Р Е Ш Е Н И Е
Номер 113 Година 09.02.2023
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1728 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от С.С.А. с
ЕГН: **********,*** против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 22-0434-000086/23.09.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД на
МВР гр.Бургас, РУ 02 Бургас, с която му
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Прави искане да се отмени обжалваната заповед, като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът – Полицейски инспектор към ОД на
МВР гр.Бургас, РУ 02 Бургас – С. П. П., редовно уведомен се явява лично в
съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 486269/23.09.2022г. е съставен на С.А., за това, че на 23.09.2022г., около 22,30ч., в с.Кръстина,
в посока центъра, управлява л.а. Фолксваген голф, с рег.№ А3422РА, като отказва
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN0068. На водача е бил издаден и талон за медицинско
изследване № 0005957. В АУАН е посочено и че водача не представя СУМПС.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено наказателно постановление №
22-0434-000194/03.10.2022г. от началник РУ 02 в ОДМВР Бургас, с което на С.А.
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на
2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 10,00 лева.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 22-0434-000086/23.09.2022г.
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ 02 Бургас, на основание чл.171, т.1,
б.“Б“ от ЗДвП на С.А. е наложена принудителна административна мярка
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на 28.09.2022г. на С.А.,
видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 8928/30.09.2022г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни
лица, включително и на полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
Процесната заповед е издадена в писмена
форма, от компетентен орган, а
именно полицейски
инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, 02-РУ, Участък Камено – С. П., съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и делегираните
му правомощия със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, като заповедта съдържа
задължителните установени в закона реквизити.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на издадената заповед.
Административният
орган е изяснил фактическата обстановка, като правилно е приел, че лекият
автомобил е бил управляван от жалбоподателя, въз основа на непосредствените
възприятия на намиращите са на място полицейски служители. В този смисъл, в докладна записка рег.№ 434р-21947/28.09.2022г. изготвена от
мл.автоконтрольор при Участък МВР Камено - Тодор Панайотов, се изнасят данни и
непосредствени възприятия относно водача на МПС, като се сочи, че със служебния
автомобил са се разминали с л.а Фолксваген Голф с рег.№А3422РА, който е бил
управляван от лицето С. – Кантара, след което са обърнали служебния автомобил с
включен светлинен сигнал. Автомобилът е криволичел и е спрял от ляво на улицата
и когато са отишли до автомобила на шофьорското място е била Елена Райкова, с
която са се разменили, а на пасажерското място вече е стоял С.А..
В случая, от докладната записка не става ясно в кой момент точно са се
разменили лицата, дали по време на управление на МПС, когато е „криволичело“
превозното средство или след като е спряло, но това не води до неправилност на
определянето на жалбоподателя като водач на лекия автомобил. В този смисъл, ако
размяната е станала по време на движение на автомобила, жалбоподателя го е
управлявал преди това, към момента в който е възприет от контролните органи,
като същевременно правилно и на Елена Райкова е издадено наказателно
постановление за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач, с което е
нарушила на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
ѝ е наложена глоба в размер на 120,00 лева. Съответно, ако размяната е
станала след като автомобилът е бил спрял, единственият водач е бил
жалбоподателя, но не и Райкова и не е следвало да бъде ангажирана нейната
административнонаказателна отговорност, с така издаденото наказателно
постановление.
В административната преписка се съдържа писмено сведение дадено от Елена
Райкова, съгласно което тя е управлявала автомобила, като се сочи и че е била
с „детето
ми и мъжа ми С. които бяха с мен в колата“. Съдът не кредитира тези писмени
обяснения, тъй като видно от тях Райкова е майка на детето на жалбоподателя и
негова съпруга или живеят във фактическо съжителство, тоест не е безпристрастна
и тези обяснения са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Видно от изложеното, в посочената законова норма се съдържат
няколко хипотези при наличието на които административния орган може да наложи
процесната ПАМ, включително и при отказ на лицето да бъде проверено с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на
алкохол, както е в случая.
По изложените вече съображения, правилно в обжалваната заповед е прието, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и че е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употребата на алкохол и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта му.
В този смисъл, пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта, а именно чл.171, т. 1, б.“б“ ЗДвП, като
оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на
закона.
В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК, тъй като
процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ
има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта
на чл. 22 от ЗАНН, във
връзка с чл.171 от ЗДвП - да се
осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водача, отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок,
ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита
автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано нейното действие.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно
административния орган е наложил на жалбоподателя принудителната
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а
подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.А. с ЕГН: **********,*** против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 22-0434-000086/23.09.2022г.
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ 02 Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: