Р Е Ш Е Н И Е
№ 260559
02.11.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 9238 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. Ш.П.№ 10, представлявано от
управителя Р.В., срещу И.Я.Б., ЕГН **********, адрес
***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща главница по договор
за кредит № */22.12.2015 г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното плащане
на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ответникът и „4финанс“ ЕООД са били в облигационна връзка по повод сключен
помежду им договор за кредит, по който „4финанс“ ЕООД е предоставил на Б.
сумата 350 лева като заем, а ответникът е следвало да върне сумата до 30 дни,
като на падежа по договора – 21.01.2016 г. не е изпълнил задължението си. На 23.11.2018
г. „4финанс“ ЕООД и ищецът са сключили договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033, по силата на
който вземанията на „4финанс“ по договора за кредит, сключен с ответника, са му
били прехвърлени.
Моли се за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът е чрез особен представител е
изразил становище за неоснователност на претенцията. Посочено е, че договорът и
общите условия към него не носят подписа на страните, поради което не е
изразена валидна воля за сключване на договора. Договорът за цесия също не е
произвел действие за длъжника, тъй като не е уведомен за сключването му. Моли
се съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Представен като доказателство по
делото е договор за кредит № */22.12.2015 г., ведно с общи условия към него, видно
от които „4финанс“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е отпуснал на Б. в
качеството й на кредитополучател кредит в размер на 350 лева със срок на
издължаване 30 дни, считано от датата на неговото усвояване, с краен падеж 21.01.2016
г. Видно от приложената разписка за извършено плащане сумата от 350 лева е
получена от Б. на 23.12.2015 г. Не е уговорена лихва по договора.
Видно от представения договор за
покупко-продажба на вземания от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ
България” ЕООД, вземанията на заемодателя са прехвърлени на ищеца, а от
съдържанието на представеното като доказателство приложение 1, неразделна част
от договора за цесия, става ясно, че предмет на продажбата е и вземането на „4финанс“
ЕООД към Б..
Приета по делото е
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че на
22.12.2015 г. И.Б. се е регистирала на сайта vivus.bg от IP адрес
85.118.69.65 и е подала заявка за отпускане на кредит на стойност 350 лева,
която е одобрена. На посочения от нея имейл адрес дружеството е изпратило
договора за кредит и е превело чрез Изипей сумата. Клиентът е прочел и се е
съгласил с всички условия по договора и е натиснал бутон „подпиши“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 4 ЗЗД за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „4финанс“ ЕООД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. В тежест на ответника е било да
установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си
договора.
По делото е
безспорно установено от представените писмени доказателства и
съдебно-техническа експертиза, че на 22.12.2015 г. „4финанс“ ЕООД и Б. са сключили валиден договор за заем. Установено е
посредством представените разписки за извършено плащане, една от които
подписана от ответника, че Б. е получила от дружеството в заем сумата от 350
лева със задължение да я върне. Параметрите на договора се установяват от приложения
договор за кредит, който е електронен договор по смисъла на ЗЕДЕУУ. Договорът не е подписан от страните,
тъй като е сключен при условията на ЗПФУР и представлява договор от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. От приетата от делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че кредиторът е изпълнил процедурата по закона и е предоставил
на ответника нужната преддоговорна информация, а той от своя страна е направил
заявление чрез средство за комуникация от разстояние, че приема условията и
желае да сключи договора. Б. е потвърдила сключването на договора чрез
натискането на бутона „подпиши“. Поради това съдът намира за доказано основанието
на иска – съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба,
и неговия предмет – предоставяне на сума
срещу задължение на кредитополучателя да я върне на падежа – 21.01.2016 г. Праводателят на ищеца е
изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, видно от
представените разписки.
В тежест на
ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
договора да върне предоставения му заем в срока, уговорен в договора.
Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника липсват,
няма и твърдения в тази насока.
Установено
е по делото, че вземането на кредитодателя към Б. е надлежно прехвърлено на
ищеца по делото с договор за цесия от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 99 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен
да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който
„4финанс“ ЕООД е прехвърлило вземанията си по процесния договор за паричен заем
на „Кредитреформ България“ ЕООД. Макар длъжникът да не е бил надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на договора. До съобщаването на длъжника той
може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията
да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало
върху цесионера. Ответникът е получил отправеното уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
Ответникът дължи направените от
ищеца разноски за настоящото производство в размер на общо 840 лева.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Я.Б., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. Ш.П.№ 10, представлявано от управителя Р.В., сумата от 350 лева (триста и петдесет лева),
представляваща главница по договор за кредит № */22.12.2015 г., сключен между
ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба –
30.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Я.Б., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. Ш.П.№ 10, представлявано от
управителя Р.В., сумата от 840 лева (осемстотин и четиридесет лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева