Решение по дело №363/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 32
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20193220100363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.  Г.Т., 23. 03. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН  СЪД  Г.Т., в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                            Районен съдия: Петър Петров

при секретаря  Радостина Стоянова…………………….

и в присъствието на прокурора…………………………..

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00363 по описа на Районен съд Г.Т. за 2019 г.,  и за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от В.С.В. ЕГН ********** *** Т., представлявана от кмета В.В.Д., с която се твърди следното :

  Съгласно трудов договор № 1293/ 04. 01. 2000 год. ищцата била назначена на длъжност „ портиер „ в Община Г.Т., с продължителност на работното време 5. 15 часа, с последно допълнително споразумение № 464/ 26. 09. 2011 год. длъжността й била определена като „ портиер „ в звено „ Спомагателни дейности „ с продължителност на работното време от 5 часа.

  Със Заповед № 772/ 09. 08. 2019 год. на кмета на общината на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение“ по смисъла на чл. 188, т.2 КТ. Препис от заповедта бил връчен на ищцата на 12. 08. 2019 год. В заповедта било записано вменено й нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на служителите в Община Г.Т.. Ищцата твърди, че това описание на дисциплинарното нарушение, което й е вменено във вина е неясно и не се посочва с какво точно поведение действия или бездействия е нарушила етичния кодекс и срещу кои други лица или служители  е имала неетично поведение. Твърди, че не е запозната с Етичния кодекс за поведение на служителите в Община Г.Т. срещу неин подпис и че само публикуването на този кодекс в общинския вестник не е достатъчно основание да й се търси отговорност по този кодекс.

  Твърди и че е налице съществено нарушение на дисциплинарното производство тъй като от връченото й писмо изх. № АО- 02-19-9904 от 06. 08. 2019 год. не става ясно в какво точно и за какво дисциплинарно нарушение от нейна страна става на въпрос и се искат обяснения. В него не се сочи дата на извършване на нарушението и в какво конкретно се изразява то. Оспорва да е извършвала дисциплинарно нарушение за което да й се търси отговорност по КТ.

  Предвид горното се иска отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание.

  В отговора на исковата молба се сочи, че на 06. 08. 2019 год. ищцата е имала недопустимо поведение като е говорила на висок тон, отправила е крясъци към кмета на общината и е уронила неговия престиж и авторитет, което представлява нарушение на трудовата дисциплина и подронва доброто име на службата. Оспорва се задължението на ответната община да връчва Етичния кодекс на служителите срещу подпис на всеки един служител и твърди, че този кодекс е публикуван и на интернет страницата на общината. Твърди, че в задълженията на всеки служител на общината влиза и познаването на нормите на етичния кодекс на служителите. Твърди се и че ищцата е била наясно, за какво нейно нарушение на трудовата дисциплина й се иска писмено обяснение. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

  С писмено становище по отговора на исковата молба ищцата се обръща внимание, че писмото, с което й се искат писмени обяснения й е било връчено на 06. 08. 2019 год. в 11. 40 часа, а ответникът твърди, че е получил писмените й обяснения още в 7. 45 часа на 06. 08. 2019 год., т.е. преди да й бъде връчено писмото. Въпреки дадения й срок от 3 дни за даване на писмени обяснения, който срок изтичал на 09. 08. 2019 год. в 23. 59. 59 часа, преди този срок, с което не е спазена възможността й да даде пълни и точни обяснения. С непосочването в писмото и в заповедта за наказание на конкретните допуснати нарушения от страна на ищцата било нарушено правото на защита в дисциплинарното производство, което е съществено нарушение на процедурата по издаването на заповедта за наказание, поради което се иска и същата заповед да бъде отменена.

   Искът е по чл. 358, ал.1, т.2 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ и вр. чл. 187, ал.1, т. 10 КТ.

   Във връзка с естеството на производството- оспорване на заповед за наложено дисциплинарно наказание по разпоредбите на КТ, то доказателствената тежест за доказване на фактите и обстоятелствата, обуславящи правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя, пада върху наказващия орган, в случая – Кмета на общината, като законен представител на Община гр. Г.Т..

  Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като в чл. 187, ал.1 КТ са посочени видовете нарушения на трудовата дисциплина и в т. 10 от последния текст като нарушение е записано и неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудово правоотношение. Т.е. след тези други, различни от КТ, са и правилата на представения по делото Етичен кодекс на служителите на Община Г.Т..   

   В случая между страните не се спори и с оглед и съответните писмени доказателства по делото, съдът приема за установено, че ищцата В.С.В., по силата на трудов договор № 1293/ 04. 01. 2000 год. и допълнително споразумение, работи в Община Г.Т. на длъжност „ Портиер „ с продължителност на работното време от 5 часа и съответно определено трудово възнаграждение.

   Със Заповед № 772 от 09. 08. 2019 година работодателят, кметът на Община Г.Т. В.Д.наложил на ищцата дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение „ по чл. 188, т.2 от КТ. Препис от заповедта й бил връчен на 12. 08. 2019 година. Искът за отмяна на наложеното наказание е предявен в законния двумесечен срок и е процесуално допустим.

   От представените по делото от страна на ответника- работодателя, с оглед възложената му доказателствена тежест- Заповед за наложеното дисциплинарно наказание, Етичен кодекс на служителя в Община Г.Т. и от показанията на водения от ответника свидетел М.Д.П.- служител в Община Г.Т., респективно подчинен на кмета на общината и в служебна зависимост от него, съдът не съзира преки доказателства за извършено нарушение на етичния кодекс на служителите в Община Г.Т.- чл. 15, ал.1, респективно нарушение по чл. 187, ал.1, т. 10 КТ.

  В атакуваната заповед на кмета в мотивите за налагане на наказанието се сочи че на 06. 08. 2019 година лицето не е спазило нормите на етичния кодекс на служителите в Община Г.Т., като е нарушило разпоредбите на чл. 15, ал.1 и чл. 18, ал. 3, без изрично да се посочва с какво точно свое поведение на работното място служителят- ищцата е нарушила тези разпоредби. Мотивите на заповедта са изложени бланкетно чрез посочване на текстовете на двете цитирани разпоредби от етичния кодекс, което не е достатъчно да убеди съда, че е налице такова нарушение на трудовата дисциплина.

  Не се установява и доказва в условията на главно и пълно доказване допуснато нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата и чрез показанията на свидетеля М.Д.П.- секретар на кмета на общината. Същата заявява в съдебно заседание следното: „ …След малко / В./ идва влиза в кабинета, само нейният глас чувах, на кмета гласа не съм го чувала, нещо повишаваше тон, караше се. Не се разбираха самите думи. Чуваха се крясъци. Отделни думи не мога да разгранича. Вратата на кмета е облечена с кожа. На кмета гласа по никакъв повод не се чуваше, чуваше се само В.. Не мога да кажа колко време е протекъл разговора, ако въобще са говорили и излезе с ряз, тръшна вратата и каза „ няма да стане така, както я мислите“, тръшна и другата врата и замина…Спомням си, че беше много ядосана. Други хора при кмета нямаше.“

   От така изложените показания и с оглед на липсата на други очевидци и свидетели на разговора между ищцата и кмета на общината, съдът не може да извлече никакви доказателства за извършено от ищцата трудово нарушение. Разговорът е бил проведен в кабинет с кожена, изолираща шума врата, при което не са били чути конкретните използвани от страните изрази и не са били възприети от свидетеля точните изказани от ищцата думи или използвани от нея жестове.

  От горното следва, че атакувана заповед за дисциплинарно наказание е издадена при липса на извършено нарушение от страна на ищцата. Същата е издадена в нарушение и на чл. 195, ал. 1 КТ като не е посочено с какви конкретни  действия служителят е нарушил задълженията си по етичния кодекс, с което му е било нарушено правото на защита в дисциплинарното производство.

  Искът за отмяна на заповедта е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като на ответника следва да бъде разпоредено на основание чл. 197, ал.1 КТ да заличи наложеното на ищеца дисциплинарно наказание.

  На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски от 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.

  На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 30 лева.

      Воден от мотивите, съдът

 

 

Р Е Ш И:

      Отменя наложеното със Заповед772/ 09. 08. 2019 год. на В.Д.- Кмет на Община Г.Т., с която на ищеца В.С.В. ЕГН ********** *** на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА, вр. чл. 187, ал.1, т.10, чл. 188, т.2 и чл. 193, ал.1 КТ е наложено дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение“.

   РАЗПОРЕЖДА на кмета на Община Г.Т. да заличи заповедта за „ Предупреждение за уволнение „ на В.С.В..***, представлявана от кмета- В.Д.да заплати по сметка на съда окончателна държавна такса 30 лева.

   Осъжда Община гр. Г.Т., представлявана от кмета- В.Д.да заплати на В.С.В., ЕГН ********** *** съдебни разноски от 400 лева.

    Решението подлежи на въззивна жалба в двуседмичен срок за страните чрез Районен съд Г.Т. до Окръжен съд Д..

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :