да ги изпълняват. От заповедта е видно, че на г-жа Б. Т. – *** са
възложени 6 часа; на г-жа Д. Т. *** са възложени 4 часа, а на г-жа З.Г. са възложени 3 часа.
По делото безспорно се доказва и че З.Г. притежава втора специалност „История“. В този
смисъл и Решение № 15 / 28.03.2012г. по гр. дело № 330 по описа за 2011 г. на IV г.о. на ВКС.
Наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършеното
нарушение.
При така установеното, неправилен е извода на първоинстанционният съд за
незаконосъобразност на заповедта, с която работодателят е възложил на З. Г. временно да
извършва друга работа. Отказът и неизпълнението на възложената й със Заповед № ***г.
работа да проведе лекторски часове за учебния предмет „история на цивилизациите“, както
следва: на ***г. в „X”“а“ клас - 6-ти час; на ***г. в „X”“а“ клас - 3-ти час; на ***г. в „X”“а“
клас - 6-ти час по реда на чл. 120 КТ трудови функции съставлява нарушение на трудовата
дисциплина. В нарушение на материалния закон първоинстанционното решение е прието, че
не е осъществен фактическият състав на чл. 187, т. 1 КТ, поради което и заповедта за
дисциплинарно наказание неправилно е призната за незаконна.
С оглед изложеното и достигайки до различни правни изводи обжалваното решение
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което исковата
претенция бъде отхвърлена като неоснователна
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя се дължат разноски по
въззивното производство, същият претендира и доказва разноски за въззивното
производство в размер на сумата от 500.00лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от ***г. / л. 10 по делото/ и внесена държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 30.00 лв. / л.12 / , с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени изцяло в
общ размер от 530.00 лв.
Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и в частта на
присъдените разноски, като на ответника, с оглед изхода на делото и на основание чл. 273
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените пред първа инстанция
разноски в пълен размер на сумата от 500.00лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение (вж. договора за правна защита и съдействие – л. 69 от
първоинстанционното дело бл.№ ***г.).
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 255 от 15.03.2022г., постановено по гр.д. № 5836 / 2019г. по
описа на Районен съд Перник, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявена от З. И. Г., жив. *** ПРОТИВ: СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ -
гр. П., със законен представител Е. Д., в качеството й на директор исковата претенция за
признаване на Заповед № ***г. издадена на осн. чл. 120, ал. 1 от КТ от директор Е. В., като
законен представител на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ - гр. П., и издадената въз основа на нея
Заповед № ***г. от директор Е. В., като законен представител на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ - гр.
П. за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ за незаконосъобразна и тяхната
отмяна.
ОСЪЖДА З. И. Г., жив. *** ДА ЗАПЛАТИ на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ - гр. П., със
законен представител Е. Д., в качеството й на директор сумата от 1030.00 ( хиляда и
тридесет лева), представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9