Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Т. Ч., като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 722 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***, и К.Ж.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***, чрез пълномощник
- адв. Н.М., против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***
В исковата молба се твърди, че ищците са кредитополучатели по договор
за кредит, сключен с ответното дружество на 23.05.2008 г. за сумата от 32 415
евро. Вследствие на забава на три месечни погасителни вноски кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем, като на 26.06.2013 г. ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 584/26.06.2013
г. по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС - Харманли за следните суми, които
ищците били осъдени да заплатят солидарно: 28 014,13 евро - главница, 7 657,62
евро - договорна лихва за периода от 23.05.2008 г. до 25.06.2013 г., 248,96
евро - наказателна лихва за периода от 29.11.2010 г. до 25.06.2013 г., ведно
със законната сума върху главницата, считано от 25.06.2013 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 1405,10 лв. държавна такса
и 1152 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На 25.11.2015 г.
страните сключили споразумение, с което задължението било определено в размер
на общо 31 458,69 евро и 1102 лв., от които 27 325,35 евро главница, 4133,33
евро законна лихва от 25.06.2013 г. до датата на сключване на споразумението и
1102 лв. съдебни разноски, като ищците се задължили да заплащат по 350 евро на
месец за срок от 18 месеца. На 21.06.2017 г. страните сключили ново
споразумение, с което задължението било определено в размер на общо 28 449,94
евро и 1102 лв., от които 20 477,40 евро главница, 7961,07 евро законна лихва
от 25.06.2013 г. до датата на сключване на споразумението и 1102 лв. съдебни разноски,
като ищците се задължили да заплащат по 350 евро на месец за срок от 9 месеца.
На 21.06.2018 г. е сключено ново споразумение, по силата на което задължението
било определено в размер на общо 23 291,09 евро и 1102 лв., от които 18 686,24
евро главница, 4604,85 евро законна лихва от 25.06.2013 г. до датата на
сключване на споразумението и 1102 лв. съдебни разноски, като ищците се
задължили да заплащат по 350 евро на месец за срок от 22 месеца.
Ищците посочват, че по
време на действието на сключените споразумения са изплащали редовно дължимите
вноски, а когато са имали възможност и по-големи суми. Междувременно се
наложило да заминат и да работят в чужбина, за да покриват разходите по кредита
и да запазят жилището си, което ипотекирали в полза на банката. Поддържат, че
при сключване на споразуменията посредника на ответника им обяснил, че нямали
право да не подпишат, като били заставени да сторят това, защото им било
казано, че в противен случай имотът им щял да бъде продаден на публична продан
и след това отново щели да държат още пари. Никой не им обяснил по какъв начин
е формирано задължението и защо сумата по кредита се увеличавала независимо от
направените от тях вноски, като липсвало разграничение какво и колко плащали от
главницата и лихвата, както и по какъв начин е формирана лихвата за отделните
периоди. При поискване на информация относно направените по кредита плащания,
ответникът отказал да предостави такава, като според собствените им изчисления
ищците считат, че не дължат сумата от 7500 евро. Съображенията им за това се
изразяват в наличието на основания за недействителност на договора и
последващите споразумения в частта им относно формиране на вноските, лихвите и
разноските. Твърди се, че в погасителния план при условията за издължаване на кредита
липсвала информация за разпределението на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, както и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, допълнителните разходи, като не бил упоменат лихвения процент при
просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит,
начините на неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се
дължали при неизпълнение на договора. Ищците претендират, че не са били
предупредени за последствията при просрочие на кредита. Сочат, че всички
погасителни планове и споразумения били с най-обща формулировка, която не
отговаряла на изискванията да е разбираема, недвусмислена и с нея да се конкретизира
какво точно се включвало в размера на месечната вноска. Липсвало посочване за
наличие или липса на право на отказ от договора, което ищците считат за
достатъчно основание за недействителност на договора.
Наведени са доводи за
неравноправност на част от клаузите, които не съответствали на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност, като водели до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните. Твърди се нарушение на чл. 9 от ЗЗД,
предвиждащ свободна воля на страните при определяне съдържанието на договора.
Изложеното се отнасяло до клаузите по договора, които давали право на ответника
за едностранно прекратяване на договора поради неплащането на три вноски и
предсрочната му изискуемост, като не било посочено кога може да се възползва от
това право и не било упоменато, че междувременно се трупала висока лихва, която
оскъпявала кредита. В случая предсрочната изискуемост на кредита настъпила на
29.11.2010 г., а ответникът е упражнил правото си през 2013 г., което довело до
формиране на допълнително задължение в размер на 7657,62 евро договорна лихва и
248,96 евро наказателна лихва или общо 7906,58 евро. Липсвала информация по
какъв начин се формирала тази лихва, като още при сключване на договора ищците
са били лишени от правото да откажат да подпишат при тези условия или да заявят
правата си. Ищците сочат, че при нито
едно от сключените споразумения не са имали право на свобода при определяне на
клаузите на договора и били принудени да подпишат, без право на изразяване на
несъгласие. Твърдят, че поради едностранната воля на ответника да определя
условията тези клаузи в договора са неравноправни.
По изложените в исковата
молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника „Банка ДСК” ЕАД, че ищците Г.А.И. и К.Ж.И.
не дължат сумата от 7500 евро, представляваща валутната равностойност на
неизплатените суми по договора, като предявяват иска частично за сумата от 500
евро.
На второ място молят
съда да обяви за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като неравноправни
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клаузите от сключения договор за ипотечен кредит
касаещи формирането на задълженията за лихви - наказателни и договорни,
предсрочната изискуемост на кредита и правото на ответника в този случай
едностранно да се разпорежда с
формирането на задължението.
На следващо място се
иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, както и поради нарушение на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
изцяло споразуменията от 21.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г. поради
икономическа неравноправност на страните по договора, както и по отношение на
клаузите, свързани с изплащане на задълженията по пера /главница, лихва,
разноски/, които не съответстват на изискванията за добросъвестност и
равнопоставеност на страните и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на основание чл. 143 от ЗЗП.
С молба с вх. №
7227/07.08.2019 г. ищците са уточнили, че предявяват три обективно съединени
иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД по отношение на сключените споразумения
от 21.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г., като молят съда да ги обяви за
нищожни поради неравноправност на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл. 9 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника „Банка ДСК“ ЕАД. На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК е направено
възражение за неподсъдност на делото на РС - Харманли по аргумент, че съгласно
чл. 108 от ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чиито
район се намира тяхното седалище или адрес на управление, което в случая
означавало Софийски районен съд. На следващо място са изложени подробни
съображения, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочено е, че
към датата на сключване на процесния договор базовият лихвен процент е бил
4,19%, а стандартната надбавка е била в размер на 6,80 процентни пункта или
общо лихвеният процент по кредита е бил в размер на 10,99 %. На основание т.
20.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия на банката за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, представляващи неразделна част от
договора за кредит от 23.05.2008 г., във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, поради
непогасяване в срок на месечните вноски и допусната забава в плащанията над 90
дни банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Поради тази причина било инициирано производство по издаване по реда на чл. 417
от ГПК на заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист
в полза на банката срещу длъжниците. Впоследствие действия по образуване на
изпълнително дело не били предприемани поради сключени извънсъдебни
споразумения от 05.02.2014 г., 25.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г., с
които длъжниците се съгласили да заплащат предварително уговорените вноски.
Сочи се, че подписването на тези споразумения е било право, а не задължение за
ищците, като в нито един момент никой от тях не е бил задължаван да ги подпише,
а това е станало по тяхна инициатива. При подписването на споразуменията
страните се основавали на конкретни фактически отношения помежду им, с които са
се съгласили и са приели за безспорно установени. В чл. 9 от споразуменията
било посочено, че длъжниците признавали по основание и размер всички присъдени
суми по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на
06.06.2018 г. ищците подписали и декларация по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, с която
отново изрично заявили това обстоятелство.
Изложени са съображения, че възражението за наличие на неравноправни
клаузи е неоснователно и неконкретизирано. Изтъква се, че липсва изложение на
обстоятелствата, въз основа на които ищците обосновават твърденията си за
неравноправност, противоречието с императивни правни норми, наличието на вреда,
както и настъпилото значително неравновесие в правата и задълженията на
страните.
Наведени са доводи, че банковите кредити винаги се отпускат срещу
лихва, която представлява възнаграждение на заемодателя за предоставената на
заемателя сума, както и стойността на заетия капитал през определения период от
време. Поддържа се е, че има два начина за определяне на лихва, като първият е
чрез фиксирането й като точно определен процент за целия период на договора, а
вторият е променлива лихва, състояща се от два компонента - базисно
/реферативно/ лихвено равнище и надбавка /марж/ над него. Сочи се, че първият
компонент е динамичен и при промяна на определени условия се променя и
лихвената стойност на капитала, предоставян по договорите за кредит, а
надбавката остава постоянна и не подлежи на промяна. Претендира се, че
уговарянето на променлива лихва по договорите за банков кредит не е забранено
от ЗЗП, ЗПК, Директива № 13/05.04.1993 г. на ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и в Директива № 102/22.12.1986 г. на ЕИО и на
Съвета, както и Директива № 48/23.04.2008 г. на ЕП и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, която допуска уговарянето на променлива лихва при потребителските
договори. Твърди се, че при променливата лихва страните по договор за банков
кредит отнапред изявявали съгласие за определяне на размера на лихвата по този
начин и заемателите се считали обвързани от тази уговорка, както и от
изменението на променливата компонента, дори и това да не е изрично предвидено
в договора. В настоящия случай от уговореното в договора следвало, че промяната
на базовия лихвен процент не подлежи на договаряне и става незабавно задължителна
за страните, като заемателите се уведомяват за тази промяна и датата на същата
чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Според ответника
промяната на базовия лихвен процент, водещ до промяна на дължимата по договора
лихва, не може да послужи като основание за прогласяване на нищожност на
клаузата като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Посочва, че
заемателите се считат уведомени за лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълно погасяване на кредита, като единствено ако
не бъде спазена методиката или не са налице обстоятелствата за изменението на
лихвата заемателите могат да оспорват определения нов размер на лихвата и да
искат връщане на платеното в повече по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
ще е налице действие на банката, извършено в нарушение на договора.
В отговора се изтъква, че банката е длъжна да се съобрази с измененията
на борсовия курс, индекс и лихвения процент, настъпили на финансовия пазар,
защото цената на услугите предмет на банковите сделки са свързани с измененията
и колебанията на този пазар, които са обективни фактори. По тези съображения се
твърди, че клаузата за променлива лихва не е неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, защото в противен случай би се стигнало до задължение всички
договори за банков кредит да се сключват с фиксирана лихва и че е недопустимо
уговарянето на променлива такава, какъвто не бил смисълът на закона.
В заключение се сочи, че при тълкуване на уговорките в договора
съобразно чл. 145 от ЗЗП следва да се изхожда не само от защитата на правата на
потребителя, а да се имат предвид и правата на доставчика на услугата. В
настоящия случай договорът е сключен за продължителен период от 10 години, през
който банката е лишена от възможността да използва предоставените по кредита
парични средства. По тази причина лихвата представлява възнаграждение на
заемодателя, който не би следвало да бъде лишен от тази възможност, което би се
получило при установяване на фиксиран лихвен процент.
По изложените съображения се иска от съда да върне исковата молба като
недопустима, а ако я приеме за разглеждане да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения от ищците иск като неоснователен и недоказан.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
от ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено за безспорно, че между
страните съществува облигационно правоотношение, възникнало по договор за жилищен ипотечен кредит от
23.05.2008 г.,
въз основа на който ответникът „Банка ДСК” ЕАД, в качеството си кредитодател, е
предоставил на ищците Г.А.И. и К.Ж.И., като кредитополучатели, сумата от 32 415 евро. Не се спори, че поради
допусната забава на три месечни погасителни вноски кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем и ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз
основа на заповед за изпълнение № 584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013 г.
по описа на РС - Харманли за следните суми, които ищците били осъдени да
заплатят солидарно: 28 014,13 евро - главница, 7 657,62 евро - договорна лихва
за периода от 23.05.2008 г. до 25.06.2013 г., 248,96 евро - наказателна лихва
за периода от 29.11.2010 г. до 25.06.2013 г., ведно със законната сума върху
главницата, считано от 25.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 1405,10 лв. държавна такса и 1152 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Със споразумение от 05.02.2014 г. ищците се задължили да плащат сумата
от 600 евро месечно за срок от 6 месеца до 27.07.2014 г., след изтичането на
който са поели задължение да предложат нови адекватни мерки за заплащане на
сумите по кредита.
На 25.11.2015 г.
страните сключили ново споразумение, в което постигнали съгласие, че остатъчния
размер на задълженията възлизал на общо 31 458,69 евро и 1102 лв., от които 27
325,35 евро - главница, законна лихва върху главницата от 25.06.2013 г. до
датата на сключване на споразумението - 4133,33 евро и 1102 лв. присъдени
съдебни разноски, като ищците се задължили да заплащат по 350 евро месечно за
срок от 18 месеца до 25.05.2017 г., след което да отправят ново предложение за
уреждане на задълженията. В споразумението страните изрично уговорили, че
целият дълг остава изцяло изискуем и върху главницата се начислява законна
лихва, като с подписването му ищците признавали по основание и размер всички
присъдени суми по заповед за
изпълнение № 584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013 г. и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. Следващото споразумение
между страните съдържа същите клаузи и е сключено на 21.06.2017 г., с остатъчен
размер на задължението от общо 28 449,94 евро и 1102 лв., от които 20 477,40
евро - главница, законна лихва върху главницата от 25.06.2013 г. до датата на
сключване на споразумението - 7961,07 евро, заемни такси – 11,47 евро и 1102
лв. присъдени съдебни разноски, със задължение на ищците да заплащат по 350
евро месечно за срок от 9 месеца до 20.03.2018 г. Последното споразумение с
идентично на предишните съдържание е от 21.06.2018 г., като е инициирано по
молба на ищците, с която е заявено желание за сключването му с оглед погасяване
на кредита и са посочени възможностите им да заплащат по 350 евро месечно. С
декларации по чл. 116, б. „а” от ЗЗД от 06.06.2018 г. ищците Г.А.И. и К.Ж.И.
признали размера на дълга по Договора за жилищен и ипотечен кредит от
23.05.2008 г., сключен с ответника „Банка ДСК” ЕАД съобразно изпълнителен лист
от 26.06.2013 г. и заповед за
изпълнение № 584/26.06.2013 г., издадени по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС – Харманли. Видно от представените преписи
на документи на немски език, преведени на български език, декларациите са с
нотариална заверка на подписите от 06.06.2018 г. В това последно споразумение
остатъчния размер на задължението е изчислен в размер на общо 23 291,09 евро и
1102 лв., от които 18 686,24 евро - главница, законна лихва върху главницата от
25.06.2013 г. до датата на сключване на споразумението - 4604,85 евро и 1102
лв. присъдени съдебни разноски, като ищците се задължили да заплащат по 350
евро месечно за срок от 22 месеца до 27.03.2020г. Отново изрично е уговорено,
че преди изтичане на срока ищците са поели задължение да предложат нови
адекватни мерки за обслужване на задълженията.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП изключва защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител, когато неговите клаузи са индивидуално уговорени. От посочените от
законодателя в ал. 2 критерии се извежда, че индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява, че процесните споразумения от 21.11.2015
г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г., които се оспорват като недействителни поради
неравноправност на техните клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, са изцяло
индивидуално уговорени между страните. Тези споразумения са сключени след като банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и след установяване дължимостта на вземанията с
влязла в сила заповед за изпълнение № 584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013
г. по описа на РС – Харманли и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. По
естеството си трите извънсъдебни споразумения не касаят съществените елементи
на кредитното правоотношение, а се отнасят до разсрочването на предсрочно
изискуемия остатък от кредита. Всяко от тези споразумения включва като основни
клаузи постигнатото между страните съгласие относно остатъчния размер на дълга
и начина на плащане. Наред с това споразуменията съдържат и изрично признание
от страна на длъжниците – ищци в настоящото производство на основанието и
размера на вземанията, присъдени по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС –
Харманли. Следователно може да се приеме, че съдържанието на споразуменията е
съобразено и продиктувано от конкретните обстоятелства, имащи значение за
отношенията между страните, съществували към момента на сключването им.
На следващо място, по делото се доказва, че
инициативата за сключване на споразуменията е изхождала от ищците, които са
поели задължението да предлагат адекватни мерки за изплащане на дължимите суми
под угрозата от предприемане на принудително изпълнение. В подкрепа на това е
представената по делото молба, подадена от ищците до ответното дружество, с
която е отправено искане за сключване на ново споразумение за уреждане на
задълженията с конкретно посочена възможност за заплащане на сумата от 350 евро
месечно. Въпреки че липсва отразяване на датата, от съдържанието на молбата
става ясно, че е депозирана след изтичане на срока на споразумението от 21.06.2017
г. и предхожда сключването на последното такова от 21.06.2018 г. От изложеното
следва извода, че процесните извънсъдебни споразумения са сключени по желание и
при съгласие на ищците с изцяло индивидуално уговорени между страните клаузи,
поради което по отношение на тях не намира приложение предвидената в ЗЗП
защита. По същите аргументи се явява несъстоятелно и оплакването, че
споразуменията са сключени в нарушение на чл. 9 от ЗЗД, предвиждащ свобода на
договарянето. Предвид целта на тези извънсъдебни споразумения, а именно
предотвратяване образуването на изпълнително дело за събиране на дължимите суми
по издадения изпълнителен лист, следва, че същите са сключени изцяло в интерес
на длъжниците, доколкото и без тях банката би могла да се удовлетвори за
вземанията си. При това положение настоящият съдебен състав намира, че трите
обективно съединени иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване за
нищожни поради неравноправност на основание чл.
143 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 9 от ЗЗД, на извънсъдебните
споразумения, сключени на 21.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г. между
ищците Г.А.И. и К.Ж.И. и ответника „Банка ДСК” ЕАД, са неоснователни,
поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение на отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 7500 евро, предявен като частичен за 500 евро, съдът
намира следното:
С оглед
естеството на предявения иск доказателствената тежест в производството е
разместена, като съдът е указал на ответното дружество да установи дължимостта,
в частност изискуемостта и размера на процесната сума, а на ищците да докажат,
че са изпълнили задължението си за заплащането й. Предвид събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че ответникът е изпълнил процесуалното си
задължение за доказване. Както бе посочено, за дължимите суми по сключения
между страните договор
за жилищен ипотечен кредит, обявен за предсрочно изискуем, е издадена заповед
за изпълнение № 584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС –
Харманли и изпълнителен лист. С допълнителните извънсъдебни споразумения е
уговорено разсрочено плащане на
задълженията, чиито остатъчен размер е определен по съгласие на страните към
датата на сключването им. В споразуменията от 21.11.2015 г.,
21.06.2017 г. и 21.06.2018 г. се съдържа изрична клауза, по силата на която
длъжниците - ищци в настоящото производство признават по основание и размер
присъдените суми по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Такова
признание е направено и в представените по делото декларации по чл. 116, б. „а” от ЗЗД от 06.06.2018 г. с нотариална заверка
на подписите на ищците. Към момента на сключване на последното споразумение от
21.06.2018 г. остатъчния размер на задълженията е изчислен в общ размер от
23291,09 евро и 1102 лева. Уговорено е ищците да заплащат по 350 евро месечно
за срок от 22 месеца, което възлиза на сумата в размер от 7700 евро. Видно е
дори на пръв поглед, че тази сума не е достатъчна за пълното погасяване на
задълженията. В същото време ищците не са ангажирали доказателства за заплащане
на суми в размер по-голям от уговорената месечна вноска. По тяхно искане по
делото беше допусната съдебно счетоводна експертиза, но поради невнасяне в срок
на определения депозит за вещо лице, без посочване на уважителни причини за
това, съдът отмени определението си за назначаване на експертиза. Тук следва да
се отбележи, че в настоящия случай съдът не може да приложи чл. 161 от ГПК,
доколкото изрично не е предупредил ищците за визираните в тази разпоредба
последици от препятстването на доказването. Независимо от това, с оглед
съвкупността на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
преценява, че ищците не установяват правно релевантният факт относно изпълнение
на задълженията си по кредита, за да се приеме недължимост на процесната сума
от 7500 евро. Следователно предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК в полза на ответника „Банка ДСК“ ЕАД следва да се присъдят направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., които
да се възложат в тежест на ищците Г.А.И. и К.Ж.И..
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***, и К.Ж.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване за нищожни поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 9
от ЗЗД, на извънсъдебни споразумения, сключени на 21.11.2015 г., 21.06.2017 г.
и 21.06.2018 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***, и К.Ж.И., ЕГН: **********, адрес: ***, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 7500 евро, предявен като
частичен за 500 евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Г.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
и К.Ж.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: