Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 11565 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Oбразувано е по жалба на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. М. П., срещу постановление от 06.10.2020 г. по
изпълнително дело № 20209200400464 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 КЧСИ, с
което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство
разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело до размер от 200 лв., както и намаляване размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от
взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено,
доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също
и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното
вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи,
че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското
възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, като се съобрази редакцията на същата в сила от 15.05.2020 г.
Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото
същата предполагала по-висока фактическа и правна сложност, както и действия на
процесуалния представител на взискателя свързани с проучване имуществото на
длъжника, извършване на справки, предлагане на различни начини на изпълнение в
хода на производството. Счита, че длъжникът не следва да отговаря за разноските
на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Иска
от съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано
намаляването на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат
намалени до минимума съгласно посочената наредба, както и да се реши въпроса
относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ.
Претендират се разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от страна на взискателя, чрез адв. А. М., с което същата се
оспорва с твърдения за неоснователност, доколкото страните по договора за
правна защита уговорили минимален размер на дължимото възнаграждение според
действащите към този момент разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Поддържа, че процесуалното представителство е осъществено едновременно с
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Освен това бил
изготвен отговор на възражението на длъжника срещу размера на адвокатското
възнаграждене. По делото било поискано налагането на запор, в резултат от което
действие вземането било удовлетворено. Искането е жалбата да бъде оставена без
уважение.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М.излага съображения,
че адвокатският хонорар e действително заплатен, което
се установявало от представените по делото доказателства. Счита възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20209200400464 по описа на ЧСИ Й.М.,
рег. № 920 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз
основа на молба, вх. № 02817/21.09.2020 г., от М.Д.И., чрез адв. А. М., срещу „Т.С.“
ЕАД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер
на общо 600 лв., представляващи разноски в съдебно производство. С молбата за образуване се иска налагане на
запор върху всички банкови сметки на длъжника, както и цялостно проучване на
имуществото на длъжника, в това число движими и недвижими вещи, притежавани от
длъжника банкови сметки, а също и вземания от трети лица. Иска се събиране и на
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Представен е изпълнителен лист от
14.09.2020 г., издаден от СРС, ГО, 72 състав въз основа на решение № 167141 от 16.07.2019
г. по гр.дело № 88735/2017 г. на СРС, видно от който длъжникът е осъден да заплати
на взискателя 600 лв. разноски за производствата пред първа и въззивна
инстанция.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.09.2020 г.,
сключен между взискателя и адвокат А.М. с предмет заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. за образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Записано е,
че възнаграждението е заплатено на адвоката в брой, като договорът служи за
разписка.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 25.09.2020
г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 1143,10 лв., от
които 600 лв. присъдени разноски, 350 лв. – разноски по изпълнителното дело, 193,10
– такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 07.10.2020 г. С поканата за доброволно
изпълнение на длъжника е съобщено за наложен запор върху вземания по банкова
сметка.
*** „Централна Кооперативна Банка“ АД, получено на 28.09.2020
г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника
към банката по банкови сметки до размера на дълга по изпълнителното дело,
възлизащ на 1143,10 лв. към 07.10.2020 г., както е посочено в съобщението.
Видно от намиращото се между кориците на
изпълнителното дело платежно нареждане, реф. № 202В2Р12027200НS/28.09.2020
г., от което се установява, че на посочената дата в полза на ЧСИ М.е наредена за
плащане сума в размер на 1143,10 лв., с наредител „Т.С.“ ЕАД с основание на
превода ИД 20209200400464.
На 30.09.2020 г. по делото е постъпило възражение от
длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на
конкретиката по изпълнителното дело е поискано намаляване на размера на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. и съответно
намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата. Иска се възстановяване на
надвнесените суми по посочената във възражението банкова сметка.
***, чрез адв. М., е постъпил отговор на
възражението, с което последното се оспорва с твърдения за необоснованост и се
иска оставянето му без уважение.
С постановление от 06.10.2020 г. на ЧСИ М., възражението
на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските по същото е оставено без
уважение.
От изготвената сметка № **********/12.10.2020 г. е
видно, че приетите от съдебния изпълнител авансови такси са в размер на 78 лв.
с ДДС.
Въз основа на
горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен,
съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване
акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от
предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на
общо 350 лева. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния
изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването му до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима
по посочените във въззивната жалба съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба за образуване, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други
действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. В молбата за
образуване на изпълнителното дело са посочени способи на изпълнение, но същите
са бланкетно формулирани, а също несъответни на подлежащите на събиране
вземания, за които е образувано производството – за вземане в размер на 600 лева
съгласно изпълнителния лист, взискателят, чрез своя
процесуален представител, е поискал освен запор на всички вземания по банкови
сметки на длъжника, а също проучване на цялото движимо и недвижимо имущество,
собственост на юридическо лице, чийто едноличен собственик на капитала е
Столична община.
Впечатление прави освен това и обстоятелството, че едновременно
с поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е наложил запор на
вземанията на длъжника по банкова сметка ***, като още в деня на получаване на
запорното съобщение по сметка на съдебния изпълнител е постъпила цялата сума,
посочена както в поканата за доброволно изпълнение, така и в запорното
съобщение до банката.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват
доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не са извършени други действия освен депозирането на бланкетна молба
за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и способа на принудително
изпълнение – налагане на запор. Обстоятелството, че в същата са други действия,
които съдебния изпълнител да извърши /по проучване на имуществото на длъжника/,
не повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито обема на
процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по изпълнителното
дело. В конкретния случай четири дни след като длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение е наложен запор върху вземанията по банковата сметка,
съответно е събрана и сумата, посочена в двата документа, като същата е
постъпила по сметка на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното
развитие по същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1
на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на
договарянето. Сумата от 200 лева е без включен ДДС, тъй като няма представени
доказателства за регистриране по ЗДДС на адвоката, подал молбата за образуване
на изпълнителното дело.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ. Настоящият съдебен състав намира, че пропорционалната такса следва
да се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист
без в основата, върху която същата се изчислява, да се включват такси и
разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за
събиране в производството адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите
по изпълнителен лист към датата на поканата за доброволно изпълнение възлизат
на общата сума от 600 лева /неолихвяемо вземане за съдебни разноски/. Съгласно
т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100 до 1000 лева -
размерът на пропорционалната такса е 10 лв. плюс 10 на сто за горницата над 100
лв. В конкретния случай дължимата сума е в размер на 60 лв., върху която следва
да се начисли 20% ДДС (12 лева) и като краен размер дължимата пропорционална
такса по изпълнителното дело възлиза на сумата от 72 лева с ДДС. В поканата за
доброволно изпълнение е посочено, че разноските по ТТРЗЧИСИ възлизат на 193,10
лева, като по делото е изготвена и приета сметка за авансови такси в размер на
78 лв. Следователно настоящият състав на съда намира, че ЧСИ е начислил размер
на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, възлизащ сна сумата от 115,10
лв. Ето защо тази такса е изчислена, като за основа за взети и други вземания,
което е неправилно. Сумата от 43,10 лева се явява надплатена от длъжника,
съобразно изложените по-горе мотиви.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва
да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя в изпълнителното
производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до
сумата от 200 лева, а пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до сумата от 72
лева, като постановлението за разноски на ЧСИ Й.М. от 06.10.2020 г. следва да
бъде отменено.
По разноските
за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва
да бъдат присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, изх. № 3966/06.10.2020 г. по изпълнително дело № 20209200400464 по описа на частен съдебен
изпълнител Й.М., с рег. № 920 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС,
в частта, с която е отказано да се намалят разноските по посоченото
изпълнително дело за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ постановление, изх. № 3966/06.10.2020 г. по изпълнително дело № 20209200400464
по описа на частен съдебен изпълнител Й.М., с рег. № 920 в регистъра на КЧСИ, с
район на действие - СГС, като
НАМАЛЯВА разноските, по изпълнително дело № 20209200400464 по описа на частен
съдебен изпълнител Й.М., с рег. № 920 в регистъра на КЧСИ, с район на действие
- СГС, за адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя на неговия процесуален представител, от сумата в размер
на 350 лева до сумата от 200 лева, както и за пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ от сумата в размер на 115,10 лева до сумата от 72 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.