Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1327 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД
срещу решение № 952 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 15170 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което на основание
член 422, алинея 1 във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК е признато за
установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на В.Б.Н. сумата от 19
лева, представляваща заплатена на 29.07.2019 г. без основание такса за
възстановяване на електрозахранването в обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, начислена по фактура № ТП ********** от
29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда /31.07.2019 г./, до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№
12106/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание член 55, алинея 1,
изречение първо от ЗЗД; както и е осъдено въззивното дружество да заплати на В.Б.Н.
сумата от 325 лева, представляваща сторени в производство пред първата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, и
сумата от 325 лева, представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че в случая е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството-доставчик, а именно: до процесния обект
е доставено определено количество електроенергия за периода 23.04.2019
г.-22.05.2019 г. и поради неплащането на дължимата цена за доставката на
електроенергията е прекъснато електрозахранването на обекта на основание 123,
алинея 1 от ЗЕ; цената на услугата за възстановяване на електрозахранването е
определена в решение на КЕВР въз основа на член 124 от ЗЕ и ОУПЕЕ; доколкото
електрозахранването е прекъснато основателно, то и сумата от 19 лева за
възстановяването му се дължи от абоната. Моли в тази връзка да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата В.Б. оспорва доводите в нея. Излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2019 г.
ищцата е заплатила в полза на ответното дружество сумата от 19 лева за
възстановяване на електрозахранването в обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, за
което е издадена фактура № ТП **********
от 29.07.2019 г. от „Енерго-про продажби“ АД. Излага, че член 37, алинея 1,
изречение второ от ОУПЕЕ, предвиждаща заплащането на определена сума като
условие за възстановяване на електрозахранването, противоречи на член 122 –
член 124 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Поддържа, че клаузата е и
неравноправна по смисъла на член 143, точка 2 и точка 18 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, доколкото доставчикът на електроенергия не е извършил
никакви разходи във връзка с прекъсване или възстановяване на захранването,
както и понеже изисква от потребителя предварително заплащане на суми,
едностранно определени по размер от него. Сочи, че за недължимо заплатената
сума от 19 лева е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12106/2019 г. по описа
на Районен съд - Варна, срещу която длъжникът е възразил.
В срока по член 131 от
ГПК ответникът „Енерго-про продажби“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че ищцата е потребител на електроенергия за процесния обект. Излага, че
съгласно ОУДПЕЕ потребителите са длъжни да заплащат доставената и консумирана
електроенергия в срок, като изпадат в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходима изрична покана за заплащане на
дължимите суми.
В открито съдебно
заседание ответникът допълва, че правното основание за начисляване на
процесната такса възстановяване е член 21, алинея 3 от ОУ и член 124 от ЗЕ.
Позовава се и на решение на ДКЕВР от 06.10.2010 г., с което е определена
стойността на таксата. В депозирана по делото писмена защита поддържа, че
клаузата, предвиждаща заплащането на процесната такса, въвежда реализирането на
гражданската отговорност на потребителя по повод виновното неизпълнение на
договорните му задължения за заплащане на дължимата цена за електроенергия и
затова не е уговорена в негова вреда, нито ограничава правата му по ЗЕ.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е налице валидно
възникнало договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия в обект
на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в
град Варна, при публично известни ОУ.
От приложените извадки от списък за прекъсване
на обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, респективно за
възстановяване на същия обект, е видно, че в процесния обект на потребление
електрозахранването е прекъснато поради незаплащането на сумата от 85,58 лева
по издадена от ответника фактура № ********** от 20.06.2019 г. за потребена
електрическа енергия в периода 23.04.2019 г. – 22.05.2019 г., както и че същото
е възстановено на 29.07.2019 г.
Видно от приложения фискален бон от 29.07.2019
г., издаден от ответното дружество, ищцата е заплатила в полза на ответното
дружество процесната сума от 19 лева за възстановяване на електрозахранването,
за което е издадена фактура № ТП ********** от 29.07.2019 г.
Приобщени към доказателствения материал са
Общите условия на договорите за продажба на електроенергия на „Енерго-про продажби“
АД, одобрени с решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, както и извлечение
от протокол № 144 от 06.10.2010 г. от закрито заседание на ДКЕВР, обективиращо
решение, според което комисията ще приема като икономически обосновани
единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност на
посочените дружества, вкл. „Енерго-про продажби“ АД, които не надвишават
посочените в инкорпорираната в протокола таблица, включваща цена от 19 лева с данък
добавена стойност /ДДС/ за възстановяване на електрозахранването на прекъснат
за неплатена енергия потребител от електрическо табло.
От материалите по приобщеното ч.гр.д.№
12106/2019 г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на
подадено на 31.07.2019 г. от В.Б.Н. срещу „Енерго-про продажби“ АД заявление е
издадена заповед № 5998 от 01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
член 410 ГПК с предмет процесната сума в размер на 19 лева, ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 325 лева за разноски в заповедното производство. Длъжникът
своевременно е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и е релевирал
възражение по член 78, алинея 5 от ГПК, като в указания му едномесечен срок по
член 415 от ГПК е предявил положителния установителен иск - предмет на
настоящото производство.
Спорът по делото се свежда до това дали е налице правно основание за
начисляването на процесната такса за възстановяване на електрозахранването.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните
мрежи имат право да прекъсват подаването на електроенергия са изрично
регламентирани в нормите на член 122
-член 124 от
ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, член 123 от ЗЕ предвижда,
че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. Съгласно член 124 от ЗЕ енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Тоест, липсва
законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на
допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би
направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за
възстановяване на ел. захранването. Единственото условие, поставено от закона,
е да са отпаднали причините, наложили това прекъсване. Дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им
заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от
изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови
електроподаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод
реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди да има, както
доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието
и то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически
дейността по възстановяване се осъществява от „Електроразпраделение Север“ АД,
което прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира
за тази дейност. В заключение, съдът приема, че клаузата на член 37, алинея 1
от ОУ е неравноправна по смисъла на член 143, точка 2 и точка 18 от ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание член 146 от ЗЗП.
Прекъсването на електрозахранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Изискването за заплащане на цена на такава
услуга за възстановяване на снабдяването по естеството си е свързано именно с
изпълнение на това негово договорно и законово задължение, скрепено в член 124 от ЗЕ. Тази
цена няма и характер на мрежови услуги, доколкото легалното определение на това
понятие, дадено в член 2, точка 8 от ОУ и точка 7 от ДР на Правилата за
търговия с електроенергия и закона, е, че те означават достъп до мрежата и
пренос на електроенергия през електропреносната и електроразпределителната
мрежа. Изрично в член 37 от ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по
прекъсване и възстановяване на електроенергия.
С оглед нищожността на клаузата, платената от ищцата сума като цена на
услуга за възстановяване на електрозахранването се явява дадена без основание и
следователно подлежи на връщане.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия
искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред
настоящата инстанция разноски. Съдът, обсъждайки направеното от въззивника
възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно – заплатеният от въззиваемия адвокатски хонорар от 300
лева е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Цената на иска по настоящото дело е 19 лева. Съобразно нормата на член
7, алинея 2, точка 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата, която следва да се определи, изхожда от материалния
интерес, тоест с оглед посочения материален интерес следва да е в размер на 300
лева. Съобразявайки изключително ниската стойност на иска, наличието на ясна и
категорично установена практика по множеството съдебни производства с идентичен
предмет, липсата на фактическа и правна сложност на казуса, въззивната инстанция
намира, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен под
минималния. Това се налага и с оглед практиката на Съда на Европейския съюз
/решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16/, което изрично
сочи, че следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането на такава правна уредба /в частност Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ действително отговаря на легитимни цели
и дали така приложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за
да се осигури изпълнението именно на тези легитимни цели. Легитимна цел е
страната да получи правна защита и съдействие в съдебния процес за защита на
правата й, а не упражняване на субективно право в противоречие с неговото прадназначение
и чрез използване на процесуални похвати да бъдат генерирани разноски за сметка
на насрещната страна, които многократно надхвърлят вземането. Поради изложеното
съставът на въззивния съд приема, че размерът на адвокатското възнаграждение за
една инстанция следва да бъде определен на 50 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 952 от 25.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 15170 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
петдесет и първи състав.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
В.Б.Н. ЕГН ********** *** сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция, на основание член 78 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.