Районен съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Предявеният от Н. Г. Р. и К. Л. Ш., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед цената му, не е подсъден на Районен съд- [населено място], а на Окръжен съд- [населено място]. Съображенията за това на настоящия състав на съда са следните : Съгл. разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, цената на иска, по искове за съществуване, унищожаване или за разваляне на договор, се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот /какъвто е настоящия случай/- по размерите на т. 2. Цената на искове за съществуване и разваляне на договори с предмет вещни права е данъчната оценка на това право- арг. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. вр. т.2 от ГПК /така и Определение № 69/ 12.02.2009г. по ч. гр.д. № 10/ 2009г. на 2- ро гр. отд. на ВКС; Определение № 115/ 10.03.2009г. по ч. гр. д. № 89/ 2009г. на 1- во гр. отд. на ВКС и Определение № 6/ 16.01.2009г. по ч. гр. д. № 2411/ 2008г. на 2- ро гр. отд. на ВКС/. Независимо от поддържаното от ищците, че в случая предявеното за защита право е неоценяемо, съдът счита, че предявеният иск е оценям и в този смисъл поддържаното от молителите не обвързва съда /арг. чл. 70, ал. 1, пр. 2- ро от ГПК/. Цената на иска, следва да се определи на база на данъчната оценка на вещта, предмет на ипотечното право. Съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава- пазарната цена на правото. При иск за прогласяване несъществуването на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот- предмет на делото е валидността /липсата/ изобщо на договора за ипотека спрямо спорния имот. Предмет на бъдещия иск е липсата, несъществуването на ипотечното право върху процесния недвижим имот към момента на сключване на продажбата му. Ипотечното право е материално субективно и обезпечително право, представляващо вещна тежест. Ипотечното право е сложно право с елементи, характерни за вещните, облигационни и преобразуващи права. За характера и естеството на ипотечното право е налице спор в юридическата теория и съдебната практика, но е безспорно, че ипотечното право „следва вещта” и има абсолютен характер, а предмет на правото е индивидуално определена вещ, което е задължителен признак за субективните вещни права, което дава основание да се приеме, дори и при определянето на ипотечното право като облигационно, че дължимата държавна такса при искове, както за защитата му, така и за отричане съществуването му, както е и в настоящия случай- цената на иска ще се определи на база на данъчната оценка на предмета на ипотечното право- конкретната недвижима вещ, върху която е учредена. Съобразявайки горното, съдът приема, че цената на иска следва да се определели според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК при съобразяване на данъчната оценка на ипотекираната вещ /изрично в този смисъл и Определение № 44/ 15.01.2010г. на ВКС по ч. гр. д.№ 725/ 2009г., IV гр. отд.; Определение № 1070/ 30.12.2011г. по ч. т. д.№ 700/ 2011 г., II т.о./. В тази насока е и произнасянето на Окръжен съд- [населено място] по възз. ч. гр. д. № 257/ 2015г., според който, именно по посочения начин, следва да се определи цената на иска, в казус като настоящия, даже със същите страни. Видно от представеното с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на процесния недвижим имот, е в размер на 35 239. 40 лв. Следователно, цената на процесния иск, е 35 239. 40 лв. Правилата на родовата подсъдност, т.е. правилата посочващи кой съд като първа инстанция, следва да разгледа спора досежно накърненото материално гражданско право, са уредени в чл. 103 ГПК, която норма предвижда, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съгл. чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд, като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове, и за вземания по актове за начет. Следователно, с оглед тези правила на родовата подсъдност, за които съдът е длъжен да следи служебно, съгл. чл. 119, ал. 1 ГПК, и които са задължителни не само страните, но и за съда, компетентен да разгледа предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, се явява единствено и само Окръжен съд- [населено място], но не и сезирания към настоящия момент съд- Районен съд- гр.- Б.. Водим от горното, и на основание чл. 119, ал. 1 ГПК, вр. чл. 118, ал. 1 ГПК, чл. 118, ал. 2 вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 499/ 2015г. по описа на РС- [населено място]. ИЗПРАЩА делото по родова подсъдност на Окръжен съд- [населено място]. Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- [населено място], с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищците. Районен съдия : |