МОТИВИ
към присъда № 260009/15.12.2020 г. по НОХД №
442/2020 г. по описа на РС-Ихтиман.
Районна прокуратура- Ихтиман е внесла в
съда обвинителен акт срещу И.Ж.М. за това, че на неустановена дата
през месец май 2019г. в гр.Ихтиман, обл.Софийска, е извършил действия , с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ,
ненавършило 14 годишна възраст – а именно малолетната – Ж.К.Г., род. на ***г***,
изразяващи се в мастурбиране и опипване на половия ѝ орган с ръка, като
деянието е осъществено чрез използване на безпомощното състояние на Г. / с
оглед ниската ѝ възраст/- престъпление по чл.149, ал.2, т.3, вр. ал. 1 от НК.
В разпоредителното заседание по делото,
проведено на 15.12.2020г. защитата и подсъдимия направиха искане за провеждане
на диференцираната процедура, а именно - съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в Глава 27 от НПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл. 252, ал. 1 НПК и направеното изявление, премина към разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК незабавно след провеждане на разпоредителното
заседание.
Подсъдимият заяви, че желае да бъде
проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
при условията на чл.371, т.2 от НПК, като признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Това искане се подкрепи и от неговия защитник.
Съдът приложи диференцираната процедура,
заложена в разпоредбата на чл.371, т. 2 от НПК, като на основание чл.372, ал. 4
от НПК констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в
хода на досъдебното производство и с протоколно определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебното заседание представителят на
РП- Ихтиман поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с
обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
Защитникът счита, че следва да бъдат отчетени
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага наказанието да
бъде определено наказание лишаване свобода, изпълнението на което да бъде
отложено.
Подсъдимият поддържа казаното от своя
защитник и заявява, че няма какво да добави. В последната си дума изразява
съжаление за случилото се и моли за снизходителност.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Ж.М. е роден на ***г. ЕГН **********,
българин, български гражданин, с начално образование, женен, безработен ,
неосъждан, живущ ***.
Подсъдимият страдал от агорафобия, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Подс. М. бил семеен приятел и често
гостувал в дома на свидетелите С. Р. С. и К.Г.Г., които имали дъщеря –
малолетната Ж.К.Г., родена на *** година. Обикновено свидетелите С.С. и К.Г.
излизали от дома си сутрин около 06,50часа, за да отидат на работа, като
оставяли дъщеря си Ж.Г. и другите си две деца да спят. Около 07,30 часа при
детето отивала баба му – свидетелката Й.Г., която се грижела за него докато
родителите били на работа.
Една сутрин през месец май 2019 година
подс. М. влязъл в стаята на детето Ж.Г. докато тя още спяла, разкопчал панталона
си, започнал да мастурбира и с пръсти да
упражнява натиск върху половия орган на детето, казвал ѝ че ще прави секс
с нея, като ѝ обяснявал, че това е много хубаво, опипвал я с ръката в
областта на гениталиите – „клитора и влагалището й“. Казвал ѝ да не
споделя пред никого за това, защото щял да я бие. Около 07,30ч. на същата
сутрин свидетелката Й. Г. отишла, както обикновено, в стаята, където спяло
детето Ж.Г. и заварила там подсъдимия И.Ж.М.. Същият се стреснал и започнал да
облича дрехите на детето. При въпроса на свидетелката Й.Г. „какво прави при
детето“, М. обяснил, че е дошъл, за да му пусне телефона. Същият си тръгнал,
като при излизането си от стаята вдигал и закопчавал панталоните си, което било
забелязано от свидетелката Г..
Детето изпитало страх, но поради
когнитивната си незрялост, малолетното 5-годишно дете е било въвлечено в
действия, които не е разбирало напълно и не е имало капацитет да даде
съгласието си да участва в тях.
По- късно същият ден св. Й. Г. казала на
майката на детето – св. С.С. , че М. е бил в стаята на детето, но не предприели
по- нататъшни действия . В същия период - месец май 2019г. малолетната Ж.К.Г.,
която по това време била на 5 години, споделила пред леля си – свидетелката Б.
Е. Т., живуща на същия адрес, за извършеното посегателство от съседа им И.Ж.М..
Свидетелката Т. веднага казала на свекърва си – свидетелката А. Г., за
споделеното от детето. По-късно, когато С.С. се прибрала от работа ,
свидетелките Т. и А. Г. ѝ казали какво им е разказала през деня Ж. , а
именно , че съседът им – обвиняемия М. я тормози сексуално.
На 21.05.2019г. свидетелките Б.Т. и А. Г.
завели малолетната Ж.Г. на медицинска преглед в гинекологичното отделение на
МБАЛ – Ихтиман, където поискали дежурният лекар да я прегледа. Тъй като не
знаели какво точно се е случило, казали
на доктора, че детето е паднало с колелото и се е наранило в областта на
гениталиите и получило кървене. Свидетелките дали такова обяснение пред
доктора, защото са искали да видят дали детето е девствено. Били са наясно, че
детето не може да кара колело и че никога не е карало колело.
Свидетелят В. Ц. – акушер гинеколог в
МБАЛ –Ихтиман е извършил преглед на малолетната Ж.Г., при който е установил, че
малолетната Ж.Г. има травма на външните полови органи, изразяваща се в контузия
и охлузване на дясната голяма срамна устна. Не са били установени следи от
проникване във влагалището, травми на влагалищните стени, а девствената ципа е
била здрава. Издадено е медицинско направление за личен лекар.
Същият ден С.Г. е подала заявление до
Началника на РУ –Ихтиман във връзка със случая, била образувана преписка и
извършена проверка, въз основа на което било образувано наказателно
производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената по-горе фактическа
обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл. 371, ал. 1, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства и
доказателствени средства от досъдебното
производство, а именно – показанията на
свидетелите С., Г., Й. Г., А. Г., Т., Ц., Ж. Г.; заключение на СППЕ по
отношение на Ж.Г., заключение на СППЕ по отношение на И.М., заключение на СМЕ,
документация от ДСП Ихтиман (заявление за ползване на социална услуга, план за
действие, протоколи, декларации, оценяване на случая, социален доклад),
Удостоверение от ЕООД АИППМП д-р В. Ч., медицинско направление, Удостоверение
за раждане, Справка за съдимост.
В обстоятелствената част на обвинителния
акт е прието, че детето не е имало ожулвания по влагалището. Съдът споделя този
извод, позовавайки се на направеното самопризнание, както и на доказателствата
по делото, тъй като същите го подкрепят. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на свидетелите С., Й. Г., А. Г. и Б. Тодорова в частта, в която
заявяват, че детето е имало ожулвания по влагалището, тъй като свидетелите не
са очевидци на случилото се и същевременно показанията им в тази част не се
подкрепят от заключението на СМЕ, което съдът кредитира изцяло и според което
не са установени следи от проникване във влагалището предвид липсата на
разкъсване на девствената ципа и липсата на травми на влагалищните стени.
В останалата си част доказателственият
материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра
изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тези факти се налага изводът, че от
обективна и субективна страна подсъдимият И.М. е осъществил състава на
престъплението по чл.149, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК.
За осъществяване състава по чл. 149, ал.
1 НК е достатъчно деецът да извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено
или задоволено полово желание без съвкупление, без да е необходимо целта да
бъде постигната, т.е. деянието е съставомерно и без извършителят на
престъплението действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен (в този
смисъл Решение 77/1981 година, I н. о. на ВС). Престъплението блудство се явява
довършено със самото осъществяване на блудственото действие и не е възможен
опит към блудство (в този смисъл Решение 505/1973 година, I н. о. на ВС).
От обективна страна на неустановена дата
през месец май 2019г. в гр. Ихтиман, обл. Софийска, е извършил действия по
отношение на малолетната – Ж.К.Г., изразяващи се в мастурбиране от страна на
подсъдимия и опипване на половия орган на детето с ръка. Тези действия несъмнено
са осъществени с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание у подсъдимия.
По делото се установи, че действията са осъществени без съвкупление.
Пострадалата е лице, ненавършило 14 годишна възраст.
Налице е и квалифициращият признак по
чл. 149, ал.2, т. 3 от НК- в случая
ниската възраст на пострадалата следва да се приема за безпомощно състояние,
тъй като детето е изпитало страх, но не е могло да разбере свойството и
значението на извършеното спрямо него, както и да ръководи постъпките си,
съобразно особеностите на малолетната си възраст. Поради когнитивната си
незрялост , малолетното 5-годишно дете е било въвлечено в действия, които не е
разбирало напълно. Същевременно детето не е могло да отблъсне или да се
противопостави на извършените спрямо него действия. С оглед гореизложеното
съдът намира, че в случая се касае за лице в "безпомощно състояние",
респ. подсъдимият е извършил блудство чрез използване на безпомощното състояние
на пострадалия.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, целял е да
възбуди и удовлетвори полово желание, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. До този
извод съдът достига след като съобрази самия характер на действията на
подсъдимия и тяхната последователност. Същевременно подсъдимият е съзнавал
ниската възраст на пострадалата, както и неспособността ѝ да му се противопостави.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на възприетата от съда
квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, на първо място беше
съобразено наказанието, визирано в чл. 149, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, а
именно - „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 8 години.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът е длъжен на основание чл. 373,
ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
чл. 58а. ал.1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. Съгласно чл.58а, ал. 4 от НК в случаите, когато
едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл. 55 НК, съдът
прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
В Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК е прието, че "в мотивите към
присъдата съдът задължително излага съображения за извършената индивидуализация
на наказанието, всички смекчаващи и отегчаващи обществената опасност и вината
обстоятелства, съответния размер на наказанието лишаване от свобода, определено
според правилата на общата част и какъв е конкретният размер на наказанието
след приложената редукция с една трета. В диспозитива на присъдата посочва
редуцирания размер на наказанието и правното основание за това - чл. 58а, ал. 1
от НК."
При индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало, изразеното съжаление за стореното и доброто процесуално поведение на
подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете ниската
възраст на пострадалата и заплахата
от подсъдимия спрямо детето да не казва на никого, защото ще го набие.
С оглед горното се налага извод, че не
са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, респ. не са налице
предпоставките на чл. 58а, ал.4 от НК.
При определяне на размера на
наказанието, съдът счита, че то следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно изложеното.
Съдът намира, че за постигане целите на
закона и с оглед личната и генерална превенция е съответно на извършеното и
справедливо от гледна точка на закона да бъде определено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 години, което наказание намали с
1/3 в съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и наложи на подсъдимия
наказание "лишаване от свобода" за срок 2 години.
С оглед
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и като
съобрази изискването на чл. 66, ал. 2 от НК изпитателният срок да не надминава
с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от свобода съдът
прие, че спрямо подсъдимия така наложеното наказание "Лишаване от
свобода" следва да се отложи за срок от пет години. Подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително
да изтърпи така определеното наказание. Същевременно изпитателен срок в максимален
размер от 5 години в
най-голяма степен ще доведе до това подсъдимият да оцени и
осмисли стореното и да има поведение, което да не влиза в противоречие с
разпоредбите на НК.
Така индивидуализираното наказание ще
постигне целите по чл. 36 от НК и най-вече тези за поправяне и превъзпитание на
лицето.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед на постановената осъдителна
присъда подсъдимият беше осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
полза на Държавата и по сметка на съда сумата от 1159,20лв., представляваща
направени по делото разноски..
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: