Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........,
град
Шумен, 09.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря В.
Русева и с участие на прокурор Я. Николова от Окръжна прокуратура град Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД №135 по
описа за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от С.Ю.М., чрез пълномощника му и
процесуален представител адв.Д.М.от САК със съдебен адрес:***, офис 21 срещу
Решение № 191 от 02.06.2023г., постановено по АНД № 430/2023г. по описа на
Районен съд гр.Шумен.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление №22-0869-003802/03.01.2023 г. издадено от Началник сектор към ОДМВР
сектор“ПП“ Шумен, с което на С.Ю.М. ***, са наложени административни наказания
на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо ЗДвП, „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева и на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
липса на законова компетентност на органите на МВР да извършват проверки и да
съставят актове за непритежаване на удостоверения за психологическа годност на
водачите. Оспорва и констатациите на контролните органи за осъществен обществен
превоз на товари, излагайки аргументи, че е извършвал куриерска услуга по
смисъла на Закона пощенските услуги /назован Закон за българските пощи в
жалбата/, за която съгласно Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ не се
изисква лиценз и удостоверение за регистрация. По тези съображения се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендират се и съдебни разноски. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. М., който
поддържа жалбата.
Ответната страна,
ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт
Ив. С., която аргументира становище за неоснователност на оспорването. Отправя
искане за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба
е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение
е постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят на
05.11.2022 год. управлявал товарен автомобил марка „*******”, с ДК№ *******,
собственост на „Уникредит Лизинг“, с ЕИК1218879480062, като се движил в
гр.Шумен по ул.”Станционна” в посока ЖП гара. При спиране за проверка от
служители при ОД на МВР – гр.Шумен в района на Автогарата в гр.Шумен било
установено, че водачът управлява превозното средство без поставен
обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е оборудвано. В същото време доколкото
превозното средство е било брандирано с логото на фирма „ЕКОНТ“ проверяващите
стигнали до извода, че водачът извършва обществен превоз на товари /куриерски
пратки/ и че същият няма валидно удостоверение за психологическа годност. На М.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, с
бланкетен номер №827228 от 05.11.2022 год. Актосъставителят е посочил, че с
горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.137А,
ал.1 и чл.178в, ал.5 от ЗДвП. След съставяне на акта за установяване на
административно нарушение от страна на актосъставителя е изготвена докладна
записка, в която е посочил, че при изписване на второто нарушение е била
допусната техническа грешка, като не е било посочено, че водачът е извършвал
превоз на пратки за фирма „Еконт“. Актът е подписан от нарушителя, без да
изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени
възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление
№22-0869-003802 от 03.01.2023 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен,
сектор Пътна полиция – Шумен, с което на С.Ю.М. са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4,
т.7, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. В хода на съдебното
производство били изискани и представени по делото писмени доказателства –
писмо рег.№4743/05.04.2023 год. от фирма „Еконт Експрес“, писмо рег. №6771/16.05.2023
год. от фирма „Каси Експрес“ ООД и Справка за доставени пощенски пратки от
05.11.2022 год., от които се установява, че жалбоподателят работи по трудов
договор към фирма „Каси Експрес“ ООД, която извършва доставка на куриерски
пратки по договор с фирма „Еконт Експрес“ с товарен автомобил марка „*******“ с
рег. №*******, който на посочената дата 05.11.2022 год. е бил управляван от
жалбоподателя и с него са били извършвани доставки на куриерски пратки за фирма
„Еконт Експрес“.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна, при което
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42
от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН реквизити и същите са издадени в предвидените за това
срокове. Съдът е посочил още, че визираните нарушения са описани достатъчно
ясно, в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да
се организира защитата. Съдебният състав е извел и решаващият извод относно
безспорната установеност на описаните в акта и в НП деяния, поради което е
потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд, поради
което не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
Касационната
инстанция се солидаризира и със становището на районния съд относно липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Настоящият касационен състав намира,
че в случая е налице компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия
орган да констатират процесното нарушение и да издадат наказателно
постановление за него. Това произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство и с извършвания превоз. Удостоверението за
психологическа годност е документ, свързан с извършвания от водача превоз, от
което следва, че определените от министъра на вътрешните работи служби, каквато
безспорно е „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Шумен, са компетентни да ги
проверяват. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза се контролира и от Изпълнителната агенция „Автомобилна
администрация“, но това по никакъв начин не отнема предвидената в чл. 165, ал.
2, т. 1 от ЗДвП компетентност на органите на МВР. Съгласно посочените
разпоредби, проверка на документите, свързани с извършвания превоз, могат да извършват
както определените от министъра на вътрешните работи служби, каквато е „Пътна
полиция“, така и органите на ИА „АА“. Поради това не се споделя твърдението на
касатора за липса на компетентност на служителите на МВР при осъществяване на
контрол върху водач, осъществяващ обществен превоз.
Следва да се
отбележи също, че правилно актосъставителят и наказващият орган са посочили за
нарушена в пункт първи от НП нормата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, която освен
санкционна, тя е и материалноправна, предписваща дължимото поведение на
санкционираното лице, а именно, че се наказва водач, който извършва
таксиметрови или обществени превози без валидно удостоверение за психологическа
годност. С оглед на това, настоящият касационен състав намира, че
административнонаказващият орган не е нарушил закона и правилно е квалифицирал
извършеното нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Касационният
състав не споделя твърдението на инициатора на настоящото производство, че не е
осъществен обществен превоз на товари. Съгласно § 6, т. 29 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство. А според § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗАвтП, „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство, а „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. Прочитът на приобщените
доказателства сочи, че на процесната дата водачът е управлявал товарен автомобил марка „*******”, с ДК№ *******,
собственост на „Уникредит Лизинг“, с ЕИК1218879480062, с който е извършвал
обществен превоз на товари срещу заплащане, видно от приложената по делото писмени
доказателства. Неотносимо в случая е обстоятелството дали водачът е
осъществявал куриерска услуга по смисъла на Закона за пощенските услуги. От
общия принцип, който законът установява в чл. 6, ал.1 от ЗАвтП, че общественият
превоз на товари се извършва въз основа на лиценз и удостоверение за
регистрация, в ал. 3 на текста се въвеждат и някои изключения, позволяващи да
се извършва обществен превоз на товари без да има издаден за целта документ. В
т. 5 от ал. 3 действително са посочени превозите на пощенски пратки, извършвани
от пощенски оператори, притежаващи индивидуални лицензи за универсална пощенска
услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги, които са изключени от реда за
лицензиране, но това не налага извод, че те не попадат в приложното поле на
легалните дефиниции за обществен превоз и превоз на товари. В контекста на
изложеното и с оглед характера на извършваната услуга, водачът на товарния
автомобил, осъществяващ обществен превоз на товари, е следвало да разполага с
валидно удостоверение за психологическа годност при извършване на обществен
превоз на товари, каквото не е установено от контролните органи, а и липсват
твърдения от страна на санкционираното лице, че е разполагало с такова към
релевантния за казуса период. Поради това закономерно водачът е бил наказан по
реда на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Установено по
категоричен начин е и нарушението, описано в пункт първи от НП. Виновното му
поведение разкрива белезите на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, по реда на
който е бил привлечен към отговорност касаторът. Деятелността му не разкрива
белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, поради което
законосъобразно районният съд е потвърдил постановлението в тази му част.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение
като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора и с оглед отправената претенция на ОД на МВР – гр.Шумен, на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото в минимален размер от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191 от 02.06.2023г.,
постановено по АНД № 430/2023г. по описа на Районен съд гр.Шумен.
ОСЪЖДА С.Ю.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на ОД на МВР – гр.Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.10.2023 г.