РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Девня, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20243120100124 по описа за 2024 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя В. Р., чрез процесуален
представител –ст. ю. к. П. В. против М. В. С., ЕГН:********** с адрес: ***.
Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на посочения адрес.
Услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №2248442, чийто
титуляр е ответника. Излага се, че съгласно чл.5 т. 6 и чл. 33 ал.2 от Общите
условия /ОУ/ на ищеца, потребителите са длъжни да заплащат ползваните
ВиК услуги в 30 дневен срок от датата на фактуриране, което ответника не е
направил. Сочи се, че на 28.09.2023г г. въз основа на подадено от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата от 710.57 лева, представляваща стойност на ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 15.11.2022 г. до 15.08.2023г., сумата от
37.40 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
11.01.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-28.09.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно – деловодни
1
разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. След връчване на заповедта на длъжника при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК на ищеца е било указано да предяви иск за установяване на
вземането си. Претендират се и разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание , като призовката му е била връчена лично на адреса. С изпращането
на преписа от исковата молба и приложенията към нея ответникът е бил
предупреден за последиците при неизпълнение на задължението си по чл. 41
ал. 1 от ГПК, поради което следва да се счита за редовно призован.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №980/2023 г. на РС – Девня е издадена Заповед №607
от 05.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника М. В. С., ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК: ********* сумата от
710.57 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги
за периода от 15.11.2022 г. до 15.08.2023г., сумата от 37.40 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 11.01.2023г.
до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-28.09.2023г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на
цените на ВиК услугите през процесните периоди.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски
№2248442 за периода 12.12.2022г. до 15.08.2023 г., съгласно която сбора от
незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК услуги за целия процесен
2
период възлиза на сумата от 710.57 лева, а сбора на начислените лихви за
забава върху тези суми възлиза на 37.40 лева.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
/Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява че размера
на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с №
2248442 са в общ размер на 710.57 лева. Обезщетението за забава върху
задължението е в общ размер на 37.40 лева, начислено от падежа на всяка една
фактура до 18.09.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №980/2023 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В настоящата хипотеза не се спори, а и доказателствата по делото
/справка за недобора на частен абонат, експетно заключение/ установяват
наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а
също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната
мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна
връзка между страните. Отношенията между водоснабдителните предприятия
и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. Общите
условия /ОУ/ уреждат отношенията между потребители и ВиК
операторите. Приложените към делото ОУ са били утвърдени и публикувани
по реда на чл. 8 от Наредбата и съответно уреждат отношенията в процесния
период. Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1 т. 5 от ЗКРВУ -
3
с решение №ОУ - 09/11.08.2014 г., не са оспорени от ответника и същият не е
предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставянето
им.
Не е спорно между страните, че процесния обект, находящ се на адрес
***. е присъединен към водопреносната и канализационна системи,
стопанисвани от ищеца, като за него е определен абонатен №2248442. Видно
от приложената към ч. гр. дело №980/2023 г. по описа на ДРС справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. е, че този адрес
ответникът е регистрирал като свой постоянен и настоящ адрес. От
заключението на ССчЕ се установява, че титуляр на партида с този абонатен
номер е ответника М. В. С.. Ето защо следва да се приеме, че същият е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1 т. 2 б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма спор между страните и по отношение на цените, по които
следва да бъдат заплатени предоставените услуги. За същите се представят и
съответните решения на КЕВР.
За установяване потребените ВиК услуги на адреса на ответника за
процесния период ищеца представя справка за недобора на съответния
абонаментен номер, която не е оспорена от ответника. При проверка на
счетоводните документи вещото лице дава заключение, че за периода от
12.12.2022г. до 15.08.2023 г., сбора от незаплатени главници за ползвани от
ответника ВиК услуги за целия процесен период възлиза на сумата от 710.57
лева, а сбора на начислените лихви за забава върху тези суми възлиза на 37.40
лева. Вещото лице е изчислило стойността на количествата потребени ВиК
услуги на адреса на ответника за процесния период, които съвпадат с
претендираните. Несъществената разлика в общия сбор на претендираните от
ищеца лихви за забава и тези, изчислени от вещото лице вероятно се дължи на
използване на различни лихвени калкулатори. Доказателства за заплащане на
сумите по фактурите по делото не са представени, поради което съдът приема,
че е налице неизпълнение на сключения договор под общи условия, което
следва да се вмени във вина на ответника по делото. Предвид констатациите
на вещото лице съдът намира претендираните вземания за сбор от главници за
сумата от 710.57 лева, представляваща стойността на ползвани и незаплатени
ВиК услуги. Върху тази главница, която е парично вземане се дължи и
4
обезщетение за забава за претендирания от ищеца период в размер същия като
претендирания а именно-37.37 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изходът на делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждането
на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
по делото разноски в пълния им направен размер. По заповедното
производство ищецът е направил раазноски в общ размер на 75 лева,
включващи 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнагражддение. В исковото производство са налице доказателства за реално
извършени разноски от ищеца в размер на 880 лева, от които 25 лева държавна
такса, 300 лева депозит за експертиза и 400 лева за назначаване на особен
представител на ответника и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение. С
оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение на ищеца за исковото производство следва
да бъде определено в размер на 150 лева, съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл.
378 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП. Или на ищеца са дължими разноски в общ
размер на 955 лева за двете производства, които следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът М. В. С., ЕГН:********** с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
710.57 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги
за периода от 15.11.2022 г. до 15.08.2023г., сумата от 37.40 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 11.01.2023г.
до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-28.09.2023г. до окончателното плащане на
5
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 955 лева
/деветстотин петдесет и пет лева, 00 ст./, представляваща сторени в
заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6