Мотиви по
НОХД № 808/2017г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия Б.Х.Х. Окръжна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение за престъпление по чл.255,
ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 01.10.2009г. - 13.10.2011г. в гр.Пловдив, в
качеството си на управител на ****, при условията на
продължавано престъпление, за четири данъчни периода, е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 27 899,96 лв. за ***, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене
на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание:
отчетни регистри - дневници за покупките на ***,
съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които са
отразени данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит, потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на
закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит, както
следва:
1. През м. октомври 2009г. при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: 439/13.10.2009г. с данъчна основа 17 630 лв. и начислен ДДС в размер на 3
526 лв.; 444/20.10.2009г. с данъчна основа 16 385 лв. и начислен ДДС в размер
на 3 277 лв.; 447/26.10.2009г. с данъчна основа 8 776,80 лв. и начислен ДДС в
размер на 1 755,36 лв. и
450/30.10.2009г. с данъчна основа 7 208 лв. и начислен ДДС в размер на 1
441,60 лв., всички с доставчик „***”
ЕООД,
и на 12.11.2009г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 9
999,96 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001386516/12.11.2009г. за данъчен период
м. октомври 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 13 527,55 лв. в раздел „Б” от декларацията, вместо
действителния 3 527,59 лв., и в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 105,25 лв., вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 10 105,21 лв., като е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 9 999,96 лв.;
2. През м. май 2010г. при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: 782/10.05.2010г. с данъчна основа 7 000 лв. и начислен ДДС в размер на 1
400 лв.; 787/18.05.2010г. с данъчна основа 8 000 лв. и начислен ДДС в размер на
1 600 лв.; 803/27.05.2010г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен ДДС в размер
на 2 000 лв. и 4/28.05.2010г. с данъчна
основа 2 200 лв. и начислен ДДС в размер на 440 лв., всички с доставчик „**** ЕООД,
и на 14.06.2010г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 5 440
лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001520690/14.06.2010г. за данъчен период м. май
2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 7 573,41 лв. в раздел „Б” от декларацията, вместо
действителния 2 133,41 лв., и в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 124,04 лв., вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 5 564,04 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 5 440 лв.;
3. През м. юни 2011г. при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: **********/06.06.2011г. с данъчна основа 7 400 лв. и начислен ДДС в размер
на 1 480 лв.; **********/11.06.2011г. с данъчна основа 8 670 лв. и начислен ДДС
в размер на 1 734 лв. и № **********/21.06.2011г. с данъчна основа 3 800 лв. и
начислен ДДС в размер на 760 лв., всички с доставчик „Стелита” ЕООД, и по
фактури №№ **********/03.06.2011г. с данъчна основа 6 000 лв. и начислен ДДС в
размер на 1 200 лв.; **********/17.06.2011г. с данъчна основа 3 000 лв. и
начислен ДДС в размер на 600 лв. и № **********/22.06.2011г. c данъчна
основа 3 130 лв. и начислен ДДС в размер на 626 лв., всички с доставчик „***” ЕООД,
и на 13.07.2011г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 6 400
лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001760912/13.07.2011г. за данъчен период м. юни
2011г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 6 542,32 лв. в раздел „Б” от декларацията, вместо действителния
142,32 лв., и в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 105,48 лв.,
вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 6 505,48 лв., като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 6 400 лв. и
4. През м. септември 2011г. при водене на счетоводството съставил документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: 879/02.09.2011г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен ДДС в размер на 2
000 лв.; 903/16.09.2011г. с данъчна основа 10 300
лв. и начислен ДДС в размер на 2 060 лв. и
908/21.09.2011г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен ДДС в размер на
2 000 лв., всички с доставчик „***” ЕООД,
и на 13.10.2011г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 6 060
лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001813310/13.10.2011г. за данъчен период м.
септември 2011г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 9 138,80 лв. в раздел „Б” от декларацията,
вместо действителния 3 078,80 лв., и в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 2 801,88 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 8
861,88 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 060 лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита, че при индивидуализация на наказанието на същия следва да се
приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсват отегчаващи. Пледира да се санкционира с лишаване
от свобода в размер на около две години и шест месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 от НК да се отложи с изпитателен срок от четири години, и да не
се налага кумулативно предвиденото наказание конфискация.
В наказателното производство не се
прие за съвместно разглеждане гражданският иск, предявен от името на Министъра
на финансите.
Защитникът
на подсъдимия Х. не оспорва фактическата обстановка, приета в обвинителния акт,
и правната квалификация на деянието. Предлага наказанието на последния да се определи
при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по реда на чл.55 от НК. Лишаването от свобода да е под
предвидения минимален размер от три години с отлагане изпълнението му и да не
се налага конфискация.
Подсъдимият
Х. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК
- съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се присъединява
към казаното от защитника му. Моли за леко наказание.
Съдът,
въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
Б.Х.Х. е роден на ***г***. Живее в същия град. Той е българин,
български гражданин. Със средно специално образование е. Женен е, с две
пълнолетни деца. Управител е на ***. Работи и като шофьор. Не е осъждан.
Събирателно дружество „***” е със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив. Регистрирано е с решение по фирмено дело № *** по описа на
Пловдивския окръжен съд със съдружници подсъдимият и съпругата му Е.К.Х.. Управлявало се и се представлявало от подсъдимия
Х..
Вписано е в търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Регистрирано е по ДОПК в ТД на НАП гр.Пловдив
на 16.09.1993г., а по ЗДДС - на 24.01.2001г.
Основният предмет на дейност на събирателното дружество бил
механизация и транспорт - извършване на изкопни работи, превоз на инертни
материали, земни маси и строителни отпадъци. Наемало и подизпълнители за
осъществяваните дейности или участвало като подизпълнител на различни обекти.
Въпреки, че бил съдружник със съпругата си, а за кратък
период от време и с тъста си, К.И.Б., подсъдимият
сам се занимавал с цялостната организация на дейността на търговското дружество
през инкриминирания период. Той намирал контрагентите си и контактувал с тях,
ръководел осъществяването на предоставяните услуги. Извършвал всички правни и фактически действия, касаещи събирателното
дружество. Наред с тази си дейност и с
цел да намали дължимия ДДС на *** за някои данъчни периоди за времето
от м. октомври 2009г. до м. октомври 2011г., подсъдимият Х. се снабдявал от
неустановени по делото лица с фактури с предмет на доставка - транспортни
услуги и механизация, по които реално дружеството не било получило такива
услуги. Тези фактури представял за осчетоводяване и отразяване в дневниците за
покупки и в справките-декларации /СД/ по ЗДДС.
Съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, с изключение на случаите по чл.157 от ЗДДС. Според чл.116, ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за всеки
данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125, ал.1 от закона по
образец.
Регистрацията по ЗДДС изисква воденето на аналитични
отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на
чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по ЗДДС
водят задължително такива регистри, съдържащи информация за всички издадени и
получени данъчни документи и отчети, които следва да са издадени съгласно
изискванията на закона и на правилника.
От 1995г. подсъдимият възложил счетоводното обслужване на
събирателното дружество на свидетелката Н.Г., която извършвала счетоводни
услуги, първоначално като ЕТ „***”, а впоследствие чрез „***” ООД. Тя поела
изцяло организацията на счетоводството, като съставяла проекти на счетоводни и
данъчни документи, включително на справки-декларации и дневници за покупки и
продажби по ЗДДС. Свидетелката Г. редовно и в срок изготвяла и подавала пред ТД
на НАП гр.Пловдив справки-декларации, ведно с дневниците за покупки и продажби
в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Разполагала с
пълномощно от подсъдимия Х. за това. Справките-декларации и дневниците били
подавани от нея по електронен път чрез универсален електронен подпис.
Въз основа на правата, предоставени й от подсъдимия, тя формирала
окончателните задължения на *** към бюджета с подаване на
справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитичните регистри. В дневниците за
продажби и в справките-декларации били отразявани реални продажби на дружеството.
Върху тези облагаеми продажби, като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството
начислявало и събирало косвен данък - ДДС. В дневниците за покупки и в справките-декларации
били включвани и фактури, отразяващи нереални стопански операции. Това било
извършвано от подсъдимия Х. периодично с намерение привидно да се увеличи
данъчният кредит, който да превиши или изравни начисления данък за продажбите,
като разликата да представлява ДДС за възстановяване, съгласно чл.88, ал.3 от ЗДДС, или ДДС за внасяне, но в много по-малък размер от действително дължимия.
Такава била крайната цел на подсъдимия. Той бил наясно, че регистрираното лице *** само
определя резултата за всеки данъчен период и с осчетоводяването на фалшиви
фактури за четирите инкриминирани данъчни периода ще постигне желания резултат.
За въпросните периоди подсъдимият Х. предоставил на счетоводителката си свидетелката Г. такива данъчни
фактури, „издадени“ от „***” ЕООД гр.София, „***” ЕООД гр.София, „***” ЕООД
гр.София, „***” ЕООД гр.София, „***” ЕООД гр.София, които не отразявали реални
търговски операции, и въз основа, на които тя изготвила отчетните регистри и
справките-декларации, подадени от името на задълженото лице в ТД на НАП гр.Пловдив.
Дейността на ***” относно правилното прилагане на ЗДДС за периодите 01.10.2009г.
- 31.10.2009г., 01.05.2010г. - 31.05.2010г., 01.06.2011г. - 30.09.2011г. била
обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на РА №
*********/13.02.2013г. /т.3, л.60-66,78-84 от досъдебното производство/. Ревизията
била извършена от свидетелите С.П., главен инспектор по приходите, и М.Т.,
старши инспектор по приходите. За установеното при ревизията бил съставен РД №
1205556/04.01.2013г. /т.3, л.98-134 от досъдебното производство/. Според него по
така декларираните доставки от визираните доставчици събирателното дружеството
ползвало неправомерно данъчен кредит, в резултат на което били определени
данъчни задължения за довнасяне в размер на 27
899,9614 лв. /главница/. РА бил връчен по електронен път. Бил обжалван от управителя на събирателното дружеството
пред Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”. С
решение № 380/11.04.2013г. /т.3, л.3-21 от досъдебното производство/ РА бил
потвърден изцяло. Не бил атакуван по съдебен ред и влязъл в сила на
30.04.2013г.
1.
Данъчен период месец октомври
2009г.
През м. октомври 2009г. подсъдимият се снабдил по
неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера:
№ 439/13.10.2009г. с данъчна основа 17 630 лв. и начислен
ДДС в размер на 3 526 лв., с посочен предмет на доставка -заплащане по договор;
№ 444/20.10.2009г. с данъчна основа 16 385 лв. и начислен
ДДС в размер на 3 277 лв., с посочен предмет на доставка -заплащане на
извършена транспортна услуга по договор от 28.09.2009г.;
№ 447/26.10.2009г. с данъчна основа 8 776,80 лв. и начислен
ДДС в размер на 1 755,36 лв., с посочен предмет на доставка -дизелово гориво -
6360 литра;
№ 450/30.10.2009г. с данъчна основа 7 208 лв. и начислен
ДДС в размер на 1 441,60 лв., с посочен предмет на доставка - заплащане на
извършена транспортна услуга по договор от 28.09.2009г., всички с посочен доставчик
„***” ЕООД гр.София.
Предал ги на свидетелката Г., за да ги включи в дневника
за покупки и да ги отрази в справката-декларация по ЗДДС за периода, без да й
обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции.
Свидетелката Г. попълнила дневника за покупки и дневника
за продажби, както и справката-декларация за горния данъчен период. В дневника за покупки включила и посочените
фактури по неполучени доставки без да знае, че същите не документират реални
сделки. В справката-декларация отразила данъчните им основи и начисления ДДС,
без да е наясно, че по фактурите не са налице доставки. Съобразно установения в
дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и дневника за покупки за този
данъчен период били подадени в ТД на НАП гр.Пловдив с универсалния електронен
подпис на свидетелката Г..
С представянето на посочените фактури подсъдимият Х. целял
да редуцира данъчния резултат за периода, което било и реално сторено с
подаването от упълномощената от него счетоводителка на 12.11.2009г. на СД по
ЗДДС с вх.№ 16001386516/12.11.2009г. /т.2, л.31-35 от досъдебното
производство/. Така потвърдил неистина в раздел „Б” на декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 13 527,55 лв., а действително установеният възлизал
на 3 527,59 лв., формиран от реално получени от *** стоки и услуги. Приспадайки
декларираният данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки
от посочения търговец, подсъдимият в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне
105,25 лв., а действително установеният ДДС за внасяне възлизал на 10 105,21
лв. Приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 999,96 лв. С това
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 9 999,96
лв.
Към посочения инкриминиран период свидетелят М.В. бил
собственик и управител на „***” ЕООД гр.София. Според същия, дружеството било
регистрирано по ДДС и осъществявало основно търговия с плодове и зеленчуци от
страни членки на Европейския съюз. През м. октомври 2009г. притежавало
бензиностанция в с.Бяла река по пътя за гр.Свиленград и продавало гориво.
Нямало цистерна за транспортирането му. ЕООД осъществявало и строително-монтажни
дейности с наети работници на трудов договор. Свидетелят В. твърди, че подписът
върху визираните фактури с издател „***” ЕООД приличал на неговия, но не бил
сигурен, а печатът бил същият като използвания от дружеството. Не може да
представи счетоводни документи на управляваното от него дружество, посочвайки,
че една част от тях останали при счетоводителката му, която не бил виждал от
години, а друга били иззети при акция на ГД „БОП” гр.София.
Управляваното от него дружество служебно било
дерегистрирано по ЗДДС през 2010 г. по инициатива на НАП поради натрупан дължим
ДДС.
Според свидетелите П. и Т., служители на НАП, извършили данъчната ревизия
на ***, при осъществени насрещни проверки в хода на същата констатирали, че „***”
ЕООД за посочения данъчен период не било декларирало дейности товарен
автомобилен транспорт или транспортни услуги, не декларирало и не притежавало
транспортни средства. Дружеството нямало назначени на трудови договори лица на
длъжност водач на товарен или специализиран автомобил, нито наети такива и по граждански договори. За
2009г. ЕООД не било подало годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО и
не декларирало осъществявана дейност през същата година. Въз основа на тези
обстоятелства стигнали до извода, че „***” ЕООД не е осъществило реално
посочените във фактурите услуги и дейности.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
/т.1, л.176-187 от досъдебното производство/ за данъчен период 01.10.2009г. - 31.10.2009г.
е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 9 999,96 лв.
2. Данъчен период месец май 2010г.
През м. май 2010 г. подсъдимият Х. се снабдил по
неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера:
№ 782/10.05.2010г. с данъчна основа 7 000 лв. и начислен
ДДС в размер на 1 400 лв., с предмет на доставка - транспортна услуга по
договор от 28.04.2010г.;
№ 787/18.05.2010г. с данъчна основа 8 000 лв. и начислен
ДДС в размер на 1 600 лв., с предмет на доставка - транспортна услуга по
договор от 28.04.2010г.;
№ 803/27.05.2010г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен
ДДС в размер на 2 000 лв., с предмет на доставка - транспортна услуга по
договор от 28.04.2010г.;
№ 4/28.05.2010г. с данъчна основа 2 200 лв. и начислен
ДДС в размер на 440 лв., с предмет на доставка - транспортна услуга, всички с
доставчик „****” ЕООД гр.София.
Предал ги на свидетелката Г., за да ги включи в дневника
за покупки и да ги отрази в справката-декларация по ЗДДС за периода, без да й
обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операция.
Свидетелката Г. попълнила дневника за покупки и дневника
за продажби, както и справката-декларация за този данъчен период, като включила
в дневника за покупки и посочените фактури по неполучени доставки, без да
съзнава, че същите се явяват „безстокови“. Отразила в справката-декларация
данъчните им основи и начисления по тях ДДС. Съобразно установения в
дружеството механизъм за контакт с ТД на НАП гр.Пловдив, изготвените СД по ЗДДС
и дневник за покупките за този данъчен период били подадени по електронен път
от свидетелката Г..
Целта на подсъдимия била постигната - данъчният резултат
за периода бил редуциран с подадената на 14.06.2010г. пред ТД на НАП гр.Пловдив
СД по ЗДДС с вх. № 16001520690/14.06.2010г. /т.2, л.27-30 от досъдебното
производство/. В нея управителят на *** потвърдил неистина в раздел „Б” относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7 573,41 лв., а действително установеният бил 2 133,41
лв., формиран от реално получени от дружеството стоки и услуги. Приспадайки
декларираният данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки
от посочения търговец, подсъдимият Х. успял да минимизира данъчния резултат за периода, като
в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне 124,04 лв., а действително установеният
бил ДДС за внасяне 5 564,04 лв., като приспаднал и неследващ сe данъчен кредит в размер на 5 440
лв. С това избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери - 5 440 лв.
Свидетелката Л.К. била управител на „***” ЕООД в периода
28.09.2009г. - 28.06.2010г. Това било обаче само по документи. Тя реално не се
занимавала с дейността на дружеството. Не знаела в какво се състои и дали то притежава
транспортни средства. Съгласила се да бъде формален собственик и управител на ЕООД
срещу сумата от 500 лв. Не познавала подсъдимия. Не била сключила с
управляваното от него събирателно дружество договор за транспортни услуги от 28.04.2010г.
Не била съставила и подписала визираните фактури с посочен издател „***” ЕООД.
Това ЕООД било от т.нар. „отсъстващи търговци”. Не развивало
реална търговска дейност, а данните му били използвани за съставяне на неверни
счетоводни документи с цел избягване установяването и плащането на данъчни
задължения от други лица.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
/т.1, л.176-187 от досъдебното производство/ за данъчния период 01.05.2010г. -
31.05.2010г. е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 5 440 лв.
3. Данъчен период месец юни 2011г.
През м. юни 2011г. подсъдимият Х. се снабдил по
неустановен начин с данъчни фактури с номера, дати на издаване и посочени
доставчици, както следва:
№: **********/06.06.2011г. с данъчна основа 7 400 лв. и
начислен ДДС в размер на 1 480 лв., с предмет на доставка - авансово заплащане
по договор за извършване на транспортна услуга от 30.05.2011г. за извършена
транспортна услуга;
№ **********/11.06.2011г. с данъчна основа 8 670 лв. и
начислен ДДС в размер на 1 734 лв., с предмет на доставка - доплащане по
договор за извършване на транспортна услуга от 30.05.2011г. за извършена
транспортна услуга;
№ **********/21.06.2011г. с данъчна основа 3 800 лв. и
начислен ДДС в размер на 760 лв., с предмет на доставка - заплащане по договор
за извършване на транспортна услуга от 30.05.2011 г. за извършена транспортна
услуга, всички с доставчик „***” ЕООД гр.София;
№ **********/03.06.2011г. с данъчна основа 6 000 лв. и
начислен ДДС в размер на 1 200 лв., с предмет на доставка - авансово заплащане
по договор за извършване на транспортна услуга от 20.05.2011г. за извършена
транспортна услуга;
№ 1000001514/17.06.2011г. c данъчна основа 3 000 лв. и начислен ДДС в размер на 600 лв., с предмет на
доставка - заплащане по договор за извършване на транспортна услуга от
20.05.2011г. за извършена транспортна услуга;
№ **********/22.06.2011г. с данъчна основа 3 130 лв. и
начислен ДДС в размер на 626 лв., с предмет на доставка - заплащане по договор
за извършване на транспортна услуга от 20.05.2011г. за извършена транспортна
услуга, всички с доставчик „***” ЕООД
гр.София.
Предал горните фактури на свидетелката Г., за да ги
включи в дневника за покупки и да ги отрази в справката-декларация по ЗДДС за
периода, без да й обясни, че не отразяват реални стопански операции. Свидетелката
Г. направила това, без да съзнава, че
посочените фактури са „безстокови“. Съобразно установения вече в дружеството
механизъм изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период
били подадени по електронен път от нея чрез универсален електронен подпис.
Знаейки, че по така включените в дневника за покупки
данъчни фактури *** не било получавало услуги с посочения предмет на доставките
от „***” ЕООД и „***” ЕООД, подсъдимият не
извършил плащане на данъчната основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите
продажби, като успял да редуцира данъчния резултат за периода с подадената на
13.07.2011г. в ТД на НАП гр.Пловдив СД по ЗДДС с вх. № 16001760912/13.07.2011г.
/т.2, л.23-26 от досъдебното производство/. В нея той потвърдил неистина в
раздел ,Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 542,32 лв., а действително
установеният бил 142,32 лв., формиран от реално получени от дружеството стоки и
услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по
мнимите доставки от посочените търговци, подсъдимият Х. минимизирал данъчния резултат за периода, като в раздел „В”
декларирал ДДС за внасяне 105,48 лв., вместо действителния ДДС за внасяне 6 505,48
лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 400 лв. С това
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6 400
лв.
Свидетелят П.П. бил едноличен
собственик на капитала и управител на „***” ЕООД от 25.03.2011г., но само формално
В действителност не знаел дали дружеството развивало търговска дейност. Не познавал подсъдимия
и не бил подписал с управляваното от последния събирателно дружество договор от
30.05.2011г. за извършване на транспортни услуги. Свидетелят П. не бил подписал
и визираните фактури с посочен издател „***”
ЕООД.
Собственик и управител на „***” ЕООД от 30.09.2010г. била
С.С.Д., която починала на 03.10.2013г. Според сестра
й свидетелката М.Д., тя от години страдала от алкохолна зависимост и постоянно
била в нетрезво състояние. Близките й не знаят тя да е извършвала търговска
дейност чрез ЕООД. При проведената ревизия свидетелите П. и Т. установили, че
същото не било декларирало осъществяване на транспортна дейност, не притежавало
транспортни средства, нямало наети лица, по трудови договори и по извън трудови
правоотношения.
„***“ЕООД и „***” ЕООД били от т.нар. „отсъстващи
търговци”. Не развивали реална търговска дейност, а данните им били използвани
за съставяне на неверни счетоводни документи с цел избягване установяването и
плащането на данъчни задължения от други лица. Поради това били дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на НАП.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
/т.1, л.176-187 от досъдебното производство/ за данъчния период 01.06.2011г. - 30.06.2011г.
е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6 400 лв.
4. Данъчен период месец септември 2011г.
През м. септември 2011г. подсъдимият Х. се снабдил с
данъчни фактури с посочен издател „****” ЕООД гр.София от свидетеля Т.Т., управител на дружеството, както следва:
№ 879/02.09.2011г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен
ДДС в размер на 2 000 лв., с предмет на доставка - услуга с механизация по
рамков договор;
№ 903/16.09.2011г. с данъчна основа 10 300 лв. и начислен
ДДС в размер на 2 060 лв., с предмет на доставка - услуга с механизация по
рамков договор;
№ 908/21.09.2011г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен
ДДС в размер на 2 000 лв., с предмет на доставка - услуга с механизация по
рамков договор.
Подсъдимият предал фактурите на свидетелката Г., за да ги
включи в дневника за покупки и да ги отрази в справката-декларация по ЗДДС за
периода, без да й обясни, че не отразяват реални стопански операции. Тя сторила
това, без да съзнава, че същите не документират реални покупки. Съобразно
установения в дружеството механизъм, изготвените СД по ЗДДС и дневникът за
покупки за този данъчен период свидетелката Г. подала по електронен път.
Знаейки, че по така включените данъчни фактури в дневника
за покупки *** не било получило услуги с посочения предмет на доставките от „***”
ЕООД, подсъдимият Х. не извършил плащане, нито на данъчната основа, нито на
начисления ДДС. Той успял да редуцира данъчния резултат за периода с подадената
на 13.10.2011г. СД по ЗДДС в ТД на НАП гр.Пловдив с вх. №
16001813310/13.10.2011г. /т.2, л.11-14 от досъдебното производство/. В нея
потвърдил неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 138,80 лв., а
действително установеният бил 3 078,80 лв., формиран от реално получени от
дружеството стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от
начисления за периода ДДС по мнимите доставки от ЕООД, подсъдимият редуцирал дължимия ДДС, начислен от
доставките, по които *** се явявало продавач, което довело до минимизиране на
данъчния резултат за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне 2 801,88
лв., а действително установеният бил ДДС за внасяне 8 861,88 лв. Приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 6 060 лв. Така избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6 060 лв.
През м. юни 2011г. свидетелят Т. закупил дяловете на „***”
ЕООД и станал негов едноличен собственик и управител. Твърди, че дружеството
осъществявало основно строителство, пътна инфраструктура и др., както и, че притежавало
верижен багер „Коматсу”, два челни товарача „Кейс” и два камиона „Камаз”. През
2011г. имал търговски взаимоотношения със *** и му е познато името на
управителя му Б.Х.. Според свидетеля
Т. подписът под сключения договор между двамата от 02.07.2011г. е негов, както
са негови и подписите в посочените фактури за доставчик. В същото време сочи, че
не бил декларирал плащания за заплати на работници, тъй като им плащал на ръка.
През м. януари 2012г. продал дяловете си в ЕООД на лицето И.С.В. поради изготвен
ревизионен акт на същото за сумата от 350 000 лв. Новият собственик на
дружеството починал през 2013г.
При извършената данъчна ревизия на *** свидетелите П. и Т.
установили, чрез насрещни проверки на контрагентите, че „***” ЕООД нямало
декларирана дейност услуги с механизация, товарен автомобилен транспорт и
транспортни услуги. Дружеството нямало назначени по трудови договори лица и не било
декларирало заплащане на възнаграждения на наети по извън трудови
правоотношения. Било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на НАП.
Видно от приложената справка от сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Пловдив /т.1, л.66 от досъдебното производство/ „***” ЕООД към
инкриминирания период е притежавало единствено товарен автомобил „Камаз”.
ЕООД било от т.нар. „отсъстващи търговци” - не развивало
реална търговска дейност, а данните му били използвани за съставяне на неверни
счетоводни документи с цел избягване установяването и плащането на данъчни
задължения от други лица.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
/т.1, л.176-187 от досъдебното производство/ за данъчния период 01.09.2011г. -
30.09.2011г. е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6 060 лв.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /т.1,
л.176-187 от досъдебното производство/ се установява за периода 01.10.2009г. - 13.10.2011г. какъв е размерът на декларираните получени доставки
и начислен ДДС по тях, каква е стойността на действително установеното ДДС,
какъв е размерът на декларираното ДДС за внасяне и размерът на действително
установения ДДС за внасяне, какво е дължимото ДДС, какво е дължимото общо данъчно задължение. Според
вещото лице общото данъчно задължение по ЗДДС за горния период от ***” е в
размер на 27 899,96 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй
като е изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в
съответната област.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Х., от показанията
на свидетелите С.П., М.Т., Н. Г., М.В., П.П., М.Д., Л.К., частично от тези на свидетеля Т.Т., от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - том 1 - справка за търговски дружества
/л.30,47,58-60,88,150-154 от дп/, справка от сектор
„ПП“ гр.Пловдив /л.66 от дп/, том 2 - СД по ДДС ведно
с протоколи /уведомления/, отчетни регистри /л.11-35 от дп/,
справка за съдимост /л.37 от дп/, характеристична
справка /л.46 от дп/, том 3 - решение по жалба срещу РА /л.3-21 от дп/,
документи от ТД на НАП гр.Пловдив, договори, фактури, справки /л.22-59,67-77,85-97,135-170 от дп/, РА /л.60-66,78-84 от дп/, РД
/л.98-134 от дп/, том 4 - документи от ТД на НАП
гр.Пловдив /л.1-232 от дп/, том 5 - справки от ТД на
НАП гр.Пловдив /л.18-166 от дп/, том 6 -
удостоверения от АВ /л.2-16 от дп/, справки от
търговския регистър /л.17-18,38,48-49,72,82,84-85 от дп/,
том 7 - уведомление от ТД на НАП гр.Пловдив /л.6-8 от дп/,
справки от търговския регистър /л.9,11,13,15,17,19 от дп/,
том 8 - справки от търговския регистър /л.9-10,12-14 от дп/,
том 9 - справки от ТД на НАП гр.Пловдив /л.25,27-38 от дп/,
справка за съдимост /л.20 от съд.дело/, справка
от сектор „ПП“ гр.Пловдив /л.22-23 от сд/,
удостоверения от АВ, СВ гр.Пловдив /л.24-25,44-68 от сд/,
справка от НБДН /л.42 от сд/.
Съдът възприема показанията на свидетелите П., Т., Г., В., П., Д., К., тъй като са обективни, логични и последователни. Не
са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Относно тези на свидетеля Т. съдът намира, че не следва да се кредитират твърденията му за
развивани търговски взаимоотношения между „***” ЕООД и ***, тъй
като ЕООД не е разполагало с необходимата материална, техническа и кадрова
обезпеченост за осъществяване на визираните
доставки с получател събирателното дружество.
Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
гласните и писмените доказателства, от заключението на вещото лице.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият
Х. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2,
т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,
че през периода 01.10.2009г. - 13.10.2011г. в гр.Пловдив, в качеството си на
управител на ***, при условията на
продължавано престъпление, за четири данъчни периода, е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 27 899,96 лв. за
СД „ЕЛ-БИ-Х. С-ИЕ”, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като
при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно
съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на ***, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в
които са отразени данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит, потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по
силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен
кредит, както следва:
1. През м. октомври 2009г. при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: 439/13.10.2009г. с данъчна основа 17 630 лв. и начислен ДДС в размер на 3
526 лв.; 444/20.10.2009г. с данъчна основа 16 385 лв. и начислен ДДС в размер
на 3 277 лв.; 447/26.10.2009г. с данъчна основа 8 776,80 лв. и начислен ДДС в
размер на 1 755,36 лв. и
450/30.10.2009г. с данъчна основа 7 208 лв. и начислен ДДС в размер на 1
441,60 лв., всички с доставчик „***”
ЕООД,
и на 12.11.2009г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 9
999,96 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001386516/12.11.2009г. за данъчен период
м. октомври 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 13 527,55 лв. в раздел „Б” от декларацията,
вместо действителния 3 527,59 лв., и в
раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 105,25 лв., вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 10 105,21 лв., като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 9 999,96 лв.;
2. През м. май 2010г. при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: 782/10.05.2010г. с данъчна основа 7 000 лв. и начислен ДДС в размер на 1
400 лв.; 787/18.05.2010г. с данъчна основа 8 000 лв. и начислен ДДС в размер на
1 600 лв.; 803/27.05.2010г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен ДДС в размер
на 2 000 лв. и 4/28.05.2010г. с данъчна
основа 2 200 лв. и начислен ДДС в размер на 440 лв., всички с доставчик „***” ЕООД,
и на 14.06.2010г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 5 440
лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001520690/14.06.2010г. за данъчен период м. май
2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 7 573,41 лв. в раздел „Б” от декларацията, вместо
действителния 2 133,41 лв., и в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 124,04 лв., вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 5 564,04 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 5 440 лв.;
3. През м. юни 2011г. при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: **********/06.06.2011г. с данъчна основа 7 400 лв. и начислен ДДС в размер
на 1 480 лв.; **********/11.06.2011г. с данъчна основа 8 670 лв. и начислен ДДС
в размер на 1 734 лв. и № **********/21.06.2011г. с данъчна основа 3 800 лв. и
начислен ДДС в размер на 760 лв., всички с доставчик „*** ЕООД, и по фактури №№ **********/03.06.2011г. с данъчна основа 6 000
лв. и начислен ДДС в размер на 1 200 лв.; **********/17.06.2011г. с данъчна
основа 3 000 лв. и начислен ДДС в размер на 600 лв. и № **********/22.06.2011г.
c данъчна основа 3 130 лв. и начислен ДДС в размер на 626 лв., всички
с доставчик „***” ЕООД,
и на 13.07.2011г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 6 400
лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001760912/13.07.2011г. за данъчен период м. юни
2011г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 6 542,32 лв. в раздел „Б” от декларацията, вместо действителния
142,32 лв., и в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 105,48 лв.,
вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 6 505,48 лв., като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 6 400 лв. и
4. През м. септември 2011г. при водене на счетоводството съставил документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на ***, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: 879/02.09.2011г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен ДДС в размер на 2
000 лв.; 903/16.09.2011г. с данъчна основа 10 300
лв. и начислен ДДС в размер на 2 060 лв. и
908/21.09.2011г. с данъчна основа 10 000 лв. и начислен ДДС в размер на
2 000 лв., всички с доставчик „***” ЕООД,
и на 13.10.2011г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - 6 060
лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 16001813310/13.10.2011г. за данъчен период м.
септември 2011г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 9 138,80 лв. в раздел „Б” от декларацията,
вместо действителния 3 078,80 лв., и в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 2 801,88 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 8
861,88 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 060 лв.
Подсъдимият е субект на деянието, тъй като е бил
управител и е представлявал ***. Като такъв е вземал
управленските решения във връзка с дейността на търговското дружество.
Организирал е текущото счетоводно отчитане и формата на счетоводство -
цялостната дейност по изготвяне, въвеждане, регистриране и отчитане на различните
видове счетоводни документи, обективиращи различни счетоводни
операции.
Пряко свързани със счетоводната дейност са
отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС - дневник
за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и
получени данъчни документи и отчети, които следва да са издадени съгласно
изискванията на закона или правилника. Те са счетоводни документи съгласно чл.4,
ал.4 от ЗСч, тъй като са носители на хронологично систематизирана информация за
стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
За визираните четири данъчни периода в
аналитичния, отчетния регистър за дневник за покупките подсъдимият Х. е включил фактури с невярно
съдържание - за доставки от ** гр.София. Те не са му били реално издадени, а са
били фиктивни. Посоченият в тях договор не е бил реално сключен и не е
съответствал на обективната действителност. По тях събирателното дружество не е получило доставки и не е извършило плащане.
Според чл.4,
ал.2 от ЗСч фактурата е първичен счетоводен документ - носител е на информация
за регистрирана за първи път стопанска операция. Като такъв е елемент от
счетоводството. Първичните счетоводни документи са документи, установяващи
истински факти и събития. Ако същите са с невярно съдържание, независимо, че
при осчетоводяването им са спазени правилата и изискванията на счетоводните
стандарти за съставяне на вторичните счетоводни документи /счетоводните
регистри/ и обобщаващите счетоводни документи /аналитичните регистри/, всички
съставени счетоводни документи в резултат на осчетоводяване на неверните първични
документи ще са също с невярно съдържание, макар привидно да създават
впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка на изискванията на
ЗСч. Тъй като за доказване на правото на данъчен кредит за покупките е
необходимо данъчно задълженото лице да
представи дневник за покупките и справка-декларация,
в която да отрази покупките с право на данъчен кредит, както и да има редовно
счетоводство, подсъдимият е организирал осчетоводяването на фактурите и
отразяването им в посочените отчетни регистри. Цялото счетоводство е било
опорочено в резултат на ползването на първични счетоводни документи с невярно
съдържание.
Чрез съставяне
на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - дневници за
покупки и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни
фактури, подсъдимият Х. е декларирал неверни данни при подаване на дължимите
справки-декларации по ЗДДС и е редуцирал дължимия данък. В справките-декларации
са били заявени факти и обстоятелства, които обективно не са съществували, не са съответствали на
действителността.
Подсъдимият
е потвърдил неистина в изискуемите по закон и правилника за приложението му
декларации съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС за инкриминирания
период. В справките-декларации за четирите данъчни периоди е включил фактури за
доставки, без да са били налице сделки. С това е искал да му бъде признат и
приспаднат данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било налице данъчно
събитие - доставка на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени лица по
ЗДДС, тъй като фактурите са безстокови
/фиктивни/ и по тях липсва продаване. Променил е данъчния резултат за
периодите, като е декларирал ДДС за приспадане в размер по-висок от
действителния и е редуцирал дължимия данък. Коригирал е съотношението между
начисления данък от регистрираното лице и данъчния кредит така, че резултатът
за данъчния период да представлява данък за внасяне в по-малък размер от
действителния.
С
воденето на счетоводство с невярно съдържание, с промяна на данъчния резултат в
справките-декларации и приспадане на данъчен кредит в размер по-висок от действителния, подсъдимият
Х. е целял да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на
представляваното от него търговско дружество по надлежния ред от органите на
приходите и да избегне тяхното плащане, ката създаде пречка данъчните
задължения да бъдат платени изцяло. Общата стойност на
укритите данъчни задължения е 27 899,96 лв.
Налице
е усложнена форма на престъпна дейност продължавано престъпление, тъй като
деянията осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото е
продължение на предшестващото от обективна и субективна страна. Касае се
за четири деяния. В случая институтът на
продължаваното престъпление се явява по-благоприятния закон от приложението на
реалната съвкупност, при която не може да се изключи прилагането на разпоредбата
на чл.24 от НК.
Деянието е по-тежко квалифицирано поради общия престъпен резултат - ДДС в размер
на 27 899,96 лв. Избегнатите данъчни
задължения са в особено големи размери с
оглед разпоредбата на чл.93, т.14 от НК. В горния смисъл е и практиката на ВКС
/Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. на ОСНК, постановено по тълк.дело № 1/2009г./.
От субективна страна
престъплението е осъществено при пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици е искал настъпването им. Съзнавал е, че поведението му се изразява в
избягване на данъци в особено големи размери и има за резултат избягването на тяхното установяване и плащане,
като е целял точно това. Съзнавал е, че е изграден механизъм за симулиране на
търговска дейност чрез фирми доставчици, които само формално фигурират в
първичните счетоводни документи, за да удостоверят плащане с цел данъчно
облекчение, което няма правно основание.
При
определяне на наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият Х. се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид изразеното
съжаление за стореното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изминалия
период от време от извършване на деянието. Отегчаващо такова е не малкия размер
на избегнатите данъчни задължения, които надхвърлят повече от два пъти предвидения
от законодателя лимит от 12 000 лв., дефиниращ квалифициращото
обстоятелство особено големи размери.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия Х.
да се определи наказание лишаване от свобода в предвидения от законодателя минимум
от три години. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така индивидуализирано, то следва да
се намали с една трета, т.е. с една година. Или наказанието, което се налага на
подсъдимия е в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като е с чисто съдебно минало
и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо санкцията лишаване от свобода
да се изтърпи реално, трябва да се приложи институтът на условното осъждане. На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на горното наказание се отлага с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
За реализиране
целите на специалната
и генералната превенции на наказанието, на подсъдимия се налага и КОНФИСКАЦИЯ на ½ идеална част от лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****. Касае се за
кумулативна санкция,
която задължително следва да се приложи, тъй като наказанието се
индивидуализира съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Отчуждава
се в полза на държавата част от принадлежащото на дееца имущество - само едно
МПС. Това, което е придобил последно. Отчита се, че то
е съпружеска имуществена общност.
Съдът счита,
че така определени наказанията са справедливи. С тях ще се постигнат целите на
чл.36 от НК. Съгласно
чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация
на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели.
Съдът
не споделя виждането на страните, че наказанието на подсъдимия Х. трябва да се определи
при условията на чл.55 от НК. В случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от него в сравнение с другите случаи на деяние по чл.255,
ал.3 вр. ал.1 от НК. Касае се за престъпление, за довършването на което са използвани различни средства - счетоводството
и данъчния кредит, справките-декларации, дневниците за покупки. Липсва и другата предпоставка, най-лекото, предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко. Поради това не се налице основанията
за прилагане на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК при индивидуализация на санкцията.
Друг е и въпросът дали чл.55, ал.1, т.1 от НК би бил по-благоприятен с оглед
предвидения минимум от три години лишаване от свобода. В чл.55, ал.3 от НК е предвидена
възможност да не са наложи по-леката предвидена санкция конфискация, а не задължение
за решаващия орган. Съдът намира, че спрямо подсъдимия чл.55 от НК не се явява по-благоприятен от чл.58а от НК.
В тежест на подсъдимия Х. се
възлага да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив сумата от 498 лв., направени
разноски в хода на досъдебното производство.
Причини
за извършване на престъплението от дееца са незачитане на установения финансов
ред, стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: