О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
260255
гр.Добрич
……29.10.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и девети
октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ
Мл.съдия: Г.ПАШАЛИЕВ
при секретаря ………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..В.ч.гр.д...№886
от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от адв.М.В.,ДАК
,като пълномощник на К. Д.Н. *** срещу Определение №260092/25.08.2020г.на
Добрички районен съд по ч.гр.д.№3041/2019г.по описа на съда,с което е допълнено
Определение №2368/18.02.2020г.по ч.гр.д.№3041/2019г.в частта за претендираните
от частния жалбоподател съдебно деловодни разноски,като е присъдено 60
лв.адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника по
делото,а в частта до претендираните 300лв. и разноски за издаване на
изпълнителен лист от 5.00лв. искането е отхвърлено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
Същата е с правно основание
чл.248 ал.3 от ГПК.
В подадения от насрещната страна
отговор на подадената жалба се настоява за отхвърлянето й като неоснователна.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по ч.гр.д.№3041/2020г.на ДРС,приема за установено следното:
Постъпило е заявление от „ЮБЦ“ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от адв.В.Г. от САК за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Д.Н. *** за сумата от
114,29лв.-главница,лихва за забава в размер на 73,33 лв.,ведно със законна
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимата сума по главницата и разноски,от които 360
лв.-адвокатско възнаграждение с ДДС и 25 лв.дължима държавна такса.
Издадена е Заповед
№1595/28.08.2019г.,с която длъжникът е осъден да заплати претендираните суми по
главница и лихва и разноски в размер на 360 лв.-адвокатско възнаграждение и 25
лв.държавна такса.
На 24.09.2019г. от пълномощника на
частния жалбоподател адв.М.В. е подадено възражение по чл.414 от ГПК,в което се
претендира заплащане на сумата от 300 лв.разноски,представляващи адвокатско
възнаграждение,съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
С Разпореждане от 21.10.2019г.съдът
е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Съобщението е получено от
процесуалния представител на заявителя на 28.10.2019г. ,но не са ангажирани
доказателства за завеждане на иска в определения от съда едномесечен срок.
С Определение от 18.02.2020г.
съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството
по делото.Определението е съобщено на заявителя на 26.02.2020г. и не е
обжалвано ,поради което е влязло в сила.
С уточняваща молба от 03.07.2020г.
адв.М.В. уточнява ,че моли Определение от 18.02.2020г.да бъде изменено и да и
бъдат присъдени сторените разноски,адвокатско възнаграждение от 300 лв. и 5
лв.за издаване на изпълнителен лист .По подадената молба насрещната страна не е
взела становище по искането.
С определение от 25.08.2020г.
съдът е допълнил определението за обезсилване на заповедта за изпълнение и
прекратяване на делото,като приемайки,че спорът е с ниска фактическа и правно
сложност е присъдил сумата от 60 лв.-адвокатско възнаграждение.
Отхвърлил е искането в останалата му част.
С така постановеното определение
съдът е нарушил принципа на чл.9 от ГПК-за прилагане на закона еднакво спрямо
всички.Така в заповедта за изпълнение на процесуалния представител на заявителя
е преценено като основателно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
от 360 лв.,а по отношение на защитата на ответника по същото дело е
преценено,че спорът е с ниска фактическа и правна сложност и е присъдено 60
лв.възнаграждение.Преценката относно фактическата и правна сложност на спора
следва да бъде еднаква по отношение на двете страни,които участват в него.Това
е така тъй като подаването на заявление по чл.410 от ГПК е с еднакво ниска
правна сложност съпоставено с възражението за недължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение.Тази преценка е следвало да се направи още в
началото на производството,като ако съдът е счел делото за такова с ниска
фактическа и правна сложност това би следвало да рефлектира и върху
възнаграждението на заявителя,а не да се отразява единствено и само върху
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника.
С тези мотиви атакуваното
определение следва да бъде отменено като на повереника на частния жалбоподател
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,такова каквото е
договорено и заплатено,видно от представения договор за правна защита и
съдействие.
Сумата от 5.00лв.е недължимо
платена и следва да се върне на частния жалбоподател,който не е получил
изпълнителен лист,съобразно молбата си.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№260092/25.08.2020г.на Добрички районен съд по ч.гр.д.№3041/2019г.по описа на
съда,с което е допълнено Определение №2368/18.02.2020г.по ч.гр.д.№3041/2019г.в
частта ,с която е отхвърлена молбата на адв.М.В.,като пълномощник на К. Д.Н. ***
за присъждане на сумата от 240лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от адв.В.Г. от САК да заплати на К. Д.Н. ***
сумата от 240лв./двеста и четиридесет лева/-разноски по делото,представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ молбата за присъждане на
сумата от 5лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
В останалата част определението е
влязло в сила.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.