Р Е Ш Е Н И Е
№260178
Димитровград, 12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Секретар: Т.Д.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1442 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че
между ищецът „Теленор България“ЕАД и
ответника К.Р.Р. са били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги №*********/05.10.2012г. за предоставяне на мобилен
телефонен номер ********** и мобилен апарат Samsung С3520; Договор за мобилни услуги
№*********/24.05.2013г., с който е предоставен мобилен телефонен №********** и
мобилен апарат SONY Xperia J, което е уредено в отделен Договор за лизинг от 24.05.2013г.; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за
лизинг от 20.06.2017г., съгласно който на абоната е предоставен мобилен
телефонен апарат Samsung Galaxy S8 Black; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фикснирани услуги
№********* и Договор за лизинг от 02.09.2017г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold. Твърди, че ответникът не
изпълнила свои парични задължения, начислени й в 2бр.фактури, издадени в периода
от м.август 2018г.- м.септември 2018г. Фактура №**********/10.08.2018г., с
падеж 25.08.2018г.била издадена за отчетния период 10.07.2018г. – 09.08.2018г.,
като включвала задължения на клиента за мобилен №********** месечна абонаментна
такса 20,82 лева, както и ползвани услуги в размер на 5,89 лева, които са в общ
размер на 32,05 лева с ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone 7 32Gb
Rose Gold 59,49
лева; за мобилен №********** месечна такса 20,82 лева и ползвани услуги 1,99
лева или общо в размер 27,37 лева с ДДС, лизингова вноска за Samsung Galaxy S8
Black 55,59 лева. Общата
сума, начислена във фактурата, била 174,50 лева, като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен период в размер на 46,76 лева, претендираната сума
по фактурата е 127,74 лева. Втората фактура с №**********/10.09.2018г., с падеж
25.09.2018г., била издадена за отчетен период 10.08.2018г.- 09.09.2018г., като
включвала задължения за мобилен №********** месечна абонаментна такса 20,82
лева и ползвани услуги в размер на 1,99 лева или общо 27,37 лева с ДДС; за
мобилен №**********- месечна абонаментна такса 20,82 лева и ползвани услуги в
размер на 3,01 лева или общо 28,60 лева с ДДС. В рамките на отчетния период
ответника предприела действия, насочени към деактивация на ползваните от нея
номера и преноса им към друг оператор. Предвид това във фактурата била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на
230,23 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставените мобилни устройства APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold 713,88 лева и за Samsung Galaxy S8
Black 555,90 лева,
като общия размер на неустойките е 1269,78 лева. Общата сума начислена по тази
втора фактура възлиза на 1555,98 лева.
С оглед неплащането на горепосочените суми в
срок, на 08.05.2020г. ищецът подал в
съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника. Образувано било ч.гр.д.№634/2020г., по което на 26.06.2020г.
съдът издал заповед №280 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която разпоредил на К.Р.Р. да заплати на заявителя сумата от 1683,72 лева -незаплатено задължение по
Договор за мобилни услуги №*********/05.10.2012г., Договор за мобилни услуги
№********* и Договор за лизинг от 24.05.2013г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за лизинг от
20.06.2017г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№********* и Договор за лизинг от 02.09.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 08.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането и
направените деловодни разноски в размер на 393,67 лева. Заповедта за изпълнение била
връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът
указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането му към
длъжника по реда на чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумите, визирани в Заповед №280/26.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№634/2020г. описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените по заповедното
производство и настоящото дело разноски.
Ответникът К.Р., чрез особения си
представител, назначен от съда, депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа ,че не са
представени документите, с които ищеца е предприел действия за предсрочно
прекратяване на договорите, дало му основание след това за начисляване на
неустойки. Нямало представени и доказателства каква е цената на мобилните
апарати на свободна продажба от мобилния оператор без сключване на договора, за
да се определи каква е разликата в цената им при сключване на договор. С
исковата молба не били представени и доказателства за плащанията, които
ответника е направила по договорите за лизинг и счетоводния остатък на
задълженията, които ответника продължава да дължи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 05.10.2012г.
ответникът е станала абонат на ищцовото дружество, като й е бил предоставен за
ползване мобилен №********** за срок от 24 месеца.
С Договор за
мобилни услуги от 24.05.2013г., сключен между К.Р. и ищеца, на първата е
предоставен и мобилен №**********, като срока на договора е отново 24 месеца.
На 20.06.2017г.
между страните е подписано Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги, съгласно който за мобилен №********** ответникът е следвало да заплаща
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева по план „Тотал 24,99“.
Предоставено й е било за ползване и мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Black, като за същото тя е дължала плащане
на лизингови вноски, съгласно сключен Договор за лизинг от 20.06.2017г. Видно
от този договор е, че ответникът е трябвало да заплати на ищеца общо 23
лизингови вноски в размер на 55,59 лева всяка. За да придобиела собствеността
на устройството, К.Р. трябвало да заплати и още една допълнителна вноска в
размер на 55,59 лева. Първата от въпросните лизингови вноски била дължима на
20.07.2017г., а последната на 20.05.2019г. Общата лизингова цена, дължима от
ответника била в размер на 1278,57 лева.
Съгласно
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 02.09.2017г. за
мобилен №**********, ответникът се съгласила да плаща на ищцовото дружество
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева по програма „Тотал 24,99
промо 2000 МБ“. Предоставено й било за ползване мобилно устройство APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold, като за същото тя е дължала плащане на лизингови вноски, съгласно сключен
Договор за лизинг от 02.09.2017г. Видно от този договор е, че ответникът е
трябвало да заплати на ищеца общо 23 лизингови вноски в размер на 59,49 лева
всяка. За да придобиела собствеността на устройството, К.Р. трябвало да заплати
и още една допълнителна вноска в размер на 59,49 лева. Първата от въпросните
лизингови вноски била дължима на 02.10.2017г., а последната на 02.08.2019г.
Общата лизингова цена, дължима от ответника била в размер на 1368,27 лева.
На 10.08.2018г.
ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от 10.07.2018г. до
09.08.2018г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за плащане на
предоставени мобилни услуги 3,90 лева, за месечни и еднократни такси- 47,28
лева, отстъпки 1,66 лева или общо дължима сума от 59,42 лева с ДДС. Задължението
е трябвало да бъде платено до 25.08.2018г.
Съгласно фактура №**********
от 10.09.2018г., издадена от „Теленор България“ЕАД, за отчетен период от
10.08.2018г. до 09.09.2018г. ответникът
дължи плащане на предоставени мобилни услуги- 1,02 лева, месечни и еднократни
такси- 47,28 лева, отстъпки 1,66 лева, или общо дължима сума с ДДС в размер на
55,97 лева. Начислени са задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги- 230,23 лева, вноска за лизинг 1269,78 лева, задължения от
предходен период 174,50 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 1730,48
лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 25.09.2018г.
От представеното по
делото Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на
доставчика на мобилни услуги от 07.09.2018г. се установява, че ответника е
поискала от „БТК“ЕАД да бъде прехвърлен към него мобилен №********** и мобилен
№**********, като е поискала тази процедура да стартира от момента на подаване
на заявлението за пренасяне.
Видно от приетата
като доказателство по делото Справка за издадените от ищеца фактури за
ползваните телефонни услуги и съответните плащания за периода от 01.10.2012г.
до 30.06.2021г. на К.Р.Р., последната продължава да дължи на „Теленор
България“ЕАД сумата от 1683,72 лева.
Съгласно
представените от страна на ищеца 2бр.извлечения от неговата електронна уеб
страница с информация за размера на цените /стандартни и промоционални/ на
мобилните устройства, стандартната цена на мобилен телефон APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold е 1479,99 лева, а съгласно Договора за лизинг от 02.09.2017г. ответника е
трябвало да заплати на ищеца сумата в размер на 1368,27 лева. Стандартната цена
на мобилен телефон Samsung Galaxy S8 Black е 1589,90 лева, а цената, която е трябвало да плати ответника на мобилния
оператор е 1278,57 лева.
Тъй като ответникът по делото не
заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесните фактури, на 08.05.2020г.
в съда било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по отношение на К.Р.Р.. Образувано било ч.гр.д.№634/2020г., по което на
26.06.2020г. съдът издал Заповед №280 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпоредил на К.Р.Р. да заплати в полза на заявителя сумата 1683,72 лева -незаплатени
задължения по Договор за мобилни услуги
№*********/05.10.2012г., Договор за мобилни услуги №********* и Договор за
лизинг от 24.05.2013г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за лизинг от 20.06.2017г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и
Договор за лизинг от 02.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.05.2020г.
до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на общо 393,67
лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен
интерес да предяви против нея настоящия иск за установяване на своето вземане.
За изясняване на обстоятелствата
по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно
счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, размера на
неизплатените задължения на ответника към ищеца по процесните две фактури към
05.08.2018г. е 1683,72 лева. Потребените от ответника съобщителни услуги като
вид и размер по фактура №**********/10.08.2018г., издадена за периода от
10.07.2018г. до 09.08.2018г. са: за мобилен №**********- 32,05 лева, от които
абонаментна такса- 20,82 лева, временно възстановяване на изходящ трафик- 1,24
лева, допълнителни услуги за мобилен интернет- 3,33 лева, кратки текстови
съобщения- 0,57 лева, такса спиране на номер- 0,75 лева, ДДС- 5,34 лева или
общо 32,05 лева; за мобилен №**********- месечна абонаментна такса в размер на
20,82 лева, временно възстановяване на изходящ трафик- 1,24 лева, такса спиране
на номер- 0,75 лева и ДДС- 4,56 лева, или общо 27,37 лева. По фактура
№**********/10.09.2018г., издадена за периода от 10.08.2018г. до 09.09.2018г.
за мобилен №********** задълженията са за абонаментна такса 20,82 лева,
временно възстановяване на изходящ трафик- 1,24 лева, такса спиране на номер-
0,75 лева, ДДС-4,56 лева или общо 27,37 лева; за мобилен №**********- месечна
абонаментна такса- 20,82 лева, временно възстановяване на изходящ трафик- 1,24
лева, такса спиране на номер- 0,75 лева, ДДС- 4,56 лева или общо 28,60 лева. Дължимите
неустойки за номера ********** и **********, предвид момента на деактивиране-
13.09.2018г. на достъпа до мрежата на оператора, са формирани като сбор от
неповече от 3 стандартни абонаментни такси без ДДС с добавени: 1.част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора; 2 част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора. Изчислена по този начин неустойката за
№**********- 83,98, представляваща сбор от 3 стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС /20,82х3=62,46 лева/ и разликата в размер на 21,52 лева между
стандартната цена на мобилно устройство APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold без отстъпка, съгласно ценова
листа към 02.09.2017г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за
лизинг от 02.09.2017г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги; за №**********- 146,25 лева, представляваща сбор от стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС /20,82х3=62,46 лева/ и разликата в размер на 83,79
лева между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Black без отстъпка, съгласно ценова
листа към 20.06.2017г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за
лизинг от 20.06.2017г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги. На следващо място, вещото лице установява, че незаплатените от ответника
лизингови вноски за мобилно устройство APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold, съгласно Договор за лизинг от
02.09.2017г. са 12 броя в общ размер 713,88 лева с ДДС. Незаплатените лизингови
вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Black, съгласно Договор за лизинг от 20.06.2017г. са 10
броя в общ размер на 555,90 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№280/26.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№634/2020г.
Безспорно
установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД и ответника К.Р.Р. са
възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договори
за мобилни услуги, допълнителни договори към тях, както и договори за лизинг на
мобилно устройство. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатила посочените
суми за предоставени й мобилни услуги в процесните 2бр.фактури, нито пък е
заплатила дължимите лизингови вноски за предоставените й на лизинг мобилни
устройства. Безспорно е и обстоятелството, че падежа на задълженията по тези
фактури, както и на всички дължими лизингови вноски за горепосочените две
мобилни устройства, е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Няма спор, че въпросните мобилни устройства
предоставени на ответника не са били върнати нито заплатени на лизингодателя.
На последно място, безспорно установено е, че договорните отношения между К.Р.
и ищцовото дружество са прекратени едностранно и предсрочно по желание на
ответника, която на 07.09.2018г. е депозирала заявление до „БТК“ЕАД за пренос
на ползваните два мобилни номера ********** и ********** към мрежата на „Виваком“.
Спорно по делото е правилно
ли са начислени претендираните неустойки от страна на мобилния оператор, дължи
ли плащане на предоставени й мобилни услуги ответника и какъв е техния размер.
Изплатени ли са били предоставените й 2бр.мобилни устройства и ако не- каква
сума се дължи от К.Р. за тях.
На първо място,
съдът счита, че от представеното по делото
Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на
доставчика на мобилни услуги от 07.09.2018г. се установява, че не ищеца, а
ответника е пристъпила към предсрочно прекратяване на процесните договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, като е заявила пред
„БТК“ЕАД желание към него да бъдат прехвърлени мобилен №********** и мобилен
№**********, а процедурата за това да стартира от момента на подаване на
заявлението за пренасяне. По този начин, ответникът се е отказала едностранно
от услугите предоставяни й от ищцовото дружество, прекратявайки по своя
инициатива договорните си отношения с него. В този смисъл неоснователни са
възраженията на особения представител на К.Р., че ищецът не е представил
доказателства за действията, които е предприел за предсрочното прекратяване на
договорите, дало му основание след това за начисляване на неустойки, тъй като
въпросните действия са били предприети не от страна на мобилния оператор, а от
неговия абонат.
На следващо място,
от представените по делото 2бр.фактури се установява, че за отчетен период от
10.07.2018г. до 09.08.2018г. и за отчетен период от 10.08.2018г. до
09.09.2018г., ответникът е следвало да заплати на ищеца разноски за предоставени
мобилни услуги и месечни такси в размер на общо 59,42 лева за първия период и
55,97 лева за втория период. От страна на ответника не бяха представени
доказателства за плащане на тези суми, нито пък се твърди, че те са били
недължими. Договорните задължения между страните са били прекратени след депозиране
на заявлението за пренос на мобилните номера на 07.09.2018г., но до тази дата
ответника е следвало да заплати на ищеца предоставените й през горепосочените
два периода мобилни услуги и такси по процесните договори. Неплащането на
задълженията за предоставени мобилни услуги и месечни такси се установява и от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според което
потребените от ответника съобщителни услуги като вид и размер по фактура
№**********/10.08.2018г., издадена за периода от 10.07.2018г. до 09.08.2018г.
са: за мобилен №**********- 32,05 лева и за мобилен №********** 27,37 лева. По
фактура №**********/10.09.2018г., издадена за периода от 10.08.2018г. до
09.09.2018г. за мобилен №********** задълженията са 27,37 лева, а за мобилен
№**********- 28,60 лева. Предвид липсата на плащане на тези задължения от
страна на К.Р., следва по делото да се признае за установено, че за
предоставени й мобилни услуги и месечни такси тя дължи на ищцовото дружество
общо сумата от 115,39 лева.
Съгласно
представените по делото Договори за лизинг от 20.06.2017г. и 02.09.2017г.
ответникът е следвало да изплаща за срок от 23 месеца лизингови вноски за
предоставени й от мобилния оператор мобилни устройства- Samsung Galaxy S8 Black и APPLE iPhone 7 32Gb Rose Gold. За да придобие собствеността на тези мобилни устройства тя е трябвало да
заплати сумата от 1278,57 лева за първото и сумата от 1368,27 лева за второто
устройство. След прекратяване на договорните отношения между страните по
делото, считано от 13.09.2018г. К.Р. е преустановила плащането на уговорените
лизингови вноски по двата договора за лизинг. Срокът за плащане на лизинговите
вноски е изтекъл и за последната такава уговорена в договорите, поради което
останалата неизплатена сума за всяко от двете устройства е станала изцяло
дължима без за това да е необходимо нарочно изявление от страна на ищеца.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, незаплатените от ответника лизингови вноски
за мобилно устройство APPLE iPhone 7
32Gb Rose Gold, съгласно Договор за лизинг от 02.09.2017г. са 12 броя в
общ размер 713,88 лева с ДДС, а незаплатените лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy S8 Black, съгласно
Договор за лизинг от 20.06.2017г. са 10 броя в общ размер на 555,90 лева. От
страна на ответника не се твърди, че тези дължими лизингови вноски са били
платени, нито пък се представят доказателства, че предоставените й мобилни
устройства са били върнати на мобилния оператор. Поради това, съдът счита ,че по
делото следва да се приеме за установено, че К.Р. дължи на ищцовото дружество
за предоставените й на лизинг две мобилни устройства неплатени лизингови вноски
в размер на общо 1269,78 лева.
На последно място,
в подписаните от страните Допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги с мобилен №********** от 20.06.2017г. и Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги с мобилен №********** от 02.09.2017г. изрично е
предвидено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни
от оператора на потребителя през срока на Договора по инициатива на
потребителя, последния дължи неустойка в размер на сбора от неповече от 3
стандартни абонаментни такси без ДДС с добавени: 1.част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора; 2. част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора. Изчислена по този начин неустойката за №********** е 83,98,
представляваща сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС
/20,82х3=62,46 лева/ и разликата в размер на 21,52 лева между стандартната цена
на мобилно устройство APPLE iPhone 7
32Gb Rose Gold без отстъпка, съгласно ценова листа към 02.09.2017г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 02.09.2017г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; За №**********
неустойката е 146,25 лева, представляваща сбор от стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС /20,82х3=62,46 лева/ и разликата в размер на 83,79
лева между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Black без отстъпка, съгласно ценова
листа към 20.06.2017г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за
лизинг от 20.06.2017г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги. В този смисъл, след като ответника по своя инициатива е прекратила
договорите за мобилни услуги предоставяни й от мобилния оператор за номера
********** и ********** през срока им на действие, тя дължи неустойка на
мобилния оператор, която в случая за двата договора е в размер на общо 230,23
лева. Така определения размер на неустойката и по двата договора не е завишен и
не противоречи на морала и добрите нрави, като е определен в съответствие с
условията на чл.1.2 вр.чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за
защита на потребителите и „Теленор България“ЕАД по гр.д.№15539/2014г. и
гр.д.№16476/2014г. на СГС, приложими и при прекратяване на договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан, като по
отношение на К.Р.Р. следва да се признае за установено, че дължи на „Теленор
България“ЕАД сумата от 1683,72 лева, незаплатено
задължение по Договор за мобилни услуги №*********/05.10.2012г., Договор за
мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 24.05.2013г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за
лизинг от 20.06.2017г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за лизинг от 02.09.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 08.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №280/26.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№634/2020г. по
описа на РС-Димитровград.
С оглед уважаването
на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, от които 33,67
лева- платена държавна такса, 417,43 лева-адвокатско възнаграждение, и 300
лева- възнаграждение за особен представител на ответника и 250 лева
възнаграждение за вещо лице.
На последно място,
ответникът трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените деловодни
разноски по ч.гр.д.№634/2020г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 393,67
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Р.Р., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К.М.С., сумата от 1683,72
лева /хиляда шестстотин осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ -
незаплатено задължение по Договор за мобилни услуги №*********/05.10.2012г.,
Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 24.05.2013г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и
Договор за лизинг от 20.06.2017г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за лизинг от 02.09.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 08.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №280/26.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№634/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА К.Р.Р., с ЕГН **********,*** ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 1001,10 лева
/хиляда и един лева и десет стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело,
както и 393,67 лева /триста деветдесет и три лева и шестдесет и седем лева/
разноски по ч.гр.д.№634/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: