Мотиви към Присъда по НОХД№ 3286/2016 г.
по описа на СГС,НО,22-ри състав
Софийската
Градска прокуратура е
внесла обвинителен акт
срещу подс.К.В.М. за извършено престъпление по чл.
343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то
от НК.Обвинен е в това , че на 04.09.2015 г. при управление на МПС/автобус
„БМЦ“,модел 220 на „С.А.“/ в района на
спирка на Градски транспорт № 1629 в
нарушение на правилата за движение причинил по непредпазлИ.ст смъртта на
пътничката в автобуса Ц.Г.Т..
Досъдебното
производство е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на съд
на М. за горепосоченото престъпление.
В
съдебното производство наследниците на пострадалата бяха конституирани като частни обвинители по тяхно искане, формулирано от техния
повереник.Не бе направено искане за конституиране на наследниците като
граждански ищци в съдебната фаза на процеса.
Не
бяха направени искания за провеждане на съдебното производство по някои от
диференцираните процедури на Особената част на НПК , поради което съдът даде
ход на съдебното следствие по общия ред на НПК.Бяха разпитани подсъдимия ,
свидетелите , изслушани бяха заключенията на вещите лица , приети и прочетени
бяха писмените доказателства.Съдът обяви за приключено съдебното следствие,
след което даде ход на съдебните прения.
Прокурорът/по същество/ заявява
,че поддържа обвинението , така както е внесено и намира същото за доказано по
един категоричен и безспорен начин.Твърди че е извършено от подс.М.
престъпление по чл.343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК.Подс., като
водач на МПС, не е спазил определени правила за движение /законовите
разпоредби,вменени му в обв. акт/ и е причинил по непредпазливост смъртта на
пострадалата пътничка в управлявания от него автобус Ц. Т..Леталният изход за
пострадалата /настъпил в ранните часове на следващия ден/ е в пряка причинно-следствена
връзка с полученото увреждане от пътничката при процесния инцидент.Механизмът
на ПТП е ясен, според прокурора, тъй като при слизане на посочената в обв.акт
спирка на Градския транспорт, подс. не възприел слизащата през средната врата
пътничка и затворил вратите, като защипал така раницата на пострадалата.При
това положение автобусът потеглил ,пострадалата била повлечена и паднала на
пътното платно , като задното дясно колело на автобуса преминало последователно
през дясно ходило , дясна подбедрица и бедро,дясна лакътна става,дясна предмишница
и ръка на Т..Доказателствената съвкупност ,според СГП, подкрепя горната
фактическа обстановка и изводи.Специално внимание прокурорът отделя на
значението на показанията на свид.А.А., които разкриват как е слязла
пострадалата и съществено допринасят за разкриване на обективната истина по
делото.Самата Т.а е заявила при настаняването си в болничното заведение , че е
пострадала при слизане от автобус.Заключенията на експертизите и по-специално
КМАТЕ също подкрепят горепосочения механизъм на настъпване на ПТП и съответно -
съставомерните последици.Подс.М. е нарушил чл.68,ал.2 от ЗДвП и настъпилите
фатални последици за пострадалата пътничка са в пряка причинно-следствена
връзка с горното нарушение.Поради горното
представителят на държавното обвинение счита ,че подс.М. е бил длъжен и
е могъл да предотврати това ПТП и с оглед този си извод пледира за признаването
на подс. за виновен в извършване на престъплението в обв. акт.Същевременно при
индивидуализацията на наказанието СГП счита ,че следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер
около 2 години ,като се отложи
изпълнението на това наказание по реда на
чл.66,ал.1
от НК за срок от 4 години.Прокурорът
счита относно приложението на чл.343Г от НК, че следва подс.М. да
бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 2 години.
Повереникът на частните обвинители/адв.Н.К./се присъединява към
пледоарията на прокурора ,като също така счита че с действията си подс.М.
е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК , както от обективна , така и от субективна страна.Подс. в нарушение
на чл.68,ал.2
от ЗДвП не е осигурил безопасно слизане и качване на пътниците от автобуса
, като е защипал една от носените от пострадалата чанти, в момента , когато
последната е стъпила вече на пътното платно.Повлечена, Т. пада на пътното платно,
губи равновесие и попада под една от
гумите на превозното средство.В резултат на получените увреждания и въпреки
оказаната медиц. помощ, пострадалата почива на следващия ден в болнично
заведение.Няма спор по анализа на доказателствените материали ,че причина за
това ПТП са субективните действия на подс. като водач на процесното превозно
средство.Подс.М. е приемал някои медикаменти, което е установено от
Заключението на СХЕ по делото, което според този повереник може да се разглежда
като фактор за настъпване на инцидента. Субективната възможност на подс. да
възприеме слизащата пътничка е била налице и не е била игнорирана от действието
на някакви обстоятелства.В тази посока обясненията на подс. не могат да
променят изводите на вещите лица.Този повереник на частното обвинение предлага
да се наложи наказание около и над минимума ,като предоставя на съда да реши
относно конкретното наказание и за евентуалното приложение на чл.66,ал.1
от НК.Относно допълнителното наказание „Лишаване от права“ повереникът
/ в аспекта на приложението на чл.343 Г от НК/ намира че съдът трябва да прояви по-голяма строгост,като го
лиши от правото да управлява МПС в максимален срок.Претендират се и разноските
,направени от ч. обвинители/по които съдът по начало дължи служебно произнасяне
по закон/.
Повереникът на частните обвинители/адв.Ц.М./
също намира ,че подс. е осъщшествил сътава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то
от НК.Този повереник намира ,че не е налице противоречие между
показанията на свидетелите А.,Т. и К..Според св.Т., който не е пряк очевидец,
пострадалата не е била на спирката , тъй като е имал възможност да наблюдава
района зад автобуса.Това се потвърждава
от още един свидетел.Съответно св.А. сочи ,че е възприел как пострадалата
пътничка слиза от автобуса,вижда как вратите захващат багажа й ,като дори
тръгва да уведоми водача за това обстоятелство.Логическият анализ на тези
гласни доказателствени средства сочи на една ясна и недвусмислена фактология
,че пострадалата Т. е пътничка ,слизаща от автобус, а не е пострадала при
някаква друга пътна ситуация.Този
повереник излага детайли и съображения относно клинична пътека № 217, за да
заключи че може би последните думи на пострадалата са обективирани в медиц.
документация по тази клинична
пътека.Въпреки уважението си към напрегнатата и наситена със стресови
ситуации професия водач на автобус в Градския транспорт, повереникът счита че
често сме свидетели на „предварително затворени врати“,“притиснати
пътници,чанти“ и т.н.Нерядко биваме свидетели на неспазване на изискванията на чл.68,ал.2
от ЗДвП/респ. чл.126,ал.1 от ППЗДвП/.Водачите на превозните средства за
обществен превоз на пътници следва да полагат особена грижа за превозваните
пътници, като в тази посока е и нормата на чл.132
от ППЗДвП.Независимо от горното, инцидентите в Градския транспорт
са почти ежедневие,смята този повереник.В конкретния случай подс.М. не е спазил
чл.68,ал.2
от ЗДвП и поради непредпазливост е причинил смъртта на пострадалата
пътничка Т.,консумирайки престъплението с горепосочената правна квалификация.Предвид
липсата на необходимост от „защитна протяжност“ повереникът предлага на съда да постанови
една прецизна осъдителна Присъда, съобразена с личността на дееца.
Частните обвинители /поотделно/
се присъединяват към поверениците си.
Защитникът на подсъдимия в своята пледоария заявява ,че за разлика от другите страни/представляващи
държавното и частно обвинение/ ,намира че доказателствената съвкупност не може
да обуслови постановяването на осъдителна Присъда спрямо подс.М. и с оглед това
счита,че следва последният да бъде изцяло оправдан.Според защитата обвинението
се гради единствено и само въз основа на показанията на свид.А., който не е
могъл в СЗ да възпроизведе механизма на станалото ПТП.На свой ред защитникът
твърди ,че автобусът е бил спрял в
непосредствена близост до бордюра на спирката като последното било видно от
доказателствата , огледа и фотоалбума към него.Вещите лица от КМАТЕ не могат
също така да предложат убедително обяснение защо считат ,че прегазването е на
пътното платно/на разстояние от 0,5 до 1 м. по широчина на платното/.Това
противоречи, според защитата ,
на първоначално събраните факти и доказателства.Въз основа на предположения на
вещи лица е недопустимо да се повдига обвинение,добавя още защитата. Няма
предявено обвинение за нарушение ,различно от правилата за слизане и качване на
пътници.Слизането и качването в автобус следва да става с едно
движение,коментира защитата.Св.А. и под.М. говорят за раница , а първият от тях
говори и за две чанти.Обективно няма приобщени чанти и раници към
доказателствената съвкупност /вероятно като веществени
доказателства-заб.моя,Предс. на състава/, поради което защитникът подлага на
съмнение изобщо наличието на такива чанти, които пътничката да е носила.Св.А.
не може да каже какво е станало с чантата, а за раница този свидетел въобще не
бил споменал.Нарушението по чл.68,ал.2 от ЗДвП се отнася само до
водачи на масовия градски транспорт, а тук имаме само слизане и качване ,сочи
защитата.Няма обвинение при маневра „потегляне“.От друга страна, пострадалата е
стъпила на платното , тоест слязла е там и подс. е осигурил тази възможност на
пострадалата.Св.Е.Т. говори за оказана помощ на пострадалата от страна на
подсъдимия М. , но последното не е отразено по никакъв начин в обвинението.При
определяне на наказанието това следва да се вземе предвид.На последно
място,защитата намира че Заключението на КМАТЕ не отговаря категорично дали
подс.М. е могъл да възприеме слизащата пътничка и възразява изобщо срещу
приемането на това експертно заключение.Вещите лица не са взели предвид
обясненията на подсъдимия ,за да изготвят Заключението си.В тази посока
защитата цитира Решение № 440/29.10.2008
г. по НОХД№ 451/2008 г. на ВКС, според което в тази хипотеза подс. е
поставен в неравностойно положение, а обвинението се гради на
предположения.Защитата намира ,че въпросните чанти не са причина за
повличането, а е налице друго нарушение/при потеглянето на автобуса/ за което
няма обвинение. С оглед горното, защитата пледира безалтернативно подс.М. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.А ако има някакво друго
нарушение , то друго обвинение не му е повдигнато , за да може да се защитава
по него.
Подсъдимият /по същество и при
последната си дума/ заявява ,че истината се съдържа в неговите думи.Придържа се
към казаното от защитата и се присъединява към защитната пледоария.Счита ,че не
е виновен за случая.Заявява ,че не е видял жена , а ако е възприел такава
,спирачката е само на 12 см. разстояние.
От
фактическа страна съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.К.В.М. е роден на *** ***,българин ,
български гражданин, със средно образование,професия „шофьор“,на длъжност
„Автомонтьор на МПС“ в С.А. ЕАД/Поделение А.Т. – 3 Д./, женен , неосъждан, с
ЕГН- **********.Притежава свид. за управление на МПС № *********, катег. „Д“ ,с
валидност до 30.06.2019г.,води се на отчет в КАТ-С./Пътна полиция-СДВР/.Преди
процесната дата е бил санкциониран по адм.ред за различни нарушения на
правилата за движение/Вж.Справка за нарушител водач л.165-169 от досъд.
производство/.
Към процесната дата 04.09.2015 г. подс.М. бил на
длъжност „Шофьор“ на съчленен автобус „БМЦ“ модел 220 ,собственост на „С.А.“
ЕАД.Автобусът бил с рег.№ *******, като
обслужвал линия № 604 на масовия градски транспорт на С..Към процесната
дата собственикът на горепосоченото превозно средство го бил застраховал със
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „А.“ , за което била
издадена застр.полица № 11115000595935/01.03.2015 г. валидна до 29.02.2016
г.Започвайки работа подс.М. не бил употребил алкохол или друго упойващо средство.Същевременно
подс. бил употребил по медицински показания/високо кръвно/ лекарствените препарати „Ко-Пренеса“,Витамин
В комплекс и Neopholic.
На горепосочената дата ,
управлявайки горепосочения автобус в редовен курс по линия № 604 с пътници в
него,около 18,25 ч. подс.К.В.М. *** с
посока на движение от бул.********“ в посока към ул.“Туше Деливанов“.Подс.
управлявал в посока към следващата спирка по маршрута на автобуса , а именно Спирка
№ 1629 „Бул.********“.Атмосферните условия били благоприятни за безопасно
управление-слънчево време, сухо,ненатоварено движение,дневна светлина , добра
видимост.Пътното платно било с асфалтова настилка , без неравности и
наклони.Пътното платно на бул.“Искърско шосе“ се състояло от две ленти
за движение в една посока , които били разделени от двойна непрекъсната линия/М 2 по смисъла на
ППЗДвП/.Спирката , визирана по-горе , била обозначена със спиркоуказателна
табела и имало спирков навес.Нямало налично уширение на пътното платно
,предназначено за спиране на превозните средства извън реда на движещите се по
булеварда ППС.
Приблизително в горепосочения
час/около 18,25 ч./ подс. спрял автобуса на спирка № 1629 и отворил вратите ,за
да слязат и се качат желаещите пътници.Между пътниците , които желаели да
слязат на тази спирка била и пострадалата Ц.Г.Т..Същата била застанала последна
след останалите , които чакали пред средната врата.Т. носела на гърба си раница
, а на раменете си големи пазарски чанти/неустановени по вид,точни размери и
тегло в хода на процеса/.На около метър зад Т. ,на седалка откъм мястото на
шофьора бил седнал като пътник в автобуса свид.А.А., който смятал да продължи
пътуването си без да слиза на тази спирка.Той обаче имал възможност да огледа
добре чакащата да слезе пътничка Ц. Т..Така А. възприел носените от нея раница
и две големи пазарски чанти, които изглеждали пълни и тежки според наблюденията
на свидетеля.При спряло положение на автобуса на спирката ,след като слезли
всички пътници от тази врата,тръгнала да слиза и Т..Същата преминала през
отворените врати,но в този момент подс. затворил вратите и потеглил от
спирката.При затварянето на вратите последните захванали част от носената през
рамо голяма пазарска чанта, като макар тялото на пострадалата да било извън
превозното средство, последното било блокирано поради това че презрамките /захванати от вратите на
автобуса/ не позволявали движението на Т..Поради изненадата и бързината на
развилите се събития пострадалата изгубила равновесие и паднала на пътното
платно, като част от тялото попаднало под задна дясна гума на потеглилият
автобус и последвало прегазване на Т. от тази гума.Колелото преминало за кратко
разстояние през дясното ходило , дясната
подбедрица и бедро , дясна лакътна става,дясна предмишница и ръка на Т..
На горепосочената спирка в този
момент бил свид.М.К. , който стоял и чакал да дойде автобус по линия № 88.Като
дошъл автобусът по линия № 604 с водач подсъдимия, К. възприел слизането на 3-4
души и качването на двама.Той обаче не видял пострадалата да се качва от тази
спирка.Без да наблюдава специално как приключва процеса на слизане и качване на
пътници/тъй като той чакал друг автобус/ вниманието на този свидетел било
привлечено от викове „Олеле , крака ми“,
като тогава видял ,че на пътното платно е паднала пострадалата Т..Скоро след
това дошъл автобус № 88 и К. се качил на него.
След като видял ,че е захваната от средната врата на автобуса пазарската чанта
, преметната през лявото рамо на пострадалата, св.А. станал и тръгнал към
шофьора , за да го уведоми за проблема с пътничката.Въпреки това автобусът
потеглил като изминал около2-3 метра,но спрял от виковете на намиращите се в
автобуса и на спирката граждани , които видяли какво става с пътничката.
При спряло положение на процесния
автобус ,на визираната по-горе спирка ,зад него спрял лек автомобил
„Фиат“/неиндивидуализиран по делото/ , в който пътувал като пътник свид.Е.Т..
Той слязъл от автомобила , тъй като имал работа в този район.Преди слизането си
Т. възприел ,че от спрелия автобус слизат и се качват хора.След като слязъл от
лекия автомобил и без да възприеме пряко слизането на пострадалата от автобуса
,свидетелят чул викове и писъци от
района на спирката „Спри , спри , сгази
жената“.Свидетелят възприел , че автобусът спира , но до задната му дясна
гума има паднала жена.Т. веднага се насочил натам , като се обадил на тел.112 и извикал линейка.Като
стигнал до жената при нея вече бил подс.М., който й давал вода и превързвал
ръката й.Т. видял ,че жената лежи по гръб , като под гърба й има раница , а
встрани от нея има паднала голяма пазарска чанта.Тялото на жената било почти
успоредно на пътното платно и на самия ръб на бордюра, като имало видими следи от
прегазване на десен крак/който бил видимо усукан с открита фрактура/ и дясна
ръка.Пострадалата викала от болка , но била контактна и успяла да съобщи имената си и ЕГН
Подс.М. като спрял автобуса , слязъл
от кабината и тръгнал назад към
падналата пътничка.Обадил се на съпругата си/неустановена по делото/ която от своя страна уведомила св.М.М./нейна дъщеря
и на подсъдимия М./ , която била лекар в Медицински център „Петров“ в жк.“Д.-2“.Св.М.
се обадила на тел.112 и представяйки се като лекар, също уведомила за случая/за
който те вече знаели/ , разчитайки на по-бърза реакция поради факта ,че е техен колега лекар.Самата М.М.
по своя инициатива ,със собствен транспорт, се насочила към мястото на ПТП , за
да окаже възможна помощ на пострадалата.Това тя смятала да направи както поради
факта , че е дъщеря на подс.М., така и защото била медицинско лице.
На мястото на инцидента били изпратени полицейски
служители за запазване на местопроизшествието и отцепване на движението
, както и да се създаде временна организация на движението с оглед настъпилото
тежко ПТП.Били изпратени св.С.Х. и св.С.К., служители на група „Сигма“ ,СДВР, както
и свид.А.Я. , служител на „Метрополитен“ С..Х. и К. при идването си възприели
падналото тяло на жената до автобуса-частично на тротоара и бордюра, а Я. не
запазил конкретни спомени за
случая.Полицаите регулирали движението до идването на линейка и дежурна
следствено-оперативна група.
При идването на линейка ,за да вземе
пострадалата ,помощ при качването
оказала и св.М.М. , която заявила че е лекар ,без да уведомява присъстващите че
е дъщеря на шофьора на автобуса/подс.М./. Пострадалата била качена в линейката
заедно с раницата/която била скъсана/.
Пострадалата Т. била транспортирана
в МБАЛ „Св.Анна“,където е приета в 19,21 ч. на 04.09.2015г./ практически 56
минути след ПТП,вкл. времето на пътуването/ с видими следи от гума по кожата,започващи от дясното стъпало до
десния хипогастриум.В 23,00 ч. е констатирано
крайно тежко общо състояние на пациентката.В 01,50 ч. на 05.09.2015 г.
въпреки проведените спешни и реанимационни мероприятия Ц.Г.Т. починала.
Т. имала четирима синове и една
дъщеря.Това са частните обвинители Т.И.Ц.,В.И.Ц.,И.И.Ц.,Е.Б.Г. и Л.Б.К..Т.Ц. на
процесната дата бил на море и преди ПТП говорил по телефона с майка си.След
инцидента опитал отново да се свърже с нея , но не успял.Впоследствие започнал
да я търси чрез братята и сестра си, като разбрали и се уведомили взаимно ,че е
претърпяла ПТП и е починала по-късно в болнично заведение.След смъртта на
пострадалата Т.Ц. отишъл да разпознае тялото в извънпроцесуална процедура и
тогава от лечебното заведение му била върната раницата на майка му.
Тази фактическа обстановка се
подкрепя от следните доказателствени материали,събрани на двете фази на
наказателното производство и проверени в съдебната такава , а именно : от
показанията на свид. А.М.А./от двете
фази на процеса/ , на свид.М.Н.К./от
двете фази на процеса/,на свид.Е.А.Т./от
досъдебното производство/,на св.С.Н.Х./от
двете фази на процеса/на св.С.В.К./от
съдебното производство/ ,на св.А.Г.Я./от
съд. производство/,на св.М.К.М./от
съд. фаза на процеса/,на свидетелите К.Г.В.
и М.С.А./от съд. производство,допуснати и разпитани на тази фаза на процеса
на основание чл.118,ал.1,т.3,пр.1-во от НПК/, на св. показания пред съда на
наследниците на пострадалата Т.И.Ц.,В.И.Ц.,И.И.Ц.,Е.Б.Г.
и Л.Б.К., както и от значителна част от обясненията на подс.К.М. в СЗ, от Протокол за оглед на местопроизшествие със Скица и Фотоалбум,от
Заключенията на СМЕ на труп № 643/2015г.,на СХЕ/Токсикологична/ ,от Протокол за
медицинско изследване, на СХЕ № А-549/2015 г.,на СХЕ № 477/2015г. КМАТЕ,Епикризи и др. медицинска
документация,Справка за нарушител водач,Справка за съдимост, а така също и
от другите писмени доказателства , приети и прочетени по реда в НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
А.А. от двете фази на
процеса.Този свидетел добросъвестно излага възприятията си от значение за
обективната истина, при положение че мястото му в автобуса е било достатъчно
близко до готвещата се за слизане пътничка, за да наблюдава като очевидец и да
възприема добре околната ситуация.Показанията му са хронологични,логични и
последователни, като в унисон със спомените си от процесното събитие той излага
възприятията си добросъвестно.Този свидетел е незаинтересован от изхода на
процеса , тъй като не познава никоя от страните,което е допълнителен аргумент
да се кредитират изцяло показанията му.Констатираните в съдебно заседание
частична липса на спомени и противоречия,които обусловиха приложението на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1
и 2 от НПК/при липсата на съгласие на страните по смисъла на ал.5
от същата разпоредба от НПК/могат да се обяснят добре с изминалото време и с
логичната невъзможност свидетелят да възпроизвежда в подробности и детайли част
от възприетото/главно характеристиките на носения от пострадалата багаж/, но в
никакъв случай това не се държи на недобросъвестност на свидетеля.
Показанията на свид.М.К. от
съдебното производство и от досъд. фаза/прочетени частично на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1
от НПК/ съдът кредитира също изцяло, макар възприятията на този
свидетел да имат отношение към последвалите събития след инцидента с Т..Този
свидетел е бил на спирката и е възприел спрелия автобус, потеглянето му и
изминалото приблизително разстояние до спирането му , но не е имал възможност
да наблюдава самото падане на пътничката под превозното средство.След като той
сочи колко души приблизително са слезли и колко са се качили , но не е възприел
пострадалата, явно не е наблюдавал постоянно и целенасочено процесния
автобус.Последното е логично , тъй като той сам заявява,че е чакал автобус №
88. Касателно вида на падналата жена на платното и другите обстоятелства на
местопроизшествието К. дава правдиви и добросъвестни показания и не се налице
основания да не му се вярва.
Показанията на свид.Е.Т./от
досъдебното производство, прочетени при съгласие на страните по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.4
от НПК/ съдът кредитира тъй като са относително подробни относно
наблюдаваните събития.Този свидетел е пътувал в МПС, което се движило след автобуса и е слязъл от него в района на спирката.Поради това ,че се
наложило да слезе от лек автомобил като вземе багажа си от задната седалка Т.
пропуснал да възприеме самото падане на пострадалата, а видял последващите
събития,в описанието на които е коректен и добросъвестен и съдът счита ,че
следва да се има доверие на заявеното от него на досъдебната фаза.
Показанията
на свидетелите С.Х.,С.К. и в твърде незначителна степен А.Я. /полицейски
служители , изпратени на мястото по служба/ допринасят основно за изясняване на обстоятелствата
около идването на линейката и
разследващите органи за провеждане на неотложните процесуално-следствени
действия.Макар тези свидетели да не са очевидци, разказват добросъвестно и
излагат спомените си от инцидента.
Показанията на свид.М.М.
съдът прецени внимателно от гледна точка на обстоятелството ,че това е
свидетел,който се е отказал от законовата привилегия да откаже да дава
показания/по чл.119 от НПК/ като дъщеря на подсъдимия М..Тази свидетелка по
своя инициатива/благородна по принцип/ е отишла на местопроизшествието ,
независимо че там вече са били изпратени
служебно екип на Бърза помощ.В по-голямата им част показанията
на тази свидетелка съдът намира за добросъвестно дадени.Все пак има
фрагменти , където свидетелката изразява отношение към служ.действия на други
лица , както и хиперболизира в ненужна степен собствената си роля на местопроизшествието.В
тази част съдът не кредитира показанията на свидетелката.Става въпрос за
заявеното от св.М. ,че когато стигнала на място и линейката била вече
пристигнала,спешният екип изпитвал затруднения да качи тялото на пострадалата
на носилката, като благодарение именно на помощта от нейна страна медиц.екип се
бил справил с тази задача.
Показанията на разпитаните като
свидетели две поемни лица от огледния протокол/К. Вацев и М.А./ съдът
кредитира , но техните възприятия се свеждат основно до ситуацията след
инцидента и действията на разследващите органи при огледа.Тези
свидетели са възприели и състоянието на пострадалата.Нямат спомени за повече
детайли, които биха допринесли за разкриване на обективната истина.Подписали са
Протокола за оглед без бележки и възражения.
Показанията на частните обвинители
като свидетели/Т.Ц., И. Ц.,В.Ц.,Л.К. и Е.Г./ се свеждат до това кой,
кога и как е узнал информацията за фаталното за майка им ПТП,но други преки
възприятия от инцидента нямат,тъй като
никой не е присъствал.Съществено с оглед предмета на доказване е посоченото от
св.Т.Ц.,че раницата на пострадалата е била предадена от болничното заведение на
наследниците.Въпреки липсата на приобщаване на същата като веществено
доказателство по делото/което не е съществен пропуск на това наказателно
производство/, заявеното от Т.Ц. установява каква е по-нататъшната съдба на
раницата на пострадалата.Същото е съществено на фона на заявеното съмнение от
една от страните дали такава изобщо съществува,щом не е приобщена към
наказателното производство.
Обясненията на подс.К.М. в СЗ
съдът кредитира частично, доколкото същите имат двояка правна природа,тъй като
от една страна са средство за защита , а от друга са гласно доказателствено
средство.Обясненията във всички случаи следва да се преценяват както
самостоятелно , така и във връзка с останалите доказателствени източници.Дори
подс.М. не отрича потвърденото от редица
свидетелски показания обстоятелство ,че пострадалата е носила големи/обемисти/
чанти.Подс. от една страна заявява ,че е питал хора да му кажат откъде е дошла
жената , но от друга страна заявява следното „Вътре в автобуса останал багаж на жената не е имало“, което предполага
знанието или допускането/от самия него/ ,че пострадалата е пътувала преди
инцидента в управляваното от него превозно средство.Заявлението на подс. ,че
автобусът е оборудван с електрическа спирачка , която не допуска потеглянето на
превозното средство с отворени врати има характер на защитна позиция/неотносима
в настоящия случай/ , тъй като по този начин подс. желае да обоснове хипотеза ,
при която поради определени технически характеристики на превозното средство не
би могло да настъпи ПТП.Всъщност обвинението не твърди потегляне на автобуса с
отворени врати, а защипване на багаж на пътник при затваряне на
вратите.Неосигуряването на безопасни условия за слизане и качване от превозното
средство е различно от потеглянето на превозно средство с отворени врати/каквото
обвинение няма/.
Според Заключението на СМЕ на
труп № 643/2015 г./л.46-50 от досъд.произв./, което съдът кредитира
изцяло в резултат на ПТП пострадалата Ц.
Т. е установена при аутопсията следната морфологична находка : „Размачкване на
горния и долния десни крайници с обширни отслоявания на кожата ,преразтягане и
разкъсване на кожата ,разкъсване и размачкване на подлежащите мускули и
сухожилия,счупване на задноходилните кости на дясното ходило със свързващия
апарат и деформация на ходилото,,отчупване на част от вътрешния епикондил на
дясната бедрена кост , разкъсване на коленните връзки, охлузвания по гръбната
повърхност на дясната предмишница и
задните повърхности на дясното бедро и подбедрица,охлузване на ляво
коляно,лентовидно кръвонасядане на предната коремна стена вдясно.Причината за
смъртта на Т. е с травмена генеза и предвид болковия синдром се дължи на
травматичния шок, в хода на който са иницирани редица процеси , които в
съвкупност са довели до „екситус леталис“.Травматичните увреждания се дължат на
действията на твърди тъпи предмети по механизма на силно притискане на
такива,съчетани с тангенциално движение с голяма сила , което може добре да
бъде обяснено при прегазване на човешкото тяло от автомобил при ПТП .В Епикризата/л.56
от досъд. произв./ при приемане са констатирани „видими следи от гума по
кожата“ по конкретни части от тялото на Т..Пострадалата по време на инцидента
не е била под влияние на алкохол или упойващи /респ. наркотични/веществаВ тази
посока са двете Заключения на СХЕ № А-549/15 и СХЕ № 477/2015г., които съдът
кредитира изцяло.
Видно от Заключението на Съдебно
Химическата/Токсикологическа/ експертиза, която съдът изцяло кредитира, подс. М. не е бил повлиян от алкохол и
упойващи вещества по време на управление на МПС непосредствено преди
настъпването на ПТП.Приетите от него медикаменти не са оказали в конкретния
случай влияние върху способността му да управлява МПС/няма такива данни от
пътниците в автобуса или свидетелите на спирката/, а при наличие на такова
влияние това би се отразило външно върху действията на подсъдимия като водач.
Заключението на Комплексната
медико-автотехническа експертиза/КМАТЕ/ е със съществено значение при
решаване на основните въпроси касателно
действията на водача от професионална и техническа гледна точка.Съдът
кредитира това заключение като
компетентно и прецизно формулирано, доколкото
то е дадено от три вещи лица , които са обединили професионалните си
специални знания и опит в областта на автомобилната техника и съдебната
медицина. Според експертите мястото на произшествието се намира в района на
спирка № 1629 на СКГТ , като по ширина на пътното платно е на от 0,5 до 1 м.
вляво от десния бордюр на бул.“Искърско
шосе“ ,считано по посоката на огледа, а по дължина на пътното платно – от 43 до
45 м. след ориентира в същата посока/посоката и ориентира на огледа са
конкретизирани в Протокола за оглед на местопроизшествие/л.8 от
досъд.произв/.Скоростта на автобуса в момента на ПТП е била 0 км/ч., а в
момента на прегазването е била около 8 км/ч., като при тези пътни условия
опасната зона за спиране е била 4 м.Механизмът на настъпване на инцидента
вещите лица описват при отговора на Задача 5 от КМАТЕ, който извод съдът
споделя и в горните си изводи, още повече че последният се подкрепя и от
доказателствената съвкупност.Приетите медикаменти от подс.М. вещите лица
намират за фактор , допринесъл за настъпването на ПТП,но доколкото водачът е
допуснат да започне работа и не съобщава за някакви оплаквания , а затруднения
при управлението на автобуса не са установени по делото , то следва да се
приеме че ако е имало влияние на тези медикаменти , то същото е незначително.Вещите
лица са категорични ,че подс.М. би предотвратил ПТП , ако не беше потеглил от
спирката преди да се убеди ,че слизането и качване на пътници е приключило.
Възраженията на защитата срещу така
приетия механизъм на настъпване на ПТП от вещите лица , не са основателни.При
наличието на свидетел очевидец, който е възприел слизането на пътничката и
защипването на багажа й , от което е последвало повличането на Т., падането на
платното и прегазването й, доводите за евентуална друга фактическа ситуация/в
която Т. не е пътник в автобуса/ е неприемлива и не почива на доказателствената
съвкупност.Чисто житейски е невъзможна ситуация ,при която Т. , ако се е
намирала извън автобуса , да пострада по такъв начин–напр. при опит да се качи
в него или поради близко положение до задната гума- че да бъде защипана чанта с
презрамки през рамото на пострадалата.Ако Т. се е качвала в автобуса ,то тя би
следвало да се е качвала с гръб към превозното средство , за да се захване
раницата й.А ако е била близо до автобуса ,без намерение да се качва ,пак не е
възможно защипването на презрамките на раницата.На последно място, дискусията
дали прегазването е станало на пътното платно или на тротоара/както счита защитата/ е лишена от
практически смисъл,тъй като никой по делото не твърди качване на тротоара на
десните гуми на автобуса, а при повличането и падането на земята на
пострадалата все пак е налице падане на жив човек , а не неодушевен
предмет.Поради това и от движенията на тялото на пострадалата/както при
падането ,така и след това/ са получени петната от кръв ,които са видими във
фотоалбума и се разпростират както на платното , така и на бордюра.Това ,че
тялото на пострадалата е било близо до бордюра след ПТП е вън от
съмнение/редица свидетели го потвърждават/,но е твърде недостатъчно основание
да се твърди ,че същата е прегазена на тротоара.Тези разсъждения съдът намира
за нужно да изложи на база изтъкнатото съмнение от защитата ,че механизмът на
ПТП е съответен на посоченото от вещите лица в КМАТЕ.Очевидно е ,че механизми
,различни от посочения в КМАТЕ/както защитата допуска/, са не просто неприемливи
житейски , те са просто неосъществими.
От правна страна , анализът на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страната с горното подс.К.В.М.
е осъществил състава на престъплението по чл.343А,ал.1,б.“Б“,вр.чл.343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то
от НК.
От обективна страна – На
04.09.2015 г. в гр.С.,около 18,25 ч. жк.“Д.-1“,по бул.“Искърско шосе“ в посока
от бул.“********“ към ул.“Туше Делииванов“ на спирка на Градския транспорт №„****“
управлявал МПС-съчленен автобус „БМЦ“,модел 220 с ДК№ *******/соб. На С.А.“
ЕАД/ като в нарушение на правилата за
движение, регламентирани в чл.68,ал.2 от ЗДвП не осигурил
изискуемите условия за безопасно слизане на пътничката в автобуса Ц.Г.Т. като причинил
при ПТП/захванал една от носените на
рамо от пътничката чанти/ при което
пострадалата била повлечена от потеглящото превозно средство и паднала
под задна дясна гума на автобуса, като била прегазена и получила горните
увреждания, в резултат на които настъпила смъртта й в болнично
заведение.Настъпилият летален изход за пострадалата е в пряка
причинно-следствена връзка с получените от нея увреждания при горепосочения
инцидент.
След
деянието подс.М. е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ от пострадалата, като й дал вода и
направил превръзка на дясната й ръка.Другите действия по освобождаване на
презрамките на раницата от тялото на пострадалата са извън тази хипотеза , но
на практика водят до освобождаване на тялото на пътничката стягащото им
действие.Действията на дъщерята на подсъдимия , по явяването й на
местопроизшествието, са насочени не толкова към успокояване на баща й за случая/логично
е тя да знае ,че баща й взима лекарства за високо кръвно/ , а към минимизиране
на последиците за пострадалата от инцидента.С оглед горното ,само
извършеното от подсъдимия М. спрямо пострадалата в момент , когато същата е
била жива и изпитвала болки от прегазването ,е достатъчно за да се приеме ,че
подс. е направил „всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалата“.Повече от него не е могло да
се очаква на местопроизшествието.Затова съдът намери ,че следва да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия по привилегирования състав на чл.343А
от НК.Съответно подс.М. бе оправдан за по-тежкото ,фактически
повдигнато обвинение.
Чл.68,ал.2 от ЗДвП изисква
от водачите на ППС от редовните линии за обществен превоз на
пътници да осигуряват възможност за безопасно слизане и качване на
пътниците.Субектът на престъплението по чл.343 от НК в настоящия случай
следва да притежава и допълнителни характеристики/предвид особеностите на
бланкетната диспозиция на състава на престъплението/, а именно деецът да е
водач на редовна линия от обществения
превоз на пътници.Подс. М. притежава както качествата на субекта по чл.343
от НК , така и условията в бланкетната диспозиция ,привлечена в състава
на престъплението от правната норма на чл.68,ал.2 от ЗДвП , за да е валиден
адресат на това императивно правно задължение.Той не е изпълнил това свое
задължение , тъй като не е било приключило слизането и качването на
пътниците.Слизането и качването на пътник заедно с багаж предполага както
самото физическо лице , така и носения от него багаж да се напуснали изцяло
превозното средство, като са спазени условията за безопасност на тази
процедура.За водач с опит в управлението на МПС е било задължително да
възприеме носените големи багажи от пострадалата пътничка/чрез вътрешното
огледало/ и да прояви повишено внимание , за да се убеди кога е завършило
слизането, като тогава да се затворят вратите и да се предприемат действия по
потегляне на автобуса по маршрута му.
Касателно правните възражения на
защитата за възможно друго извършено нарушение на правилата за движение от
страна на подс.М., за което няма повдигнато обвинение, следва де се посочи че не е достатъчно сериозно при липса на
съответно обвинение от държавното обвинение/прокуратурата/ да се обсъждат от
когото и да е хипотетични обвинения
срещу привлечено към наказателно отговорно лице.Може би следва да се
добави ,че в обясненията си самия подсъдим М. изключва тезата ,лансирана от
защитника му , за някакъв друг механизъм на настъпване на транспортния
инцидент.Обстоятелството ,че след изготвянето на Заключението на КМАТЕ подс. е
дал обяснения , които формално „не са били взети предвид“ от вещите лица не
поставя в неравностойно положение подс.М. спрямо когото и да е по делото.Съвсем
не стои въпроса за нарушена равностойност от това обстоятелство.Последното е
валидно не само за подс. , а за всички страни по делото.Непълнотата в
Заключенията на вещите лица, ако и доколкото са налице, се преодоляват с
назначаване на допълнителна експертиза/по искане на някоя страна или
служебно/.В конкр. случай никоя от страните не е направила такова искане , а
съдът не е преценил служебно подобна необходимост.Тоест , горното обстоятелство
не е накърнило принципа на равенство на страните като основополагащ в
наказателното производство.
От субективна страна –
Деянието подс.М. е извършил при форма на вина непредпазливост ,по конкретно -
небрежност.Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици ,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и съответно- предотврати.Това би
станало , ако бе управлявал процесното МПС в съответствие със специфичните
изисквания към водачите от редовните
линии за обществен превоз на пътници.Нищо не е пречело на водача да възприеме
наличието на слизаща пътничка с голям багаж, като да констатира че нейното
слизане не е завършило, като изчака безопасното й напускане на превозното
средство.При липса на данни за липсващи, повредени или неправилно регулирани
вътрешни и външни огледала за обратно виждане/което евентуално да е попречило на подс.М. да
наблюдава пътническия салон в автобуса и пространството извън вратите на
автобуса на пътното платно/,то няма друга причина извън субективната небрежност
на водача за настъпилото ПТП.
Предвиденото по закон наказание за
това престъпление е „До 4 години Лишаване от свобода“.Съдът прецени ,че следва да индивидуализира наказанието ,съобразявайки
следните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства – от една страна подс. е човек в
зряла възраст ,с чисто съдебно минало ,трудово зает е и семейно ангажиран/смекчаващи
обстоятелства/, но от друга страна – липсва критичност към извършеното, а макар
и с дългогодишен опит като водач на МПС в миналото е допускал нееднократно нарушения на
правилата за движение , поради което е бил
наказван за това по административноправен ред/отегчаващи обстоятелства/.Наличието
на прегазване принципно завишава
степента на обществена опасност на извършеното спрямо обикновените ПТП,при
които има единствено удар между две МПС или между МПС и пешеходец..При
прегазването последиците за здравето и живота на пострадалия са винаги
значително по-тежки/дори когато не е налице смъртен случай/.Въз основа на
горното съдът определи по реда на чл.54 от НК наказание за подс.М. в
размер на 2 години, тоест около средния размер.Така съдът съобрази
балансираното действие на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства за
правилното отмерване и индивидуализация на наказанието.Не бяха констатирани
предпоставки за привилегирован режим на индивидуализация на наказанието /напр.
по реда на чл.55 от НК/.
Тъй като бяха налице
материалноправните предпоставки на чл.66,ал.1 от НК/чисто съдебно
минало, наложено наказание до 3 години „Лишаване от свобода“ и бе направена
преценка ,че за постигане на целите на наказанието не е нужно същото да се
изтърпява ефективно/ съдът отложи изпълнението за изпитателен срок от 4 години.Не е нужно за
поправянето на подсъдимия същият да се изолира от обществото чрез ефективното
му настаняване в затвор или затворническо общежитие.
На основание чл.343Г от НК съдът
наложи кумулативното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок
от 1 година и 6 месеца.Така индивидуализиран размерът на това наказание се
детерминира както от естеството на допуснатото нарушение на правилата за
движение, така и от предходните нарушения на правилата за движение, които е
извършвал в миналото подсъдимия.
Съдът на основание чл.189,ал.1
от НПК осъди подс.М. да заплати
разноските по водене на наказателното производство в размер на 1514,20 лв/за възнаграждения на
вещи лица/ ,както и 5 лв. ДТ за служ. издаване на изпълнителен лист, а така
също и да заплати солидарно на ч.обвинители /Т. , И. и В. Ц./ разноските ,които
са направили в хода на производството за ангажиране на повереник в размер на
300 лв.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :