Р Е Ш Е Н И Е №
1589/29.7.2021г.
гр. Пловдив,
29.07.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря Т. Ц. и прокурор А. Г., като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 1379 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, предявен от „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД – гр.Перущица,
ЕИК ***, срещу Агенция Митници – София,
с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 3400
лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за производство по
ЗАНН. В СЗ ищецът не се представлява, в
писмено становище поддържа иска и
претендира разноски.
Ответникът чрез представител и
в писмено становище оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за неоснователност на иска.
Искът е неоснователен. На
първо място се претендират 2000 лв. по ДПЗС /л.13 от АНД № 6249/ 2018 г. по
описа на РС – Пловдив/, в който е посочено, че възнаграждението е платимо по
банков път. От представеното заверено копие на извлечение от интернет –
банкиране /л.6 от настоящото дело/ е
видно, че сумата е платена от „ВИНОГРАД“ АД, което впрочем не се оспорва от
ищеца. Въпреки изрично указаната му доказателствена тежест, че е негова
доказателствената тежест да установи, че сумите по адвокатските пълномощни са
действително заплатени, в това число, че патримонуима на дружеството – ищец е
намалял с исковите суми, не са ангажирани такива доказателства. Тук е мястото
да се отбележи, че няма пречка
адвокатското възнаграждение да е заплатено от трето лице, но в този случай в
тежест на ищеца е да установи и докаже, че действително е претърпял вреди. Данни
за основанието за плащане на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя от
третото лице по делото няма, единствено е представено споразумение между двете
дружества, от което обаче не става ясно
на какво основание третото лице заплаща адвокатски възнаграждения за ищеца,
съответно не става ясно дали ищецът действително е претърпял вреди. В тази
връзка следва да се отбележи, че третото лице може да плаща по най-различни
причини, например като дарение, с което да подпомогне по този начин защитата на
страната по делото или по други причини. Съдът обаче не е длъжен да предполага
основанието за извършеното плащане, а същото следва да бъде доказано от ищеца,
поради което по делото не се доказват реално направените разноски от дружеството-ищец по посоченият ДПЗС,
съответно че за същото са настъпили имуществени вреди в размер на 2000 лв. по
този договор. Посоченото е изцяло валидно и по отношение на втория ДПЗС /л.55
от АНД № 6249/ 2018 г. по описа на РС –
Пловдив/, като за този договор отделно следва да се допълни, че „платимо в
брой“ и „платено в брой“ са две различни
неща, а в самия договор, независимо от отбелязването, че сумата от 1400 лв. е
платена, не е посочен начинът на плащане, съответно не са представени
доказателства в тази насока, при което искът е неоснователен и недоказан и по
отношение на тази сума, и поради което следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на спора в
полза и съобразно своевременно направеното искане, на ответната страна на
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иск
с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, предявен от „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД –
гр.Перущица, ЕИК ***, срещу Агенция Митници
– София, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени
вреди, в размер на общо 3400 лв., представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения за производството по АНД № 6249/ 2018 г. по описа на Районен съд
- Пловдив.
ОСЪЖДА „ВИНАРСКА
ИЗБА ПЪЛДИН“ АД – гр.Перущица, ЕИК ***, да заплати на Агенция Митници – София разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: