О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
закрито
заседание на тринадесети
април
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: В.Топалова
Членове:
В.Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В.ч.гр.д.
№ 108
по описа за 2020 год. ,за да се произнесе взе предвид
следното&
Производство по чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. с чл. 121 ГПК.
С Определение №
53/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 788/2019г. Севлиевският районен съд е
прекратил на осн. чл. 119, ал.1 във вр. с чл. 118,ал.2,изр. 1 ГПК
производството по гр.д. № 788/2019г. на
СРС и е изпратил делото по подсъдност на ГОС.
Против така постановеното
определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото МБАЛ”Д-рСтойчо
Христов” ЕООД – Севлиево, подадена чрез адв. Б.-ГАК.
В жалбата се твърди, че
определението за прекратяване на производството е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при грубо нарушаване на материалния и
процесуалния закони / чл. 236,ал.2 ГПК/. В изложените мотиви не била направена
коректна преценка на доказателствата,
поради което са третирани неправилно релевантните за спора факти. Неправилно ,
за да прекрати производството пред себе си, съдът приел, че след като обединил
двете дела по реда на чл. 213 ГПК се касаело до една обща претенция, чиято цена
е равна на сбора на претенциите по отделните съединени дела. По гр.д. №
788/2019г. на СРС, образувано за сумата от 12715 лв. се претендирало заплащане
на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и консумативи за м. юни
2017г. по ф-ра №28041/20.07.2019г. издадена от ищеца, като задължението за
плащане от страна на ответника било по чл. 1, ал.2 от Договор № 070247 от
26.05.2017г. По гр.д. № 1196/2019г. по описа на същия съд образувано за сумата от 19 554 лв., се
претендирало от ищеца спрямо ответника заплащане на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и консумативи
за м. юли, август и септември 2017г. по ф-ри №
28043/20.06.2019г.;№28044/20.06.2019г.;№28045/20.06.2019г.,№28046/20.06.2019г.;№28048/20.06.2019г.
и №28049/ 20.06.2019г., за неизплатена част от дейностите по чл. 1, ал.2 от
Договор № 070247 от 26.05.2017г. Счита, че основанията, от които произтичат
претенциите по двете дела са различни.
Твърди необоснованост на
извода направен от съда, че съединените
в общо производство две дела са в еднаква форма на развитие.
По едното дело имало
определение по чл. 140 ГПК, а по другото доклад не бил изготвен. Освен това
определението, с което е прекратено производството по гр.д. № 1196/2019г. и
то е присъединето към гр.д. № 788/2019г.
не било връчено на ищеца, т.е. не било влязло в сила, поради което обжалваното
определение за прекратяване производството по гр.д. № 788/2019г. пред СРС и
изпращането му по подсъдност на ГОС е недопустимо.
В заключение твърди, че не
са налице условиятя на чл. 213 ГПК за съединяване на делата и моли обжалваното
определение за бъде отменено.
Ответникът, в даденият му
срок, не е подал писмен отговор.
Окръжният съд, като взе
предвид, че въззивната частна жалба е подадена в законния срок, против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от лице активно легитимирано да подаде частна жалба и
е внесена дължимата се държавна такса, счета въззивната частна жалба за
процесуално допустима.
Разгледана
по същество я намери за неоснователна по следните съображения:
Пред
първоинстанционния Севлиевски районен
съд са постъпили две искови молби подадени от МБАЛ”д-рС.Христов” ЕООД –
Севлиево, чрез адв. Б., възоснова на които са образувани гр.д. № 788/2019г. и №
1196/2019г.По двете искови молби ответник е НЗОК. В обстоятелствените части на
исковите молби е посочено, че по изрично цитирани фактури издадени от
ищеца с платец ответника, в полза на
първия съществува вземане на стойност от
12715 лв. по първото дело и 19554 лв. по второто дело. В двете искови молби се
твърди, че издадените от ищеца фактури са на основание чл. 1,ал.2 от Договор №
070247 от 26.05.2017г. подписан между страните. Правното основание на
предявените искове също е едно - чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Извода
на първоинстанционния съд, че е налице основанието по чл. 213 ГПК за
съединяване на двете дела по съображения за процесуална целесъобразност не
подлежи на инстанционен контрол и настоящият състав не обсъжда изложените във
въззивната частна жалба доводи за допуснати нарушения от съда в тази част от
действията му.
На инстанционен контрол
подлежи определението на СРС, с което е определена родовата подсъдност по
делото. Правилно, след като е обединил производството по двете дела на осн. чл.
213 ГПК, СРС е приел, че се касае до претенции произтичащи от чл.1,ал.2 на Договор № 070247 от 26.05.2017г.
, подписан между страните. Налице е
идентичност на облигационното правоотношение, по отношение на което
претенциите по отделните фактури / заявени в отделни искови молби и образувани
в отделни дела/, съставляват части от едно вземане -това по чл. 1,ал.2 от
Договор № 070247 от 26.05.2017г. В този случай
не може да се приеме, че е налице кумулативно съединяване на искове, а
се касае до една обща претенция по Договор
№ 070247 от 26.05.2017г., чиято цена е равна на сбора от претенциите по
отделните съединени дела.Без значение за
определяне цената на иска е в случая, какви точно консумативи и по какви
клинични пътеки се претендира от ищеца вземане против ответника, тъй като
всички тези вземания се претендират на основание облигационното отношение между
страните породено от Договор № 070247 от 26.05.2017г. Като съобрази изложеното
и взе предвид, че общата стойност на заявената от ищеца против ответника
претенция е в размер на 32 269 лв., както и чл. 104,т.4 ГПК, съдът намира,
че правилно СРС е прекратил производството по делото пред себе си и го е
изпратил по подсъдност на ГОС.
С оглед на изложеното,
настоящият състав на съда намира частната жалба подадена от МБАЛ”д-рС.Христов”
ЕООД – Севлиево, чрез адв. Б. против Определение № 53/20.01.2020г., постановено
по гр.д. № 788/2019г., с което Севлиевският районен съд е прекратил на осн. чл.
119, ал.1 във вр. с чл. 118,ал.2,изр. 1 ГПК производството по делото пред себе
си и го е изпратил по подсъдност на ГОС, за неоснователна.
На основание изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
53/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 788/2019г. на Севлиевският районен съд, с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено на Габровски окръжен
съд по подсъдност, на осн. чл. 119, ал.1
във вр. с чл. 118,ал.2,изр. 1 ГПК .
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба , подадена в едноседмичен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: