Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, VІІI-ми състав, в открито заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА Д., като разгледа докладваното от съдия
БАСАРБОЛИЕВА адм.д. № 84 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 15 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №
11/2002 г.).
Образувано е по жалба на „Агрокем“
ЕООД със седалище с. Смирненски, община Ветово, област Русе, представлявано от управителя
А. Б. Ю., чрез пълномощника адв. Г.Д., против Заповед № РД-01-20 от 14.01.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (ИА”АА”), гр. София, с която е разпоредено прекратяване правата,
произтичащи от лиценз на Общността № 19562 за превоз на товари, издаден на
13.07.2018 г. на жалбоподателя; отнемане на 3 броя заверени копия към същия
лиценз и отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) на МПС, вписани към лиценз на Общността № 19562 за превоз на
товари.
Жалбоподателят поддържа
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
противоречие с материалноправни норми и съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяна на обжалваната заповед. Претендира се и присъждане на сторените в
производството разноски за държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Ответникът – Изпълнителният
директор на ИА”АА” не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект, в законния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт. Заповед № РД-01-20/14.01.2020
г. на изп.директор на ИА”АА” е съобщена на адресата си – жалбоподател в
настоящото производство, чрез изпращане по пощата с писмо изх. №
11-25-4808/5/14.01.2020 г. като в административната преписка липсват данни за
датата на получаването му от търговското дружество. Налице е единствено
изявление от процесуалния представител на ответника в придружителното писмо, с
което изисканата от съда преписка е изпратена на съда, че оспорваната заповед е
получено от „Агрокем“ ЕООД на 31.01.2020 г. Жалбата на дружеството е подадена
директно в съда на 03.02.2020 г. При тези данни съдът приема, че оспорването е
реализирано в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
По
делото не е спорно, че на жалбоподателя е издаден лиценз на Общността № 19562
от 13.07.2018 г. за превоз на товари, към който лиценз има издадени 3 броя
заверени копия.
На
05.07.2019 г. служители от Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО”АА”)
гр. Русе извършили проверка в електронния регистър на отдел „Лицензи“ и в
деловодната система на агенцията, при която установили, че жалбоподателят „е
престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност по смисъла на
Глава Втора от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. …“. Констатацията била отразена в
нарочен Протокол рег.№ 11-25-4808/05.07.2019 г. (л. 79). Към протокола са
приложени справки от регистъра на отдел „Лицензи“, от деловодната система и от
Търговския регистър. От справката от деловодната система на ответника (л. 81),
касаеща кореспонденцията му с жалбоподателя, е видно, че след датата на
издаване на лиценза – 13.07.2018 г. са налице единствено две писма от
14.01.2019 г., свързани с връчване на издадени срещу жалбоподателя две
наказателни постановления - № 38-948/2018 г. и № 38-947/2018 г. Въз основа на
съставения констативен протокол била издадена Заповед № РД-14-1861/08.07.2019
г. на началник ОО”АА” – Русе (л. 77), с която на основание чл. 106а, ал. 1, т.
6, б. „в“, предл. І и ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от
ЗАвтП на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка –
спиране на дейността на транспортното предприятие „Агрокем“ ЕООД, притежаващо
лиценз на Общността № 19562 до отстраняване на несъответствието с изискването
за финансова стабилност, но не повече от три месеца. В мотивите на заповедта е
посочено, че жалбоподателят не е представил в срок изискуемите документи,
доказващи изпълнението на изискванията за финансова стабилност, уредени в чл.
7, § 1 и § 2 от Регламент № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета
за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат
спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач (Регламент № 1071/2009
г.) и в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП. Разпоредбите на посочените норми
са цитирани и изрично в издадената заповед. Отделно от това, със същата заповед
било постановено и отнемане на притежаваните от превозвача 3 броя заверени
копия от лиценз на Общността № 19562. Заповедта била изпратена на жалбоподателя
с писмо рег.№ 11-25-4808/1/09.07.2019 г. (л. 78), в което изрично било
посочено, че му се дава възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да
се запознае с материалите по преписката и да изрази своето становище като
направи писмени искания или възражения. Било указано още, че под страх от
административно наказание, дружеството е длъжно в същия 7-дневен срок да
предаде издадените му три броя заверени копия от лиценза. С приемо-предавателен
протокол от 22.07.2019 г. (л. 72) било удостоверено предаването на отнетите
заверени копия от лиценза на жалбоподателя за извършване на превоз на товари.
На
24.10.2019 г. началникът на ОО”АА” изготвил доклад до изпълнителния директор на
ИА”АА” (л. 71), в който посочил, че в определения със заповедта тримесечен
срок, който изтекъл на 19.10.2019 г., дружеството-превозвач не е подало справка
за финансова стабилност с приложени към нея документи съгласно чл. 6 от Наредба
№ 11/2002 г., въпреки че ежегодно бил длъжен да прави това. Предложено било да
се пристъпи към процедура по прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на
Общността № 19562 на основание чл. 11, ал. 1, б. „б“ от ЗАвтП
С
писмо рег.№ 11-25-4808/4/05.11.2019 г. на изп.директор на ИА”АА” (л. 69)
жалбоподателят бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че
административният орган започва производство за прекратяване на правата,
произтичащи от притежавания от дружеството лиценз. В писмото е описана
констатацията на органа, че към момента на откриване на производството
превозвачът не е представил необходимите доказателства за финансова стабилност,
при което се счита за неизпълняващ изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП.
Предоставен му е 7-дневен срок за запознаване с материалите по преписката и за
представяне на писмени искания и възражения. Изрично е посочено, че ако
дружеството не представи в определения срок документи, удостоверяващи
изпълнението на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП и чл. 6,
ал. 7, т. 3 от Наредба № 11/2002 г., ще бъде издадена заповед за прекратяване
на правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността № 19562. Писмото било
получено от жалбоподателя на 08.11.2019 г., видно от представеното с преписката
известие за доставяне (л. 68).
На
14.11.2019 г. жалбоподателят подал в ИА”АА” - София справка за доказване на
финансова стабилност (Приложение № 3 към чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11/2002 г.)
вх.№ 30-13-00-8843/14.11.2019 г., към която приложил застрахователна полица №
13121910005135 от 13.11.2019 г. и удостоверение за липса на задължения по чл.
87, ал. 6 от ДОПК изх. № 180201900292942/13.11.2019 г. (л. 61-66). На
25.11.2019 г. административният орган извършил служебна справка за
наличие/липса на задължения на дружеството в информационната система на НАП, която
показала наличие на задължения (л. 67). С оглед на това с писмо изх. №
30-13-00-8843/1/28.11.2019 г. жалбоподателят бил уведомен, че разполага със
срок от 10 работни дни, за да отстрани констатираната нередовност и да уведоми
ИА”АА” като в противен случай ще бъде издадена заповед за прекратяване на
производството по заявената услуга, както и заповед за налагане на принудителна
административна мярка на основание чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ и ал. 2, т. 5
от ЗАвтП. Това писмо е получено от жалбоподателя на 03.12.2019 г. (л. 59). На
06.01.2020 г. отново била направена справка в информационната система на НАП
относно задължения на дружеството жалбоподател (л. 58), която отново показала
наличие на задължения, след което била издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № РД-01-20/14.01.2020 г. на изп.директор на ИА”АА” (л.
54-56). Със заповедта е разпоредено прекратяване на правата, произтичащи от
лиценз на Общността № 19562 за превоз на товари, издаден на 13.07.2018 г. на
„Агрокем“ ЕООД, отнемане на 3 броя заверени копия към лиценза и отписване от
регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП на превозните средства, вписани в лиценза.
В
мотивите на заповедта се посочва, че производството пред ответния орган е
инициирано по повод подадения доклад от началника на ОО”АА” – Русе, като при
справка в регистър „Лицензи“ на ИА”АА” било установено, че жалбоподателят не
отговаря на изискването за финансова стабилност по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6
от ЗАвтП. Във връзка с това несъответствие със Заповед № РД-14-1861/08.07.2019
г. на началника на ОО”АА” – Русе му била наложена ПАМ – временно спиране на
дейността да отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца като
в рамките на този срок дружеството не било предприело мерки за отстраняване на
несъответствието като не е удостоверило, че отговаря на изискванията за
финансова стабилност. В заповедта са цитирани текстовете на редица правни норми
от ЗАвтП и Наредба № 11/2002 г. като в заключение е изведен извод, че
превозвачът не е представил никакви документи, с които да докаже изпълнението
на изискванията за финансова стабилност, при което показателят му за финансова
стабилност, изчислен по реда на Наредба № 11/2002 г. е нула, т.е. не покрива
изискванията за нито един автомобил. Отделно от това в заповедта е коментирано,
че жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производството по издаване на
оспорваната заповед с писмо от 05.11.2019 г., което същият не бил получил на
адреса си и уведомяването било извършено чрез съобщение за това на интернет
страницата на административния орган на 13.12.2019 г. В преписката липсват
доказателства за този начин на съобщаване на уведомителното писмо. В заповедта
е посочено, че превозвачът и след уведомяването за започване на производството,
отново не е представил документи, удостоверяващи, че дружеството отговаря на
изискването за финансова стабилност.
При така
изяснената фактическа обстановка, по която всъщност не е и формиран спор между
страните, и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168,
ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
Заповед № РД-01-20/14.01.2020 г. е издадена от компетентен орган, в условията
на делегация. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП правата, произтичащи от
лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на
лицензиращия орган, в конкретно изброените хипотези (в б. „а“ – „е“), сред
които са и случаите, в които превозвачът престане да отговаря на изискванията
на чл. 7, т. 2 от закона (б. „б“). От своя страна разпоредбата на чл. 7, ал. 1,
изр. І от ЗАвтП определя като лицензиращ орган министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни
лица. В конкретния случай по отношение на издалото оспорената заповед лице – Б.
Р. – изпълнителен директор на ИА”АА” е налице редовно упълномощаване по реда на
чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП със Заповед № РД-08-344/17.08.2018 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 89), с която е
възложено на ответника да издава лицензи за Общността (т. І.1. от заповедта),
както и да отнема издадени лицензии на Общността (т. ІІ.6. от заповедта).
Както се посочи
прекратяването на правата, произтичащи от лиценз на Общността за извършване на
превоз на пътници и товари на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП се прави
по решение на лицензиращия орган. В случая това решение е обективирано писмена
форма в оспорваната Заповед № РД-01-20/14.01.2020 г., в която се съдържат
фактически и правни констатации, т.е. мотиви. От фактическа страна заповедта се
основава на констатацията на органа, че жалбоподателят не отговаря на
изискванията за финансова стабилност, тъй като не е доказал с изискуемите
доказателства наличието на такава в хода на административното производство. От
правна страна заповедта е аргументирана с множество изрично цитирани норми,
сред които текстовете на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“ вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и
ал. 6 от ЗАвтП, както и аналогични разпоредби от Наредба № 11/2002 г. Доколко
фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, се установяват от
събраните доказателства и дали същите обосновават наличието на хипотезите на
цитираните в заповедта правни норми е въпрос на материалната законосъобразност
на административния акт.
Съдът намира, че в
конкретния случай в хода на производството по издаване на оспорената заповед са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като неправилно е
приложен и материалния закон.
От данните по делото
безспорно се установява, че незабавно след получаване на уведомителното писмо
по чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е представил пред административния орган
доказателства за финансовата си стабилност по смисъла на ЗАвтП. Противно на твърденията
на административния орган в издадената заповед, уведомителното писмо не е
съобщено на жалбоподателя на 13.12.2019 г. чрез интернет страницата на
агенцията, а е получено от дружеството още на 08.11.2019 г. по пощата.
Съответно в предоставения 7-дневен срок жалбоподателят е представил като
доказателства за финансовата си стабилност копие от сключена застраховка и
удостоверение от НАП по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за липса на задължения (л. 64).
Независимо от това, в отговор именно на заявлението, с което са представени
посочените документи, административният орган е изпратил до жалбоподателя ново
писмо (рег.№ 30-13-00-8843/28.11.2019 г. – л. 60), в което посочва, че при
справка в базата данни на НАП е установил наличие на задължения на
жалбоподателя. Цитирането на разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от ДОПК не сочи на
индиция за наличие на писмено удостоверение от НАП, изискано служебно от
ответника, тъй като тази норма след изменението й (ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018
г.) урежда именно получаването на информация от НАП за наличие или липса на
задължения на лицата изцяло по електронен път, каквато е извършената справка. В
случая обаче извършвайки тази справка и получавайки като отговор информация за
наличие на задължения на жалбоподателя, административният орган не е следвало
отново да указва на превозвача, че следва да отстрани „констатираната
нередност“, а е бил длъжен сам да изясни противоречието в наличните данни.
Ответникът, на основание чл. 35 от АПК, е бил длъжен да изиска допълнителна
информация от НАП поради събраните противоречиви доказателства, а именно от
една страна данни за наличие на задължения на жалбоподателя според
информационната система на НАП, а от друга страна - удостоверяване от
длъжностно лице на НАП на липсата на такива. Изясняването на тези обстоятелства
не може да бъде възлагано на страната в административното производство,
доколкото не касае доказателства, с които тя разполага. Неизясняването на
релевантните за случая факти и обстоятелства представлява съществено
процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения
административен акт. Правната теория и съдебната практика еднозначно са приели,
че процесуалното нарушение е съществено във всички случаи, когато при
недопускането му би бил постановен различен краен административен акт.
Конкретния случай е именно такъв, тъй като административният орган не е изяснил
описаните по-горе обстоятелства, поради факта, че всъщност напълно е игнорирал
представените от заявителя в административното производство доказателства и в
частност удостоверението по чл. 87, ал. 6 от НАП. В оспорената заповед не само
липсват каквито и да било мотиви защо органът не приема представеното от
жалбоподателя удостоверение за липса на задължения към НАП, а даже се твърди
(нееднократно), че превозвачът въобще не е представил никакви документи, което
се опровергава именно от представената от органа административна преписка.
Процесните документи – застрахователна полица и удостоверение, не просто са
входирани в деловодството на ответника, но същите очевидно са били разгледани
от длъжностно лице на ИААА, тъй като по това точно заявление на жалбоподателя е
изпратено изрично писмо, уведомяващо го за направените от органа констатации.
Независимо от това представените от жалбоподателя доказателства въобще не са
били предмет на обсъждане, включително и с аргументи за некредитирането им, в
оспорената заповед. Така административният орган е достигнал до правни изводи
за наличие на предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“ вр. чл. 7, ал. 2,
т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП при неизяснена от фактическа страна обстановка изцяло в
нарушение на чл. 35 от АПК.
Неизясняване на релевантните факти е
налице и в друга насока.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1,
б. „б“ от ЗАвтП, на която се позовава административният орган в оспорената
заповед, предвижда като основание за прекратяване на правата, произтичащи от
лиценз на Общността за превоз на пътници и товари, последващо (след издаването
на лиценза) несъответствие на лицето, получило лиценза, с изискванията на чл.
7, ал. 2 от ЗАвтП. Последната норма предвижда четири изисквания към
превозвачите, едно от които е изискването за финансова стабилност. Начинът на
доказване и определяне на финансовата стабилност са уредени в чл. 6 от Наредба
№ 11/2002 г. Така съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11/2002 г. финансово стабилно по смисъла на чл.
3, т. 3
е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за
нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер
левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ
автомобил - в размер левовата равностойност на 5000 евро. Измерването на
финансовата стабилност се извършва чрез изчисляване на показател на финансова стабилност,
чиято стойност е в пряка зависимост от собствения капитал на превозвача (без
невнесения такъв) по данни от годишния финансов отчет и/или наличието на
банкова гаранция и/или застраховка. Като допълнително изискване, за да е налице
финансова стабилност, е изискването на чл. 7, ал. 6 от ЗАвтП, лицето, получило
лиценз да няма
задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или
разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
От цитираните правни
норми следва изводът, че за установяване на финансовата стабилност на лицето,
получило лиценз за превоз на пътници или товари, е необходимо да бъдат
установени следните обстоятелства: на първо място това е размерът на собствения
капитал, което следва да стане от данните в годишния финансов отчет на
предприятието. Допълнително следва да се установи налице ли са банкови гаранции
и/или застраховки, с които да бъде покрит евентуален недостиг на собствения
капитал до изискуемите по чл. 7, § 1 от Регламент № 1071/2009 г., съответно чл.
6, ал. 1 от Наредба № 11/2002 г. суми за всяко моторно превозно средство,
включено в лиценза. Въз основа на тези данни съобразно формулата по чл. 6, ал.
3 от Наредба № 11/2002 г. следва да бъде изчислен показателят за финансова
стабилност на лицензираното лице, като този показател задължително следва да е
над единица. Кумулативно на това изискване е и поставеното друго - за липса на
задължения за данъци и осигурителни вноски, което според чл. 6, ал. 12 и 13 от
Наредба № 11/2002 г. следва да бъде установено служебно от лицензиращия орган с
удостоверение по чл. 87, ал. 11 от ДОПК или от превозвача с удостоверение по
чл. 87, ал. 6 ДОПК. В светлината на коментираното по-горе изменение на нормата
на чл. 87, ал. 11 от ДОПК характер на такова удостоверение има извършената по
електронен път справка в системата на НАП. Разпоредбата на чл. 6, ал. 13 от
Наредба № 11/2002г . изрично сочи, че когато лицето е представило удостоверение
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, не се изисква удостоверение по чл. 87, ал. 11 от ДОПК, т.е. не е необходимо потвърждаване на данните чрез справка в системата на
НАП.
В настоящия случай обаче
административният орган, считайки, че не му е представяно въобще удостоверение
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК е извършил справка, която е показала наличие на
задължения на жалбоподателя. На първо място от представените по делото два броя „Справка за
наличие/липса на задължения“ по никакъв начин не може да бъде установено къде
точно е извършена справката – в кои масиви, бази данни или информационни
системи. Дори да се приеме, че се касае за справка в информационната система на
НАП, изведената в справката информация не е достатъчна, за може да се прецени
изпълнени ли са изискванията на чл. 7, ал. 6 от ЗАвтП. Справката има
изключително ограничено съдържание. Тя предоставя информация единствено за
това, че субект с БУЛСТАТ/ЕИК ********* има задължения над въведения при
търсенето праг (в случая нулев). Липсват обаче каквито и да е данни за това
какъв вид са задълженията на лицето. Установяването на вида на задълженията е
от съществено значение за правилното прилагане на материалноправната норма на
чл. 7, ал. 6 от ЗАвтП, доколкото за регламентираната в нея преценка са от
значение единствено задълженията за данъци и осигурителни вноски, т.е. при
прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на основание чл. 11,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвтП, административният орган е длъжен да събере
доказателства, чрез които да установи, че лицензираното лице има именно такъв
вид публични задължения. Наличието на каквито и да е други задължения на лицето
извън тези за данъци и осигурителни вноски (като например глоби, санкции,
лихви, разноски и пр.) са ирелевантни при установяването на финансовата
стабилност на получилото лиценз за обществен превоз на товари лице.
В настоящия случай по
никакъв начин в хода на административното производство не е установено, че се
касае именно за наличие на задължения за данъци и/или осигурителни вноски.
Показателно в тази посока е развитото от
жалбоподателя възражение относно невлезлите в сила към момента на
започване на производството наказателни постановления, които впоследствие са и
отменени с влезли в сила съдебни решения /представени в настоящото съдебно
производство/. Очевидно и за самия жалбоподател е останало неясно при наличието
на издадено му удостоверение за липса на задължения, какви точно задължения са
взети предвид от органа при постановяване на оспорената заповед, поради което
той ангажира в защитата си доводи относно евентуални задължения по процесните
отменени наказателни постановления.
Така, без да изясни релевантните
за случая факти и обстоятелства, административният орган е постановил
административен акт, който е необоснован и не съответства на относимите за
разглеждания случай материалноправни норми.
Изложеното до тук дава
основание на настоящия съд да постанови отмяна на оспорената Заповед №
РД-01-20/14.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”, с която е
постановено прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността №
19562/13.07.2018 г., издаден на „Агрокем“ ЕООД, отнемане на издадените три броя
заверени копия от този лиценз и отписване на моторните превозни средства,
включени в лиценза. Предвид факта, че административното производство е
започнало служебно по инициатива на административния орган и не се касае за
издаване на нов лиценз или продължаване на срока на изтичащ такъв, преписката
не следва да бъде връщана на органа.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявената
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София като лице,
поемащо разноски по смисъла на § 1, т. 6 от АПК, следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 550 лева, от които 50 лв. – държавна такса и
500 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие № 002457/03.02.2020 г. (л. 6
от делото).
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Агрокем“ ЕООД, със
седалище с. Смирненски, община Ветово, представлявано от управителя А. Б. Ю.,
Заповед № РД-01-20 от 14.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, с която е наредено прекратяване
правата, произтичащи от лиценз на Общността № 19562 за превоз на товари,
издаден на 13.07.2018 г. на „Агрокем“ ЕООД, ЕИК *********; отнемане на 3 броя
заверени копия към лиценз на Общността № 19562 и отписване от регистъра по чл.
6, ал. 1 от ЗАвтП на моторните превозни средства, вписани към лиценз на
Общността № 19562 за превоз на товари.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на „Агрокем“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: с. Смирненски, община Ветово, област Русе,
ул. „Преслав“ № 2, ЕИК **********, представлявано А.Б.Ю., сумата от 550,00
(петстотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: