Р Е Ш Е Н И Е №473
10.02.2016 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав,
в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
2942/ 2015 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във връзка чл. 341 и следващите от ГПК – съдебна делба, по допускането.
Пред ПРС е депозирана
искова молба, с която съпрузите П.В.Б., ЕГН ********** и Р.С.Б. , ЕГН **********,
искат да се допусне и извърши с ответника С.В.Б. , ЕГН **********, съдебна
делба на съсобствена сграда , построена в общински
имот в кв. М. б. на гр. Х.. Твърдят, че сградата е била съсобствена
на родителите на първия ищец и ответника по силата на реализирано право на
строеж в чужд поземлен имот, като след смъртта на баща им , майка им П.
прехвърлила на сина си П. ½ ид . част от сградата с договор за издръжка и гледане и тази половина станала
СИО между него и съпругата му Р..
Ответника възразява, че делбата следвало
да се допусне при различни квоти, тъй като бил пристроил съществуващата сграда
- добавил с лични средства пристройка с още около 50 кв. метра разгърната застроена площ към двата
етажа на сградата, и че бил придобил по давност втория жилищен етаж на сградата
, който отговарял на изискванията за самостоятелно жилище, имало и изграден към
него отделен вход .
Вещото лице по
проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение, че в поземления
имот (собственост и към момента на Община Х. ), е построена възоснова
отстъпено право на строеж, двуетажна с таван жилищна сграда, отразена в
представената по делото извадка по кадастралната карта на Х. да е с площ от 71 кв метра. Към нея има отразени и три пристройки, които
обаче не са самостоятелни жилища или обекти на правото на собственост, съответно
с номера 2 , 3 и 5 на скицата на вещото лице на л. 101 от делото. Няма проектна документация за разделяне на сградата
на два отделни самостоятелни обекта по
етажи. Сградата била планирана да бъде едноетажна, с призем,
с площ от около 67 кв. метра; според протокола за дадена строителна линия и
ниво, сградата е с правоъгълна форма , с
размери от 8.95м/7.75 м , т .е , с площ от 69.36 кв
метра, вкл. дебелината на носещите стени. Призема също
се ползвал de facto като жилище
от ищците.
Допустим
конститутивен делбен иск с правно основание в чл. 34 от Закона за
собствеността.
Искът е основателен.
Между страните
няма спор, че ищците са съпрузи от 06.02.2994 и до настоящия момент . От
приложеното на л. 5 копие от протокола за съдебната спогодба по гр . дело 726 по описа на ПРС за 1978г., се установява, че
процесната сграда е поставена в общ дял на наследодателите на страните, като в
същия този протокол фигурират като страни и двамата родители. Представено е и копие от нотариалния акт под
номер 35, т. ІІІ , рег номер 7618, дело номер 423 от
2011г на нотариус С. с район на действие ПРС, по силата на който П. Б. е
прехвърлила на сина си П.Б. право на съсобственост върху ½ ид. част от сградата, срещу задължение за издръжка и гледане.
Тъй като разпореждането е възмездно и е по време на брака на двамата ищци, то
придобитата по този начин идеална част от сградата е в режим на СИО. Към този
момент по силата на чл. 14 ал. 7 от действалия към датата на прекратяването на
брака между наследодателите, П. и В., Семеен кодекс от 1969 г, П. разполага с
½ от имота като лична собственост, тъй като не е наследила никаква част
от имуществото на съпруга си , което е поделено п о силата на закона по равно ,
по ¼ ид. част, но само между децата им.
Наследството на
В. Б. е открито на 09.09.1980 г , а това на П. Б. – на 18.07.2013г., оставяйки
за наследници при равни квоти двете си
деца – първия ищец и ответника.
Възражението
за придобиване на втория етаж на сградата по силата на изтекла придобивна
давност остана недоказано: този етаж не съставлява самостоятелна вещ, няма
данни ответника да е противопоставил на ищците намерение за своенето
му, дори същия да е бил фактически ползван като отделно жилище и да отговаря за
устройствените условия за такова, със партиди за доставени електричество и питейна
вода на името на ответника (по
последното обстоятелство не се спори), и
дори при положение , че има извършено през 1989 г неформално разпределение
на ползването й , при което ответника започнал да ползва самостоятелно т . нар.
„втори” етаж. Дори да има подобрения на
този етаж, те също не съставляват основание да се признае по – голям дял на
ответника от съсобствеността или да му се признае лична собственост върху
втория етаж по силата на давност, след като няма безспорни доказателства той да
е афиширал собственическо намерение по отношение на брат си, майка си или баща
си преди откриването на наследството на последните двама. Не се твърди собствеността
върху този етаж да е била прехвърляна по надлежен ред , ответника се позовава
единствено на изтекла в негова полза придобивна давност, но свидетелските показания не коментират изрично ищците да са
знаели , че ответника има намерение да свои етажа.
Няма как да се
сподели и довода на ответника, че квотите в делбата следвало да са различни от
тези, които ищците искали, тъй като той бил пристроил сградата с около 50 кв.
метра разгърната застроена площ. Пристройките
към сградата не съставляват
самостоятелни обекти на право на собственост независимо от начина по който са
отразени в кадастралния план на Х., те по силата на присъединяването по чл. 97
от Закона за собствеността следват съдбата на вещта, към която са присъединени,
и затова стават съсобствени между съсобствениците на
главната вещ, в случая – старата постройка. В това отношение практиката на
съдилищата, вкл. тази по реда на чл. 290
от ГПК , е последователна ( решение № 778 / 16.11.2010 г по гр.д.№1096 по описа за
2009г., ВКС , ІІ г . о и др . ). Затова и присъединените към сградата на основното
жилищно застрояване пристройки , означени с номера 2, 3 и 5 към скицата на
вещото лице , също следва да се допуснат до делба ,макар и такава да не е
поискана изрично в исковата молба или в отговора , тъй като на практика се
касае за една вещ – сграда на основното жилищно застрояване в имота.
Такси и разноски: по тях съдът се произнася
с решението по извършването на делбата .
Воден от изложеното и на основание чл.
235 във връзка с 341 и 344 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Допуска извършването на съдебна делба на следния недвижим имот :
Еднофамилна, едноетажна, с призем, жилищна сграда , построена върху 67 кв. метра – по
нотариален акт , а по скица – двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.
метра, ведно с всички пристройки към същата, означени на скицата към
заключението на ВЛ Ж. на л. 101 от делото със жълт цвят и номера 2 , 3 и 5,
която сграда е построена възоснова отстъпено право на строеж в общински имот,
ситуирана в северната половина на дворното място, цялото застроено и
незастроено, с площ от 571 кв. метра,
находящо се в гр. Х.я, кв. М. б., с административен
адрес ул. М. №* , съставляващо поземлен имот № 2018 по КП на квартал М. б. ,
одобрен със заповед № РД – 0214/2000 г , който съответства на УПИ VІ- 828 , кв . 11 по КРП от 1957 г , при граници – на запад : ПИ № V
-827, на изток – ПИ № VІІ- 831 , на север – улица , на юг : УПИ ІХ – 833
която да се
извърши между следните лица и при следните квоти :
П.В.Б., ЕГН **********
и Р.С.Б. , ЕГН **********, - ½ (
една втора ) ид. част в режим на СИО;
П.В.Б., ЕГН **********
– ¼ ( една четвърт ) ид. част лична
собственост;
С.В.Б. , ЕГН **********
- ¼ ( една четвърт ) ид. част лична собственост.
Скицата на л.
101 от делото към заключението на ВЛ С.Ж. е неразделна част от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В.Р.
Вярно с
оригинала.
КК