№ 3966
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110169870 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.213, ал.2 КТ.
Ищецът С. К. П. твърди, че уволнението му, извършено със Заповед №
1675/03.11.2021г., е незаконосъобразно, тъй като не са били налице законовите
предпоставки за извършването му, изразяващи се в липса на качества на служителя за
изпълнение на работата. Твърди, че е изпълнявал вменените му задължения, като
допълнително е извършвал и несвойствени такива за заеманата длъжност, поради
неосигуряване от страна на работодателя на обновен списък с контакти, които
трябвало да бъдат прозвънени. Достигането на тримесечните цели било основание за
заплащане на бонус, а не индикация за липса на необходимите качества за ефективно
изпълнение на работата. Отделно, недостигането на целите се дължало на
неефективния метод на работа наложен от работодателя, а не на поведението на ищеца.
Заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено, не била мотивирана. Не
били посочени и конкретните качества, които служителят не притежавал и чието
наличие било предпоставка за изпълнение на възложената работа. Моли уволнението
да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата от него
преди прекратяването на трудовия договор длъжност „маркетинг специалист“, да му
бъде изплатено обезщетение за оставане без работа, поради незаконно прекратяване на
трудовия договор за периода от 10.11.2021г. до 10.05.2022г. в размер на 22 200 лв.,
както и обезщетение за недопускане до работа за периода от 08.11.2021г. до
10.11.2021г. в размер на 504,50 лв. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като твърди уволнението да е
законосъобразно извършено. Поддържа, че ищецът не е развил необходимите за
качественото изпълнение на работата навици – за провеждането на достатъчен брой
обаждания на дневна база и умения – за ефективно провеждане на обажданията,
1
завършващо с генериране на „лийд“ и за оптимизиране на работата. Това довело до
ниски резултати и недоволни клиенти. Твърди, че е осигурил всички необходими
условия за ефективното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в тежест на
работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното
основание, а именно – че служителят не притежава конкретно посочени в заповедта
за уволнение качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената
работа и това е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на
служителя.
Безспорно между страните по делото е, че са се намирали в трудово
правоотношение от 05.03.2021г., по силата на което ищецът е заемал при ответника
длъжността „маркетинг специалист“. Безспорен е и фактът, че същото е прекратено със
Заповед № 1675/03.11.2021г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
От представената по делото длъжностна характеристика за процесната длъжност
„маркетинг специалист” с френски език, се установява, че в трудовите функции на
лицето, което я заема, се включват задълженията да извършва телепродажби,
телемаркетинг, обслужване на клиенти от Франция, Белгия и Швейцария, като се
обажда на съществуващи и потенциални клиенти за продажба на продукти и услуги,
предлагани от компанията. Служителят следва да положи усилия за създаване на точна
статистика относно клиентската информация с цел създаване на по-нататъшни
контакти, респективно да нанася много стриктно и коректно всички получени
информации и данни за клиента в предоставените за тази цел таблици (софтуерни
системи).
Видно от приложената по делото разпечаткa от електронна поща на ищеца /л.26-31
от делото/, отразяваща проведена между страните кореспонденция, датираща от края
на м. октомври 2021 г. – началото на м. ноември 2021 г., се установява, че от служителя
е изискана информация относно изпълнение на трудовите му задължения, в частност
неговата телефонна активност. Става ясно, че със същия са водени предходни
разговори по повод изискванията към неговата работа.
В процесната заповед са изложени съображения за това, че ищецът не разполага с
необходимите професионални качества за ефективно изпълнение на възложената му
работа съобразно изискванията на раздел I, т. 7 от връчената му длъжностна
характеристика. Посочено е, че за прослуженото време в дружеството не е успял
въпреки проведеното предварително и последващо обучение, в това число консултации
от страна на ръководител екипа, да овладее уменията за качествено изпълняване на
трудовата му функция и по-специално нито веднъж не е достигнал очакваната
тримесечна цел в размер на 36 лийда. Въпреки даваните насоки за оптимизиране на
работата и указанията относно увеличаване броя на обажданията, служителят не е
постигнал желания резултат.
Наличието или липсата на качества на служителя за ефективно изпълнение на
работата не може да бъде измерено пряко, като за тях може да се съди единствено по
поведението на служителя – неговите действия и бездействия и по получените
2
резултати. Без значение е дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-
конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на
задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни /в този смисъл Решение
№ 163 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV г.о., ГК; Решение № 195 от
18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г.о./.
В настоящия случай, съдът намира, че в процесната заповед № 1675 от 03.11.2021 г.
достатъчно ясно и конкретно са посочени качествата и уменията, които ищецът не
притежава, препращайки към раздел I, т. 7 от връчената му длъжностна
характеристика, а именно изискването за много стриктно и коректно нанасяне на
всички получени информация и данни за клиента в предоставени за тази цел софтуерни
системи. Конкретно е отразено, че ищецът не е покрил норма от 36 лийда на
тримесечна база нито веднъж, респективно не е получил предвидения за това бонус.
Посочените факти и обстоятелства се подкрепят напълно и от ангажираните по
делото гласни доказателствени средства. Свидетелят Е. Д. В. – служител при ответника
на длъжност „Мениджър проекти“, ръководител на проект, по който ищецът е взел
участие, посочва, че последният е работел по различен начин от установения –
изваждал е контактите от системата и ги е нанасял в негов отделен екселски файл, на
който е администрирал получената информация, след което е пренасял същата в
използваната софтуерна система /Sales Force/. Твърди, че това не е било част от
трудовите му задължения, за което е бил предупреждаван многократно, тъй като по
същество е представлявало губене на време. Лицето свидетелства, че друг служител
след него е работил по този проект за Франция при същите условия и по същата база
данни, но за сравнение е реализирал над 100 на ден обаждания в периода на работа.
Във връзка с посоченото, от показанията на свидетеля Бл. Р. А. – бивш служител на
ответното дружество, заемал длъжността „маркетинг специалист“, се установява, че
процесната дейност се е изразявала именно в позвъняване на клиенти от база данни,
предоставени от мениджър ръководството, включително и по няколко пъти – такова е
било изискването и се е следяло изрично.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и обективни, доколкото
са дадени от лица, пряко запознати с характера на дейността и конкретните изисквания
към нея. От тях може да се направи изводът, че ищецът не е съумял да вникне в
същината на работния процес, не е усвоил необходимите умения за оптимизиране на
работата с цел постигане на максимални резултати. Независимо че периодът на
обучението му е продължил повече от обичайното /близо два месеца/, давани са му
напътствия и допълнително е работено с него, същият е демонстрирал по-слаби
резултати от останалите си колеги, работещи за същия регион, съответно не е покрил
очакванията.
Съдът намира, че посочените обстоятелства не са свързани с виновно поведение на
ищеца, а с личностните му възможности да осъществи такава организация на работата
си, която да отговаря на установените изисквания към работния процес. Имайки
предвид предмета на дейност и крайната цел за генериране на лийдове и създаване на
по-нататъшни контакти, непокриването на поощрителната норма от 36 лийда на
тримесечна база и количествено по-ниските резултати от тези на останалите служители
свидетелстват за трайното неефективно изпълнение на работата. Изявената
самоинициатива на ищеца за използване на различни подходи на работа, противно на
дадените му указания, не само че не е постигнало желаните резултати, но е и довело до
увеличаване обема на работа, а оттам и до неудовлетвореност на крайния клиент.
3
Съобразявайки целта на процесната работа, измерима в така наречените лийдове,
представляващи осъществено обаждане и проявен интерес от насрещната страна,
липсата на достатъчно проведени разговори на дневна база от страна на ищеца
обективно е довела и до липса на потенциални клиенти за продажба на продукти и
услуги, предлагани от компанията.
По изложените мотиви съдът счита, че ищецът не разполага с необходимите
професионални качества и практически умения да изпълнява ефективно възложената
работа, поради което намира процесното уволнение за законосъобразно извършено, а
предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му за неоснователен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Настоящият
съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което искът за
възстановяване на уволнения служител на заеманата преди прекратяването на
трудовото му правоотношение длъжност „маркетинг специалист“, както и искът за
заплащане на парично обезщетение за оставането му без работа за периода от
10.11.2021г. до 10.05.2022г. в размер на 22 200 лв., следва да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ:
За основателността на иска, на първо място, следва да се установи наличие на
трудово правоотношение между страните през процесния период.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява в хипотеза на
прекратяване без предизвестие, какъвто е настоящият случай, от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. От събраните по
делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, се налага извод,
че процесната заповед е връчена на ищеца на 03.11.2021 г., от който момент следва да
се счита прекратено трудовото правоотношение между страните. Същата е връчена
редовно при отказ на служителя да я приеме и подпише, което обстоятелство е
удостоверено чрез подписите на лицата Е. Д. В. и Бл. П.. Изложеното се потвърждава и
от техните показания, в които излагат, че лицето е било извикано в кабинета на
директора, където са му връчени предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовия договор, но ищецът е отказал да се подпише, тъй като не е бил съгласен, че
не притежава необходимите качества. От показанията на свидетеля П. се установява,
че директорът е изчел на глас документите, доколкото такава била практиката на
дружеството при прекратяване на трудови правоотношения, а ищецът постоянно е
демонстрирал несъгласието си.
На основание посочените показания, които съдът кредитира изцяло като обективно
дадени от лица свидетели на заявения отказ на ищеца да получи документите,
респективно явното му несъгласие с последните, съдът намира, че същият е бил
подробно запознат със съдържанието им, респективно е можел надлежно да упражни
правото си на защита. В този смисъл невярно е твърдението на ищеца, че процесната
заповед му е връчена на 10.11.2021 г., доколкото, видно от приемо-предавателен
протокол от 10.11.2021 г. /л.73 от делото/, на посочената дата същият е получил
единствено оформената си трудова книжка.
По изложените мотиви, поради прекратяване на процесния договор на 03.11.2021 г.
– момент, предхождащ претендирания от ищеца период, искът за заплащане на
парично обезщетение за недопускането му до работа за периода от 08.11.2021г. до
10.11.2021г. в размер на 504,50 лв., следва да бъде отхвърлен.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 5 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е
действително платено от ответника на адвокатско съдружие .............., и депозит за вещо
лице, съобразно представените по делото платежни документи.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. П., ЕГН **********, срещу ФИРМА, ЕИК
.............., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед №1675/03.11.2021г. на управителя на ФИРМА на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „маркетинг специалист“, с правно основание чл.
344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 22 200 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
10.11.2021г. до 10.05.2022г., и с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на
сумата от 504,50 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа в периода
от 08.11.2021г. до 10.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. К. П., ЕГН **********, да заплати на
ФИРМА, ЕИК .............. сумата от 5 700 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5