№ 1099
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100502496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по:
1. касационна жалба (по същността си молба) с вх. № 304/07.01.2022 г. и молба с вх.
№ 308/07.01.2022 г., двете от „Инвестбанк“ АД, чрез адв. Й.Д., с които е отправено искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 1871/13.12.2021 г., постановено по в. гр.
дело № 2496/2021 г. по описа на ВОС. Твърди се, че претенцията му за репариране на
сторените разноски, конкретно тези за адвокатско възнаграждение е била с включено ДДС,
което съда не е отчел и е постановил присъждането им без ДДС. На следващо място,
молителят намира, че неправилно и необосновано в решението е намалено поради
прекомерност исканото от него адвокатското възнаграждение. Аргументира се с това, че
реалната фактическа и правна сложност на делото и пред двете инстанция обуславя
стойността на хонорара в претендирания, съгласно списъците размер. В подкрепа на
становището си цитира практика на ВКС и твърди, че задължение на насрещната страна е да
репарира сторените от него разноски, след като те са доказани, делото е решено в полза на
молителя и той не е дал повод за завеждането му. Иска присъждане на държавна такса за
въззивна жалба, в размер на 50 лв., за която бил заявил претенция и съгласно списък по чл.
80 от ГПК (по делото). Моли да се измени решението, като се присъди на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сума в размер на 5102 лв. , от които 2652 за първа инстанция и 2450 за
въззивна.
В срока за отговор, насрещната страна - Д. АНГ. П., не е изразила становище по
молбата.
2. молба с вх. № 426/10.01.2022 г. от Д. АНГ. П., чрез адв. Н.С. за изменение в частта
на разсноските Решение № 1871/13.12.2021 г. по настоящото дело. Молбата се основава на
оплакване, че страната е осъдена да плати разноски, сторени от въззивника пред първа
инстанция, които са присъдени без основание, както и такива за въззивна инстанция,
последните, определени в прекомерен размер. Твърди се, че „Инвестбанк“ АД не е сезирала
ВОС за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното дело, за което
свидетелства и представеният списък по чл. 80 от ГПК, в който са включени само такива от
въззивното дело. Отделно от това, навежда доводи за преклудирано право, тъй като пред
първа инстанция въззивникът не е депозирал своевременно списък, както и не провел
доказване за действителното им извършване. По повод присъдените разноски, направени по
въззивното дело намира, че са прекомерни спрямо правната и фактическа сложност на
делото и, че тяхната стойност е завишена съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Моли решението да се измени, като се редуцират в полза на
„Инвестбанк“ АД присъдените разноски само до сторените пред въззивна инстанция, в
размер на 650 лв.
1
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК „Инвестбанк“ АД, чрез адв. Й.Д., изразява становище
за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбите, настоящият състав съобрази:
Молбите, основани на чл. 248, ал. 1 от ГПК, и двете с искане за изменение на
въззивното решение в частта за разноските, са допустими - подадени в законоустановения
срок и изхождат от надлежна страна.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба от
„ИНВЕСТБАНК“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Й.Д. срещу Решение №
262357 от 23.07.2021 година, постановено по гр.д.№ 1489 по описа за 2020 г. на Районен съд
– Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението на Д.А. П.А., извършено със Заповед № 234 от 18.12.2019 г. на Изпълнителните
директори на „Инвестбанк“ АД, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от Кодекса на
труда /КТ/; възстановена е Д.А. П.А. на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист
банкиране на дребно“ във ФЦ-Варна на „Инвестбанк“ АД, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от
КТ; осъдено е въззивното дружество да заплати на ищцата сумата от 600, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК,
както в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от
100 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
С Решение № 1871/13.12.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд ОТМЕНЯ
Решение № 262357 от 23.07.2021 година, постановено по гр.д.№ 1489 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за незаконно и
отменено уволнението на Д.А. П.А. ЕГН **********, извършено със Заповед № 234 от
18.12.2019 година на Изпълнителните директори на „Инвестбанк“ АД, на основание чл.344,
ал.1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/; възстановена е Д.А. П.А. ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението длъжност „Специалист банкиране на дребно“ във ФЦ-Варна на
„Инвестбанк“ АД, на основание чл.344, ал. 1, т.2 от КТ; осъдено е въззивното дружество да
заплати на Д.А. П.А. ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща сторени в
производството съдебно[1]деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 100
лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А. П.А. ЕГН ********** против „Инвестбанк“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град София – бул. „България № 85
искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на незаконно и отменя
на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 234 от 18.12.2019 година на
Изпълнителните директори на „Инвестбанк“ АД и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Специалист банкиране на дребно“ във ФЦ – Врана.
ОСЪЖДА Д.А. П.А. ЕГН ********** да заплати на „Инвестбанк“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в град София – бул. „България № 85 сумата
от 4 002 /четири хиляди и два лева/ лева, представляваща сторени по делото пред двете
инстанции – ВРС и ВОС, съдебно – деловодни разноски, на основание чл.78 от ГПК.
Решаващият съд, когато е направено искане за присъждане на разноски, дължи
произнасяне за всички инстанции. По аргумент от чл. 80 от ГПК претенцията се заявява до
края на устните състезания, в последното по делото съдебно заседание, пред съответната
инстанция. В този смисъл и с оглед правомощията на въззивна инстанция, като съд по
същество, когато решава спора, той следва да отговори и на претенции, за репариране на
такси и разноски, своевременно направени в предходни инстанции. Когато извършването на
разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на
чл. 78 от ГПК. Доказателствата за реалното извършване на претендираните разноски, в
търсения от страната размер се представят в срок до края на последното по делото открито
съдебно заседание.
В настоящия случай ВОС отменя решението на първа инстанция и решава спора по
същество, с което отхвърля исковата претенция, поради което ответникът, по правилото на
чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на разноски за цялото съдопроизводство, или - за две
2
инстанции.
В делото пред първа инстанция, на л. 434 се открива молба от 10.06.2021 г.,
депозирана от адв. Д., към която е приложен списък с разноски за производството пред ВРС,
в който под т.1 е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., а т. 2 – депозит за
вещо лице и комисионна на банката – 252 лв., общо разноски в размер на 2652 лв. Страната
доказва, че е разходвала средства в размер и с основание, съгласно претенцията по списъка,
представяйки: фактура № ********** от 01.06.2020 г., платежно нареждане от 10.06.2020 г.,
двете приложени към списъка и платежно нареждане от 10.05.2021 г. към молба от
13.05.2021 г. по гр. д. №1489/2021 г. по описа на ВРС. Последното по делото съдебно
заседание е проведено на 09.07.2021 г., процесуалният представител на „Инвестбанк “ АД
претендира разноски и отново представя списък с идентично съдържание на предходния, а
насрещната страна – възразява за прекомерност. Щом претенцията на банката е заявена
преди устните състезания и в законен срок е проведено доказване по основание и размер на
разноските, то неоснователно и недоказано се явява оплакването на Д. АНГ. П. в молбата
по чл. 248 от ГПК, че не се следват такива на ответника за производството пред ВРС.
Що се отнася до разноските пред въззивния съд – ВОС е сезиран с искане да се
произнесе за разноските още с претенция, инкорпорирана във въззивната жалба.
Извършените от въззивника разноски, съгласно представен по делото списък по чл. 80 от
ГПК са доказани.
Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да прецени
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар. Минималният размер на възнаграждението за
всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36
ЗА (мотивите към т. 2 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. ОСГТК на ВКС).
В мотивите към решението на ВОС, съставът е приел, че е налице искане за
присъждане на разноски за две инстанции. От текста става ясно, че съдът е обсъдил
претенция за първа инстанция в размер на 2652 лв., а за въззивна – в размер на 2450 лв., в
последната сума е включена такса въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение. Видно
е също, че е взел предвид възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК и е
обосновал прекомерност на възнаграждението за въззивна инстанция.
Решаващият състав е ползвал правилен критерии и метод за определяне на
адвокатското възмездяване, респективно в правилна насока са били мотивите му, но
фактически не е посочил, че в крайната присъдена сума за въззивното производство, се
включва 50 лв. държавна такса, която той е приел за разглеждане видно от мотивите и която
сума е претендирана и доказана по размер с платежно нареждане на л. 25 по делото. При
това положение адвокатското възнаграждение е реално определено в размер на 1300 лв.,
което отговаря на законовия принцип за възмездност на разноските с оглед целите на
правосъдието. Фактическата и правна сложност на делото, по което болшинството
решаващи за изхода му въпроси са били установени в предходната инстанция, респективно
предмета на доказване е стеснен, но все пак е провеждано доказване с разпит на свидетели,
писмени доказателства, проведени са повече от едно съдебни заседания, обуславя извод, че
възнаграждението за процесуално представителство на „Инвестбанк“ АД, което се
осъществява от същия адвокат, представляващ я и пред ВРС, не следва да бъде в пределния
минимум, нито в претендираната стойност, а справедливо би било да е равно на две
минимални работни заплати, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
3
Що се отнася до ДДС претенцията, то съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В настоящия случай е
установено по делото, че адвоката е регистриран по ЗДДС, както и че страната е платила
адвокатското възнаграждение и дължимия върху същия ДДС, като тази сума се счита за
неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което следва да бъде включена в
размера на присъдените разноски. В този смисъл е установената съдебна практика на
Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на
ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО;
Определение № 344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение №
422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 670/19.10.2015 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV ГО.
С оглед изложеното, на въззивника се следват разноски в размер на 1350 лв. (1300 лв.
адвокатски хонорар и 50 лв. ДТ) за въззивна инстанция и 2652 лв. – за първа инстанция, или
общо в размер на 4002 лв., както правилно е отсъдил ВОС в диспозитива на решението си.
Изменение на решението се налага, обаче поради частична основателност на молбата по чл.
248 от ГПК на „Инвестбанк“ АД в частта относно претенцията за ДДС върху определения
адвокатски хонорар от 1300 лв. за въззивна инстанция, което се равнява на 20% или 260 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1871/13.12.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 2496/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА Д. АНГ. П. с ЕГН ********** да заплати на „Инвестбанк“ АД с ЕИК
*********, допълнително сума в размер на 260 (двеста и шейсет) лв, представляваща
ДДС върху присъдените с Решение № 1871/13.12.2021 г. разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивна инстанция, в размер на 1300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 426/10.01.2022 г. от Д. АНГ. П., чрез адв.
Н.С. за изменение в частта на разсноските Решение № 1871/13.12.2021 г., постановено по в.
гр. дело № 2496/2021 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5