Решение по дело №1407/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 219
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120101407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№219/13.8.2020г.

 

гр.Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 15.07.2020г., в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1407 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по иск с основание чл.109 ЗС, предявен от М.В.Д., ЕГН **********, чрез проц. представител адв. Д. П. от ВАК, против В.Р.Г., ЕГН **********  и Й.И.Г., ЕГН **********, за осъждане ответниците да премахнат вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни колове, изградена през лятото на 2018г. в западната част на поземлен имот с идентификатор 20482.501.341, означена по линията между т.1 и т.2 с червен цвят на приложената към исковата молба скица.

Излага се в исковата молба, че и двете страни са придобили идеални части от УПИ IX -151 в квартал 7 по плана на гр. Девня, но неправилно било посочено в нотариалните актове, че придобиват съотв. 940 кв. м. и 260 кв. м., а не идеални части от имота. Твърди се, че регулационният план за имота е бил одобрен със Заповед №162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня и имотът е представлявал  УПИ ***в кв. 7 с площ от 1200 кв.м. Твърди се, че поземления имот е със статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, в имота има сгради индивидуална собственост на всяка от страните и земята не може поради това да бъде разделена на две упи –та, колкото са съсобствениците, като се спазят изискванията за площ и лице на всеки новообразуван УПИ, отстояния, съществуващо застрояване, достъп до улици и др. Излага се, че не е извършвано разпределение правото на ползване за всеки един от съсобствениците. Излага се, че през 2018г. ответника В.Р.Г. изградил вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни колове в западната част на имота, с което пречи на свободния и неограничен достъп на ищцата до част от имота.

В срока за отговор на исковата молба ответниците чрез проц. представител адв. А. А. от ВАК излагат, че са собственици на дворно място с площ от 940 кв. м., представляващо УПИ ***в кв. 7 на гр. Девня, като Заповед №162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня за частично изменение на застроителния и регулационен план на кв. Девня не включва квартал 7 и няма промяна в регулационните граници на парцел IX-151 в кв. 7, определени със Заповед №554/9.02.1972г. на Председател на ОНС Варна. Излагат, че ищцата е собственик на част от парцел VIII  с площ 260 кв. м. идеални части в кавртал 7, а не  на УПИ IX-151 в кв. 7 на гр. Девня, урегулиран с площ от 260 кв.м. Оспорват, че имота е със статут на обща част по предназначение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и твърдят, че отразяването на имота им в кадастралната карта в други различни от описаните в титула им за собственост граници е резултат на грешка  и не води до промяна в правото на собственост.

Доказателствата по делото са писмени, прието и изслушано по делото е експертно заключение на вещото лице А., неоспорено от страните.

Съгласно представеното копие от нотариален акт №182, том 7, дело №2783/1972г. на ВРС Д. К. Д.е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот в гр. Девня, кв. ***“  -дворно място с пространство от 2450 кв. м., представляващо имот планоснимачен №151 по плана на гр. Девня, кв. ***“ , в което са включени парцели : IX с площ 940 кв. м. и част от парцел VIII с площ от 260 кв. м. в квартал 7

Съгласно представеното копие на нотариален акт №71, том 1, дело №133/88г. на ДРС Д. К. Д.продава на определения от ОбНС купувач В.Р.Г. дворно място заедно с построените в него масивна жилищна сграда, лягна кухня, гараж, стопанска сграда, подобрения и трайни насаждения, с пространство 940 кв. м., съставляващо парцел IX  - 151 в квартал 7 по плана на кв. ***“ Съгласно представено удоставерение за семейно положение, съпруга и деца към датата на сделката В.Р.Г. е бил в граждански брак с Й.И.Г..

Съгласно представеното копие на нотариален акт №117, том 3, рег. №1995, дело №510/07.09.2005.  на нотариус В. М., Д. К. Д.и В. Д. К.продават на М.В.Д. следния свой недвижим имот : дворно място, за което е отреден УПИ IX -151, урегулиран с площ от 260 кв. м. в квартал 7 по плана на гр. Девня, кв. Девня , ул. “***заедно с всички подобрения, като описания имот е идентичен с имота , описан в нотариален акт №182, том 7, дело 2783/27.06.1972г. на ВРС.

Представени по делото са още копия от Заповед №6274/14.12.1970г. на Председател на ОНС Варна, Заповед №554/09.02.1972г. на Председател на ОНС Варна, Заповед №162/29.06.1994г.  на Кмет на Община Девня и извадки от застроителния и регулационен план на гр. Девня в частта относно процесния имот.

В своето заключение вещото лице А. излага, че първият регулационен план на гр. Девня е одобрен през 1926 г., в него имотите не фитурират във вида, в който са описани в титулите за собственост.Вторият кадастрален и регулационен план е одобрен със Заповед №483/20.04.1963г. на Председателя на КАБ към МС. По този план двата процесни имота се иднтифицират като части от парцели VIII -151 и ***в квартал 7. На комбинираната скица тези два парцела са показани със зелен цвят. Със заповед №6274/14.12.1970г. на Председателя на ОНС Варна  е одобрен ИЗП, който обхваща и квартал 7 в частта на процесните имоти. С тази заповед се коригира източната граница на парцел IX -151. На комбинираната скица тази гравица е показана със син цвят. Със Заповед №554/09.02.1972г. на Председателя на ОНС  е одобрено изменение на регулацията в квартал 7 като парцел X -детски дом се разширява с около 10 м. за сметка на парцели ....  VIII -165, 166 , IX -151 ..... . На комбинираната скица новите гравици от юг са показани в син цвят. При снабдяването с нотариален акт по давност от праводателя на страните по делото Д. Д. К.на 27.06.1972г.  е действал регулационният план от 1963г., коригиран с последващите две изменения през  1970г. и 1972г.  В този нотариален акт е записано “ ДВОРНО МЯСТО  .... в което са включени парцели IX  с площ 940 кв. м. и част от парцел VIII  с площ от 260 кв. м. в кв. 7 .... “  С нотариален акт №71/06.04.1988г. “ Д. Д. К....  продава на В.Р.Г. .... ДВОРНО МЯСТО  .... с пространство 940 кв. м. , съставляващо парцел IX -151 , кв. 7 ... “ Измерена по регулационния план площта на  този парцел е 930 кв. м., като разликата с тази по документ е в рамките на допустимата грешка. С нотариален акт №117/07.09.2005г. “ Д. Д. К.и В. Д. К.... продават на М.В.Д. ... ДВОРНО МЯСТО  за което е отреден УПИ IX  -151, урегулиран с площ от 260 кв. м. в кв. 7 .... Описаният имот е идентичен с имота описан в н.а. №182....27.06.1972г. “ . След продажбата през 1988г. по н.а. от 1972г.  остава един непродаден имот, а именно “ частта от парцел VIII  с площ 260 кв. м. в кв. 7 ... “. Измерена по регулационния план площта на тази част от парцел VIII  е 258 кв. м. и е показана на комбинираната скица с виолетов цвят. От написаното вещото лице прави извода, че ответникът по делото е закупил парцел IX -151, а ищцата включената в парцел VIII  част имот 151, кв. 7 по плана на гр. Девня. След извършеният оглед на място вещото лице установило, че е изградена полумасивна ограда на регулационната граница между УПИ IX -151 и УПИ VIII-151, като разликата по план и оградата на място е в рамките на допустимата грешка по чл.18 от Наредбата за съдържанието и поддръжката на КККР. Но комбинираната скица с кафяв цвят и съответната сигнатура за полумасивна ограда е означена  изградената от телена мрежа на метални колове, бетонирани в земята. След направения оглед на място и извършеното прецизно измерване с GPS вещото лице  установило, че оградата представлява телена мрежа с височина 1,50 м., фиксирана за две метални тръби с диаметър 40 мм. и 15 метални профила 40/40 мм. с дължина около 2,30 м. Дължината на оградата е 32 м. Тръбите и профилите са  бетонирани със стъпки с размер 30/30/30 см. Устно на въпрос на адв. П. в о.с.з. на 15.07.2020г. вещото лице отговаря, че в приложената към делото заповед от 1994г.  не се коментира квартал 7.

Съдът цени експертното заключение като обективно и компетентно дадено.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна така предявеният иск за неоснователен. От събраните по делото доказателства се установи, че страните притежават отделни имоти, а именно ищцата притежава 260 кв. м. от УПИ VIII-151 в квартал 7, а ответниците притежават УПИ IX-151 в кв. 7. В кадастралната карта е отразен един имот с идентификатор 20482.501.341, но кадастралното заснемане няма вещноправно действие и данните в кадастъра следва да отразяват, не да създават, изменят или прекратяват правото на собственост. При наличието на дворищна регулация с влизане в сила на регулационния план именно урегулираните поземлени имоти са обект на правото на собственост и пространствения обхват на правото на собственост се определя от дворищно регулационните линии, които очертават границите на парцела / УПИ / и на правото на собственост. С регулационния план на гр. Девня от 1963г.,  коригиран с две изменения през 1970 и 1972г., двата парцела VIII -151  и IX -151 са били урегулирани. Липсват доказателства, че със Заповед №162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня за изменение на регулационния план на гр. Девня са се променили и регулационните граници на парцел IX -151 в кв. 7, така както същите са били определени със Заповед №554/09.02.1972г. на Председателя на ОНС Варна. Предмет на сделката, обективирана в нотариален акт № 71/1988г. на ДРС, с която ответникът В.Р.Г. е закупил недвижимия имот, е парцела IX -151 като регулационна единица. Останала непродадена е частта от парцел VIII с площ от 260 кв. м., която по -късно е закупила ищцата. Между страните не се спори, че всяка от тях до поставянето на оградата от ответника са осъществявали владение върху площта, за която е издаден нотариалния акт, легитимиращ съответната страна като собственик. По-късно ответниците са изградили процесната ограда по вътрешната регулационна линия между парцелите, като действията по изграждането й не попадат в обхвата на действията, които смущават ищцата да упражнява правото си на собственост върху придобития от нея имот.

С оглед изхода на спора ищцата следва да заплати на ответниците сторените от тях разноск в общ размер на 720 лева

На основание чл. 77 от ГПК с оглед цената на иска, определена в размер на 2400 лева разходи за материали и труд за премахване на процесната ограда съгласно СТЕ, ищцата следва да бъде осъдена да доплати по сметка на РС Девня държавна такса от 62 лева за предявения иск по чл. 109 ЗС

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.Д., ЕГН **********, против В.Р.Г., ЕГН **********  и Й.И.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане ответниците да премахнат вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни колове, изградена през лятото на 2018г. в западната част на поземлен имот с идентификатор 20482.501.341, означена с кафяв цвят и сигнатура за полумасивна ограда на скица от заключението на СТЕ, която скица да се счита за неразделна част от съдебното решение.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********, да заплати на В.Р.Г., ЕГН **********  и Й.И.Г., ЕГН **********, сумата от 720 лева / седемстотин и двадесет лева/ , представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Девня сумата от 62 лева / шестдесет и два лева / държавна такса по производството на основание чл. 77 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: