№ / .06.2019г., град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1188/2018г. по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.405а ал.7 от КТ и е образувано по жалба от В.И.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.К.К. ***, против Постановление от 07.03.2018г от
гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Варна за обявяване съществуването
на трудово правоотношение между жалбоподателя като работодател и Д.Х.С., ЕГН **********,
като общ работник, и предписание за сключване на трудов договор с него от
същата дата. Жалбоподателят релевира основанията по чл.146 т.2 и т.3 от АПК –
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон при постановяване на оспорения акт. Твърди на първо място,
че той е постановен при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на
доказателствата и неправилна прецзенка на наличните такива. Конкретно не
отрича, че е собственик на ПИ с идентификатор 10135.5401.2580 в с.о. „Боровец –
север”, с намираща се в него стара вилна постройка, но сочи, че преди около
година е предоставил ползването на същия на дъщеря си Г.В.П.а и зет си П. И. П.,
с намерение да им прехвърли и собствеността. Твърди, че решението да извършат
ремонт на вилата е тяхно, за което са получили съгласието му, но че не е
стъпвал на имота, и не е участвал по никакъв начин в предприетите ремонтни
работи, а с организацията на ремонта, осигуряването на материалите и
изпълнението му се занимава изцяло п. П.. На второ място твърди, че не познава
посоченото в постановлението лице Д.Х.С., никога не го е срещал, не е
контактувал с него по никакъв начин, и не се е уговарял с него за нищо, а след
инцидента на 13.02.2018г разбрал, че това е един от приятелите на зет му, които
му помагали за заливане на бетон. Сочи, че всички тези обстоятелства са станали
известни на административния орган в хода на производството пред него от
неговите писмени обяснения, от показанията на дъщеря му, зет му и самия Д.С., а
също и на останалите присъствали на инцидента лица, които обаче не са
съобразени от органа при издаване на оспореното му Постановление. На трето
място счита, че същият не е изяснил дали лицето Д.С., присъствайки в имота,
изобщо е изпълнявал някаква работа, и каква точно или пък не, дали е бил в
подходящо работно облекло за изпълнение на трудови функции като общ работник в
строителството, дали са му предоставени някакви инструменти, какво точно му е
било възложено да изпълнява, договорено ли е било възнаграждение и с кого, не е
изяснено дали това е еднократно присъствие в имота или е бил тами друг път, не е ясно и въз основа на какви
факти и доказателства административният орган е достигнал извод за уговорено
работно време от 12:00ч до 19:00ч. С тези аргументи твърди нищожност на
Постановлението поради неправилно избран субект за работодател, и допуснато
съществено процесуално нарушение – неизясняване на фактическата обстановка, с
оглед на което настоява за отмяната му. В съдебно заседание адв.К. поддържа
изцяло жалбата, като позовавайки се на събраните в производството доказателства
счита, че липсват доказателства за съществуване на трудово правоотношение между
В.В. и Д.С., с оглед на което настоява за отмяна на Постановлението, като
претендира и присъждане на сторените в производството разноски. Подробни съображения
изляга и в писмените си бележки.
С определение №1463/04.05.2018г по настоящото
дело, оставено в сила с определение №8074/14.06.2018г. по адм.д.№6902/2018г на
ВАС –София, VІ отд., е спряно допуснатото по силата на чл.405а ал.7 от КТ
предварително изпълнение на оспореното Постановление от 07.03.2018г.
Ответната страна Дирекция „Инспекция на труда” –
Варна чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д. О. оспорва изцяло жалбата. Твърди,
че всички присъствали в деня на инцидента на обекта лица, вкл. и Д.С., са
декларирали прд проверяващите елементи на възникнали и съществуващи трудови
правоотношения – работно време, извършваната дейност, че нямат сключен договор
и че ще получат заплащане, без да могат да посочат точната сума, а в последствие
са изменили показанията си в еднотипните писмени обяснения, предоставени на
административния орган от п. П.. Настоява показанията на лицата В.Г. и Н.У. да
не бъдат кредитирани като достоверни досежно изложените от тях факти, като и за
отхвърляне на жалбата против Постановлението то 07.03.2018г като неоснователна,
ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.Х.С., редовно уведомен,
не се явява и не се представлява в производството. С писмено становище
с.д.№14240/08.08.2018г (л.55 по делото) той заявява становището си за
допустимост и основателност на жалбата на В.В.. Излага, че на 13.02.2018г около
обяд действително е бил в имота в с.о. „Боровец – север” по молба на своя
познат п. П., който го бил помолил за помощ при изливане на бетон, но в момента
на подготовката му за да се включи и помага, станали нцидент с друг от
присъстващите там – п.. Заинтересованият твърди, че не е полагал труд в полза
на жалб.В.В. и не е бил в трудово правоотношение с него, че изобщо не го
познава, не никога не се е срещал и не е контактувал с него, не се е уговарял с
него по никакъв повод и за нищо, а и през времето, в което той е бил в имота,
такова лице там не е присъствало. В.В. никога не му е бил работодател и С. няма
никакви претенции към него. Още в деня на инцидента е написал собственоръчно и
е подписал декларация, чието съдържание потвърждава и поддържа и към този
момент, и че административният орган не е поискал от него никаква допълнителна
информация за уточняване на посочените в Постановлението от 07.03.2018г
обстоятелства (възнаграждени, работно време, трудови функции и пр.). Счита, че
в Постановлението са изложени обстоятелства, които не отговарят на фактическата
обстановка и на истината, и в този смисъл същото е неправилно и
незаконосъобразно.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното
производство е поставено със сигнал за настъпила злополука при извършване на
строително-монтажни работи (СМР) в имот с идентификатор 10135.5401.2580,
находящ се в гр.Варна, с.о. „Боровец-Север”, собственост на жалб.В.В. с н.а. №**,
том **, рег. №***, дело №** от 31.08.2016г. чрез продажба от Г.В.П.а (дъщеря на
жалбоподателя) и св.П. И. П.(негов зет).
Злополуката е
настъпила на 13.02.2018г. около обяд, когато при изливане на покривната плоча
на постройката бетон-помпата е пропаднала след около 10-15 минути в работен
режим, при което е съборила и притиснала намиращия се на покрива п. Д.,
причинявайки му физическа травма. На място бил извикан екип на Спешна
медицинска помощ, който откарал пострадалия в лечебно заведение, както и
инспектори в Д „ИТ” - Варна – Н.И. и свидетелите П. М.и Е.Н.. Инспекторите попълнили Констативен
протокол (л. 16 по адм.преписка) за проверката в обект, наименуван „строителен
обект- жилищна сграда“, находящ се „Боровец-север“, ПИ 10135.5401.258,
собственост на В.И.В., като са вписани имената на всички лица, присъствали при
настъпване на инцидента като работници: П. И. П., В.С.Г., Н.Г.У., п. Ж.Н.и Д.Х.С..
В протокола са записани личните данни на лицата – три имена, ЕГН. Като дата на
наемане на работа е вписана датата на инцидента – 13.02.2018г. С изключение на п.
П., всички останали са вписани в констативния протокол като общи работници.
Отбелязано е също, че работното време е от 12:00ч. до 19:00ч. За всички лица,
чието присъствие е констатирано след настъпване на инцидента, е посочено, че
нямат сключен трудов договор. В констативния протокол не са попълнени данните
за работната седмица и уговореното трудово възнаграждение.
В същия ден са
изискани и попълнени писмени декларации (обяснения) всички присъстващи в имота
при инцидента, вкл. и от Д.С.. Обясненията им са идентични и безпротиворечиви –
в тях свидетелите В.Г. и Н.У. и заинтер.страна Д.С. заявяват, че са били
повикани от п. П. да окажат помощ при изливане на бетон при ремонта на къщата в
имота на жалбоподателя В..
Писмени обяснения дали
и жалб.В.В. като собственик на имота, в който са извършвани СМР, дъщеря му Г. П.а
и съпругът й свид.п. П.. От тези обяснения, също безпротиворечиви помежду си,
става ясно, че макар собственик на имота да е жалбоподателят, той се владее от
дъщеря му и нейния съпруг - п. Илиев, на когото е отстъпено стопанисването и
управлението на имота. Ремонтът на съществуващата в имота сграда е предприет по
инициатива именно на п. Илиев, и той се свързал със свид. В.Г., за когото
знаел, че дълги години се е занимавал със строителство, дори имал регистрирана
фирма – „ВАС СТИЛ“ ЕООД, която към момента на настъпване на злополуката с п. Д.
вече не съществувала. Именно св. Г. довел останалите лица, които били
ангажирани с полагането на бетона на 13.02.2018г., в това число и пострадалия. Св.п. П. сочи в обясненията си от
26.02.2018г., че има устна уговорка със св.В.Г. да му заплаща за свършената
работа, като не знае какви са уговорките между Г. и другите.
До жалбоподателя В.
И. В. била изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх.
№337/19.02.2018г., с която същият бил призован да се яви в ДИТ- Варна на
23.02.2018г. в 9:30 ч. като му е указано и какви документи следва да представи
за проверка. Вместо В.В. *** се явил св.п. П. в качеството на пълномощник въз
основа на представено пълномощно. Във връзка с проверката е извършена и
документална такава, като документи са били представяни на 19.02.2018г., на
26.02.2018г., на 06.03.2018г. и на 07.03.2018г, сред тях и такива от РДНСК за
липса на издадени строителни книжа и разрешение за строеж за ремонта на вилната
постройка.В тази връзка и предвид липсата на изготвен и заверен план по
безопасност и здраве при работа за извършващите се СМР в обекта бил издаден и
Акт за спирането му от 06.03.2018г.
На 07.03.2018г. е
издаден Протокол № ПР1806257 (л. 70 и 71 от делото) за извършена проверка на
физическото лице В.И.В., с който на жалбоподателя в качеството на работодател
са дадени задължителни предписания, свързани с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР в обекта, находящ се в неговия
имот.
На същата дата –
07.03.2018г. на осн.чл.405а ал.3 от КТ е издадено и оспореното понастоящем Постановление,
с което гл.инспектор при Д „ИТ” –Варна е обявил съществуването на трудово
правоотношение между Д.Х.С., изпълняващ длъжност „общ работник“ в строителен
обект „жилищна сграда“, намиращ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, СО
„Боровец-север“, и жалбоподателя В.И.В. в качеството на работодател, считано от
13.02.2018 г. В постановлението е инкорпорирано и предписание, с което жалб.В. е
задължен да предложи на заинтер.С. да сключат трудов договор, с указан срок за
изпълнение до 21.03.2018г. Същевременно видно от изложеното по-горе,
твърденията на заинтер.С. от деня на инцидента в саморъчно изготвената и
подписана от него декларация, представена пред административния орган, и тези в
отговора му по жалбата, по която е образвано настоящото съдебно производство,
са идентични и са в смисъл, че той не познава и никога не е виждал В.В., че
никога не е имал уговорки с него за каквото и да било, вкл. и за участието на С.
в извършване на СМР и заплащане за това.
За изясняване на
спорните факти в хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите А. Ч. –
собственик на съседен на жалбоподателя имот, В.Г. и Н.У. – присъствали по време
на инцидента и на последващата проверка, п. П. – посочен от тях и останалите
присъстващи като лице, което ги е повикало в процесния ден и място в имота,
както и инспекторите в Д „ИТ” Е.Н. и П.М..
Св. А. И. Ч. -
собственик на имот, разположен в съседство с този на жалбоподателя, заявява, че
е виждал В. само веднъж в имота, когато п. П. ги е запознал и го е представил
като негов тъст. Иначе имотът е посещаван редовно от п. П. и съпругата му,
които преди около две години се захванали да го разчистват. Започнали и ремонт
на съществуващата сграда, тъй като покривът ѝ бил пропаднал. Заявява, че
според сведенията, с които разполага, приятели на п. са му помагали за ремонта,
но визуално не може да ги разпознае, тъй като само ги е наблюдавал от своя имот
и не е имал контакти с тях. Твърди, че в деня на инцидента до обяд не е имало
работници в имота. Бетон-помпата пристигнала на обекта около обяд. Не е
възприел инцидента лично. Само видял в един по-късен момент, че стрелата на
бетон-помпата е наклонена и подпряна на плочата отгоре. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, но не ги счита за допринасящи за изясняване на
спорните релевантни факти по делото.
Според показанията на
св.п. П. (зет на оспорващия), той владее и ползва имота в с.о. „Боровец-север”
от 10 години; през 2016 г. по съображения, които не желае да споделя, е
прехвърлил собствеността върху имота същия на тъста си В.В., но нищо във владението, стопанисването
и управлението на имота не е променено със смяната на собствеността. В деня на
инцидента 13.02.2018г се намирал в имота заедно със съпругата си. След
настъпване на инцидента по искане на инспекторите в Д „ИТ” той попълнил бланка,
предоставена му от служителите на ДИТ- Варна, каквато попълнили и останалите
лица, намиращи се на обекта – всички те били представени от П. в Д „ИТ”-Варна
на следващия ден. Заявява, че се обърнал към В.Г. за ремонтните работи в имота,
тъй като знаел, че той по принцип се занимавал със строителни работи. Заявява,
че не е ползвал преди услугите му за извършване на други СМР и същевременно
сочи, че когато В. (Г.) му е помагал преди на приятелски начала не е водил
други лица. В деня на инцидента Г. дошъл с приятели, които П. виждал за първи
път. п. П. заявява, че не е плащал на В. (Г.), за това, че му помага, а и
доколкото знае и В. не е плащал на момчетата. Свидетелят заявява, че той е
платил за бетона и той го е поръчал по телефона от бетоновия възел. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля, в които твърди, че не е плащал на В. (Г.)
за оказаната помощ и че между тях нямало уговорка за заплащане на
възнаграждение, поради противоречието им със заявеното лично от П. в писмените
му обяснения от 26.02.2018г, представени пред административния орган (л.17 по
адм.преписка). Предвид изложеното съдът приема, че е имало уговорка и плащане
от п. П. на В.Г. във връзка с извършваните СМР по сградата в с.о.
„Боровец-север“.
Св.В.Г. сочи, че с
жалб.В. са съседи по вила в с.Осеново, и че познава зет му св.п. П., които го
помолил да излеят плоча в имота му. В деня на инцидента 13.02.2018г около обяд Г.
закарал св.Н.У., заинтер.Д.С. и пострадалия Н. Д. до имота в с.о. „Боровец –
север” с микробуса си. Целта им била да помогнат на П. за конкретна работа -
изливане на плочата за няколко часа, без определено време, и да се приберат в
града. Хората, които завел със себе си, били негови приятели, на място той ги
запознал с п., на когото отишли да помогнат безплатно – или ако той реши, да ги
почерпи. Признава, че преди е работил със същите хора по строителни обекти, но
вече не, защото е пенсионер. Сочи, че са били облечени в работни дрехи, но
инцидентът с п. е станал преди реално да се включат в работата, и то докато
само пострадалия бил горе на плочата при изливането на бетона от помпата, както
и че не са имали уговорка помежду си за разпределение на работата. Твърди, че В.
не е присъствал в този ден в имота, както и че с него са нямали никаква
уговорка за нищо. По отношение на попълването на констативния протокол от
служителите на Д „ИТ” твърди, че те са ги питали за личните им данни – имена и
ЕГН, и само тези данни са били нанесени в протокола, когато присъстващите там
са се подписвали в него. Сочи също, че инспекторите ги разпитвали как са дошли
на обекта, от кога работят там, дали и друг път са идвали, на което те
отговорили, че са там само за изливането на бетона; питали ги дали имат работно
време, на което те отговорили, че нямат и са там само за да свършат тази
конкретна работа. Свидетелят не си спомня да са го питали дали ще получи
заплащане, но е категоричен, че протоколът не е бил попълван по време на този
разговор с проверяващите.
В идентичен смисъл са
и показанията на св.Н.У., който потвърждава изцяло сведенията на св.Г., като
конкретно относно плащането заявява, че в случая е ставало въпрос за един час
работа и не са очаквали заплащане, а само почерпка после, а по отношение на
задаваните му от проверяващите въпроси сочи, че не ги помни, защото е бил
разстроен от инцидента с п., но твърди, че в протокола са били вписани само
имената и ЕГН на всички, които са се подписали там.
Свидетелите на
ответника – инспекторите Е.Н. и Полина М.са посетили имота в деня на проверката по
повод настъпилата трудова злополука.
Пред съда св. П. М.заявява, че когато пристигнали на място
видели обърнатата бетон-помпа. На място установили четири лица и св.п. П.,
чиито лични данни били вписани в съставения от нея констативен протокол. Лицата
заявили, че са повикани да леят бетон от п. П. и работят за него. Не посочили
размер на уговореното възнаграждение, нито работно време, но си спомня, че по техни твърдения за първи ден са там и
извършват дейност като общи работници. Слд предявяване на КП от 13.02.2018г
свидетелката твърди, че когато лицата са се подписвали в него, всички графи са
били попълнени от нея въз основа на сведенията, получени от тях, напр.св.П. й е
съобщил работното време от 12:00ч до 19:00ч. Лицата й съобщили, че ще получат
възнаграждение, но не са договорили още конкретната сума, затова тази графа в
КП е празна. С оглед констатираните противоречия в показания на св. М.и П.
относно съдържанието на КП при подписването му от присъстващите и вписани в
него лица, съдът съпостави двамата в очна ставка, но всеки от тях поддържаше
своята версия, респективно – това противоречие не бе отстранено.
Св.Е.Н. потвърждава
изцяло показанията на св. М.относно начина на извършване на проверката – разпит
на всяко едно от присъствалите лица по отделно и вписване в протокола на
получените от тях сведения, след което те са се подписвали. Също като колежката
си той пояснява, че още на място, както и в последствие при документалната
проверка са разбрали, че собственик на имота е жалб.В., а св.П. е негов
пълномощник, и приели, че именно В. е работодател на тези присъстващи в деня на
инцидента лица.
Изложената фактическа
обстановка се установява от писмените доказателства, събрани в хода на
административното производство и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
както и от гласните доказателства, чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи. Съдът отказа да допусне до разпит като свидетел по делото пострадалия п.
Д. – от една страна, той е променил драстично дадените в деня на инцидента
показания в последствие, в хода на образуваното наказателно производство за
причинена телесна повреда; от друга страна доколкото биха били в противороложен
смисъл на останалите гласни доказателства от страна на присъстващите на обекта,
то те биха били изолирани от тях и недостатъчни, за да бъдат кредитирани като
достоверни досежно релевантните по делото факти относно наличието на елементите
от фактическия състав на трудовото правоотношение.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се преценява и като основателна.
Постановлението по чл.405а ал.1 от КТ
представлява установителен административен акт, с който се констатират вече
възникнали и съществуващи права и задължения, респ. правни отношения съгл.чл.21
ал.2 от АПК, като едновременно изпълнява функцията на принудителна административна
мярка по отношение на работодателя, която има за цел да поправи допуснатото от
него нарушение на трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.405а от КТ
създава специален ред да защита интересите на наетите на работа лица в случаите
на неизпълнение на изискването по чл.1 ал.2 от КТ правоотношенията им да са
уредени като трудови. Съгласно ал. 4, изречение първо на чл.405а
от КТ, въз основа на постановлението по ал.1 контролните органи на инспекцията
по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или
служителя сключване на трудов договор.
Съгласно чл.399 ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда” (ИА „ГИТ“) към министъра на труда и
социалната политика. Според чл.21 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”
инспекторът от инспекцията по труда е контролен орган, и съгл.чл.21 ал.4 т.2 от
същия правилник при установяване на нарушение на законодателството инспекторът
има право да издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването
на трудово правоотношение, съответно и предписание въз основа на
постановлението. В случая оспореното постановление и предписание са издадени от
Н.И.И. – на длъжност главен инспектор в Д"ИТ"- Варна при ИА „ГИТ”, т.е.
от компетентен административен орган.
Неоснователно оспорващият твърди, че доколкото постановлението и
предписанието са насочени към лице, което не е работодател, това влече тяхната
нищожност. Този довод е релевантен за материалната законосъобразност на
оспорения акт, тъй като се основава на приетото от органите за съществуващо
трудово правоотношение между две конкретни лица – работник и работодател, т.е.
при установяване от съда на липсата на такова правоотношение постановлението и предписанието
ще бъдат унищожаеми като форма на незаконосъобразност, а не нищожни.
Постановлението и инкорпорираното в него предписание са издадени в изискуемата
от закон писмена форма, и съдържа както фактическите, така и правните основания
за издаването му. Определен е и конкретен срок за изпълнение на предписанието –
21.03.2018г. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното предписание и
постановление не страдат от тежки формални пороци, представляващи самостоятелни
отменителни основания.
Настоящият съдебен състав обаче споделя възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по см.чл.146 т.3 от АПК
при издаване на оспорения акт, а именно – постановяването му при неизяснена
релевантна фактическа обстановка. Действително на осн.чл.45 ал.1 от АПК до жалбоподателя
е изпратена призовка, с която същият е уведомен за откритото административно
производство, за задълженията във връзка с него, като са посочени и
документите, които следва да представи в ДИТ – Варна. В хода на производството пред
административния орган В. е бил представляван от надлежно упълномощен
представител – св.П., което налага
извод, че процесуалните права на жалбоподателя не са били ограничени. В нарушение
на чл.35 от АПК обаче ответникът е постановил административен акт при
неизяснена фактическа обстановка, и конкретно – при констатираните непълнота на
данните, попълнени в констативния протокол от деня на проверката, и
противоречията им с тези в декларациите на четирите присъствали лица В.Г., п. Н.,
Н.У. и заинтер.Д.С. относно характера на отношенията между тях и св.П. на
13.02.2018г, административният орган не е предприел дължими действия за
събиране на допълнителни доказателства относно съществуването на всички
елементи от фактическия състав на трудовото правоотношение. Така констатираните
противоречия не бяха отстранено и в съдебната фаза на производството въпреки
положените усилия в тази насока, вкл. и чрез съпоставяне на свидетелите в очна
ставка.
По
приложението на материалния закон: Според императивното предвижданена чл.1 ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, поради това установяването на характера на
правоотношението между заинтер.Д.С. и жалб.В. В. е от решаващо значение за
законосъобразността на Постановлението по чл.405а ал.1 от КТ и на предписанието
по ал.7 на текста. В конкретния казус независимо от липсата на доказателства за
съществуването на каквато и да е правна връзка между тези две лица, извън
присъствието на С. в имота, собственост на В., административният орган е приел
това за достатъчно основание да обяви по реда на чл.405а ал.1 от КТ съществуването
на трудово правоотношение между тях, респективно – да предпише на В. да сключи
в конкретен срок трудов договор със С..
Житейски е възможно, а и правната теория познава и други видове
правоотношения, които формално се изразяват чрез извършване на действия по
изработване на конкретна вещ – картина, мебел, сграда и др., при което между
страните не възникват трудови правоотношения, а облигационни такива, които се
регулират от гражданското право – напр. договор за изработка. Разликата между
трудовия договор и гражданския договор се състои в техния предмет. С трудовия
договор се уговаря осъществяването на трудова функция, т.е. предмет на този
договор е самият труд, който работникът се задължава да полага в полза на
работодателя, за което вторият му дължи уговорено възнаграждение ведно с всички
акцесорни задължения – да му осигури здравословни и безопасни условия на труд,
да изплаща заплата както и здравни осигуровки и всички останали, уредени с
различни закони. За разлика от трудовия договор предмет на гражданския договор
е определен резултат, т.е. предмет на договора е овещественият човешки трудОт
гореизложеното следва извод, че за да се
твърди, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, следва
да бъде установена същността на работата, за чието извършване се предоставя
работната сила – аргумент от чл.124 от КТ. В конкретния случай ответникът е
направил неправилен анализ на фактите, което е довело и до неправилно
приложение на материалния закон.
При постановяване на процесното постановление за обявяване на трудово
правоотношение и при издаване на предписанието ответникът не е съобразил
фактите, които се извличат от обясненията на лицата, присъствали на инцидента,
настъпил на 13.02.2018г., както и тези на жалбоподателя. В тях е посочено, че владението на имота е
отстъпено на дъщерята на жалбоподателя Г. П.а и на нейния съпруг – св.п. П.,
както и че именно по инициатива на последния са предприети ремонтните дейности
в ПИ с идентификатор 10135.5401.2580. Установява се, че заинтер.Д.С., както и
останалите, които е следвало да участват при изливането на бетона – п. Н., св.Н.У.
и пострадалия п. Д., са ангажирани и повикани да работят от св.В.Г., който ги е
транспортирал до и от имота на жалбоподателя със собствено МПС. От безпротиворечивите
гласни доказателства по делото, вкл. и от становището на самия Д.С., неоспорени
от ответната страна, е видно, че С. не
познава жалб. В., не е имал контакт с него и между тях не е имало никакви
уговорки – както за работно време, така и за заплащане, дневна и междудневна
почивка, както и досежно други елементи, характерни за трудовите
правоотношения. Такива уговорки не е доказано по делото С. да е имал и с пълномощника
на жалбоподателя – св.п. П.. От показанията на последния пък е ясно, че той е
имал уговорка за заплащане на св.В.Г., който признава, че е работил със същите
лица преди и е ходил с тях по различни обекти, вероятно – транспортирайки ги
със собствен превоз. Самият пострадал п. Д. заявява в писменото си обяснение от
13.02.2018г, че на същата дата е бил повикан от св.В.Г. на работа, която той
намира и за която му плаща, както и че е закарал него и останалите трима (сред
тях и Д.С.) с микробуса си до мястото, за да работят. Тези факти са станали
известни на ответника по делото още в хода на проведеното от него
административното производство от обясненията на всички присъствали в имота на
13.02.2018г лица, както и от тези на жалбоподателя и дъщеря му, депозирани в
писмен вид, но са били игнорирани от него. Поради това ответникът е пропуснал
да установи, че ако в този случай може да се твърди възникнало трудово
правоотношение на заинтер.С., то е със св.В.Г., който е осигурявал работа,
съотв. заплащане, и логистика за бригадата си, част от която е и
заинтересования. При това приетия за безспорен между страните факт, че В.Г. понастоящем
не извършва дейността като надлежно регистриран търговец, и че Д.С. няма
сключен трудов договор с него, не препятства възможността и не е доказателство,
че Г. не е наел него и останалите присъстващи лица за извършване на СМР в имота
на оспорващия.
Същността
на извършваната работа в имота на жалб.В. предполага за определен период от
време да се извършат конкретни СМР, за да се постигне определен резултат –
изливане на покривна бетонна плоча. Съгласно ЗУТ отношенията между участниците
в строителството се уреждат с договори. От събраните в настоящото производство
доказателства се установява, че в случая е налице възлагане извършването на
строителни работи от св.п. Петров на св.В.Г., който е осигурил строителните
работници. От своя страна ползвателя на имота с ПИ 10135.5401.2580 и собственик на обекта св.П. в качеството
му на възложител по смисъла на ЗУТ, е имал отношения не със заинтер.Д.С., с
когото се е запознал на място в деня на инцидента, а единствено със св.В.Г..
Обстоятелството, че п. Петров е поръчал и платил материала (бетон), е въпрос на
уговорка между възложителя и строителя, и не рефлектира върху характера на
правоотношението между тях. От друга страна с пълномощното,
с което жалбоподателят е упълномощил зет си да извършва от негово име и за
негова сметка всякакви правни и фактически действия, като го представлява пред
различни лица (незаверено нотариално), не са му предоставени правомощия да
наема работници. В крайна сметка от доказателствата по делото не се установява нито
В.В., нито п. П. лично да са договаряли с Д.С. преди или в деня на инцидента
наемането му на работа, вида на работата, мястото, където ще се полага труд,
времето за полагане на труд, възнаграждение, както и други елементи, характерни
за трудовото правоотношение. Принципът, на който според св. М.са издадени
оспореното постановление и предписание - че отговорността за случилото се в
имота е на собственика му, макар верен, сам по себе си не обосновава извод за
наличие на трудово правоотношение между собственика на имота и заинтер.С., а по
делото липсват категорични доказателства в подкрепа на тази теза. От друга
страна единствено фактът, че жалбоподателят е собственик на имота, не доказва непременно,
че всички лица, извършващи нещо в същия имот, са негови работници – както вече
беше посочено, правоотношенията между тях е възможно да бъдат и различни от
трудово-правни. Изложеното мотивира
извода на този съдебен състав, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се доказват присъщите на трудовото правоотношение елементи от
фактическия му състав, т.е. такова между В.В. и Д.С. не е възникнало и не е
съществувало към 13.02.2018г. Изложеното квалифицира постановлението по чл.405а
ал.1 от КТ и предписанието по ал.4 на текста като незаконосъобразни поради
противоречие с материалния закон, което налага отмяната им.
От друга страна неправилното квалифициране на правоотношенията между
жалбоподателя В.В. и заинтересованата страна Д.С. като трудови такива има за
последица противоречие на оспорените постановление и предписание с целта на закона, доколкото
целта на закона е уреждането като трудови правоотношения само на отношения по
предоставяне на работна сила, което е самостоятелно основание за отмяната им
съгл.чл.146 т.5 от АПК.
С разпоредбата на чл.405а ал.7 от КТ законодателят е предвидил, че в
случаите, когато е издадено постановление по ал.1 и кумулативно предписание по
ал.4, работодателят може да обжалва и само предписанието по ал.4. Това законодателно
решение обосновава извод, че извън случаите, в които е издадено само
постановление (при смърт на работника), на оспорване подлежи предписанието по
ал. 4, издадено въз основа на постановлението по ал.1, като предписанието и
постановлението в този случай представляват единно цяло. Именно по този начин е
оформена бланката, ползвана от инспекторите към Д „ИТ“ при издаване на
постановлението и предписанието по чл. 405а ал. 1 и ал. 4 от КТ. Аргумент в
подкрепа на така приетото от съда е и обстоятелството, че при преценката
законосъобразността на предписанието по чл.405а ал.4 от КТ, доколкото същото е
издадено въз основа на постановлението по чл.405а ал.1 от КТ, се изследва
законосъобразността на извода на органа за наличие на трудово правоотношение, който
въпрос е с същностният за законосъобразността на акта. Аргумент в подкрепа на така приетото е
и, че законодателят използва понятието „акт“, посочвайки в чл.405а ал.8 от КТ,
че ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор
едностранно без предизвестие. Т.е. последица от отмяната и на постановлението,
и на предписанието е прекратяване на трудовия договор. Предвид изложеното, тъй
като в случая става въпрос именно за акт, с който инспекторът по труда обявява
съществуването на трудово правоотношение и задължава работодателят да предложи
на работника сключване на трудов договор, съдът, отменяйки постановлението по
ал.1, отменя и предписанието по ал.4 на чл.405а от КТ.
При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторените
в производството разноски се явява основателно в хипотезата на чл.143 ал.1
от АПК и следва да бъде уважено в доказания размер от 310 лв. (ДТ 10лв. и
адвокатско възнаграждение от 300лв.); съответно идентичната претенция на
ответната страна е неоснователно.
Предвид изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 07.03.2018г на гл.инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” – Варна за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между В.И.В., ЕГН **********,***, като работодател, и Д.Х.С.,
ЕГН **********, като общ работник, и предписание за сключване на трудов договор
с него от същата дата, със срок на изпълнение 21.03.2018г.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна да заплати на В.И.В., ЕГН **********,***, сторените
в производството разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: