Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
19.08.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на тридесети юли през две хиляди
и двадесета година в открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В Б
като разгледа докладваното от съдия
СЕРАФИМОВА т.д.№ 65 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
искова молба на „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ № вх., ап. срещу „Б.“ АД (в несъстоятелност), със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ №, ЕИК ********.
Претенцията с правно основание чл. 694,
ал.2, т.1 ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на
неприето вземане в размер на 13 236 лева на „С.“ ЕООД към „Булгар Минерали-С.“
АД (н.), представляващо част от общия размер на предявеното, но неприето вземане, включено в списъка на
неприетите вземания, обявен на 10.09.2018г. в ТР, за което вземане с
определение № 147/07.03.2019г. по т.д.66/2010г. ПзОС оставил без уважение
възражението на „С.“ ЕООД срещу включването му в списъка на неприетите
вземания, обявен на 10.09.2018 г.; както и че това вземане съществува в
претендиралия размер с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ и
представлява сбор между обезщетение за лишаване от ползване за периода
01.04.2018г. - 30.06.2018г. на 1/2 част от сграда с промишлено
предназначение с площ 357 кв.м., находяща се върху площадка промишлена
товаро-разтоварна в Поземлен имот - производствен терен, с номер ..., находящ
се в местността „Р.Д.“ по картата на възстановената собственост на гр. С. и
обезщетение за лишаване от ползване за периода 1.04.2018г. - 30.06.2018г. на
площ от 12 600 кв.м. в източната част от процесния производствен терен,
собственост на „С.“ ЕООД.
Претендират се направените по делото
разноски.
В хода на производството по настоящето
дело, ищецът е оттегли претенцията си за установяване съществуването на вземане
в размер на 1236 лева представляващи обезщетение за лишаване от ползване за
периода 01.04.2018г. - 30.06.2018г. на 1/2 част от сграда с
промишлено предназначение с площ 357 кв.м., находяща се върху площадка промишлена
товаро-разтоварна в Поземлен имот - производствен терен, с номер ..., находящ
се в местността „Р.Д.“ по картата на възстановената собственост на гр. С., като
производството в тази му част е прекратено с влязло в сила определение от 25.11.2019г.
С протоколно определение от 13.07.2020
г., влязло в законна сила, е допуснато на основание чл.214 от ГПК намаление на
размера на първоначалния иск за установяване съществуването на вземане в размер
на 7 567,83 лева представляващи обезщетение за лишаване от ползване за
периода 01.04.2018г. - 30.06.2018г. на площ от 9 343 кв.м. в източната част от
процесния производствен терен, с номер ..., находящ се в местността „Р.Д.“ по
картата на възстановената собственост на гр. С., собственост на „С.“ ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата
молба са изложени следните факти:
Твърди се, че като кредитор в
производството по несъстоятелност на „Б.“ АД по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, с
молба вх.№ 6435/13.07.2018г. ищецът „С.“ ЕООД предявил вземане в размер на 12
000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от ползване от ответника на
площадка промишлена товаро-разтоварна и находяща се върху площадката сграда с
промишлено предназначение с площ от 357 кв.м., за периода 01.04.2018
г.-30.06.2018 г., находяща се в собствения на дружеството поземлен имот –
производствен терен, с номер ..., находящ се в местността „Р.Д.“ по картата на
възстановената собственост на С..
Със същата молба ищецът предявил и друго
свое вземане от 12 000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от ползване
от ответника на площ от 12 600 кв.м. от източната част от имот № ..., находящ
се в местността „Р.Д." по картата на възстановената собственост на С. за
периода 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г.
Сочи се, че синдикът приел за
неоснователни претендираните вземания от общо 24 000 лв., като ги включил в
допълнителен списък на неприетите вземания, обявен в TP на 10.09.2018 г. От своя страна „С.“ ЕООД направил
възражение вх.№ 7768/13.09.2018г. против така включените в този списък
вземания, а с определение № 147/07.03.2019 г. по т.д. 66/2010 г. обявено в TP на 08.03.2019г., съдът оставил без уважение това
възражение.
Изложеното мотивирало ищеца на основание
чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ да иска от съда установяване съществуването на своите
вземания, включени в списъка на неприетите вземания.
Аргументирайки основателността на
претенцията си, ищецът твърди, че въз основа на проведен търг по т.д. 66/2010г.
на ПзОС от 15.06.2016 г., бил обявен за купувач на Поземлен имот -
производствен терен, с номер ..., находящ се в местността „Р.Д.“ по картата на
възстановената собственост на гр.С. и построени в него сгради: сграда № -
караулка с площ 10 кв.м.; сграда № - склад ВВ-3 с площ 26 кв.м.; сграда № -
склад ВВ-2 с площ 14 кв.м.; сграда № - склад ВВ-1 с площ 60 кв.м.; сграда № -
трафопост с площ 20 кв.м.; сграда № - компресорно с площ 15 кв.м.; сграда № -
тоалетна с площ 7 кв.м.; сграда № - караулно с площ 7 кв.м. и строителни
съоръжения: водопровод мелница; ограда; електропровод; площадка асфалтова;
подкранова площадка; площадка промишлена товаро-разтоварна; резервоар и ограда
газова площадка.
Така описания имот бил възложен на ищеца
съгласно Постановление за възлагане №8/13.07.2016 г. по т.д. №66/2010 г. на
ПзОС, влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017
г. На 05.01.2017 г. и на основание чл.717 буква „л“ от ТЗ бил извършен и въвод
във владение на целия гореописания имот, който ищецът владеел и понастоящем, в
т.ч. сгради и съоръжения, включително площадка промишлена товаро-разтоварна.
Описано е, че върху част от имота в
сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м., находяща се върху
площадка промишлена товаро-разтоварна били монтирани машини и съоръжения,
собственост на ответника „Булгар Минерали-С.“ АД (н.), които били включени в
масата на несъстоятелността, но все още не били продадени от синдика на
несъстоятелното дружество. Върху друга част от недвижимия имот, в източната му
част били налични огромни купчини от „готова продукция“ в насипно състояние,
също собственост на ответника и включена в масата на несъстоятелността, но също
не продадена от синдика. Площта, която се заемала от складираната продукция
била 12 600 кв.м.
С покана ищецът определил на синдика
срок до 30.06.2017 г., в който да освободи сградата с промишлено предназначение
от горепосочените машини и съоръжения, а в срок до 30.09.2017 г. - и източната
част на имота от готовата продукция. Изрично бил посочен и размер на бъдещо
дължимо обезщетение от по 4000 лв. месечно за всяка от посочените заети части от имота в случай, че
е налице неизпълнение. Въпреки това и до настоящия момент синдикът не освободил
описаните части от имота на ищеца. По този начин ищецът бил лишен от пълноценното
ползване на закупената от него недвижима собственост, в която е бил надлежно
въведен във владение. Поддържа се, че
сроковете за освобождаване на сградата и на източната част от имота, дадени на
ответника с поканата са изтекли съответно на 30.06.2017 г. и на 30.09.2017 г.,
поради което и след като това не е било сторено, то длъжникът е в забава и
дължи плащане на описаните в исковата молба обезщетения.
Претендират се сторените по делото
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от страна на несъстоятелния ответник.
В същият срок е постъпил отговор от синдика И.К.,
който съгласно разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ е страна в процеса. Синдика не
оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Излага съображения,
че претенциите са основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл.694 ал.4 изр.2 от ТЗ във вр.с чл.218
от ГПК по нейно искане съдът е конституирал Л.А.К. като трето лице помагач на
страната на ответника. В отговора си същата подържа становище, че така
предявеният иск е неоснователен. Излага подробни съображения относно
претенцията за дължимо обезщетение за ползване на промишлената сграда и
товаро-разтоварната площадка, в която част производството е прекратено. В
пледоарията си по съществото на спора, К. подържа становище за недоказаност на
претенцията на ищеца, тъй като липсвали доказателства за състоянието на терена
към процесния период, а приетите съдебно технически експертизи установявали
това, но през 2020 г.
В срока по чл.372 от ГПК не е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца, поради което не е проведена процедурата по
чл.373 ГПК.
Страните са
представили доказателства за установяване на твърденията им.
Съдът като
съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК приема
следното:
Безспорно е
между страните, а и се установява от представеното постановление за възлагане
по чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на ищеца е възложен недвижим
имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№... в м.“Р.Д.“
по КВС на гр.С. и 8 броя сгради находящи се в поземления имот индивидуализирани
с посочване на площта им, предназначението им и година на построяване, както и
строителни съоръжения включително и площадка промишлено товаро-разтоварна.
Безспорно е,
че ищецът е въведен във владение на така описания имот, което се установява и
от приетия протокол за въвод във владение
от 05.01.2017г.
Няма спор
между страните в процеса и че в източната част на процесния имот са разположени
огромни купчини от „готова продукция - пугматит“ в насипно състояние,
собственост на ответника БМС – в несъстоятелност и включени в масата на
несъстоятелността.
Спори се в
процеса относно площта, която се заема от складираната продукция. Ето защо по
делото са приети две СТЕ, заключенията по които са направени от вещите лица Б.Г.
и Х.К.. И двете вещи лица са представили основно и допълнително заключение,
като допълнителните са след извършения от съда оглед на място в тяхно
присъствие. Съдът след анализа им приема, че следва да ги цени предвид, че
експертите в крайна сметка заключават, че общо площта заета от готова продукция,
разположена в две купчини, е 4729 кв.м.
и се намира в североизточната част на ПИ с идентификатор 69835.62.680 по КК на
гр.С., който е идентичен с процесния. 202 кв.м. от едната от купчините е извън
границите на имота. Страните не спорят, че около купчините има разсипана част
от готовата продукция- пегматит, която от заключенията на вещите лица се
установява, че е с площ от 4614 кв.м. От
заключението на вещото лице Г. (л.152 и л.153 от делото) се установява, че
пазарната наемна цена за процесния период на свлечената готова продукция е
3 737, 34 лева, а на заетата от пирамидалната структура площ е в размер на
3 830, 49 лева.
От обясненията
дадени по реда на чл.176 от ГПК от синдика и третото лице – помагач К., както и
от показанията на св.И., които съдът кредитира като непротиворечиви с останалия
доказателствен материал, се установява, че готовата продукция е била складирана
преди 2010г. и стои и до момента.
С оглед на гореизложената и приета за
установена по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че
предявеният иск, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл.694 ал.2 т.1
от ТЗ във вр.с чл.59 от ЗЗД е процесуално допустим като е предявен от надлежна
страна и в изискуемия се от закона срок.
По същество
иска е частично основателен поради следното:
Предявения иск
е с предмет установяване на съществуване на вземане на ищеца против ответното
дружество обявено в несъстоятелност представляващо обезщетение за неоснователно
обогатяване поради ползване на части от имот, за които ищецът твърди, че са
негова собственост, а ответника ги ползва без основание. Така обобщени
твърденията на ищеца обуславят предявени искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Предпоставките
за уважаване на исковете са ищеца да е собственик на имота, ответника да ползва
същия без основание и да се е обогатил вследствие ползването за сметка на ищеца,
както и липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да
се защити. В този смисъл в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже на първо място правото си на собственост върху имота, своето
обедняване, обогатяването на ответника, също
и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В настоящия
случай ищцовото дружество се легитимира
като собственик на недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от
35 000 кв.м.с кад.№... в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор по КК на гр.С. въз основа на постановление за възлагане по
чл.717з от ТЗ от 13.07.2016 г. и извършен въвод във владение на 05.01.2017 г. Безспорно
е, че в североизточната част на така описаният имот на общо площ от 4729 кв.м. е складирана в две
купчини готова продукция. Установи се, че около купчините има разсипана част от
готовата продукция - пегматит, която е с площ от 4614 кв.м. Безспорен факт е, че готовата
продукция е собственост на ответника БМС – в несъстоятелност и е включена в
масата на несъстоятелността. Относно размера на обезщетението се установи, че пазарната
наемна цена за процесния период на свлечената готова продукция е 3 737, 34
лева, а на заетата от пирамидалната структура площ е в размер на 3 830, 49
лева, която цена е съобразена с размерите на заетите площи.
В този смисъл
съдът приема, че предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за ползването на частта от
процесния имот с площ от 4 729 кв.м., заета от готова продукция са налице.
Не са налице по отношение на разсипана част от готовата продукция - пегматит,
която е с площ от 4614 кв.м., тъй като в
процеса не се събраха доказателства, че през процесния период тази продукция е
била разсипана и е заемала така установената площ. В този смисъл съдът съобрази,
с оглед и приетото от съдебната практика, че всяко владение без основание води
до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което
се дължи и обезщетение по силата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, като фактическата власт може да се упражнява чрез
различни действия, включително чрез поставяне на вещи в имота на собственика,
което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето
лице. Според решаващия състав в случаите, когато в чужд имот се поставят вещи,
с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственик на имота е
правният субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил
там (без значение дали е и собственик на вещите), съответно онзи, който
поддържа това състояние. В случаят обаче, както и бе посочено, липсват
доказателства към процесния период дали готовата продукция е била разсипана и в
какъв обем затова и не може да се направи извод за наличие на посочените
предпоставки по см на чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Без значение за този извод на съда е факта, че
синдика на ответното дружество в отговора на исковата молба заявява, че не
оспорва твърденията на ищцовата страна. Доколкото друг участник в процеса-трето
лице помагач, надлежно въвежда в процеса оспорване на исковите претенции, то в
тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на предпоставките за възникване на тази част от претендираното
вземане. Ето защо предявеният иск в тази му част се явява неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да
заплати ДТ върху отхвърлената част от исковата претенция в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в размер на 50,00 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Ответното дружество БМС – в несъстоятелност дължи
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд разноски
съответстващи на уважената част от исковата протенеция в размер на 50,00 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Предвид
заявената претенция от ищеца за присъждане на сторените от него разноски в
процеса и при спазване изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника ще следва
да бъде осъден да му заплати сумата 845,28 лева изчислена по компенсация
съобразно уважената част от исковете. Неоснователно е направеното от третото
лице К. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния пълномощник на ищеца в размер на 1000 лева, тъй като същото е
определено съобразно чл.7 ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна
сложност на делото, както и извършените процесуални действия в хода на
производството.
Останалите
страни в процеса не са претендирали разноски и затова и такива не им се
присъждат.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, съществуването на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ № вх.А, ап. срещу „Б.“ АД
- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ №, ЕИК ********,
на сума в размер на 3 830, 49 лева, представляваща обезщетение за
ползването без основание на част с площ от 4729 кв.м., находяща се в
североизточната част от недвижим имот, представляващ производствен терен, целия
с площ от 35 000 кв.м. с кад.№... в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ
с идентификатор по КК на гр.С. през периода от 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г., с
ред на удовлетворяване чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ предявен от „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“П.Е.“ №, вх., ап.1,
срещу „Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ул.“Ф.“ №, за
установяване на съществуване на
вземане на ищеца в размер на 3 737,
34 лева, представляваща
обезщетение за ползването без основание на част с площ от 4614 кв.м., находяща
се в североизточната част от недвижим имот, представляващ производствен терен,
целия с площ от 35 000 кв.м. с кад.№... в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а
понастоящем ПИ с идентификатор по КК на гр.С. през периода от 01.04.2018 г. -
30.06.2018 г., с ред на удовлетворяване чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ № вх., ап. да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 50 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА „Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф.“ №, да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 50 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл.
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф.“ №, да заплати на „С.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ №
вх., ап. сумата 845, 28 лева, представляваща сторени от последното разноски
в процеса изчислени по компенсация.
Решението е постановено на осн. чл.
694 ал.4 ТЗ при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. с адрес:
***, както и при участието на трето лице помагач - Л.А.К. със съдебен адрес:***
и комплекс ЕСТЕ на страната на „Б.“ АД -
в несъстоятелност, ЕИК ********, и има
действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн.
чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: