Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П., 18.02.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 31.01.2019година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 5475 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.232
ал.2 от ЗЗД.
Пред РС П. е депозирана искова молба от В.К.К.,
против „А.“ ООД, ЕИК *********, в която се твърди, че на 01.06.2015г. между
страните е сключен договор за наем на земеделска земя – общо 474.148 дка., с
нотариална заверка на подписите, за срок от 01.10.2015 г. до 30.09.2018 г., при
уговорено арендно плащане от 65.00 лева на декар. Твърди се, че досега по
договора няма извършени плащания, освен частични такива. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е
образувано ч.гр.д.№2771/2018г. на ПлРС, срещу която ответникът е възразил. В
заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че същият му дължи сумата от 10 819.62 лева,
представляваща неплатен наем по Договор за наем на земеделска земя от
01.06.2015г., с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските в исковото и заповедно производство.
Ответника взема становище по делото само в съдебно
заседание, оспорва иска. Твърди, че е налице плащане в образуваното изпълнително дело по издадената
заповед за изпълнение, че са образувани три изпълнителни дела на едно и също
основание – посочения договор за наем на земеделска земя, че не може да
установи каква точно сума от дължимите е изплатена на ищеца, т.к. съдебния
изпълнител е изплатил сумата само на единия взискател чрез плащане по сметка на
процесуалния представител на взискателите, която представлява и ищеца в настоящото
производство. Не оспорва дължимостта на сумата, както и нейния размер.
Признава, че земеделските земи, предмет на процесния договор за наем, са му предадени
за ползване от наемодателя и той ги е ползвал през процесния период. Твърди, че
падежът на плащането не е бил настъпил.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2771/2018г.
по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането
на ищеца произтича от сключен Договор за наем на земеделска земя от 01.06.2015
г., с нотариална заверка на подписите, съгласно който ищецът В.К.К., М.К.К.и П.В.К.,
се предоставили за временно и възмездно ползване на ответника описани подробно
в договора земеделски земи общо 474,148 декара, находящи се в землищата на гр. П.,
с. З. и гр. С.. Договорът е сключен за срок от 3 стопански години, считано от 01.10.2015г.
до 30.09.2018г. Съгласно т.8 от договора, уговореното годишно плащане е по 65 лв. на декар, платими по банков път, не
по-късно от 30.07., преди започването на всяка стопанска година. Предаването на
предмета на договора от наемодателя на наемателя не се оспорва от ответника,
този факт е признат от него в съдебно заседание, доказва се и от изисканите
справки от ОС Земеделие – П. за заявените от „А.“ ООД за ползване зем. земи в
землищата на гр. П., с. З. и гр. С.. Ищецът е представил по делото
доказателства – удостоверение от ЧСИ, че по образуваното изп.д. 475/2018г., въз
основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, към
05.11.2018г., задължението на длъжника „А.“ ООД е в размер на 10 819.62 лева –
главница, 357.68лв. – законна лихва и такси по ЗЧСИ. Ответникът е представил
доказателства за частични плащания по изпълнителното дело на 22.06.2018г. и 04.07.2018г.,
които обаче са от по-ранна дата от удостоверението на ЧСИ за непогасени суми по
изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: Валидно възникналото облигационно отношение
между страните по Договор за наем се доказа от представения договор с
нотариална заверка на подписите, който обхваща стопанските 2015/2016г,
2016/2017г. и 2017/2018г. Уговореният в чл.8 от Договора падеж на плащане за
всяка стопанска година е 30.07. преди започването на всяка стопанска година,
т.е. задължението за последната стопанска година от договора е било дължимо на 30.07.2017г.
Уговорката е била за плащане по банков път, но доказателства за такова преди
образуване на заповедното производство, ответникът не твърди и не доказва.
Относно сумите, дължими на ищеца, следва да се има предвид следното - Договорът
е сключен от три лица наемодатели с едно лице наемател, без посочване на
размера на сумите, които всеки един от наемодателите следва да получи. При
липсата на уговорена солидарност между кредиторите, следва да се приеме, че
задълженията спрямо тях са разделни, при равни права, т.к. липсва и законово
основание за друг вид разпределяне на квотите, при чисто облигационните
отношения, които са възникнали в случая. Общото наемно плащане по процесния
договор за наем за стопанската 2017/2018г. е по 65 лв. на декар за 474,148
декара или общо 30819.62 лв. Дължимото наемно плащане конкретно на ищеца в
производството по процесния договор за наем е в размер на 10273.20лв., а към
тях следва да се прибави и неизплатения остатък от двете предходни стопански
години /признати от ответника/ - 273.20лв. за стопанската 2015/2016г. и
273.22лв. – за стопанската 2016/2017г., или общо сумата от 10 819.62 лв.
Ищецът твърди, и ответникът признава, че задължението за предаване за
временно и възмездно ползване на земите, предмет на договора, е изпълнено, с
което е налице изправност на кредитора. Изправност на длъжника не се доказа.
Спорен е въпросът дали към датата на завеждане на делото, вземането на ищеца е
било изискуемо, доколкото това е единственото възражение на ответника. В
случая, както беше посочено, вземането е станало изискуемо след 30.07.2017г.
Заявлението е подадено в съда на 24.04.2018г., която дата се счита и за дата на подаването на настоящия
установителен иск, съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК. При това положение,
искът не се счита за преждевременно заведен, доколкото падежът на вземането е
бил настъпил към датата на завеждане на делото. Твърдението за събиране на
сумата по образувано изпълнително дело, се явява ирелевантно за делото
обстоятелство, доколкото т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
сочи, че в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Поради изложеното, съдът намира, че при липсата на
плащане на уговорената в договора наемна цена, исковата претенция се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
24.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
При това положение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски, вкл.
и тези по ч.гр.д.549/2018г. на ПлОС, които възлизат на 2716.40лв. Съгласно т.12
от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. При този изход на делото, всички направени от ищеца разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
възлизащи на 2216.40лв., следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр. чл. чл.79, ал.1, вр. чл. 232, ал.2, предложение първо ЗЗД, ЧЕ
„АРГО – ЛЕНД“ ООД, с ЕИК201862340, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.К., ДЪЛЖИ на В.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
пълномощник адв.М.Г.Н. от САК, сумата от
10 819.62 лв. – неизплатена главница по Договор за наем на земеделска
земя от 01.06.2015г. за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., ведно
със лихвата за забава върху сумата от 24.04.2018г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1729/25.4.2018г. по ч.гр.д.№ 2771/2018г.
по описа на РС-П..
ОСЪЖДА
„АРГО – ЛЕНД“ ООД, с ЕИК201862340, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.К., ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник адв.М.Г.Н. от САК, разноски в исковото
производство размер от 2716.40лв.,
и в производството по ч.гр.д. № 2771/2018г. на ПлРС в размер на 2216.40лв.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: