№ 23
гр. Разград , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500009 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********,
подадена чрез пълномощник против Разпореждане от 09. 12. 2020 г., постановено по ч. гр. д. №
786/ 2020г. по описа на РС-Исперих, в частта, с която е оставено без уважение искането за
издаване на заповед за изпълнение срещу Г. А. Т. по чл. 410 от ГПК за сумите: 41. 43 лв. ,
представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, 176.72 лв.–възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство и дължима законна лихва по същия в размер на 24.30 лв, като неравноправно
договорени вземания и в противоречие със закона.Излагат се съображения за незаконосъобразност
на разпореждането в тези му части, с искане за неговата отмяна и уважаване на заявлението за
същите.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
РС Исперих е сезиран със заявление, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. А. Т. в полза на заявителя на парично задължение в размер
на 1000.56 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, 192.44 лева - договорна лихва, дължима за периода от
08.08.2018г. до 10.06.2020г., 44.86 лева – лихва за забава, дължима за периода от 11.09.2019г. до
09.10.2020г.,такава в размер на 24.30 лева за периода от 11.09.2019г. до 09.10.2020г., 41.43 лева -
административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, 176.62 лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, както
и направените по делото разноски -заплатена ДТ в размер на 29.62 лева, както и претендирано
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Ай
Тръст“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.Т. по чл. 410
от ГПК за сумата 41. 43 лв. , представляваща административни разноски за всички извършени
опити за извънсъдебно погасяване на задължението и такава в размер на 176.62 лв. –
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, като неравноправно договорени
вземания и в противоречие със закона.Съдът не е уважил заявлението и по отношение на сумата
1
24.30 лв., посочена в частната жалба като наказателна лихва за определен период.
Подадената частна въззивна жалба е допустима, като подадена в законовия срок против акт
подлежащ на въззивен контрол.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Вземанията за главница, лихви и аминистративни разноски се претендират от заявителя
като регресна претенция, в качеството му на Поръчител, който е заплатил на 19.10.2020г.
посочените суми, дължими от длъжника Г. А. Т. , по сключен между нея и „Кредисимо" АД-
гр.София, ЕИК *********, Договор за потребителски кредит №2071898 от 08.08.2019г.
Заявителят, като поръчител се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по този
договор, съгласно подписан Договор за поръчителство от 08.08.2019г., сключен с кредитора
„Кредисимо" АД-гр.София, ЕИК *********. Тъй като длъжникът изпаднал в забава относно
дължимите плащания по погасяване на кредита, вземането на кредитодателя станало
изискуемо.Въпреки положените усилия за доброволно събиране на дължимите суми от длъжника
и с оглед продължаващото неизпълнение от негова страна, кредиторът предявил претенции за
плащане на дължимите суми към поръчителя, сега заявител „АЙ ТРЪСТ" ЕООД ЕИК *********,
като му изпратил на 13.10.2020г. искане за плащане.Поръчителят, след като уведомил длъжника
за предявените претенции, на 19.10.2020г. изплатил дължимите суми, встъпвайки в правата на
кредитора, поради което и предявил пред съда по заповедното производство регресната си
претенция към длъжника, ведно с дължимо възнаграждение в размер на 176.62 лева, уговорено по
отделен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2019г., сключен между него,
поръчителя и длъжника Г.Т. - Приложение № 1 към Договора. Това възнаграждение е уговорено,
като дължимо за изплащане на 10 месечни вноски, по 119.30 лева всяка, за периода на действие на
договора за кредит, като се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита,
съгласно Погасителния план.
За да отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 от ГПК по
отношение на вземането за административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, възлизащо в размер на 41.43 лева, РС е приел, че същото е
неравноправно договорено, а по отношение на това за възнаграждение по договора за
поръчителство в размер на 176.62 лева за недължимо.По отношение на административните
разноски също така е счел, че същите представляват такива по типично управление на лош кредит
и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход, като
претендирането на тяхното заплащане е в противоречие с изискванията на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
която разпоредба забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на
задължението са такива по управление на кредита и не могат да бъдат възлагани в тежест на
длъжника.
По отношение на вземането, представляващо възнаграждение в размер на 176.62 лева,
уговорено като задължение на длъжника в полза на поръчителя, по сключения между тях Договор
за предоставяне на поръчителство от 08.08.2019г., заповедният съд е приел, че това вземане е
уговорено в противоречие със закона, съобразявайки правната му природа и регламентация в чл .
чл.138 от ЗЗД. Счел е, че поръчителството е съглашение между кредитор и поръчител, за което
законът не изисква съгласието на длъжника, още повече не регламентира дължимо възнаграждение
в полза на поръчителя за поетото от него задължение към кредитора.Счел е, че целта за която е
уговорено това възнаграждение представлява скрито оскъпяване на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, свързано с условията на основния договор и Общите
условия към него.
По отношение на сумата 24.30 лева- законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 11.09.2019г. до 09.10.2019г. е приел, че това вземане е уговорено в
противоречие на закона, отново по съображенията изложени по-горе, касателно договора за
поръчителство.
Окръжният съд намира, че при отхвърлянето на заявлението за посочените три суми
2
заповедният съд е съобразил в пълна степен в задължението си, съгласно чл.411, ал.2 ,т. 2 и т.3 от
ГПК да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с
потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.В случая, длъжникът
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП).Договорът за поръчителство на който се позовава заявителя има акцесорен характер по
отношение на договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и
следва да се подчинява на същите правила.
Съдът намира за неоснователен доводът в частната жалба, че договорът за предоставяне на
поръчителство, на който заявителят позовава своята претенция, по своята правна същност
представлява договор за поръчка, което предпоставя и заплащане на претендираното със
заявлението възнаграждение. Договорът за поръчка по чл. 280 ЗЗД е договор, по силата на който
доверителят (мандант) възлага, а довереникът (мандатар) се задължава да извърши за сметка на
доверителя определени правни действия. Поръчителството е договор, с който поръчителят се
задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на
третото лице - чл. 138 ЗЗД.
В случая договора за поръчителство е сключен между кредитора „Кредисимо“ АД и „Ай
Тръст“ ЕООД, с който последният се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнение на
всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, а с
договора за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря
пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на дълга.
Характеристиките на двата договора са различни, тъй като при договора за поръчителство
поръчителят отговаря за поетото задължение солидарно с длъжника, а не действа от негово име
както е при договора за поръчка. Окръжният съд намира за неравноправна по смисъла на
чл.143,ал.1 от ЗПП постигнатата договорка между длъжника и заявителя за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на "Ай тръст"
ЕООД да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, и съответно о да отговаря пред
кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора.
Следва да се посочи също така, че при сключването на договора за поръчителство, като
част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, и предвид на това, че едноличен собственик на капитала
на заявителя "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД - кредиторът на длъжника по договора за
кредит.Т.е. безспорно е в случая, че, юридическото лице – поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Ето защо, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че претендираното
възнаграждение в размер на 176.62 лева представлява скрито оскъпяване на задължението на
кредитополучателя по договора за кредит и е отхвърлил заявлението в тази му част, както и по
отношение на претендираната лихва върху същото в размер на 24.30 лева.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 41. 43 лв., заявена като
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд също счита, че
не е дължима от потребителя- длъжник по съображенията, изложени от заповедния съд и правилно
заявлението в тази му част също е отхвърлено.
Ето защо подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното в
посочените части разпореждане потвърдено.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 786/ 2020г. по
описа на РС-Исперих, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. А. Т. по чл. 410 от ГПК за сумите: 41.43 лв., представляваща
административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, 176.72 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и
дължима законна лихва по същия в размер на 24.30 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4